Кой трябва да контролира интернет
Трябва ли уеб страниците за видео да преглеждат наличието, преди да го разгласяват? Къде е границата сред речта на омразата и подбуждането към принуждение? Дали порнографията, основана от изкуствен интелект, е нарушаване на персоналното пространство? Това са сложни въпроси, само че зад тях се крие още по-труден въпрос - кой би трябвало да даде отговорите?
В интернет сходни алтернативи все по-често се вземат решение от частни компании. Социалните мрежи вземат решение какви дезинформации да забранят. Хостинг фирмите смъкват уеб сайтове, които смятат за нездравословни. Сега финансовите компании лимитират по-активно нещата, които хората могат да купят.
Цифровите пазачи правят смесена работа. Но излиза наяве, че това въобще не би трябвало да е тяхна работа. Компромисите към това какво може да бъде казано, направено и купено онлайн незабавно се нуждаят от присъединяване на определени представители. Досега държавните управления бяха по-добри в недоволствата, в сравнение с в поемането на отговорност.
За образец по какъв начин частните компании се трансфораха в цифрова полиция - помислете за разпоредбите за интернет порнографията, въведени от Mastercard на 15 октомври. В опит да отстрани противозаконния материал компанията изисква от порно уеб страниците да подхващат стъпки, които надвишават условията на закона, в това число обзор на фрагменти преди публикуването и инспекция на самоличността на тези, които ги качват или показват в тях. Сайтовете, които считат, че тези правила са прекомерно тежки, не са длъжни да работят с Mastercard. Но Visa също слага тези правила и двете компании обработват 90% от заплащанията с карти отвън Китай, което значи, че те се трансформират във в действителност регулатори на промишлеността.
Къде е салдото
Либералите би трябвало да реализират баланс. Частните компании като цяло би трябвало да са свободни да се занимават с който желаят. Точно както Фейсбук може законно да забрани на хората като Доналд Тръмп да влизат в мрежата й, а Amazon Web Services може да откаже да хоства приложения за крайната десницата като Parler, Mastercard е свободна да отхвърля да работи с избрани порно уеб сайтове. И въпреки всичко пазарната мощност на тези компании и техните съперници, които постоянно са им съидейници, значи, че без тяхното утвърждение и поддръжка обособени лица или предприятия могат да се сблъскат с отделяне, даже в случай че не са нарушили закон. В крайни случаи частните пазачи ще бъркат поради предпазливостта. Какъв тласък има обществена мрежа да разрешава гранична тирада на омразата или банка да се занимава с юридически сложна промишленост като канабис?
Най-доброто решение би било по-голяма конкуренция, тъй че в случай че Visa и Mastercard забранят порно уебсайт или Фейсбук забрани наличието на спорна фигура, потребителите да имат други възможности. Това няма да се случи скоро: мрежовите резултати са мощни в обществените медии и още по-тежки в разплащателния бизнес.
В същото време частните компании, които работят като пазачи, би трябвало да бъдат транспарантни по отношение на своите правила, по какъв начин ги изготвят и каква отбрана оферират. Под натиска на обществеността обществените мрежи са подхванали стъпки в тази посока. Фейсбук изпраща сложни решения на самостоятелен " контролен съвет " ; Twitter тази седмица разгласява набор от правила за контролиране на онлайн речта. Финансовите институции са по-непрозрачни. Mastercard изясни новите си правила в обява в блог. Когато OnlyFans, уебсайт, прочут със полово наличие, упрекна банките, че са наложили смяна в политиката си за наличие по-рано тази година, въпросните банки не направиха коментар.
Къде са държавните управления
И въпреки всичко по-голямата отговорност се носи от държавните управления. Те имат право да са обезпокоени от ограничението на речта. В огромна част от света водачите са прекомерно подготвени да спрат онлайн дебатите. Но деликатното установяване на способ за чертане на линии към свободното изложение и построяването на защитни ограничения би помогнало да се обясни къде деспотите са минали границата.
Нещо повече - в доста области властта, която имат частните компании, в действителност е разследване от безучастие на държавните управления. Поддържането на отмъстително порно в мрежата или ограничението на достъпа на деца до вирусно наличие са области, в които държавните управления биха могли да работят, в случай че желаеха. Вместо това методът на мнозина е да не вършат нищо и по-късно да се преструват на шокирани, когато фирмите излязат с отговори, които може да не са в полза на обществото.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Места 2 Градове 3 Свят 1 Места 2 Градове 3 Енергетика 1 Места
Политиците с право предизвестяват, че някои частни компании имат прекомерно огромна власт онлайн. Но тези компании са получили толкоз огромна отговорност частично тъй като самите политици са се отказали от нея.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Трябва ли уеб страниците за видео да преглеждат наличието, преди да го разгласяват? Къде е границата сред речта на омразата и подбуждането към принуждение? Дали порнографията, основана от изкуствен интелект, е нарушаване на персоналното пространство? Това са сложни въпроси, само че зад тях се крие още по-труден въпрос - кой би трябвало да даде отговорите?В интернет сходни алтернативи все по-често се вземат решение от частни компании. Социалните мрежи вземат решение какви дезинформации да забранят. Хостинг фирмите смъкват уеб сайтове, които смятат за нездравословни. Сега финансовите компании лимитират по-активно нещата, които хората могат да купят.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
В интернет сходни алтернативи все по-често се вземат решение от частни компании. Социалните мрежи вземат решение какви дезинформации да забранят. Хостинг фирмите смъкват уеб сайтове, които смятат за нездравословни. Сега финансовите компании лимитират по-активно нещата, които хората могат да купят.
Цифровите пазачи правят смесена работа. Но излиза наяве, че това въобще не би трябвало да е тяхна работа. Компромисите към това какво може да бъде казано, направено и купено онлайн незабавно се нуждаят от присъединяване на определени представители. Досега държавните управления бяха по-добри в недоволствата, в сравнение с в поемането на отговорност.
За образец по какъв начин частните компании се трансфораха в цифрова полиция - помислете за разпоредбите за интернет порнографията, въведени от Mastercard на 15 октомври. В опит да отстрани противозаконния материал компанията изисква от порно уеб страниците да подхващат стъпки, които надвишават условията на закона, в това число обзор на фрагменти преди публикуването и инспекция на самоличността на тези, които ги качват или показват в тях. Сайтовете, които считат, че тези правила са прекомерно тежки, не са длъжни да работят с Mastercard. Но Visa също слага тези правила и двете компании обработват 90% от заплащанията с карти отвън Китай, което значи, че те се трансформират във в действителност регулатори на промишлеността.
Къде е салдото
Либералите би трябвало да реализират баланс. Частните компании като цяло би трябвало да са свободни да се занимават с който желаят. Точно както Фейсбук може законно да забрани на хората като Доналд Тръмп да влизат в мрежата й, а Amazon Web Services може да откаже да хоства приложения за крайната десницата като Parler, Mastercard е свободна да отхвърля да работи с избрани порно уеб сайтове. И въпреки всичко пазарната мощност на тези компании и техните съперници, които постоянно са им съидейници, значи, че без тяхното утвърждение и поддръжка обособени лица или предприятия могат да се сблъскат с отделяне, даже в случай че не са нарушили закон. В крайни случаи частните пазачи ще бъркат поради предпазливостта. Какъв тласък има обществена мрежа да разрешава гранична тирада на омразата или банка да се занимава с юридически сложна промишленост като канабис?
Най-доброто решение би било по-голяма конкуренция, тъй че в случай че Visa и Mastercard забранят порно уебсайт или Фейсбук забрани наличието на спорна фигура, потребителите да имат други възможности. Това няма да се случи скоро: мрежовите резултати са мощни в обществените медии и още по-тежки в разплащателния бизнес.
В същото време частните компании, които работят като пазачи, би трябвало да бъдат транспарантни по отношение на своите правила, по какъв начин ги изготвят и каква отбрана оферират. Под натиска на обществеността обществените мрежи са подхванали стъпки в тази посока. Фейсбук изпраща сложни решения на самостоятелен " контролен съвет " ; Twitter тази седмица разгласява набор от правила за контролиране на онлайн речта. Финансовите институции са по-непрозрачни. Mastercard изясни новите си правила в обява в блог. Когато OnlyFans, уебсайт, прочут със полово наличие, упрекна банките, че са наложили смяна в политиката си за наличие по-рано тази година, въпросните банки не направиха коментар.
Къде са държавните управления
И въпреки всичко по-голямата отговорност се носи от държавните управления. Те имат право да са обезпокоени от ограничението на речта. В огромна част от света водачите са прекомерно подготвени да спрат онлайн дебатите. Но деликатното установяване на способ за чертане на линии към свободното изложение и построяването на защитни ограничения би помогнало да се обясни къде деспотите са минали границата.
Нещо повече - в доста области властта, която имат частните компании, в действителност е разследване от безучастие на държавните управления. Поддържането на отмъстително порно в мрежата или ограничението на достъпа на деца до вирусно наличие са области, в които държавните управления биха могли да работят, в случай че желаеха. Вместо това методът на мнозина е да не вършат нищо и по-късно да се преструват на шокирани, когато фирмите излязат с отговори, които може да не са в полза на обществото.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Места 2 Градове 3 Свят 1 Места 2 Градове 3 Енергетика 1 Места
Политиците с право предизвестяват, че някои частни компании имат прекомерно огромна власт онлайн. Но тези компании са получили толкоз огромна отговорност частично тъй като самите политици са се отказали от нея.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Трябва ли уеб страниците за видео да преглеждат наличието, преди да го разгласяват? Къде е границата сред речта на омразата и подбуждането към принуждение? Дали порнографията, основана от изкуствен интелект, е нарушаване на персоналното пространство? Това са сложни въпроси, само че зад тях се крие още по-труден въпрос - кой би трябвало да даде отговорите?В интернет сходни алтернативи все по-често се вземат решение от частни компании. Социалните мрежи вземат решение какви дезинформации да забранят. Хостинг фирмите смъкват уеб сайтове, които смятат за нездравословни. Сега финансовите компании лимитират по-активно нещата, които хората могат да купят.
Благодарим ви, че четете Капитал!
Вие употребявате конфиденциален режим на интернет браузъра си. За да прочетете публикацията, би трябвало да влезете в профила си.
Всеки консуматор може да чете до 5 публикации месечно без да има абонамент за Капитал.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ