ГЕРБ иска годишният бюджет за спорт да е поне 180 млн. лв.
„ Трябва да се стартира от финансите. Това което предлагаха досега е еквилибристика с цифрите. Изчисляването на бюджета зависи от Брутният вътрешен продукт. В последните години, по време на нашето ръководство, бюджетите, които сме давали за спорт варираха от 0,069% до 0,085% от Брутният вътрешен продукт “, съобщи някогашният министър на спорта Красен Кралев, който е кандидат-депутатът от ГЕРБ-СДС.
„ Последният бюджет, с който ние работихме на Асен Василев е 0,065% от Брутният вътрешен продукт. Това демонстрира, че това е най-ниският бюджет процентно. Ще настояваме бюджетът за спорт да бъде най-малко 0,1% от Брутният вътрешен продукт. Прогнозно това е най-малък бюджет от 180 милиона лв., с който да разполагаме. Трудно ще бъде да се оперира в сегашните условия, в случай че тази цифра не бъде достигната. Публичните разноски за спорт в страните от Европейски Съюз са към 130 евро на човек, в България е единствено 11 евро. Виждате каква е разликата, ние няма по какъв начин да се конкурираме и в първокласен спорт и в всеобщ спорт с другите страни, в случай че не стартираме да изравняваме “, добави той.
„ Първото нещо е увеличение на средствата на най-малко 180 милиона. Смятам че това е постижимо. Вторият огромен пропуск, който е юридически през всичките 35 години, от както се развива пазарна стопанска система, е че има тотално нарушаване на съотношението на финансирането сред федерациите и спортните клубове. В момента федерациите получават 48 милиона за активността си, от които 6 милиона са груповите спортове. Останалите са за самостоятелните. Клубовете получават 13 милиона. Виждате какъв е салдото. Трябва да разберем, че клубовете са тези, които построяват спортистите, там е основата, в която се работи. Федерациите работят с националните тимове, с подготвени и построени спортисти. Ако не се промени радикално системата на финансиране, клубовете да получават повече пари от федерациите, няма по какъв начин пирамидата на спорта да бъде вярно подредена. Това нещо го забелязахме още по време на нашето ръководство, до 2019 година клубовете разпределяха от порядъка на 6,5 милиона лв. “, изясни още Кралев.
„ Около 1000 клуба получават финансиране, сами може да си извършите сметка. Един клуб получаваше сред 3 и 10-12 хиляди лв.. Няколко клуба с по-големи интернационалните триумфи получаваха по-голямо финансиране, само че всичко това е извънредно незадоволително. През 2020 увеличихме за първи път, единствената политическа мощ – ГЕРБ, която усили финансирането за клубовете двойно. Изведнъж ги направихме 13 милиона лв.. За този интервал сега са се нараснали с 2 милиона, което е доста по-малко от инфлацията. Тоест считаме, че няма качествено нарастване. Заложили сме в проектите си минимално 200% нарастване за клубовете. Това значи, че в случай че в този момент са получавали 15 милиона лв. за 2024, цифрата която би трябвало да достигнем е 50 милиона. Тоест би трябвало да изравним бюджета, който се разпределя сред спортните клубове и федерациите, другояче няма да може да променим метода и пътя, при който се развиват българските спортисти. Това е обвързвано също с повишение на стандарта на възнаграждение на българските треньори. Няма по какъв начин един клуб да получава дотация от страната 10 хиляди лв.. Минималната работна заплата е 1000 лв., това значи, че един клуб може да си разреши да заплати минимална заплата за един треньор 10 месеца. Тези треньори по какъв начин да се развиват и да работят? Налага се да работят на две-три места, с цел да могат да връзват фамилния бюджет. Промяната на философията за финансиране ще промени и отношението на треньорите. Когато един клуб получава 40-50 хиляди лв., може да си разреши да наеме 2-3 треньора, може да върви напред. Без треньорите да са задоволени, без да имат задоволително свободно време да четат и да се развиват, нищо не може да стане. Когато работиш на три места, по кое време ти остава време да помислиш за проекти за развиване на децата, по кое време ти остава време да се интересуваш какво се случва в спорта и да си свериш часовника. Убеден съм, че нито една партия не схваща проблемите в спорта в такива елементи и такава дълбочина, както ГЕРБ. Всички споделят дайте да помогнем на треньорите – по какъв начин ще им окажеш помощ като не им вдигаш парите. Не на федерациите, а на клубовете да се вдигнат. Има федерации, които са презадоволени и най-после на годината се чудят по какъв начин да си изхарчат средствата, а клубовете изнемогват. Ходят и търсят помощ от частен бизнес, само че частния бизнес не е достигнал до това положение на развиването си, че да дава огромен запас, за издръжката на клубове. С под 50 хиляди лв. не може да действа вярно системата за клуб “, обясни Красен Кралев.
„ Следващият проблем, който виждаме е подценяването на груповите спортове в България. Това е от години, това е почнало от 70-те години с непрекъснат блян за медали от олимпийските игри. Ясно е, че парите, които трябват за групов спорт са доста повече от самостоятелните. Ясно е, че с парите, които инвестираш в един баскетбол, ще инвестираш във повдигане на тежести и ще спечелиш доста повече медали. Имало е години, в които сме печелили олимпийски медали и във волейбол, баскетбол, футбол – това нещо през 70-те години е подценено. Ние считаме, че груповите спортове би трябвало да се изкарат като приоритет, тъй като те са в основата на създаване на здрава нация. Те са в основата на всеобщия спорт. Някои хора още живеят в годините на социализма, където за всеобщ спорт се смятаха физзарядките, всеобщи бягания и тн. Това е несериозно. Това е тотално недоумение от страна на експертите.
В основата на всеобщия спорт са груповите спортове, децата вървят и се занимават с волейбол, футбол, баскетбол, хандбал. Така че с цел да няма конфликт сред самостоятелни и групови спортове, груповите би трябвало да бъдат изкарани в обособена стратегия с настрана финансиране, което да разреши да се обърне внимание и на клубовете и на федерациите. Не може една федерация по баскетбол да получава същите пари като федерацията по кану-каяк, или гребане, макар голямото ми почитание към триумфите, които тези федерации са реализирали. Една квота за олимпийски игри не ни е по-важна, в сравнение с здравето на децата. Вадим груповите спортове, обособени стратегии се вадят за групови спортове, получават си обособени стратегии – за футбол, за баскетбол, за волейбол. Във футбола, да вземем за пример, играят 70 хиляди души, в системата на БФС. Държавата не беше дала нито един лев за този спорт от 90-та година. За първи път ние направихме една стратегия – милион и половина годишно се даваха за образуване на лагери на детско-юношески тимове. Направиха се разбори. Видяха се пропуските в подготовката и имаме подготвеност да предложим една доста сериозна стратегия, посредством която да се финансират безусловно всички детско-юношески школи. Има метод, могат да се намерят средства, само че би трябвало да е ясно, че груповите спортове са предпочитани за развиването на нацията ни като спортна нация. За развиването и построяването на едно крепко потомство български деца. Медалите са значими, само че не са най-важното нещо на света. Където имаме школи и обичаи там могат да се отделят средства без да бъде нарушена подготовката на груповите спортисти. Трябва друга тактика за развиването на груповите спортове. От 40 милиона, единствено 6 милиона са за груповите спортове. Професионалният футбол е едно, детските школи е напълно друго “, безапелационен е някогашният министър на спорта.
„ Следващият проблем, който имаме концепция по какъв начин да се реши е разделянето олимпийски и неолимпийски спортове. Светът се развива по един метод, децата ни имат потребности от разнообразни спортове от тези, които преди 100 години са избрани като олимпийски спортове. В момента бойните спортове набират невероятна скорост, има над 20 хиляди деца, които са ангажирани в разнообразни бойни изкуства. В условия на неявяване на казарма, сами се сещате какво въздействие имат тези спортове, изключително и при възпитанието на момчетата и юношите. Не е действително, поради това че един спорт не е включен в олимпийската стратегия, да има подценяване. Трябва да бъде включен на база брой деца и на база обществена ангажираност на тези клубове. Трябва да престанем да се фокусираме единствено върху Олимпийските игри. Това е единствено едно съревнование и не може да дефинира спортната тактика на една нация. Ако считаме да се потвърждаваме, това е едно. Ако желаеме да възпитаваме здрава нация – това е друго. Аз считам, че второто е по-важно, в сравнение с първото. Има си способи да се печелят медали, само че не би трябвало 90% от ресурса да е за т ези 5-6 спорта, които печелят медали. Това е значимо, само че не е главното. Неолимпийските спортове, които имат голямо обществено значение, би трябвало да бъдат погледнати от страната. Това е значимо за нашите деца.
Обръщам се към треньорите – с изключение на заплащането, би трябвало да работим и за повишение на квалификацията. Не е загадка, че имаме пропуски – това може да бъде поправено със основаване на обособена стратегия за подготовка и преквалификация на треньорите. Канят се непознати експерти, където са водещите страни в този тип спорт, идват си експертите и почват да обикалят цялата страна. Имаме и елитни треньори със средства, които се образоват в чужбина, въпросът е това да стигне до всяка община и до всеки спорт. Това без поддръжка на страната няма по какъв начин да стане. С малко средства може да се подсигури наличието на задгранични експерти и лектори, които да вършат семинари и да се даде опция на треньорите и в най-малките клубове да получат познания “, обясни Кралев.
„ Нашите сътрудници от Промяната, които излъчваха министри объркаха тъй като споделиха ще създадем стратегия и всички средства, които ще даваме, ще са за взаимно финансиране с общините. Опитах се да им обясня, че това е неуместно, тъй като по този начин ангажираш повече средства и даваш опция на общините да вземат участие – т.е. инвестицията е по-голяма. Но какво се получава – даваш на богатите повече пари. Тоест ти не инвестираш там където има потребност, инвестираш там, където има пари, а къде остава тактиката на страната, къде е ролята на министъра като политическо лице. Казват желаеме медали от олимпиадата – ами в случай че не бяха направени тези 10 зали по щанги по мое време, по какъв начин щяха да се вземат тези медали? Как щяха и Божидар Андреев и Карлос Насар да станат медалисти? Ами нямаше да станат, тези от Промяната щяха да им кажат трябваше да има съфинансиране. Тук страната бяга от отговорност. Харчат се пари, където не е належащо. Една община може да каже ние ще вършим стадион, само че дали има потребност, няма значение. Това не води до качествено развиване на спорта. Тоест, ние считаме, че министърът не би трябвало да бяга от отговорност, а да разпределя пари, където има потребност. Да, решението е на екипа и той си носи отговорност. Ако нямаше това схващане от наша страна, зали по повдигане на тежести нямаше да има. Сериозен пропуск имаме всички през последните 30 години в това, че не е вложено в плувните спортове. Басейни има няколко направени, считаме че би трябвало да се подчертава там. Трябва да продължат темповете, както по нашето ръководство. Продължаваме с басейни, игрища и зали с потенциал от 500 до 1500 души. Големи зали имаме. Имаме инфраструктура, която може да организираме международно състезание от най-големите спортове. Няма конгрес, който да не можем да поемем като хазаин. Има места, където има огромни зали, само че няма хотели – това е обвързвано с друга инфраструктура. Приемали сме най-големи тенис шампионати, волейболни, баскетбол за юноши. Нямаме зали за подготовка. Трябва да вършим многофункционални зали, които да задоволят потребностите за подготвителна база на клубовете “, декларира още той.
„ Реформа в спортните учебни заведения – има 19 общински и 6 държавни спортни учебни заведения. Имаме сериозен проблем при държавните. Коментирахме го и с Красимир Вълчев, който за мен е най-успешният учебен министър. Какво се получава в спортните учебни заведения – част от финансирането се получава от делегирани бюджети. Като неприятен образец давам плевенското спортно учебно заведение – като не ти доближават деца, с цел да си осигуриш бюджета, започваш да приемаш такива, които нямат качества да се развиват като спортисти. Спортното учебно заведение по този начин престава да извършва главната си функционалност, която е да образова децата, които упражняват в спортните клубове. Тоест, не е значимо спортното учебно заведение да има най-хубавата база, значимо е да дава уместно образование и да дава подобен проект за подготовка, който да не пречи на подготвителния развой, а да се допълват. Трябва да се финансират тези учебни заведения на база на качествените деца, които са привлекли. Функцията на спортните учебни заведения са малко по-различни, същият проблем имат и в учебните заведения по изкуства, музикалните и тн. Там се изискват по-специфични качества за асортимент.
Следваща точка е развиване на всеобщ спорт – има тотално недоумение на това какво е всеобщ спорт. Децата към този момент имат друга нужда от различен вид спортове, които са нерегулирани – сега най-популярни са фитнес, йога, калнетика, пилатес – там в тази система упражняват доста повече хора, в сравнение с във всеки различен спорт. Какво прави страната – страната се прави, че не съществуват тези спортове. Трябва да има регулация – би трябвало да има треньори. Знаем ли сега какви треньори работят в тези студиа – не знаем Всеки може да каже аз съм треньор по фитнес или по йога. Да, но ти работиш с деца, работиш с живи хора. Ако не го контролираме това и не ги подпомогнем излиза, че хората които се занимават с тази специалност – за едни пожелаваме да имат подготовка и обучение, а за другите не. Това е всеобщият спорт, а не е физзарядката или бягането в парка. Треньорски услуги по закона могат да дават единствено лица, които са вписани в регистъра по Закона за физическото образование и спорт. Трябва да се направи национална организация за тези спортове и да се контролират треньорските фрагменти. Ще се избием за подготовка за треньор по футбол, само че в други спортове се вършим, че тези студиа не съществуват.
Още един пропуск, който би трябвало да бъде поправен – всички приказваме за контрола и по какъв начин се харчат обществените средства. Ами като няма щатни бройки в министерството няма по какъв начин да направляваме. В момента има по един специалист на две-три области. Тук имаше един специалист, който дава отговор и за Пазарджик и за Пловдив. Той по какъв начин да ги управлява – не може. Той би трябвало да оказва и методическа помощ за това по какъв начин се кандидатства. Тези стратегии се сменят, би трябвало да има човек, който персонално да работи и да обръща внимание на всеки клуб. Да помогне за разписване на документите и за кандидатстването. За това би трябвало да има най-малко 28 щатни души в министерство на спорта, сега са 13. Сега по този начин се получава, че когато специалистът е в Пловдив, той обръща внимание на Пловдив, а не на Пазарджик. Тоест, за Пазарджик също би трябвало да имаме персонално човек, който да оказва помощ за документите. В доста случаи не става въпрос за злоупотреби, а за механически неточности, които клубовете позволяват при кандидатстване. Много постоянно ти парите си ги изхарчил, само че като не можеш да ги отчетеш съгласно, за страната са неправилно изхарчени и би трябвало да се връщат, поради погрешно попълнени документи “, прибавя Кралев.
„ Друг значим проблем е координацията сред страната, общините и частния бранш. За 2022г. общините са отделили за спорт още 144 милиона лв.. Сумата която дава страната, я дават и общините – но по какъв начин я харчат общините, всяка община си знае. Това че има избрана тактика, общините не ги интересува. Тези пари си ги харчат, по този начин както си решат. Аз не споделям, че не би трябвало да е по този начин – всяка община си разполага със средства, само че би трябвало да бъдат включени към общонационална тактика за спорта. Каквато апропо нямаме. Опитаха се Илиев от Промяната да вкарат тактика в Народното събрание, тези хора даваха на някакви преподаватели от НСА и приготвиха един документ, който беше подигравка на документ. Нищо общо с това, което ние сега приказваме. Нито един вярно разпознат проблем, нито една концепция по какъв начин този проблем да бъде решен. Това демонстрира че тези хора нямат никаква концепция по какъв начин би трябвало да се подходи, с цел да може всички в системата на спорта да работят умерено и да се усещат добре. Ние считаме, че би трябвало да се направи сериозен диалог сред страната и общините за това по какъв начин те да влезнат в една общонационална тактика, която Народното събрание да гласоподава. Частният бранш дава средства, само че за избрани спортове. За груповите спортове дават, само че те са незадоволителни и самостоятелните спортове не са привлекателни от позиция на реклама и телевизионно време. Българският бизнес би трябвало много да се образова в тази посока за това каква изгода би имал в случай че влага в спорта “, безапелационен е Кралев.
FaceBookTwitterPinterest




