Проф. Джефри Сакс: България трябва да приеме еврото, но да имаш обща валута не е лесно
Трябва нова световна финансова система с по-високи налози за богатите, с цел да може светът да се оправи с бедността, споделя икономистът 12:55 ч. 8 
Източник: Стопкадър YouTube/OxfordUnion
Би било добре България да стане част от еврозоната. Това е верен ход. Хубаво е и Европа да продължи да уголемява ролята на еврото. Такава рекомендация насочи икономистът проф. Джерфи Сакс към нашата страна и Евросъюза в изявление за Нова телевизия. Но в това време предизвести, че да си част от единна валутна система не е лесна задача. И това доста ясно се е видяло след финансовата рецесия от 2008 година, когато еврозоната съвсем се е сринала. Според проф. Сакс главната причина за това положение тогава е била неверната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) години наред - прекомерно многото строги икономии, тевърде малко финансиране. Всичко това даже е сложило на карта оцеляването на еврозоната. Според него нещата са се нормализирали едвам, когато Марио Драги е станал президент на ЕЦБ (1 ноември 2011 година - бел.ред.) и тогава еврозоната е съумяла да се възвърне. „ Така че да имаш еврозона не е елементарно, само че е огромно преимущество за Европа, в случай че се ръководи вярно. А за задачата е належащо положително управление в ЕЦБ. Така че има работа за извършване “, споделя икономистът. Но кардиналният му съвет е България да се причисли към еврозоната, а към Европейски Съюз – тя да бъде разширявана.
Сакс отхвърли, че приемането на еврото има каквато и да била връзка с утежняването на качеството на живот, за което има съществени опасения у нас. Но предизвести, че единната европейска валутна система би трябвало да се ръководи и работи вярно и за това би трябвало да работят всичките й членове. Защото в противоположния случай всички в нея ще страдат. „ Ако работи добре, тогава членовете й процъфтяват или най-малко се възвръщат “, счита Сакс. И даде образец с рецесията в Гърция след световната финансова 2008 година „ В първите години Гърция страдаше извънредно доста от неприятното ръководство на еврозоната. Но в последно време страната печели доста от нея, тъй като в този момент, в една по-добре ръководена еврозона, Гърция може да взема заеми на доста ниска цена. И по този начин е в положение да финансира бюджета и развиването си при доста преференциални условия. Така че няма директна връзка сред това да си член на еврозоната и да си богат или безпаричен “, безапелационен е икономистът.
Според него за Европа, като цяло, е доста значимо да има единна валута, изключително в днешния свят на огромни сили като Съединени американски щати и Китай. „ Да си същинска част от Европа, съгласно мен, значително значи да си част от еврозоната “, счита Сакс.
По отношение на световния проблем с бедността, икономистът счита, че прогнозата му от 2005 година, когато издава книгата си „ Краят на бедността “, че тя ще завърши през 2025 година, явно няма да се сбъдне. Причината, съгласно него, е отводът на огромните страни и техните държавни управления да изпълнят препоръките, които е написал във въпросната книга. „ Основното беше да бъдат великодушни и да оказват помощ на разрастващите се страни повече, с цел да могат те да влагат в образованието на децата си, в опазването на здравето. Но живеем в доста себелюбив свят. Съединени американски щати, за жалост, са доста богати, само че и доста егоистични. Така че доста от нещата, които трябваше да създадат, не бяха направени. И по този начин се стигна до световни рецесии, разделения и всеобща миграция. Защото не се грижим за себе си както би трябвало. И не, няма да сложим завършек на световната беднотия до 2025 година “, сподели Сакс.
Той даде образец с Китай, който е съумял да постави точка на крайната беднотия в страната през предходната година. И то в случай, че преди 40 години е била съвсем изцяло бедна страна. От което следва изводът, че ликвидирането на бедността е изцяло допустимо, само че изисква политиката да бъде дълготрайно ориентирана към стабилно развиване, а не към властта, към политическите борби и голямата корупция.
За да успее светът да се оправи с бедността, съгласно Сакс, би трябвало да бъде наложена нова световна финансова система, която да полза с налози богатите хора, милиардерите, огромните компании. И да подсигурява, че приходите от това ще бъдат ориентирани точно към понижаване на бедността. Лошото, съгласно икономиста, е в многото лакомия измежду политиците и богатите хора по света, заради което не може да се извърши всеобщата декларация за правата на индивида, призната още през 1948 година от Организация на обединените нации, а точно в нея е заложено оправянето с бедността на всички места. Но все още светът не може да извърши това, което самичък си е заречен, счита Сакс.
Източник: Стопкадър YouTube/OxfordUnion
Би било добре България да стане част от еврозоната. Това е верен ход. Хубаво е и Европа да продължи да уголемява ролята на еврото. Такава рекомендация насочи икономистът проф. Джерфи Сакс към нашата страна и Евросъюза в изявление за Нова телевизия. Но в това време предизвести, че да си част от единна валутна система не е лесна задача. И това доста ясно се е видяло след финансовата рецесия от 2008 година, когато еврозоната съвсем се е сринала. Според проф. Сакс главната причина за това положение тогава е била неверната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) години наред - прекомерно многото строги икономии, тевърде малко финансиране. Всичко това даже е сложило на карта оцеляването на еврозоната. Според него нещата са се нормализирали едвам, когато Марио Драги е станал президент на ЕЦБ (1 ноември 2011 година - бел.ред.) и тогава еврозоната е съумяла да се възвърне. „ Така че да имаш еврозона не е елементарно, само че е огромно преимущество за Европа, в случай че се ръководи вярно. А за задачата е належащо положително управление в ЕЦБ. Така че има работа за извършване “, споделя икономистът. Но кардиналният му съвет е България да се причисли към еврозоната, а към Европейски Съюз – тя да бъде разширявана.
Сакс отхвърли, че приемането на еврото има каквато и да била връзка с утежняването на качеството на живот, за което има съществени опасения у нас. Но предизвести, че единната европейска валутна система би трябвало да се ръководи и работи вярно и за това би трябвало да работят всичките й членове. Защото в противоположния случай всички в нея ще страдат. „ Ако работи добре, тогава членовете й процъфтяват или най-малко се възвръщат “, счита Сакс. И даде образец с рецесията в Гърция след световната финансова 2008 година „ В първите години Гърция страдаше извънредно доста от неприятното ръководство на еврозоната. Но в последно време страната печели доста от нея, тъй като в този момент, в една по-добре ръководена еврозона, Гърция може да взема заеми на доста ниска цена. И по този начин е в положение да финансира бюджета и развиването си при доста преференциални условия. Така че няма директна връзка сред това да си член на еврозоната и да си богат или безпаричен “, безапелационен е икономистът.
Според него за Европа, като цяло, е доста значимо да има единна валута, изключително в днешния свят на огромни сили като Съединени американски щати и Китай. „ Да си същинска част от Европа, съгласно мен, значително значи да си част от еврозоната “, счита Сакс.
По отношение на световния проблем с бедността, икономистът счита, че прогнозата му от 2005 година, когато издава книгата си „ Краят на бедността “, че тя ще завърши през 2025 година, явно няма да се сбъдне. Причината, съгласно него, е отводът на огромните страни и техните държавни управления да изпълнят препоръките, които е написал във въпросната книга. „ Основното беше да бъдат великодушни и да оказват помощ на разрастващите се страни повече, с цел да могат те да влагат в образованието на децата си, в опазването на здравето. Но живеем в доста себелюбив свят. Съединени американски щати, за жалост, са доста богати, само че и доста егоистични. Така че доста от нещата, които трябваше да създадат, не бяха направени. И по този начин се стигна до световни рецесии, разделения и всеобща миграция. Защото не се грижим за себе си както би трябвало. И не, няма да сложим завършек на световната беднотия до 2025 година “, сподели Сакс.
Той даде образец с Китай, който е съумял да постави точка на крайната беднотия в страната през предходната година. И то в случай, че преди 40 години е била съвсем изцяло бедна страна. От което следва изводът, че ликвидирането на бедността е изцяло допустимо, само че изисква политиката да бъде дълготрайно ориентирана към стабилно развиване, а не към властта, към политическите борби и голямата корупция.
За да успее светът да се оправи с бедността, съгласно Сакс, би трябвало да бъде наложена нова световна финансова система, която да полза с налози богатите хора, милиардерите, огромните компании. И да подсигурява, че приходите от това ще бъдат ориентирани точно към понижаване на бедността. Лошото, съгласно икономиста, е в многото лакомия измежду политиците и богатите хора по света, заради което не може да се извърши всеобщата декларация за правата на индивида, призната още през 1948 година от Организация на обединените нации, а точно в нея е заложено оправянето с бедността на всички места. Но все още светът не може да извърши това, което самичък си е заречен, счита Сакс.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ