Проф. Григор Димитров: Здравната система категорично не трябва да продължава да се управлява така
Трябва ли да продължи да се ръководи по този метод здравната система? Аз считам изрично, че не би трябвало. Това съобщи проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от квотата на Българската стопанска камара по време на събитие във връзка 10-годишнината на Българската болнична асоциация в четвъртък. Той очерта кои са сериозните проблеми и провокации пред здравната система и изрази очакване, че заформящият се недостиг в идващите години ще накара политиците да я реформират.
Димитров разяснява, че опазването на здравето не е приоритет на ръководещите в последните години. " Системата не работи дейно. Силно бюрократична е. Корупцията е навлязла на всички нива в здравната система. За страдание доверието в нея от лекари, медицински сестри и от пациенти е на сериозни нива. Непрекъснато се усилват доплащанията, които се вършат за сметка на джоба на българския народ. Системата е небалансирана, тя е насочена към разходен вид - ние да плащаме повече за лекуване, а по малко за превантивна активност. Т.е. по какъв начин да създадем по този начин, че да отделим задоволително средства превантивно, профилактично, да не позволяваме хората да вървят в лечебните заведения? ", уточни той.
Като проблем Димитров очерта и това, че няма последователност в управническите екипи в опазването на здравето и има извънреден субективизъм . " За 25 години Здравна каса има 17 шефа. Министрите несъмнено са повече. Има честа промяна на екипите и то не на професионален принцип, а на партиен. Който пристигна на власт, неговите хора би трябвало да вземат властта , като стартираме от районните здравноосигурителни каси и така нататък Много честа промяна на нормативната уредба. Направих си труда, особено за това събиране, и ревизирах какъв брой пъти е променян Законът за здравното обезпечаване. 140 пъти е променян за последните години. Е по какъв начин може да се работи с една уредба, която е имала един план и 140 пъти е изменена? ", уточни Димитров.
По думите му страната в последните години е абдикирала от опазването на здравето и не пази ползите на българския жител. Той напомни по какъв начин някогашният финансов министър Симеон Дянков, който в този момент оглавява Фискалния съвет, отклони преди години 1.2 милиарда лв. от здравни вноски без да каже къде отиват тези пари.
Като различен проблем Димитров уточни непрекъснатото прекачване на нови действия от Министерството на здравеопазването към НЗОК . Той напомни, че през 2012 година бяха трансферирани онколекарствата в лечебните заведения да се заплащат от НЗОК и в този момент те към този момент образуват 10% от бюджета ѝ. " Без да се без да се направи план, се трансферира и хемодиализата, и други действия ", напомни Димитров. " Тоест от една страна облекчаваме бюджета, който страната би трябвало да дава и въпреки това натоварваме дребното средства, които има в Здравната каса ", уточни той.
Димитров напомни и, че вноската, която се прави от страната за обезпечените от нея лица като деца и пенсионери, е с 50 на 100 по ниска, в сравнение с междинната осигурителна вноска за действителния бизнес. " При междинен застрахователен приход към 1800 лева и вноска от 8 на 100, това прави към 140 лв., до момента в който вноската за децата е 65 лв., а за пенсионерите при междинна пенсия от 900 лв. е 80 лв.. Е, по какъв начин да се лекуват с 80 лв. и 47 лв.? Две трети от разноските се вършат за тази група, която внася 30 на 100 от средствата в Здравната каса ", разяснява Димитров.
" Много постоянно средства от Здравната каса се употребяват за проблеми, които са свързани със обществената политика. Защо би трябвало със средства от осигурителни вноски да се заплаща за заплати на лечебни заведения, които са отдалечени? Тази година в бюджета 91 милиона са отделени точно по този параграф. Аз считам, че би трябвало да вършим разлика сред обществена политика, провеждана от държавното управление и това, което е обвързване на НЗОК ", уточни Димитров.
По думите му обаче българското опазване на здравето има и доста позитивни страни: " И неприятното е, че ние, българите, не оценяваме това, което се случва, а го правят оценка нашите съграждани, които се връщат от чужбина и вършат съпоставяне какво е в България и какво е в другите страни ".
Димитров съобщи, че заради отрицателното отношение към здравната система, ние имаме сив бранш към 20-25 на 100 , който за други страни е едноцифрено число, а някои въобще не знаят какво значи сив бранш, тъй като недоумяват по какъв начин може да не си платиш това, което ти е обвързване.
По думите му би трябвало се търси повишение на успеваемостта на всеки лев, вложен в системата.
Димитров уточни, че системата на болничната помощ е свръх съсредоточена и имаме доста лечебни заведения. Той уточни, че не ги дели на частни и държавни, тъй като те са стопански субекти, без значение от формата на благосъстоятелност. " Разликата е, че в едните страната, която не си гледа работата е притежател, а в другите има акционери, които си гледат работата и работата им върви добре ", уточни Димитров. Той цитира данни от проучване на Министерство на здравеопазването, съгласно което в 150 лечебни заведения в България делът на вложенията е единствено 5 на 100 от общите разноски.
Димитров уточни, че в общинските лечебни заведения разноските за заплати са към 80-85 на 100 от общите разноски, а за регионалните лечебни заведения съотношението е от порядъка на 65- 75 на 100. Същевременно непрестанно нараства делът на частните лечебни заведения, които са високоефективни, като по думите му тук не бивало да се смесват политически и всевъзможни други аргументи. " Просто би трябвало да се радваме, че българският бизнесмен е вложил доста пари в последните години в здравната система, с цел да я направи конкурентна на европейската, а не да приказваме за други неща. Това е мое персонално мнение и не визира никой, защото държаватаказа какви вложения отделя за лечебните заведения, които има ", уточни Димитров.
Като различен проблем той очерта това, че коефициентът на демографско заменяне за 2025 година демонстрира, че на 100 излезли от пазара на труда влизат 70 души. За съпоставяне 2000 година на 100 излезли от пазара на труда, са влизали 136 индивида. Като прибавим към това увеличаващата се дълготрайност на живота, това демонстрира, че на все по-малко хора ще се крепи издръжката на нуждаещите се от здравната система.
Димитров отдели особено внимание и на казуса с дефицита на медицински сестри. Той даде образец, че в далечната 1990 година е имало към 70 000 медицинските сестри при 170 лечебни заведения. А в този момент имаме 360 лечебни заведения и 26 000 сестри. " Съотношението лекар- здравна сестра демонстрира, че ние отиваме под сериозната единица, което нищо не приказва за положителната процедура ", сподели той.
Димитров изнесе данни, че здравноосигурителните заплащания са се нараснали три пъти за 10 години . По думите му обаче за жалост 2025 година ще бъде последната великодушна година за опазването на здравето. Той изясни, че в случай че разноските за опазване на здравето са нараствали с към 1 милиарда лв. през последните години, то през идната година се чака растеж от към 500 млн. лева, за по-следващата 400 млн. лева и по този начин в низходящ тренд. Същевременно той напомни, че предходната година НЗОК е завършила със 160 млн. недостиг, а за първите три месеца на тази година дефицитът е над 50 млн. лв.. Димитров чака този очертаващ се недостиг в здравната система най-сетне да накара политиците да я реформират. Другият вид е да се премине към смесено финансиране от вноски и от държавния бюджет, както е системата на Държавното публично обезпечаване , което не може да се устоя единствено от осигурителните вноски и към този момент се приказва за тяхното покачване.
" Трябва да се търсят нови решения за вноски, за налози, за сив бранш. Трябва да активизираме и да разбираем на обществото, че от нас зависи какъв брой пари влизат в здравната система. Никой не ги дава, ние ги даваме. И колкото повече разгласяваме приходите, които имаме, толкоз по добре ", уточни Димитров.
Димитров разяснява, че опазването на здравето не е приоритет на ръководещите в последните години. " Системата не работи дейно. Силно бюрократична е. Корупцията е навлязла на всички нива в здравната система. За страдание доверието в нея от лекари, медицински сестри и от пациенти е на сериозни нива. Непрекъснато се усилват доплащанията, които се вършат за сметка на джоба на българския народ. Системата е небалансирана, тя е насочена към разходен вид - ние да плащаме повече за лекуване, а по малко за превантивна активност. Т.е. по какъв начин да създадем по този начин, че да отделим задоволително средства превантивно, профилактично, да не позволяваме хората да вървят в лечебните заведения? ", уточни той.
Като проблем Димитров очерта и това, че няма последователност в управническите екипи в опазването на здравето и има извънреден субективизъм . " За 25 години Здравна каса има 17 шефа. Министрите несъмнено са повече. Има честа промяна на екипите и то не на професионален принцип, а на партиен. Който пристигна на власт, неговите хора би трябвало да вземат властта , като стартираме от районните здравноосигурителни каси и така нататък Много честа промяна на нормативната уредба. Направих си труда, особено за това събиране, и ревизирах какъв брой пъти е променян Законът за здравното обезпечаване. 140 пъти е променян за последните години. Е по какъв начин може да се работи с една уредба, която е имала един план и 140 пъти е изменена? ", уточни Димитров.
По думите му страната в последните години е абдикирала от опазването на здравето и не пази ползите на българския жител. Той напомни по какъв начин някогашният финансов министър Симеон Дянков, който в този момент оглавява Фискалния съвет, отклони преди години 1.2 милиарда лв. от здравни вноски без да каже къде отиват тези пари.
Като различен проблем Димитров уточни непрекъснатото прекачване на нови действия от Министерството на здравеопазването към НЗОК . Той напомни, че през 2012 година бяха трансферирани онколекарствата в лечебните заведения да се заплащат от НЗОК и в този момент те към този момент образуват 10% от бюджета ѝ. " Без да се без да се направи план, се трансферира и хемодиализата, и други действия ", напомни Димитров. " Тоест от една страна облекчаваме бюджета, който страната би трябвало да дава и въпреки това натоварваме дребното средства, които има в Здравната каса ", уточни той.
Димитров напомни и, че вноската, която се прави от страната за обезпечените от нея лица като деца и пенсионери, е с 50 на 100 по ниска, в сравнение с междинната осигурителна вноска за действителния бизнес. " При междинен застрахователен приход към 1800 лева и вноска от 8 на 100, това прави към 140 лв., до момента в който вноската за децата е 65 лв., а за пенсионерите при междинна пенсия от 900 лв. е 80 лв.. Е, по какъв начин да се лекуват с 80 лв. и 47 лв.? Две трети от разноските се вършат за тази група, която внася 30 на 100 от средствата в Здравната каса ", разяснява Димитров.
" Много постоянно средства от Здравната каса се употребяват за проблеми, които са свързани със обществената политика. Защо би трябвало със средства от осигурителни вноски да се заплаща за заплати на лечебни заведения, които са отдалечени? Тази година в бюджета 91 милиона са отделени точно по този параграф. Аз считам, че би трябвало да вършим разлика сред обществена политика, провеждана от държавното управление и това, което е обвързване на НЗОК ", уточни Димитров.
По думите му обаче българското опазване на здравето има и доста позитивни страни: " И неприятното е, че ние, българите, не оценяваме това, което се случва, а го правят оценка нашите съграждани, които се връщат от чужбина и вършат съпоставяне какво е в България и какво е в другите страни ".
Димитров съобщи, че заради отрицателното отношение към здравната система, ние имаме сив бранш към 20-25 на 100 , който за други страни е едноцифрено число, а някои въобще не знаят какво значи сив бранш, тъй като недоумяват по какъв начин може да не си платиш това, което ти е обвързване.
По думите му би трябвало се търси повишение на успеваемостта на всеки лев, вложен в системата.
Димитров уточни, че системата на болничната помощ е свръх съсредоточена и имаме доста лечебни заведения. Той уточни, че не ги дели на частни и държавни, тъй като те са стопански субекти, без значение от формата на благосъстоятелност. " Разликата е, че в едните страната, която не си гледа работата е притежател, а в другите има акционери, които си гледат работата и работата им върви добре ", уточни Димитров. Той цитира данни от проучване на Министерство на здравеопазването, съгласно което в 150 лечебни заведения в България делът на вложенията е единствено 5 на 100 от общите разноски.
Димитров уточни, че в общинските лечебни заведения разноските за заплати са към 80-85 на 100 от общите разноски, а за регионалните лечебни заведения съотношението е от порядъка на 65- 75 на 100. Същевременно непрестанно нараства делът на частните лечебни заведения, които са високоефективни, като по думите му тук не бивало да се смесват политически и всевъзможни други аргументи. " Просто би трябвало да се радваме, че българският бизнесмен е вложил доста пари в последните години в здравната система, с цел да я направи конкурентна на европейската, а не да приказваме за други неща. Това е мое персонално мнение и не визира никой, защото държаватаказа какви вложения отделя за лечебните заведения, които има ", уточни Димитров.
Като различен проблем той очерта това, че коефициентът на демографско заменяне за 2025 година демонстрира, че на 100 излезли от пазара на труда влизат 70 души. За съпоставяне 2000 година на 100 излезли от пазара на труда, са влизали 136 индивида. Като прибавим към това увеличаващата се дълготрайност на живота, това демонстрира, че на все по-малко хора ще се крепи издръжката на нуждаещите се от здравната система.
Димитров отдели особено внимание и на казуса с дефицита на медицински сестри. Той даде образец, че в далечната 1990 година е имало към 70 000 медицинските сестри при 170 лечебни заведения. А в този момент имаме 360 лечебни заведения и 26 000 сестри. " Съотношението лекар- здравна сестра демонстрира, че ние отиваме под сериозната единица, което нищо не приказва за положителната процедура ", сподели той.
Димитров изнесе данни, че здравноосигурителните заплащания са се нараснали три пъти за 10 години . По думите му обаче за жалост 2025 година ще бъде последната великодушна година за опазването на здравето. Той изясни, че в случай че разноските за опазване на здравето са нараствали с към 1 милиарда лв. през последните години, то през идната година се чака растеж от към 500 млн. лева, за по-следващата 400 млн. лева и по този начин в низходящ тренд. Същевременно той напомни, че предходната година НЗОК е завършила със 160 млн. недостиг, а за първите три месеца на тази година дефицитът е над 50 млн. лв.. Димитров чака този очертаващ се недостиг в здравната система най-сетне да накара политиците да я реформират. Другият вид е да се премине към смесено финансиране от вноски и от държавния бюджет, както е системата на Държавното публично обезпечаване , което не може да се устоя единствено от осигурителните вноски и към този момент се приказва за тяхното покачване.
" Трябва да се търсят нови решения за вноски, за налози, за сив бранш. Трябва да активизираме и да разбираем на обществото, че от нас зависи какъв брой пари влизат в здравната система. Никой не ги дава, ние ги даваме. И колкото повече разгласяваме приходите, които имаме, толкоз по добре ", уточни Димитров.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ