Съдът на ЕС се препъна в оценката на "гражданската конфискация" у нас
Трябва ли страната да конфискува имуществото, добито с закононарушение? Въпросът е риторичен - всеки би дал отговор позитивно. Но когато се зададе малко по-различно - по какъв начин би трябвало да става това, мненията стават безчет. А този въпрос сигурно ще бъде настоящ още от първите дни на идващия парламент, в случай че се съди по поръчките на така наречен партии на митинга.
Със сигурност след последното решение на Съда на Европейски Съюз в Люксембург за така наречен " гражданска конфискация " в България въпросите, вместо да намалеят се усилиха. оповестено на 28 октомври, трябваше да уточни стандартите, по които би трябвало да се реализира конфискацията на нелегално добито имущество, която у нас е оставена на самодейността на един орган със противоречива легитимност като антикорупционната комисия КПКОНПИ. На процедура обаче то ускори недоумението, като още веднъж и доста по-ясно от преди съобщи, че за българския конфискационен закон не важат стандартите на европейското право.
Но пък за сметка на това преди броени месеци Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург в решение по българско дело даде ясни критерии: неприемливо е да се лишава имущество без съдът да има опция (или желание) да направи преценка на връзката сред твърдяно нарушение/престъпление и имуществото, чиято конфискация се желае, в това число като се обвързва съдът с оценката на КПКОНПИ за доходи, разноски, имущество, пазарни цени.
Политиката на ръководство посредством принуда
Проблемът не е единствено и не толкоз юридически. Той е на първо място политически, тъй като беше основан от ръководещите напълно целеустремено със серия законови промени, които в последна сметка сътвориха институционалния Франкенщайн КПКОНПИ - инструмент за случайна принуда върху съперници, заличаване и крадене на бизнеси, настоящ в съгласуваност с прокуратурата. Схемата е елементарна - прокуратурата повдига обвиняване, даже и най-нелепото и неуместното (прокурорите не носят отговорност), това обвиняване става мотив КПКОНПИ да стартира инспекция на приходите и имуществото на обвинения за 10 и повече години обратно. Оценката се прави от КПКОНПИ по методика, която тя си е основала и която се пази в загадка, а когато комисията откри разминаване в доходи и разноски от над 150 000 лева (по настоящия закон), се задейства законовата хипотеза за нелегално добито имущество, която обвързва и съда, тъй че действителен правосъден надзор върху активността на КПКОНПИ няма. На процедура комисията може да твърди всичко. Например, че приходите на Цветан Цветанов съвсем изцяло покриват разноските му, само че пък като министър са част от персоналните му разноски.
Примерите са доста и фрапантни. Също както и профилираното правораздаване, по този начин и КПКОНПИ беше основана като орган за случайна институционална принуда, насочвана от мощните на деня. И това изяснява както опитите на управляващите да прикрият този факт пред европейските институции, по този начин и неразбирането на същите тези институции, които някак не могат да осмислят, че в страна членка на Европейски Съюз управляващите координирано основават органи за произвол върху жителите, прикрити за видимо законна фасада.
Истина или не
В средата на предходната седмица КПКОНПИ разпрати прессъобщение, с което тържествуващо разгласи: " За повторно Съдът на Европейския съюз в Люксембург разгласи Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество за непротиворечащ на правото на Съюза ". Другояче казано, съгласно КПКОНПИ Съдът в Люксембург е оповестил, че българската процедура по така наречен гражданска конфискация е изцяло в сходство с правото на Европейски Съюз.
" Bcъщнocт CEC нe ĸaзвa нищo тaĸoвa ", разяснява юрист Георги Атанасов в. Съдът в Люксембург отбелязва единствено, че не може да дава оценка дали българските закони за конфискацията (настоящият и предишният) опонират на европейското право, зaщoтo те просто нямат допирни точки с правото на Европейски Съюз, споделя юрист Атанасов, който от години от близко следи и проучва все по-проблемното развиване на така наречен гражданска конфискация в България. Проблемът е, че българските управляващи настояват и едното, и другото пред институциите на Европейски Съюз.
Kaĸвo тoчнo ĸaзвa решението на Съд на Европейския съюз нa бългapcĸитe пpaвopaздaвaтeлни opгaни щe ce пишe и гoвopи c гoдини, a caмoтo peшeниe щe бъдe пpиcъcтвaщa тeмa пpeд вceĸи нaциoнaлeн cъд мнoгo дългo зaнaпpeд. Адвокат Георги Атанасов
На 2 юни 2020 година Европейска комисия разгласява по какъв начин другите държави-членки са транспонирали европейската инструкция за лишаване на облаги от закононарушения (Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз). Европейска комисия рапортува, че България е транспонирала директивата в своя цивилен закон - Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 година, който през 2018 година беше сменен със Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). Това са обяснили българските управляващи на евроекспертите, които са правили инспекция в България. " В България и Словения са открити процедури, които разрешават лишаване на имущество в гражданско произвеждане, когато на обещано лице е повдигнато обвиняване за закононарушения, избрани в правните актове. И в двете страни членки този тип конфискация не зависи от постановяването на неоправдателна присъда в наказателно произвеждане. ", се споделя в този отчет за транспонирането на директивата. Сочат се и хипотезите, при които българският закон тогава позволява разширена конфискация - освен на имуществото, обвързвано с съответно закононарушение, само че и на друго имущество, за което съдът постанови, че съставлява полза от други закононарушения - " диспропорция сред законния приход на обвиненото лице или обвинения и имуществото им в размер от минимум 150 000 BGN (приблизително 76 700 EUR) ".
На 28 октомври т.г. Съдът на Европейски Съюз в Люксембург сподели нещо напълно друго - Директива 2014/42/ЕС не се ползва към българския антикорупционен закон, тъй като той в действителност не се отнася до същата материя. Което значи, че в България няма закон, който да транспонира директивата.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Икономика 1 Икономика 2 Свят 3 Политика 1 Свят 2 Седмицата 3 Икономика
Пред " Капитал " юрист Михаил Екимджиев разгласи, че след решението на Съда в Люксембург, той дружно с колежката си Катина Бончева, са сезирали Европейската комисия за това, че Съд на Европейския съюз е удостоверил, че българската страна не е транспонирала Директива 2014/42/ЕС, макар че твърди противоположното пред Европейска комисия.
Този спор въобще няма теоретични измерения, в противен случай. В същината му стои въпросът дали в страна членка на Европейски Съюз е възможно да има процедура, при която:
под претекст формирано досъдебно произвеждане против един човек, само че без присъда, а даже и след оправдателна присъда; страната може да му конфискува цялото имущество, в това число и имуществото на трети лица, които са го купили от него; като вкарва необорима хипотеза, наложителна за съда, че всичко, за което той не е съумял да потвърди легален източник за придобиването, е нелегално, без даже да има ясна нормативна формулировка що е законен/незаконен източник; Задължавайки го той да потвърди законността на добитото имущество за 10 години обратно, в случай, че все още на придобиването на съответното имущество не е имал такова обвързване, като размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото освен за проверявания, само че и за третите лица, които са придобили от него; Обвързва съда с оценката на КПКОНПИ на доходи и разноски, както и цената на имуществото по неразбираема методика, без съдът да има опция да реализира действителен надзор върху тази оценка.
Със сигурност след последното решение на Съда на Европейски Съюз в Люксембург за така наречен " гражданска конфискация " в България въпросите, вместо да намалеят се усилиха. оповестено на 28 октомври, трябваше да уточни стандартите, по които би трябвало да се реализира конфискацията на нелегално добито имущество, която у нас е оставена на самодейността на един орган със противоречива легитимност като антикорупционната комисия КПКОНПИ. На процедура обаче то ускори недоумението, като още веднъж и доста по-ясно от преди съобщи, че за българския конфискационен закон не важат стандартите на европейското право.
Но пък за сметка на това преди броени месеци Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург в решение по българско дело даде ясни критерии: неприемливо е да се лишава имущество без съдът да има опция (или желание) да направи преценка на връзката сред твърдяно нарушение/престъпление и имуществото, чиято конфискация се желае, в това число като се обвързва съдът с оценката на КПКОНПИ за доходи, разноски, имущество, пазарни цени.
Политиката на ръководство посредством принуда
Проблемът не е единствено и не толкоз юридически. Той е на първо място политически, тъй като беше основан от ръководещите напълно целеустремено със серия законови промени, които в последна сметка сътвориха институционалния Франкенщайн КПКОНПИ - инструмент за случайна принуда върху съперници, заличаване и крадене на бизнеси, настоящ в съгласуваност с прокуратурата. Схемата е елементарна - прокуратурата повдига обвиняване, даже и най-нелепото и неуместното (прокурорите не носят отговорност), това обвиняване става мотив КПКОНПИ да стартира инспекция на приходите и имуществото на обвинения за 10 и повече години обратно. Оценката се прави от КПКОНПИ по методика, която тя си е основала и която се пази в загадка, а когато комисията откри разминаване в доходи и разноски от над 150 000 лева (по настоящия закон), се задейства законовата хипотеза за нелегално добито имущество, която обвързва и съда, тъй че действителен правосъден надзор върху активността на КПКОНПИ няма. На процедура комисията може да твърди всичко. Например, че приходите на Цветан Цветанов съвсем изцяло покриват разноските му, само че пък като министър са част от персоналните му разноски.
Примерите са доста и фрапантни. Също както и профилираното правораздаване, по този начин и КПКОНПИ беше основана като орган за случайна институционална принуда, насочвана от мощните на деня. И това изяснява както опитите на управляващите да прикрият този факт пред европейските институции, по този начин и неразбирането на същите тези институции, които някак не могат да осмислят, че в страна членка на Европейски Съюз управляващите координирано основават органи за произвол върху жителите, прикрити за видимо законна фасада.
Истина или не
В средата на предходната седмица КПКОНПИ разпрати прессъобщение, с което тържествуващо разгласи: " За повторно Съдът на Европейския съюз в Люксембург разгласи Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество за непротиворечащ на правото на Съюза ". Другояче казано, съгласно КПКОНПИ Съдът в Люксембург е оповестил, че българската процедура по така наречен гражданска конфискация е изцяло в сходство с правото на Европейски Съюз.
" Bcъщнocт CEC нe ĸaзвa нищo тaĸoвa ", разяснява юрист Георги Атанасов в. Съдът в Люксембург отбелязва единствено, че не може да дава оценка дали българските закони за конфискацията (настоящият и предишният) опонират на европейското право, зaщoтo те просто нямат допирни точки с правото на Европейски Съюз, споделя юрист Атанасов, който от години от близко следи и проучва все по-проблемното развиване на така наречен гражданска конфискация в България. Проблемът е, че българските управляващи настояват и едното, и другото пред институциите на Европейски Съюз.
Kaĸвo тoчнo ĸaзвa решението на Съд на Европейския съюз нa бългapcĸитe пpaвopaздaвaтeлни opгaни щe ce пишe и гoвopи c гoдини, a caмoтo peшeниe щe бъдe пpиcъcтвaщa тeмa пpeд вceĸи нaциoнaлeн cъд мнoгo дългo зaнaпpeд. Адвокат Георги Атанасов
На 2 юни 2020 година Европейска комисия разгласява по какъв начин другите държави-членки са транспонирали европейската инструкция за лишаване на облаги от закононарушения (Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз). Европейска комисия рапортува, че България е транспонирала директивата в своя цивилен закон - Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ) от 2012 година, който през 2018 година беше сменен със Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ). Това са обяснили българските управляващи на евроекспертите, които са правили инспекция в България. " В България и Словения са открити процедури, които разрешават лишаване на имущество в гражданско произвеждане, когато на обещано лице е повдигнато обвиняване за закононарушения, избрани в правните актове. И в двете страни членки този тип конфискация не зависи от постановяването на неоправдателна присъда в наказателно произвеждане. ", се споделя в този отчет за транспонирането на директивата. Сочат се и хипотезите, при които българският закон тогава позволява разширена конфискация - освен на имуществото, обвързвано с съответно закононарушение, само че и на друго имущество, за което съдът постанови, че съставлява полза от други закононарушения - " диспропорция сред законния приход на обвиненото лице или обвинения и имуществото им в размер от минимум 150 000 BGN (приблизително 76 700 EUR) ".
На 28 октомври т.г. Съдът на Европейски Съюз в Люксембург сподели нещо напълно друго - Директива 2014/42/ЕС не се ползва към българския антикорупционен закон, тъй като той в действителност не се отнася до същата материя. Което значи, че в България няма закон, който да транспонира директивата.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Свят 3 Икономика 1 Икономика 2 Свят 3 Политика 1 Свят 2 Седмицата 3 Икономика
Пред " Капитал " юрист Михаил Екимджиев разгласи, че след решението на Съда в Люксембург, той дружно с колежката си Катина Бончева, са сезирали Европейската комисия за това, че Съд на Европейския съюз е удостоверил, че българската страна не е транспонирала Директива 2014/42/ЕС, макар че твърди противоположното пред Европейска комисия.
Този спор въобще няма теоретични измерения, в противен случай. В същината му стои въпросът дали в страна членка на Европейски Съюз е възможно да има процедура, при която:
под претекст формирано досъдебно произвеждане против един човек, само че без присъда, а даже и след оправдателна присъда; страната може да му конфискува цялото имущество, в това число и имуществото на трети лица, които са го купили от него; като вкарва необорима хипотеза, наложителна за съда, че всичко, за което той не е съумял да потвърди легален източник за придобиването, е нелегално, без даже да има ясна нормативна формулировка що е законен/незаконен източник; Задължавайки го той да потвърди законността на добитото имущество за 10 години обратно, в случай, че все още на придобиването на съответното имущество не е имал такова обвързване, като размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото освен за проверявания, само че и за третите лица, които са придобили от него; Обвързва съда с оценката на КПКОНПИ на доходи и разноски, както и цената на имуществото по неразбираема методика, без съдът да има опция да реализира действителен надзор върху тази оценка.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ