Ивайло Папов: Сглобката не изчегърта корупцията, но опитва да заличи Аз съм българче
" Трябва да защитим Иван Вазов от соросоидите, които са решили, че е идната българска полезност, която би трябвало да бъде унищожена. От „ Сглобката “ към този момент даже не могат да се прикриват, че главната им цел е заличаването на българския народ и националните ни знаци. " Това съобщи националният представител от " Възраждане " Ивайло Папов на среща с жители, оповестяват от пресцентъра на партията.
Изказването му е подбудено от обстоятелството, че българската редакция на финансираната от американското държавно управление медия „ Свободна Европа “ разгласява разбор на ограниченията, които са нужни да се подхващат, за консолидиране на имигрантите в България.
Една от тях е смяна на просветителната ни система и унищожаване на стихотворението „ Аз съм българче “, което пречело на итеграцията на децата имигранти.
Точният текст, оповестено в медията гласеше: „ Няма по какъв начин децата на над 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “, без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им. “
„ Това е безспорна провокация да се види по какъв начин ще реагира обществото и още един опит за разделяне. „ Сглобката “ не изчегърта корумпираното ръководство, а се пробва да изчегърта националната ни памет. Но тъкмо това ни подсети какъв брой доста ни е необходим Вазов през днешния ден и неговото творчество. Много безродници са се пробвали да заличат великите ни поети и писатели, само че Патриарха на българската литература ще бъде безконечен, а в стихотворението „ Аз съм българче “ има единствено и само обич. “, добави Ивайло Папов.
Според народния представител от „ Възраждане “ Ивайло Папов, който е преподавател по образовние, Иван Вазов е бил толкоз далновидна персона, че приживе е знаел, че ще го нападат, че ще се опитат да го не разрешават и след гибелта му.
Нека си напомним едно толкоз настоящо, звучащо през днешния ден стихотворение:
И аз на своя ред ще си отпътува,
Трева и мен ще расне над прахът,
Един ще жали, различен ще ме проклина,
Но моите песни все ще се четат.
Не ме смущава див писък от омрази,
Не стряска ме на завистта гневът,
Спокойно виждам в бъдещето ази,
Там моите песни все ще се четат.
