Защо армията оредява?
Трябва да си вдигне пределната възраст за работа, само че съзнателно не се прави поради висши офицери, нарочени за премахване
Тези дни зам.-военният министър Атанас Запрянов разгласи, че МО се кани да връща на работа съкратените през последните 10 година офицери. Защото дефицитът на фрагменти в армията, съгласно него, станал сериозен за боеспособността й. Особено в пехотата. Че е по този начин, по този начин е. Каква е черната последователност на обстоятелствата? Отначало се твърдеше, че за войските недостигат 2000 души. После властта страхливо заприказва, че въпросната численост е скочила над 3000. Накрая изплю камъчето- обстановката била още по-тежка, незаетите щатове в защитата са към 5600.
Това е последната публична информация, спусната от институциите. Което ще рече, че армията е на минус с цяла бригада. Неофициално се приказва, че незаетите щатове са повече. Дори изказванието да не е правилно, нещата са съществени. Нека направя конкретизиране, с цел да не породи коментарът спекулации или назаслужени обиди у някого – сегашният министър на защитата няма грам виновност за трагичното положение на фрагментите във войските. Той е заставен да се бори с завещание на съдружния сътрудник, който се разпорежда в защитата с незначителни спирания от 2009 година насам. Запрянов от този момент е и в трите държавни управления на ГЕРБ. В първото като консултант на военния министър, а в останалите две- отново като консултант и зам.-министър. Така че е наясно с генезиса на казуса, защото е бил и е част от управническите решения от самото начало.
Факт е, че Въоръжените сили бяха обект на най-големи рестрикции при всички държавни управления на прехода с дребни изключения. Но фрапантния удар по системата през последните години стартира точно през 2009 година Това е истината, грях е да се премълчава. И би трябвало да се напомня поради бремето на „ късата памет “, от която страдаме услужливо. Първият боен министър на ГЕРБ Николай Младенов (това че не е служил в казармата е досадна подробност) за няколко месеца престой на „ Дякон Игнатий “ 3 сътвори прецедент- предложи парите за защита да се свият с 40%. Това е пропаст, която мъчно се преодолява. От тогава, отново за пръв път у нас, полицията е с по-висок бюджет от армията. Така е и до през днешния ден.
Следващото управление на МО, отпред с Аню Ангелов, преора закона за защитата. Махнат бе цялостен обществен раздел и зачеркнати съществени придобивки на военните – като правото да си купят жилище от фонда на МО на преференциални цени. Дотогава военният се пенсионираше без възраст след 25 година работа. Първият кабинет на ГЕРБ обаче усили стажа на 27 година Всичко това провокира отрицателни реакции. Армейците се разочароваха, тъй като възприемаха министър Ангелов и тогавашния му заместител Валентин Радев, като хора от гилдията, защото бяха някогашни военни. Почувстваха се предадени, тъй като и двамата бяха се възползвали от въпросните придобивки на системата, които след това като властимащи анулираха. Не върша пристрастни импровизации, а описвам за действителни събития. Може да попитате всеки офицер, служил по това време, дали е по този начин.
Най-голям удар върху защитата обаче бе въвеждането за първи път в армията на възраст за пенсиониране на униформените. Това стори отново първият кабинет на ГЕРБ. Тогава шоково си отидоха по лично предпочитание близо 1300 офицери и сержанти. Рекордът бе 700 души в първите два месеца, когато се разбра какво се гласи – по 10-12 военни дневно хвърляха рапорти за овакантяване преди да влезе в действие рестрикцията. В опит да успокои ситуацията, началник от МО отиде в отделение да беседва с военните, а те го попитаха за какво не се вкарва възраст за пенсиониране и на балерините. Отговорът бе: „ Знаете ли какъв брой е мъчно да се стои по през целия ден на пръсти “.
Отделно от този непредвиден потрес от Въоръжените сили бяха съкратени 7000 души. Този план бе включен в Бялата книга за защитата, която МО написа през 2010 година и болшинството в тогавашното Народно събрание единомислещо одобри. А в медиите не закъсняха заглавия от рода на „ бяло като за умряло “. Ето тази професионална неустановеност стартира да гони хората от казармите.
Другата причина за дефицита на фрагменти е мизерното заплащане на бойците. Основна заплата от 608 лева за новак редови войник е засегнатост. За човек, на който му е зачислено оръжие и техника и би трябвало да е на 24 часово повикване без право на други приходи. Вие при тези условия ще станете ли заплатен войник? Как с тези пари да се устоя семейство. Един офицер един път шеговито ми сподели: „ Войниците ми всеобщо напущат. Ами аз, в случай че застана пред градската баня и дамите като излизат, ще стартира да им крещя „ честито младоженка “. Така левче по левче ще си изкарвам същите пари без да работя. Ако в армията имаше кяр, ромите щяха да бъдат първи на опашката. “
Мисля, че би трябвало да се сбогуваме с остарялата философия на соца, че младежите в този момент отиват в казармата от патриотични подбуди и да пазят някакви полезности. Има подобен претекст, само че той не е водещ. Войнишката специалност е като всяка друга и се конкурира на пазара на труда с останалите. За страдание обаче към момента не е влиятелна. Сега боецът „ носи пушка “, с цел да храни жена и деца. Той знае, че НАТО не се яде, в случай че хладилникът е празен. И по тази причина търси способи да си набави още средства, откакто властта не може да му ги даде. Като този, както се говореше наскоро – да взима неплатен отпуск и да върви да бере ягоди. Сега войнишката заплата е от времето на Николай Цонев, когато управляваше МО. Преди него бе 391 лева, колкото не получава и чистачка. Ето за тези съвсем 10 година във властта днешните ръководещи не откриха опция да я усилят съществено. Защото нямаха предпочитание. Въобще за това време ГЕРБ острига армията като първия новобранец. Показателно за отношението на властта към армията е и друго- не съм чул дете на политик, народен представител, министър или общественик да е избрало попрището на професионалния боен. Отрочетата на властта се потвърждават все в влиятелни и скъпоплатени университети на Запад.
Буквално през вчерашния ден срещнах другар офицер, който изрази неразбиране, че се обмисля да се върнат на работа уволнените през последните 10 година Много е подозрително дали напусналите ще желаят отново да служат, защото множеството са устроили житейския си път. Вероятно и на по-добри позиции. Как да се върне пълководец на взвод, откакто неговите някогашни сътрудници към този момент командват батальони. Българска социалистическа партия, когато за малко управляваше МО, опита с този вид, само че без необикновен резултат.
Нека нагледно си представим защитата като басейн. За да е цялостен, колкото изтича от тръбата на изхода, толкоз би трябвало да влиза и през тръбата на входа. Средно на година защитата напущат към 700 – 800 души – заради пенсиониране, пределна възраст, по лично предпочитание и така нататък Става дума за офицери, сержанти и бойци. На входа обаче чакат доста по-малко. От военните учебни заведения излизат към 100-120 лейтенанта. Гръмко бе обявено, че тази година е най-големият випуск от 180 души. А оповестеният банкет бе за 240 места. Особено показателно е тежкото положение на офицерския корпус.
В задачката се пита за какъв брой време ще се изпълни басейнът при изискване, че ни трябват най-малко хиляда командири. Отговорът е за не по-малко от 8 година, и то в случай че няма теч – т.е. никой не се уволнява и не напуща системата. Ясно е, че са нужни незабавни ограничения. На първо време да се вдигне пределната възраст за работа за всички звания. До края на 2019 година, т.е. по-малко след 2 година, по този индикатор ще бъдат уволнени към 960 офицери. И с какво ще попълним този нов вакуум, откакто системата непрекъснато се оттича.
Вдигането на възрастта е ефикасна стъпка в вярна посока, която ще запуши пробойните. В Министерство на вътрешните работи работят до 60 година Така е и в службите за сигурност. Във всички армии на НАТО пределната възраст за работа на офицерите е 60-65 година Но някои политици, наблягам някои, съзнателно не желаят и у нас да е по този начин. И по тази причина саботират концепцията. Причината е, твърди се, че желаят да махнат, сякаш законно, неколцина висши военни. Просто персонални сметки. Така поради няколко души, нарочени за премахване, защитата е на път да загуби стотици офицери поради заложени кадрови схеми. Когато Симеон Сакскобургготски бе на власт близо 1000 полковници трябваше да бъдат уволнени, тъй като били „ ретроградни “. Това стана откакто кабинетът смъкна пределната им възраст за работа. Щом метлата завърши, жълт народен представител предложи възрастта да се върне назад. Циркът бе цялостен.
Иначе лансираните занапред планове на МО да назначи 1300 бойци следващата година са добра стъпка. За това ще са нужни 30 млн. лева от заложеното нарастване от малко над 100 млн. лева на военния бюджет. Толкова места ще бъдат оповестени, само че ще има ли мераклии и какъв брой ще се явят, е различен въпрос. Защото практиките от последните състезания са показателни – няма искащи да се посветят на най-мъжката специалност.
Тези дни зам.-военният министър Атанас Запрянов разгласи, че МО се кани да връща на работа съкратените през последните 10 година офицери. Защото дефицитът на фрагменти в армията, съгласно него, станал сериозен за боеспособността й. Особено в пехотата. Че е по този начин, по този начин е. Каква е черната последователност на обстоятелствата? Отначало се твърдеше, че за войските недостигат 2000 души. После властта страхливо заприказва, че въпросната численост е скочила над 3000. Накрая изплю камъчето- обстановката била още по-тежка, незаетите щатове в защитата са към 5600.
Това е последната публична информация, спусната от институциите. Което ще рече, че армията е на минус с цяла бригада. Неофициално се приказва, че незаетите щатове са повече. Дори изказванието да не е правилно, нещата са съществени. Нека направя конкретизиране, с цел да не породи коментарът спекулации или назаслужени обиди у някого – сегашният министър на защитата няма грам виновност за трагичното положение на фрагментите във войските. Той е заставен да се бори с завещание на съдружния сътрудник, който се разпорежда в защитата с незначителни спирания от 2009 година насам. Запрянов от този момент е и в трите държавни управления на ГЕРБ. В първото като консултант на военния министър, а в останалите две- отново като консултант и зам.-министър. Така че е наясно с генезиса на казуса, защото е бил и е част от управническите решения от самото начало.
Факт е, че Въоръжените сили бяха обект на най-големи рестрикции при всички държавни управления на прехода с дребни изключения. Но фрапантния удар по системата през последните години стартира точно през 2009 година Това е истината, грях е да се премълчава. И би трябвало да се напомня поради бремето на „ късата памет “, от която страдаме услужливо. Първият боен министър на ГЕРБ Николай Младенов (това че не е служил в казармата е досадна подробност) за няколко месеца престой на „ Дякон Игнатий “ 3 сътвори прецедент- предложи парите за защита да се свият с 40%. Това е пропаст, която мъчно се преодолява. От тогава, отново за пръв път у нас, полицията е с по-висок бюджет от армията. Така е и до през днешния ден.
Следващото управление на МО, отпред с Аню Ангелов, преора закона за защитата. Махнат бе цялостен обществен раздел и зачеркнати съществени придобивки на военните – като правото да си купят жилище от фонда на МО на преференциални цени. Дотогава военният се пенсионираше без възраст след 25 година работа. Първият кабинет на ГЕРБ обаче усили стажа на 27 година Всичко това провокира отрицателни реакции. Армейците се разочароваха, тъй като възприемаха министър Ангелов и тогавашния му заместител Валентин Радев, като хора от гилдията, защото бяха някогашни военни. Почувстваха се предадени, тъй като и двамата бяха се възползвали от въпросните придобивки на системата, които след това като властимащи анулираха. Не върша пристрастни импровизации, а описвам за действителни събития. Може да попитате всеки офицер, служил по това време, дали е по този начин.
Най-голям удар върху защитата обаче бе въвеждането за първи път в армията на възраст за пенсиониране на униформените. Това стори отново първият кабинет на ГЕРБ. Тогава шоково си отидоха по лично предпочитание близо 1300 офицери и сержанти. Рекордът бе 700 души в първите два месеца, когато се разбра какво се гласи – по 10-12 военни дневно хвърляха рапорти за овакантяване преди да влезе в действие рестрикцията. В опит да успокои ситуацията, началник от МО отиде в отделение да беседва с военните, а те го попитаха за какво не се вкарва възраст за пенсиониране и на балерините. Отговорът бе: „ Знаете ли какъв брой е мъчно да се стои по през целия ден на пръсти “.
Отделно от този непредвиден потрес от Въоръжените сили бяха съкратени 7000 души. Този план бе включен в Бялата книга за защитата, която МО написа през 2010 година и болшинството в тогавашното Народно събрание единомислещо одобри. А в медиите не закъсняха заглавия от рода на „ бяло като за умряло “. Ето тази професионална неустановеност стартира да гони хората от казармите.
Другата причина за дефицита на фрагменти е мизерното заплащане на бойците. Основна заплата от 608 лева за новак редови войник е засегнатост. За човек, на който му е зачислено оръжие и техника и би трябвало да е на 24 часово повикване без право на други приходи. Вие при тези условия ще станете ли заплатен войник? Как с тези пари да се устоя семейство. Един офицер един път шеговито ми сподели: „ Войниците ми всеобщо напущат. Ами аз, в случай че застана пред градската баня и дамите като излизат, ще стартира да им крещя „ честито младоженка “. Така левче по левче ще си изкарвам същите пари без да работя. Ако в армията имаше кяр, ромите щяха да бъдат първи на опашката. “
Мисля, че би трябвало да се сбогуваме с остарялата философия на соца, че младежите в този момент отиват в казармата от патриотични подбуди и да пазят някакви полезности. Има подобен претекст, само че той не е водещ. Войнишката специалност е като всяка друга и се конкурира на пазара на труда с останалите. За страдание обаче към момента не е влиятелна. Сега боецът „ носи пушка “, с цел да храни жена и деца. Той знае, че НАТО не се яде, в случай че хладилникът е празен. И по тази причина търси способи да си набави още средства, откакто властта не може да му ги даде. Като този, както се говореше наскоро – да взима неплатен отпуск и да върви да бере ягоди. Сега войнишката заплата е от времето на Николай Цонев, когато управляваше МО. Преди него бе 391 лева, колкото не получава и чистачка. Ето за тези съвсем 10 година във властта днешните ръководещи не откриха опция да я усилят съществено. Защото нямаха предпочитание. Въобще за това време ГЕРБ острига армията като първия новобранец. Показателно за отношението на властта към армията е и друго- не съм чул дете на политик, народен представител, министър или общественик да е избрало попрището на професионалния боен. Отрочетата на властта се потвърждават все в влиятелни и скъпоплатени университети на Запад.
Буквално през вчерашния ден срещнах другар офицер, който изрази неразбиране, че се обмисля да се върнат на работа уволнените през последните 10 година Много е подозрително дали напусналите ще желаят отново да служат, защото множеството са устроили житейския си път. Вероятно и на по-добри позиции. Как да се върне пълководец на взвод, откакто неговите някогашни сътрудници към този момент командват батальони. Българска социалистическа партия, когато за малко управляваше МО, опита с този вид, само че без необикновен резултат.
Нека нагледно си представим защитата като басейн. За да е цялостен, колкото изтича от тръбата на изхода, толкоз би трябвало да влиза и през тръбата на входа. Средно на година защитата напущат към 700 – 800 души – заради пенсиониране, пределна възраст, по лично предпочитание и така нататък Става дума за офицери, сержанти и бойци. На входа обаче чакат доста по-малко. От военните учебни заведения излизат към 100-120 лейтенанта. Гръмко бе обявено, че тази година е най-големият випуск от 180 души. А оповестеният банкет бе за 240 места. Особено показателно е тежкото положение на офицерския корпус.
В задачката се пита за какъв брой време ще се изпълни басейнът при изискване, че ни трябват най-малко хиляда командири. Отговорът е за не по-малко от 8 година, и то в случай че няма теч – т.е. никой не се уволнява и не напуща системата. Ясно е, че са нужни незабавни ограничения. На първо време да се вдигне пределната възраст за работа за всички звания. До края на 2019 година, т.е. по-малко след 2 година, по този индикатор ще бъдат уволнени към 960 офицери. И с какво ще попълним този нов вакуум, откакто системата непрекъснато се оттича.
Вдигането на възрастта е ефикасна стъпка в вярна посока, която ще запуши пробойните. В Министерство на вътрешните работи работят до 60 година Така е и в службите за сигурност. Във всички армии на НАТО пределната възраст за работа на офицерите е 60-65 година Но някои политици, наблягам някои, съзнателно не желаят и у нас да е по този начин. И по тази причина саботират концепцията. Причината е, твърди се, че желаят да махнат, сякаш законно, неколцина висши военни. Просто персонални сметки. Така поради няколко души, нарочени за премахване, защитата е на път да загуби стотици офицери поради заложени кадрови схеми. Когато Симеон Сакскобургготски бе на власт близо 1000 полковници трябваше да бъдат уволнени, тъй като били „ ретроградни “. Това стана откакто кабинетът смъкна пределната им възраст за работа. Щом метлата завърши, жълт народен представител предложи възрастта да се върне назад. Циркът бе цялостен.
Иначе лансираните занапред планове на МО да назначи 1300 бойци следващата година са добра стъпка. За това ще са нужни 30 млн. лева от заложеното нарастване от малко над 100 млн. лева на военния бюджет. Толкова места ще бъдат оповестени, само че ще има ли мераклии и какъв брой ще се явят, е различен въпрос. Защото практиките от последните състезания са показателни – няма искащи да се посветят на най-мъжката специалност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ