Проф. Ганчо Ганчев: Да проявим разум в новия бюджет, за да влезем в еврозоната
Трябва да си сложим за цел да имаме недостиг, който да бъде действително финансируем на нашия и интернационалния пазар.
Ако ние проявим разсъдък при образуването на новия бюджет, е допустимо да осъществим проекта за присъединение към еврозоната.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
С него беседваме за решението на служебния кабинет да не внася бюджет за 2023 година, за бъдещите политики, които би трябвало да бъдат заложени в него и за опцията да приемем еврото през 2024 година
Проф. Ганчев е безапелационен, че е по-добре България да има нов бюджет, който да отговори на потребностите, които се появяват сега. „ Рисковете да влезем в новата година със остарелия бюджет са явни за всички. Настоящият не е плануван за това, което ще се случи следващата година. Тогава ни чакат нови събития в международната стопанска система, а също по този начин съществуват и доста обществени проблеми “, уточни икономистът.
Според него служебното държавно управление не желае да внесе бюджет, тъй като не е уверено за икономическата прогноза пред страната и не желае да поема опасности.
Със сигурност в идващия бюджет би трябвало да бъдат заложени едни по-консервативни параметри , само че тук е значимо какво тъкмо се схваща под това.
„ Какво да съкратим, какво да оставим. Прекалено доста компенсираме бизнеса, а има обществени групи, които са уязвими и огромни съкращения не са вероятни. Енергийните обезщетения би трябвало да бъдат преструктурирани и приспособени към действителните потребности. Не би трябвало всички да получават обезщетения, в това число най-големите енергийни монополи.
Приоритетни би трябвало да бъдат групите, които нямат различен метод да се приспособяват. Трябва да помислим за пенсионерите, да забележим какъв брой са се обезценили пенсиите, минималната работна заплата и някои други обществени разноски “, съобщи проф. Ганчев.
Той не вижда различен метод за покриване на недостига с изключение на посредством поемането на нов дълг.
„ Другият вид е да се понижи фискалният запас, което носи опасности. Проблемът с недостига и финансирането на недостига е това, че ние сме във валутен ръб. При него Централната банка не се намесва на пазара на ДЦК, което внезапно затруднява финансирането. Имаме един механизъм особено при емисията на вътрешен дълг. Така наречените първоначални дилъри. Това значи, че огромните банки се договарят между тях за избрани лихви. Пазарът слага страната в извънредно неизгодно състояние “, акцентира проф. Ганчев.
В тази обстановка разновидностите не са доста. Икономистът предлага да се ориентираме към по-малки дефицити. Той е сериозен и към прогнозите на държавното управление. „ Планираният недостиг значително зависи от това, до каква степен съответни са прогнозите на държавното управление за приходите и разноските. Имаме колосални проблеми от години. Практически нито една прогноза не се е осъществила “, съобщи проф. Ганчев.
Според него, най-важното нещо при новия бюджет е да има реалистично обмисляне на приходите и разноските, а не целеустремено ограничение или стесняване на приходите, раздуване на разноските.
„ Трябва да си сложим за цел да имаме недостиг, който да бъде действително финансируем на нашия и интернационалния пазар и предвид на влизането в еврозоната. Въпросът с ръководството на недостига и на държавния дълг по рационален метод допуска една нова роля на ЦБ, която е допустима в еврозоната “ , акцентира проф. Ганчев.
Той счита, че към момента не сме изгубили всички шансове да станем членове на еврозоната. Икономистът напомни, че Хърватия, която ще стане член от 1 януари, не извършва най-важния аршин за държавния дълг, който е по-голям от недостига.
„ Дефицитът зависи от настоящата обстановка, до момента в който огромният държавен дълг е нещо, което с години напред задължава бюджета с огромни разноски по линия на обслужването на дълга. Виждаме, че еврозоната демонстрира еластичност. Нямаме механично следване на всички Маастрихтски критерии. Ако проявим разсъдък при образуването на новия бюджет, е допустимо да осъществим проекта за присъединение към еврозоната “, счита проф. Ганчо Ганчев. /БГНЕС
Ако ние проявим разсъдък при образуването на новия бюджет, е допустимо да осъществим проекта за присъединение към еврозоната.
Това съобщи в изявление за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев.
С него беседваме за решението на служебния кабинет да не внася бюджет за 2023 година, за бъдещите политики, които би трябвало да бъдат заложени в него и за опцията да приемем еврото през 2024 година
Проф. Ганчев е безапелационен, че е по-добре България да има нов бюджет, който да отговори на потребностите, които се появяват сега. „ Рисковете да влезем в новата година със остарелия бюджет са явни за всички. Настоящият не е плануван за това, което ще се случи следващата година. Тогава ни чакат нови събития в международната стопанска система, а също по този начин съществуват и доста обществени проблеми “, уточни икономистът.
Според него служебното държавно управление не желае да внесе бюджет, тъй като не е уверено за икономическата прогноза пред страната и не желае да поема опасности.
Със сигурност в идващия бюджет би трябвало да бъдат заложени едни по-консервативни параметри , само че тук е значимо какво тъкмо се схваща под това.
„ Какво да съкратим, какво да оставим. Прекалено доста компенсираме бизнеса, а има обществени групи, които са уязвими и огромни съкращения не са вероятни. Енергийните обезщетения би трябвало да бъдат преструктурирани и приспособени към действителните потребности. Не би трябвало всички да получават обезщетения, в това число най-големите енергийни монополи.
Приоритетни би трябвало да бъдат групите, които нямат различен метод да се приспособяват. Трябва да помислим за пенсионерите, да забележим какъв брой са се обезценили пенсиите, минималната работна заплата и някои други обществени разноски “, съобщи проф. Ганчев.
Той не вижда различен метод за покриване на недостига с изключение на посредством поемането на нов дълг.
„ Другият вид е да се понижи фискалният запас, което носи опасности. Проблемът с недостига и финансирането на недостига е това, че ние сме във валутен ръб. При него Централната банка не се намесва на пазара на ДЦК, което внезапно затруднява финансирането. Имаме един механизъм особено при емисията на вътрешен дълг. Така наречените първоначални дилъри. Това значи, че огромните банки се договарят между тях за избрани лихви. Пазарът слага страната в извънредно неизгодно състояние “, акцентира проф. Ганчев.
В тази обстановка разновидностите не са доста. Икономистът предлага да се ориентираме към по-малки дефицити. Той е сериозен и към прогнозите на държавното управление. „ Планираният недостиг значително зависи от това, до каква степен съответни са прогнозите на държавното управление за приходите и разноските. Имаме колосални проблеми от години. Практически нито една прогноза не се е осъществила “, съобщи проф. Ганчев.
Според него, най-важното нещо при новия бюджет е да има реалистично обмисляне на приходите и разноските, а не целеустремено ограничение или стесняване на приходите, раздуване на разноските.
„ Трябва да си сложим за цел да имаме недостиг, който да бъде действително финансируем на нашия и интернационалния пазар и предвид на влизането в еврозоната. Въпросът с ръководството на недостига и на държавния дълг по рационален метод допуска една нова роля на ЦБ, която е допустима в еврозоната “ , акцентира проф. Ганчев.
Той счита, че към момента не сме изгубили всички шансове да станем членове на еврозоната. Икономистът напомни, че Хърватия, която ще стане член от 1 януари, не извършва най-важния аршин за държавния дълг, който е по-голям от недостига.
„ Дефицитът зависи от настоящата обстановка, до момента в който огромният държавен дълг е нещо, което с години напред задължава бюджета с огромни разноски по линия на обслужването на дълга. Виждаме, че еврозоната демонстрира еластичност. Нямаме механично следване на всички Маастрихтски критерии. Ако проявим разсъдък при образуването на новия бюджет, е допустимо да осъществим проекта за присъединение към еврозоната “, счита проф. Ганчо Ганчев. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ