Трябва да започнем дебат за независим европейски ядрен чадър –

„ Трябва да стартираме спор за самостоятелен европейски нуклеарен чадър – и това може да се случи единствено под немско водачество “, съобщи Шпан пред вестник Welt. Според него, в случай че една страна не разполага със средства за въздържане, „ тя става безгласна писмен знак на международната сцена “.

 

Изявлението е още по-показателно на фона на обществената поддръжка на канцлера Фридрих Мерц към НАТО и трансатлантическата сигурност. Очевидно обаче консерваторите към този момент мислят в режим на проект Б – свят, в който Вашингтон може да не е по този начин зает със сигурността на Стария континент.

 

В изявлението си Шпан декларира, че разполагането на американски нуклеарни оръжия в Германия не е задоволително в дълготраен проект. Според него Берлин и Европа би трябвало да обсъдят присъединяване в нуклеарните арсенали на Франция и Англия, а за какво не и основаване на взаимна европейска дарба. „ Ще коства скъпо – само че в случай че искаш отбрана, би трябвало да си подготвен да платиш “, отбелязва той.

 

Шпан даже предлага „ ротационна отговорност “ за нуклеарно въздържане сред страните членки – концепция, която мнозина специалисти нарекоха наивна и политически нереалистична, изключително на фона на неналичието на нуклеарно въоръжение и политическа воля в Германия.

 

Според Стефани Бабст, някогашен зам.-генерален секретар на НАТО, сходни хрумвания „ пренебрегват действителността “. В изявление за публичното радио тя разяснява:

„ Франция и Англия сигурно не чакат Германия най-сетне да им разреши да въртят нуклеарните си оръжия в близост. “

 

Междувременно концепцията за „ европейска атомна автономия “ към този момент намира почва и в по-широки политически кръгове. Още през февруари канцлерът Мерц съобщи, че Берлин би трябвало да разиска с Париж и Лондон опцията за споделена нуклеарна сигурност – въпреки и не безусловно в посока основаване на личен боеприпас.

 

Всичко това се случва на фона на световна неустановеност и отслабващо доверие в трансатлантическата ос, изключително с наближаването на изборите в Съединени американски щати и евентуална смяна на курса във Вашингтон.

 

Въпросът обаче остава: подготвена ли е Европа – и изключително Германия – да носи отговорността, разноските и рисковете на личен нуклеарен чадър? Засега отговорът е по-скоро политическа сянка, в сравнение с нуклеарна светлина.