С бъдещите еврофондове България ще развива потенциала на малките населени места
Трябва да се опитаме в идващия програмен интервал посредством опциите и на европейските средства, само че и посредством националната ни политика за районно развиване да търсим опциите и на по-малките и периферните обитаеми места да развиват своя капацитет. Това съобщи Деница Николова, зам.-министър на районното развиване и благоустройството преди конференция, отдадена на териториалното бъдеще на Европейски Съюз. Изказването й пристигна, откакто през вчерашния ден Европейската комисия разгласи предложенията си за кохезионната политика за интервала 2021-2027 година
По думите на Николова би трябвало да се откри кой е този характерен капацитет и той да бъде подсилен, тъй че да докара до позитиви в икономическите резултати и до усъвършенстване на живота на хората.
Тя означи, че знаците за идващия програмен интервал би трябвало да следват малко по-интегрирана логичност. " В сегашния програмен интервал са образувани главно фокусирано върху секторите. Когато развиваме една територия световно и интегрирано с ограничения, които са от друг вид, би трябвало да имаме и един интегриран знак от друг вид, който да демонстрира в действителност какво е развиването на територията в резултат на тези ограничения и тези вложения, които вършим ", сподели тя. По думите й с интегрираните знаци в идващия програмен интервал ще може по-добре, от една страна, да се регистрират резултатите, а от друга, ще ма опция за по-голяма еластичност в вложенията. Когато са фокусирани секторно знаците има ограничавания по връзки на самия вид вложения, да вземем за пример би трябвало да бъдат единствено в околна среда или единствено в транспортна съгласуваност и други, изясни още Николова.
От една година насам приказваме доста постоянно за концентрацията на ресурса в огромните градове, която води до отрицателни трендове, свързани с миграцията към огромните обитаеми места, от там идва и казусът с демографията и в това число с обезлюдяване на цели територии, добави зам.-министърът. Трябва да търсим опцията за поддръжка на всички територии според от потребностите и спецификата, сподели още тя.
По думите й се появяват и нови провокации в огромните градове, да вземем за пример потребност от нови жилища там. Северозападна България, Северна и Централна България са с доста неприятна демографска наклонност, Родопите, Странджа, Сакар, това са райони, в които би трябвало да търсим какви са им капацитетите, какво тъкмо можем да развием там, тъй че хората да останат и да имат благоприятни условия за развиване. Цялата политика за този програмен интервал докара до централизация на запаси главно в огромните градове, което се вижда и по икономическите им индикатори и по миграционните процеси, означи Николова.
Според нея една бъдеща районна стратегия има по-добра вероятност да реализира по-добри резултати, в случай че се финансира от всички фондове от Европейската комисия, с цел да има по-гъвкав модел на финансиране на равнище район.
Признание за България
Тя напомни, че България получава повече средства спрямо предходния програмен интервал, което съгласно нея " е едно самопризнание, че сме натрупали потенциала, с цел да можем да реализираме резултати. Те са забележими за Европа и се търси опция за поддръжка, с цел да реализираме по-бързо доближаването с по-развитите страни ".
Николова изясни, че в този момент следва политическият спор на национално равнище и стратегическите решения, с цел да се възползва България най-добре от този запас. България може да разчита на над 1 милиарда евро увеличение на поддръжката, само че би трябвало да се изчака, с цел да се видят финалните договаряния, добави зам.-министърът.
По думите й се търси вид за интегрирано влияние, което би означавало, че на районно равнище ще има доста по-голяма опция да се селектират най-приоритетните планове за финансиране по стратегия " Регионално развиване ".
В отговор на въпрос Николова изясни, че се търси и интернационален метод. Една от тематиките, които се дебатират, е правилото на съдействието. Това значи, че в идващия програмен интервал междурегиналното влияние от ден на ден ще бъде в посока на цел на Европейската комисия. Това би означавало, че България ще може да партнира с други страни, с цел да извършват дружно взаимен план със стратегическо значение за Европейски Съюз. Територията на България, в случай че има един Дунавски район, ще може да се търси и взаимоотношение с други страни, които да оформят планове с дадена цел, сподели още тя.
По думите й в този момент още на стадия на програмиране прекалено много се лимитират някои благоприятни условия, което не разрешава да се търсят разнообразни решения при характерните потребности.
Неравенства
Професор Фабрицио Барка, който е някогашен италиански министър, изрази страдание, че неравенствата в обособените страни са се нараснали. Има разделения да вземем за пример сред хората от центъра и тези от перифериите, сред градовете и селските региони, сред бедните и богатите градове. Това основава чувството за изоставеност. Притеснявате се за образованието, опазването на здравето, бъдещето на децата, това основава напежение и слага в риск съществуването на Европа, акцентира Барка.
Според него повода да се стигне до тази обстановка, е че забравихме за териториите и допуснахме грешката, която може да се заключи с израза " един размер не пасва на всички ". Добра политика за обучение, за опазване на здравето, за околна среда, не може да се изготви и да се приложи еднообразно. Направихме политика, която изглеждаше добре, само че когато я приложихме, тя не беше добра за доста други, сподели още той.
По думите му решението на казуса е териториален метод. Нуждаете се от центъра, само че би трябвало да го свържете, тъй че познанията от него да са потребни за хората, сподели още професорът.
Според него доста хора усещат, че бъдещето им се е изплъзнало, само че проблемите могат да се решат на локално равнище, в случай че хората бъдат овластени и това може да се реализира точно с кохезионната политика.
Той изясни, че в Италия съществува така наречен отворената кохезия и всеки жител може да прегледа плановете – къде са направени, какъв брой са средствата, по кое време би трябвало да завършат. Тази бистрота за това, което носи кохезионната политика, е фантастична, уточни Барка.
Според него е нужен и по-модерен метод за ръководство, повече модерност в обществената администрация, което значи да не се употребяват тежки политики.
По думите на Николова би трябвало да се откри кой е този характерен капацитет и той да бъде подсилен, тъй че да докара до позитиви в икономическите резултати и до усъвършенстване на живота на хората.
Тя означи, че знаците за идващия програмен интервал би трябвало да следват малко по-интегрирана логичност. " В сегашния програмен интервал са образувани главно фокусирано върху секторите. Когато развиваме една територия световно и интегрирано с ограничения, които са от друг вид, би трябвало да имаме и един интегриран знак от друг вид, който да демонстрира в действителност какво е развиването на територията в резултат на тези ограничения и тези вложения, които вършим ", сподели тя. По думите й с интегрираните знаци в идващия програмен интервал ще може по-добре, от една страна, да се регистрират резултатите, а от друга, ще ма опция за по-голяма еластичност в вложенията. Когато са фокусирани секторно знаците има ограничавания по връзки на самия вид вложения, да вземем за пример би трябвало да бъдат единствено в околна среда или единствено в транспортна съгласуваност и други, изясни още Николова.
От една година насам приказваме доста постоянно за концентрацията на ресурса в огромните градове, която води до отрицателни трендове, свързани с миграцията към огромните обитаеми места, от там идва и казусът с демографията и в това число с обезлюдяване на цели територии, добави зам.-министърът. Трябва да търсим опцията за поддръжка на всички територии според от потребностите и спецификата, сподели още тя.
По думите й се появяват и нови провокации в огромните градове, да вземем за пример потребност от нови жилища там. Северозападна България, Северна и Централна България са с доста неприятна демографска наклонност, Родопите, Странджа, Сакар, това са райони, в които би трябвало да търсим какви са им капацитетите, какво тъкмо можем да развием там, тъй че хората да останат и да имат благоприятни условия за развиване. Цялата политика за този програмен интервал докара до централизация на запаси главно в огромните градове, което се вижда и по икономическите им индикатори и по миграционните процеси, означи Николова.
Според нея една бъдеща районна стратегия има по-добра вероятност да реализира по-добри резултати, в случай че се финансира от всички фондове от Европейската комисия, с цел да има по-гъвкав модел на финансиране на равнище район.
Признание за България
Тя напомни, че България получава повече средства спрямо предходния програмен интервал, което съгласно нея " е едно самопризнание, че сме натрупали потенциала, с цел да можем да реализираме резултати. Те са забележими за Европа и се търси опция за поддръжка, с цел да реализираме по-бързо доближаването с по-развитите страни ".
Николова изясни, че в този момент следва политическият спор на национално равнище и стратегическите решения, с цел да се възползва България най-добре от този запас. България може да разчита на над 1 милиарда евро увеличение на поддръжката, само че би трябвало да се изчака, с цел да се видят финалните договаряния, добави зам.-министърът.
По думите й се търси вид за интегрирано влияние, което би означавало, че на районно равнище ще има доста по-голяма опция да се селектират най-приоритетните планове за финансиране по стратегия " Регионално развиване ".
В отговор на въпрос Николова изясни, че се търси и интернационален метод. Една от тематиките, които се дебатират, е правилото на съдействието. Това значи, че в идващия програмен интервал междурегиналното влияние от ден на ден ще бъде в посока на цел на Европейската комисия. Това би означавало, че България ще може да партнира с други страни, с цел да извършват дружно взаимен план със стратегическо значение за Европейски Съюз. Територията на България, в случай че има един Дунавски район, ще може да се търси и взаимоотношение с други страни, които да оформят планове с дадена цел, сподели още тя.
По думите й в този момент още на стадия на програмиране прекалено много се лимитират някои благоприятни условия, което не разрешава да се търсят разнообразни решения при характерните потребности.
Неравенства
Професор Фабрицио Барка, който е някогашен италиански министър, изрази страдание, че неравенствата в обособените страни са се нараснали. Има разделения да вземем за пример сред хората от центъра и тези от перифериите, сред градовете и селските региони, сред бедните и богатите градове. Това основава чувството за изоставеност. Притеснявате се за образованието, опазването на здравето, бъдещето на децата, това основава напежение и слага в риск съществуването на Европа, акцентира Барка.
Според него повода да се стигне до тази обстановка, е че забравихме за териториите и допуснахме грешката, която може да се заключи с израза " един размер не пасва на всички ". Добра политика за обучение, за опазване на здравето, за околна среда, не може да се изготви и да се приложи еднообразно. Направихме политика, която изглеждаше добре, само че когато я приложихме, тя не беше добра за доста други, сподели още той.
По думите му решението на казуса е териториален метод. Нуждаете се от центъра, само че би трябвало да го свържете, тъй че познанията от него да са потребни за хората, сподели още професорът.
Според него доста хора усещат, че бъдещето им се е изплъзнало, само че проблемите могат да се решат на локално равнище, в случай че хората бъдат овластени и това може да се реализира точно с кохезионната политика.
Той изясни, че в Италия съществува така наречен отворената кохезия и всеки жител може да прегледа плановете – къде са направени, какъв брой са средствата, по кое време би трябвало да завършат. Тази бистрота за това, което носи кохезионната политика, е фантастична, уточни Барка.
Според него е нужен и по-модерен метод за ръководство, повече модерност в обществената администрация, което значи да не се употребяват тежки политики.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ