Трябва да видите очите на хората, когато им помагаме. Не

" Трябва да видите очите на хората, когато им оказваме помощ. Не може да се опише с думи. " Една концепция, родила се по време на изключителното състояние през март, трансформира живота на Бояна и Милан. Това е тяхната " машина за добрини ":

Бояна и Милан Иванови

Дъждовен есенен ден. Пътувам към село Крета, където би трябвало да се срещна с Бояна и Милан Иванови - младо семейство от София, което към този момент осем месеца провежда дарителски акции из цялата страна. Пристигам на уреченото място, а Бояна и Милан към този момент ме чакат. Бусът им е претрупан с кашони, цялостни с хранителни артикули, които би трябвало да бъдат раздадени на извънредно нуждаещи се семейства в селата от община Гулянци. Посрещат ме и без да губим време се насочваме към първата къща. Докато пътуваме ми описват по какъв начин е почнало всичко.

Хранителни артикули за нуждаещи се в община Гулянци
Редакцията предлага
Идеята се ражда по време на изключителното състояние през март. „ Когато избухна пандемията, се замислихме за нашите по-възрастни съседи. Tогава за тях беше рисково да излизат до магазина. Затова взехме решение да напазаруваме вместо тях и да им дарим питателните артикули “, споделя Милан, а Бояна добавя: " Искахме просто да ги зарадваме с един благ жест “. Впоследствие двамата вземат решение да опишат за самодейността си в обществените мрежи, където приканват близки и другари да създадат същото за хора, изпаднали в затруднено състояние. „ Идеята ни беше да дадем образец и всеки от нас да се замисли за ситуацията на съседа си - както е било едно време. Навремето хората са били доста по-задружни като общество. Днес няма кой да ти удари едно рамо за нищо. От нас зависи да върнем назад този дух “, изяснява Бояна.

" Истински вдъхновяващо: да видиш по какъв начин някой се изправя на крайници "

За да привлекат повече съидейници,. Тя бързо набира известност, през днешния ден нейните членове наброяват над 11 000 души. Там всеки взе участие съгласно опциите си - с хранителни артикули, облекла, електроуреди. „ Безкрайно признателни сме на всички, които ни гласоподават доверие. Хората имат положителни сърца, имат вяра в нашата задача и ни поддържат “, споделят Бояна и Милан. Самите те най-често влизат в ролята на медиатори сред донорите и нуждаещите се. За тази цел двамата прецизно ревизират получените сигнали и персонално се срещат с индивида или фамилията, изпаднало в неволя. „ Стремим се да разберем за какво и по какъв начин се е стигнало дотук. По този метод се предпазваме и от злоупотреби. Не желаеме да оказваме помощ на хора, които живеят на гърба на другите. Идеята е не да устояваме някого вечно и непрекъснато, а да подадем ръка в верния миг, да подадем ръка, когато даденият човек има най-остра потребност - с цел да не пада духом “, изяснява Бояна.

Бояна Иванова на посетители при 83-годишната баба Мара от село Крета

„ Никой не е застрахован, всеки може да изпадне в сложна обстановка “, добавя Милан. Затова и главните критерии, които двамата съблюдават при взимането на решение кого да подкрепят, са краткотрайната неудача и желанието за интеграция. Посочват за образец историята на семейство с шест деца от село Брест. Когато ги посетили за пръв път, заварили ужасяваща панорама: „ Мръсен двор, мръсна къща, мръсни деца, ужасни условия “. Поговорили с родителите и ги предиздвикали да се замислят дали децата им заслужават да живеят в такива условия. Помогнали им един път, само че решили да ги ревизират от време на време, с цел да наблюдават дали ще настъпи някаква трайна смяна. „ Така видяхме, че тези хора са си взели поука. Бяха изчистили и подредили на всички места. Затова им подсигурихме и пералня, готварска печка, дрешки за децата, хранителни артикули - с цел да им е по-леко и да не се предават, с цел да имат вяра. Сега живеят доста по-добре, бащата работи против по-нормална заплата, пътува общо 300 километра на отиване и на връщане, с цел да изхранва фамилията си ”, споделя Бояна.

Милан Иванов и баба Гана в село Загражден

Докато пътуваме от адрес на адрес из селата, Бояна и Милан не престават да ми описват за срещите си с хора с най-различни ориси. Споделят, че същински изживяват всяка една идея. Това от време на време ги изморява, само че и ги зарежда. „ Да видиш по какъв начин някой се изправя на крайници - това е същински вдъхновяващо “, споделя Бояна. А Милан прибавя: „ Още по-вълнуващо е, когато хора, на които сме подали ръка, след време още веднъж се свързват с нас с готовност да оказват помощ на някого другиго “.

Машина за добрини

До през днешния ден над 500 семейства са получили помощ с помощта на. Когато активността им стартира съществено да се разраства, Бояна и Милан чуват съвет да се записват като организация. Така на 6 октомври се ражда фондацията „ За хора с огромни сърца “. „ Много време проучвахме какво да бъде и най-после взехме решение да основем фондация, защото нямаме стопанска активност. За страдание доста хора са изгубили доверието си в неправителствения бранш, само че в последна сметка нашата цел е да покажем, че има хора, които дават цялата си сила, време и нерви, с цел да оказват помощ на нуждаещи се, без да се облагодетелстват от тази активност “, споделя Бояна.

Бояна и Милан Иванови по време на акция в плевенски села

Младото семейство споделя, че все още най-голяма компликация за тях съставлява бюрокрацията. „ Държим да сме 100 % транспарантни - както към донорите, по този начин и към страната. Не чакахме, че ще се сблъскаме с такива провокации, това ни свари малко неподготвени “, споделя Милан. Въпреки това двамата са уверени, че с малко самообладание скоро ще се трансфорат в една „ добре смазана машина за добрини “. „ Засега няма нищо, което да ни откаже от пътя, по който сме поели. Не мисля, че нещо може да ни промени като хора, тъй като това е метод на мислене, който се трансформира в метод на живот. Ние сме инфектирани с тази задача и това ни прави щастливи ", споделя Бояна, а Милан добавя: „ Трябва да видите очите на хората, когато им оказваме помощ. Не може да се опише с думи “.

И в действителност: обикаляйки от къща на къща, Бояна и Милан оставят доста повече от кашони с хранителни артикули. Те подаряват внимание, усмивка, топлота. Даряват вяра.