Неврохирург: Достъпът до висококвалифицирана медицинска помощ в България е по-бърз от този в Германия
Трябва да се намерения по какъв начин от 8% здравна вноска в България да се доближи до 15%, като в Германия, не става с вода. Това разяснява в студиото на " Денят стартира " по Българска национална телевизия полк. доктор Петър Маджуров, неврохирург, който от 33 години живее и работи в Германия и в този момент е в България, с цел да съобщи опит на сътрудниците си.
От 2007 година до октомври 2024 година е шеф на Клиниката по неврохирургия във Военната болница Bundeswehrkrankenhaus в Берлин. Полковник от немската войска е. Участвал е в 3 задачи на NATO в Афганистан, и е притежател на ордена на НАТО и на бронзов медал на немската войска.
" От 33 години съм в Германия. Отиването ми там беше чиста случайност. Аз бях стипендиант, изпратен от Медицинския университет в Пловдив в една от най-големите неврохирургии в Берлин. И след 10 месеца трябваше да се прибера, трябваше да науча оперативни способи за лекуване на епилепсията. На третия, четвъртия месец шефът ми предложи да остана. Аз отхвърлих, тъй като желаех да се прибера в родината. Тук имах семейство. Моите сътрудници асистенти споделиха: " Боже, той ти предлага, тук има цялостен куп със заявки и молби за работа, а ти отказваш. " Беше и тогава неясно политическо време, Луканова зима, хиперинфлация. Казах, добре, ще остана за 2 години. Да науча повече неща. И по този начин от 2 години, от 10 месеца - станаха 33 години ", описа доктор Маджуров.
Той означи, че присъединяване му в задачи в Афганистан го е научило на самообладание.
" Аз съм взел участие в три задачи в Афганистан. И нещо, което оптимално ме ядосваше, беше тази седмична подготовка, когато дойдат доста ранени. А, имаше такива случаи. Но по-късно се повтаряше и повтаряше. И на мен ми се струваше ненужно. Вечерта, една хубава коледна вечер, бях поканил моите сътрудници не една вечеря до болничното заведение, когато стана атентатът на " Прайчах плац ". И ние получихме много сериозен брой ранени едновременно. И по чиста случайност бяхме, неврохирургичният екип беше първи в болничното заведение. Бях очарован от това, по какъв начин всеки по този начин беше възприел тези ежедневни тренировки, тъй като всички сме минали през Афганистан. И мога да кажа, бях горделив с моята болница и с моите сътрудници, тъй като всеки си знаеше мястото - от военната полиция, които проведоха затварянето на улици, превози, до целия личен състав с приемането в незабавното поделение. И разбрах, че тези едноседмични тренировки не са били непотребни. Тази военщина има и позитивен смисъл, дава едно самообладание, дава една сигурност, дава едно организаторско успокоение. "
Според думите на неврохирургът новите технологии оказват помощ на медицината, само че не можат да изместят човешкия фактор.
" Една от решаващите позитивни страни в развиването на неврохирургията се дължи на развиването на технологиите. С преимуществото, сигурност за пациента, улеснение на работа на хирурга. Хирургът си остава незаместим. За страдание това прави нещата и много скъпи, само че това е пътят. Може би тук би трябвало да се намерения каква е ролята на лекарския съюз, на здравните каси, с цел да се доближат 15% каса в Германия против 8% в България. Не става с вода. "
Медикът е безапелационен, че достъпът на пациентите до висококвалифицирана здравна помощ в България е по-бърз от този в Германия.
" Като всичко в Германия, тук е по-лесно. В Германия е по-трудно, тъй като системата е закостеняла, бюрокрацията е сериозна, разпоредбите са стоманени, не могат да се нарушат. Аз бях с моите сътрудници тук през февруари да им покажа София. Да им покажа болничното заведение, да им покажа и естествено бях и малко отрицателно подготвил. Вечерта преди отпътуването те ми споделиха, какви нелепости си не приказвал, всичко е на равнище. Инфраструктурата съществува. И най-много бяха възхитени от това възприятие за предпочитание за смяна в хората, за връзката. Ние обиколихме и двете лечебни заведения и в Пловдив, и в София. Насякъде се срещаме с сътрудници, които нямаха никаква езикова преграда.
90 на 100 бяха специализирали в Германия, в Европа, даже в Съединени американски щати. Така че, моите сътрудници ме упрекнаха в негативизъм ".
От 2007 година до октомври 2024 година е шеф на Клиниката по неврохирургия във Военната болница Bundeswehrkrankenhaus в Берлин. Полковник от немската войска е. Участвал е в 3 задачи на NATO в Афганистан, и е притежател на ордена на НАТО и на бронзов медал на немската войска.
" От 33 години съм в Германия. Отиването ми там беше чиста случайност. Аз бях стипендиант, изпратен от Медицинския университет в Пловдив в една от най-големите неврохирургии в Берлин. И след 10 месеца трябваше да се прибера, трябваше да науча оперативни способи за лекуване на епилепсията. На третия, четвъртия месец шефът ми предложи да остана. Аз отхвърлих, тъй като желаех да се прибера в родината. Тук имах семейство. Моите сътрудници асистенти споделиха: " Боже, той ти предлага, тук има цялостен куп със заявки и молби за работа, а ти отказваш. " Беше и тогава неясно политическо време, Луканова зима, хиперинфлация. Казах, добре, ще остана за 2 години. Да науча повече неща. И по този начин от 2 години, от 10 месеца - станаха 33 години ", описа доктор Маджуров.
Той означи, че присъединяване му в задачи в Афганистан го е научило на самообладание.
" Аз съм взел участие в три задачи в Афганистан. И нещо, което оптимално ме ядосваше, беше тази седмична подготовка, когато дойдат доста ранени. А, имаше такива случаи. Но по-късно се повтаряше и повтаряше. И на мен ми се струваше ненужно. Вечерта, една хубава коледна вечер, бях поканил моите сътрудници не една вечеря до болничното заведение, когато стана атентатът на " Прайчах плац ". И ние получихме много сериозен брой ранени едновременно. И по чиста случайност бяхме, неврохирургичният екип беше първи в болничното заведение. Бях очарован от това, по какъв начин всеки по този начин беше възприел тези ежедневни тренировки, тъй като всички сме минали през Афганистан. И мога да кажа, бях горделив с моята болница и с моите сътрудници, тъй като всеки си знаеше мястото - от военната полиция, които проведоха затварянето на улици, превози, до целия личен състав с приемането в незабавното поделение. И разбрах, че тези едноседмични тренировки не са били непотребни. Тази военщина има и позитивен смисъл, дава едно самообладание, дава една сигурност, дава едно организаторско успокоение. "
Според думите на неврохирургът новите технологии оказват помощ на медицината, само че не можат да изместят човешкия фактор.
" Една от решаващите позитивни страни в развиването на неврохирургията се дължи на развиването на технологиите. С преимуществото, сигурност за пациента, улеснение на работа на хирурга. Хирургът си остава незаместим. За страдание това прави нещата и много скъпи, само че това е пътят. Може би тук би трябвало да се намерения каква е ролята на лекарския съюз, на здравните каси, с цел да се доближат 15% каса в Германия против 8% в България. Не става с вода. "
Медикът е безапелационен, че достъпът на пациентите до висококвалифицирана здравна помощ в България е по-бърз от този в Германия.
" Като всичко в Германия, тук е по-лесно. В Германия е по-трудно, тъй като системата е закостеняла, бюрокрацията е сериозна, разпоредбите са стоманени, не могат да се нарушат. Аз бях с моите сътрудници тук през февруари да им покажа София. Да им покажа болничното заведение, да им покажа и естествено бях и малко отрицателно подготвил. Вечерта преди отпътуването те ми споделиха, какви нелепости си не приказвал, всичко е на равнище. Инфраструктурата съществува. И най-много бяха възхитени от това възприятие за предпочитание за смяна в хората, за връзката. Ние обиколихме и двете лечебни заведения и в Пловдив, и в София. Насякъде се срещаме с сътрудници, които нямаха никаква езикова преграда.
90 на 100 бяха специализирали в Германия, в Европа, даже в Съединени американски щати. Така че, моите сътрудници ме упрекнаха в негативизъм ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ