Трябва екшън план за развитие и ние сме готови да

Трябва екшън проект за развиване и ние сме подготвени да участваме в изработването му, обявиха специалистите от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания

Един от главните фактори, който въздейства отрицателно на демографските процеси в България, е политическата неустойчивост. Липсата на политическата непоклатимост и предвидимост извънредно мощно се отразява върху настройките на популацията. А от 3 години сме в такава обстановка и в този момент отиваме на седмите следващи предварителни парламентарни избори. Това сподели ръководителят на СИНПИ доктор Калоян Паргов по време на кръгла маса, проведена от Комисията по демографска политика, децата и фамилията на Народното събрание. Експертите от Стратегическия институт за национални политики и хрумвания направиха съответни оферти, свързани с превъзмогване на демографската рецесия.

По думите му за решаването на демографските проблеми на България е необходим народен консенсус. „ Това е тематика, по която не трябва да се спори, да се употребява политически и да се спекулира. По този проблем би трябвало да има един резистентен, дълготраен ангажимент на всички политически сили, без значение дали са вътре или отвън Народното събрание “, смята Паргов. 

Според проф. Стоян Проданов без целенасочена районна политика ще продължим да виждаме все по-нарастващи зони на демографска пустиня. „ От 20-25 години Северна България решително върви към това да стане една цяла демографска пустиня “, сподели той. 

Юрий Асланов уточни, че би трябвало всеки нормативен акт да се съпровожда и от оценка за влияние върху демографските процеси. „ Нека да стартираме да възпитаваме администрацията в това, че едно от условията за нейното качество е въздействието върху демографските процеси на стадия на проектирането и планирането на решения “, посочи той. Асланов подчертава и върху нуждата от насърчителни ограничения за превъзмогване на районните несъответствия, които да залегнат в годишните бюджети на страната. „ Смея да настоявам, че прегледът на всички годишни закони за бюджета на процедура предизвикват развиването на няколко по-големи града в България за сметка на останалите “, сподели Юрий Асланов. 

Даниела Везиева посочи, че би трябвало проект за развиване, който да включва освен обществената политика, а всички сфери на икономическия и на публичния живот, тъй като демографията на процедура включва всички браншове. 
„ Ние от СИНПИ сме подготвени да работим по този проект и да внесем съответни продължения, които да не останат единствено на масата като следващия стратегически документ, а да бъдат работещи документи “, съобщи някогашният министър на стопанската система. 
Тя направи и две съответни оферти. Предвид че 209 обитаеми места са с нулево население, време е за ново административно систематизиране, което да не включва толкоз доста области, а по-скоро 6-7 или 10 района. 
“Време е през бюджета и през макроикономическата рамка в идващите 3 години да заложим втория стадий на децентрализация и опцията на всяка една община да основава условия за живот, да основава инфраструктура, да основава обществена среда и културна среда “, сподели Везиева.

Психологът Христо Монов напомни, че от 5 години България няма Стратегия за протекция на детето. „ Ако ние нямаме политики за децата, каква демографска политика ще имаме? “, попита риторично той.

Проф. Ваня Добрева и проф. Боряна Бужашка се стопираха на проблемите във връзка с българската диаспора в чужбина. “Липсва нормативен акт, който да се отнася и да демонстрира държавна политика и отношение към актуалната диаспора, т.е. най-новата диаспора, която е образувана след 1989 година и е резултат на миграцията “, посочи Добрева.
Тя уточни като проблем и понижаването на статута на Агенцията за българите в чужбина – от държавна в изпълнителна. Също по този начин проф. Добрева и проф. Бужашка обясниха, че би трябвало смяна в Закона за висшето обучение, с цел да се улесни кандидатстването на представители на българските общности в български висши учебни заведения.

Според юрист Мариела Павлова извънредно значим миг е образуването на вярна настройка в идващите генерации, защото към този момент се следи недостиг във връзка с национална принадлежност и еднаквост.
„ Изключително значимо е да запазим българските обичаи, българския генотип и християнското семейство “, съобщи Павлова.

Според проф. арх. Иван Данов неналичието на обмисляне на развиването на територията е проблем на нашата страна и той се отразява и на демографията, и назад – демографията се отразява върху него. „ Големите страни, огромните икономите, като стартираме със Съединени американски щати преди всичко, Азиатският район, Западна Европа, се занимават доста съществено с обмисляне на територията и обмисляне на районите си. Имат институти, които се занимават с това “, изясни Данов и добави, че у нас Националният център за териториално развиване е „ оставен на доизживяване “. 
Бившият министър на капиталовото планиране смята, че има несъвършено българско законодателство и даде образци със Закона за публичните поръчки в строителството и Закона за устройство на територията.
„ Ако не желаеме страната ни да се обезлюди, би трябвало да се вземат ограничения и с цел да имаме демографски напредък, те би трябвало да бъдат икономични. Хората би трябвало да виждат вероятност на мястото, в което живеят, да могат да обичат страната, в която живеят, тъй като това е доста значимо “, уверен е проф. Данов.