Проф. Димитър Иванов: Трябва нова политика и ново правителство
Трябва нова политика и ново държавно управление, с цел да избегна страната ни стагфлацията, която заплашва международната стопанска система, разяснява пред БНР макроикономистът проф. Димитър Иванов. По думите му международният стопански ред ще претърпи изключителна смяна поради наложените наказания на Русия.
„ Те имат назад острие - санкционират съветската стопанска система, само че пробождат надълбоко световната стопанска система, включително и България.... Санкциите са извънредно лепливо и доста рисково средство, което въздейства на цялата международна стопанска система. И тя към този момент е изправена пред заплахата от стагфлация “, твърди икономистът. Той прикани за ново и отговорно управление на Българска народна банка. Проф. Иванов предвижда, че в целия свят има необикновено икономическо и геополитическо шоково разклащане.
„ Ние няма да се завърнем към 2021 година, този свят към този момент го няма. Духът от бутилката към този момент е изтърван... Светът е пред стагфлация - приходите ще паднат, а разноските за живот ще продължат да се усилват “, изясни специалистът. Макроикономистът предвижда междинни равнища на безработица и инфлация в България към 10% за идващите няколко години.
„ Не може да имаме сигурен напредък в битката против инфлацията без същностно повишение на действителните лихвени проценти, което ще значи краткотрайно повишаване на безработицата. Днес лихвените проценти са много ниски и те ще би трябвало да се покачат до 2%, 3%, 4%, с цел да може инфлацията да бъде под някакъв надзор “, прецизира проф. Иванов. Според него прекосяването към екологична стопанска система и повдигането на растежа би трябвало да минат на по-заден проект.
„ Целта би трябвало да бъде опазване на покупателната дарба на българските жители, които са изправени пред извънредно сериозна рецесия “, отбелязва макроикономистът.
Проф. Димитър Иванов дефинира концепцията за въвеждане на форсмажор като следващ израз на желанието на държавното управление да ръководи стопанската система ден за ден.
„ Това е и юридически, и политически неиздържано. Не дава никаква опция за постоянни и ефикасни решения против инфлацията.... Двете служебни държавни управления и изключително постоянното на Кирил Петков изгубиха фокуса върху инфлацията, те отхвърлиха да я видят и да я признаят. Подцениха я напълно, а в този момент към този момент влизаме в интервал на стагфлация “, разяснява проф. Иванов. Той акцентира, че войната в Украйна е предизвикала най-големия потрес на търговията със първични материали и материали от 1973 година (т.нар. петролна рецесия, при която арабските страни - производителки на нефт, постановиха ембарго против Съединени американски щати и страните, които поддържат Израел. Резултатът бе международна икономическа криза, б. р.).
„ След отрязването на съветската стопанска система от кръвоносната система на международната финансова мрежа е налице една нова глава в историята на международната макроикономическа система. Светът навлиза в една геополитическа и икономическа меланхолия, която ще има солиден стопански и финансов отрицателен резултат и надалеч след украинската война “, предвижда проф. Димитър Иванов.
„ Те имат назад острие - санкционират съветската стопанска система, само че пробождат надълбоко световната стопанска система, включително и България.... Санкциите са извънредно лепливо и доста рисково средство, което въздейства на цялата международна стопанска система. И тя към този момент е изправена пред заплахата от стагфлация “, твърди икономистът. Той прикани за ново и отговорно управление на Българска народна банка. Проф. Иванов предвижда, че в целия свят има необикновено икономическо и геополитическо шоково разклащане.
„ Ние няма да се завърнем към 2021 година, този свят към този момент го няма. Духът от бутилката към този момент е изтърван... Светът е пред стагфлация - приходите ще паднат, а разноските за живот ще продължат да се усилват “, изясни специалистът. Макроикономистът предвижда междинни равнища на безработица и инфлация в България към 10% за идващите няколко години.
„ Не може да имаме сигурен напредък в битката против инфлацията без същностно повишение на действителните лихвени проценти, което ще значи краткотрайно повишаване на безработицата. Днес лихвените проценти са много ниски и те ще би трябвало да се покачат до 2%, 3%, 4%, с цел да може инфлацията да бъде под някакъв надзор “, прецизира проф. Иванов. Според него прекосяването към екологична стопанска система и повдигането на растежа би трябвало да минат на по-заден проект.
„ Целта би трябвало да бъде опазване на покупателната дарба на българските жители, които са изправени пред извънредно сериозна рецесия “, отбелязва макроикономистът.
Проф. Димитър Иванов дефинира концепцията за въвеждане на форсмажор като следващ израз на желанието на държавното управление да ръководи стопанската система ден за ден.
„ Това е и юридически, и политически неиздържано. Не дава никаква опция за постоянни и ефикасни решения против инфлацията.... Двете служебни държавни управления и изключително постоянното на Кирил Петков изгубиха фокуса върху инфлацията, те отхвърлиха да я видят и да я признаят. Подцениха я напълно, а в този момент към този момент влизаме в интервал на стагфлация “, разяснява проф. Иванов. Той акцентира, че войната в Украйна е предизвикала най-големия потрес на търговията със първични материали и материали от 1973 година (т.нар. петролна рецесия, при която арабските страни - производителки на нефт, постановиха ембарго против Съединени американски щати и страните, които поддържат Израел. Резултатът бе международна икономическа криза, б. р.).
„ След отрязването на съветската стопанска система от кръвоносната система на международната финансова мрежа е налице една нова глава в историята на международната макроикономическа система. Светът навлиза в една геополитическа и икономическа меланхолия, която ще има солиден стопански и финансов отрицателен резултат и надалеч след украинската война “, предвижда проф. Димитър Иванов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ