Лъчезар Богданов: Бюджет 2024 г. няма намерения за структурна промяна
„ Трябва да вървим към стесняване и унищожаване на бюджетния недостиг. Същевременно всеки, който стачкува или нещо желае, то му бива давано. В бюджет 2024 година нямаме отчетливи планове за структурна смяна по главните обществени системи, имаме закъснение и в обществените вложения. Това е проблематично и притеснително “. Това съобщи в изявление за БГНЕС основният икономист в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Лъчезар Богданов.
С него беседваме по отношение на бюджет 2024 година
„ Трябва да вървим към една бюджетна консолидация, което значи стесняване и унищожаване на бюджетния недостиг. В средносрочен и дълготраен проект би трябвало да се стремим към уравновесен бюджет. Това е първото макросъображение, което ме тормози в бюджета на Асен Василев за 2024 година, тъй като ние по този начин или другояче в очакване за стопански напредък залагаме недостиг на границата на допустимото - 3 %. Второто нещо, трябваше последователно да почистим сякаш краткотрайните и спешни ограничения. Като стартираме от данъчните преференции за избрани артикули и услуги, като минем през другите дотации, помощи след Ковид и стигнем до енергийните помощи, най-различни такива помощи не престават. Сега да вземем за пример с митингите на земеделците, общо взето всеки, който нещо стачкува или желае, то му бива давано от обществения бюджет - това е проблематичното “, сподели Лъчезар Богданов.
Според икономиста в бюджет 2024 година няма и отчетливи планове за структурна смяна по главните обществени системи. „ В обществената сфера не се оказва помощ целево. Например за детските надбавки, които подкрепят всяко второ дете с дребна сума, тя не е решаваща за доста фамилии. Същото е и по отношение на помощите за хора с увреждания. Там се подкрепят към 650 000 индивида, само че получават по 20-30 лева на месец, което е безсмислено за човек с високи приходи и в същото време незадоволително за човек, който в действителност е в мъчно състояние. Липсват структурни промени, които да създадат по-ефективни обществените системи “, акцентира икономистът.
Той дефинира като притеснително продължаващото закъснение в обществените вложения. „ Трябва да имаме една работеща обществена администрация, която да започва публични поръчки, да изготвя капиталови планове, да ги извършва, по-късно да ги наблюдава, без значение дали има избори и държавните управления постоянно се сменят. В противоположен случай цялата обществена инфраструктура остава пленник на политическата обстановка, а това значи години наред отвод от вложения като минем през ЖП-транспорт, влаковете и автомагистралите и стигнем до ремонтите в учебните заведения или покупката на трамваи в българските градове “, разяснява Богданов.
Главният икономист в ИПИ акцентира, че риск за бюджета има. „ От една страна, в случай че се осъществя и се засилва обществената капиталова стратегия, както с национални средства, и със средства по Националния проект за възобновяване и резистентност, по този начин и по оперативните стратегии, то тогава даже частният бранш да има по-нисък напредък, то явно ще имаме общ висок напредък поради обществените вложения, само че ето тук е въпросът. Не би трябвало да бюджетираш на ръба на 3% с някаква умерено-оптимистична прогноза, тъй като в случай че тя не се сбъдне, ти към този момент си на ръба, който го прескачаш. Затова би трябвало да имаш буфер, т.е. ти да бюджетираш при един стопански напредък с невисок недостиг и това ще се опитаме да създадем с следващото издание на Алтернативния бюджет на ИПИ, т.е. ще се опитаме да покажем, че можем да съществува бюджетна рамка и в сегашната обстановка с доста по-малък недостиг и даже уравновесен бюджет “, изясни Лъчезар Богданов.
Икономистът напомни, че България към този момент месеци наред има спад на индустриалното произвеждане на годишна база и то се дължи на експортните промишлености, които се отразяват на външните пазари. „ Това ще се прояви следващата година в цялостна степен. Има лостове през по-активно обществено вложение, за които по този начин или другояче към този момент има чакащи планове, в случай че те се случат това ще даде някакъв подтик на растежа. Другото нещо, което би трябвало да имаме поради е, че България е част от общия релативно богат европейски пазар и тук можем да привличаме непознати вложения, както и да обърнем внимание на непознати вложители, които към този момент са в България и имат благоприятни условия да усилят потенциала си и български вложители, които могат да разширят и обновят активността си “, акцентира Богданов. Той изясни, че ще се опитат да предложат пакет от политики, които могат да насърчат вложителите и да разширят своя бизнес.
Лъчезар Богданов дефинира като опасности за 2024 година външната среда и закъснение на кредитната интензивност. „ И в Съединени американски щати, и в Еврозоната резултатът на по-затегнатите парични условия и високи лихви се усеща. В България към момента не се усеща, ние имаме едно интензивно кредитиране, само че в случай че имаме стягане на достъпа до заем и по-високи лихви, то това може в допълнение да забави икономическата интензивност “, добави основният икономист в ИПИ Лъчезар Богданов. /БГНЕС
