Автобусът-ковчег, Автобусът-убиец и Ковчегът на колела
Трябва да се напише публикация за злополуката в Искърското дефиле?
Започваме.
Автобусът-ковчег, Автобусът-убиец, Ковчегът на колела. Изберете си един вид. Сложете го при започване на изречението. Поздравления. Това е вашият подлог. Автобусът-ковчег има гробарски звук и внушава неизбежност. Автобусът-убиец е по-скоро някакъв настоящ, самоволен и злобен рейс. Ковчегът на колела сплотява първите две и не е за изпускане. Имам поради речеви.
Но не се чудете дълго. Всички ще влязат в приложимост. Тъй като писането на публикации е изкуството да заместваш едни тъпи думи с други тъпи думи, в един миг ще усетите, че майсторски жонглирате с всички типове рейсове. Неусетно Автобусът-ковчег ще се трансформира в Автобусът-убиец, а той на собствен ред ще става на Ковчегът на колела, в една зашеметяваща серия от синонимни връзки.
Постепенно ще уловите по какъв начин мозъкът ви остроумно открива все по-брутален боеприпас от думи. Това е работа на Музите, които постоянно са дърпали конците на поети, художници и създатели на публикации за произшествия в българската журналиситка. Тогава ще разберете, че едно от огромните предизвикателство пред писането е да се досетиш, че рейсът се е размазал, че клетниците са викали за помощ, че мястото е било осеяно с трупове и че водачът желал да се хвърли в реката.
Разликата сред теб и Стивън Кинг е, че той си измисля.
А ето: картината е приключена, а нещо й липсва. Какво не помни? Ето какво. Инсталирал ли си на места цитати от родственици и очевидци? Питай самоуверено и бухай вътре, да става кланица, мазало да става. Цял живот вървиш по светлокафевите банки на Народното събрание и мозъкът ти е ослепял от политическа досада - къде сте освежаващи багри на всеобщата покруса, къде сте лекокрили стонове на недоумрели нещастници? Тук са, тук са. За такива моменти си коства да останеш в тази специалност. А видя ли прочее това? Ъгълът на камерите закачи лицето ти, когато зададе въпрос от мястото на събитието. Ебаси майката. Сега ще схванат всички твои родственици в Провадия и няколко съученици. Мернах те по малкия екран, ще рекат. Може, може, махваш царствено с ръка.
Останало е единствено едно. Твоят заключителен акомпанимент. Напиши там нещо за страната, нещо за България, нещо за след дъжд качулка. Не забравяй да споменеш прехода. Почувствай по какъв начин надвисналите черни облаци освобождават фосфоресциращата ти фигура. Журналистиката е шаманство на нещастията. Твоят транс се влива в транса на останалите. Тук всичко е гибел и съсипия - повтаряйте след мен - тук всичко е гибел и съсипия.
Супер стана. Сега към този момент може да се върнеш към ежедневните провокации. Би могъл да попиташ Корнелия Нинова на конференция дали съгласно нея бюджетът на НЗОК отговоря на предварителната рамка на съглашение, подписана още от кабинета на Орешарски.
Автор: Райко Байчев
Започваме.
Автобусът-ковчег, Автобусът-убиец, Ковчегът на колела. Изберете си един вид. Сложете го при започване на изречението. Поздравления. Това е вашият подлог. Автобусът-ковчег има гробарски звук и внушава неизбежност. Автобусът-убиец е по-скоро някакъв настоящ, самоволен и злобен рейс. Ковчегът на колела сплотява първите две и не е за изпускане. Имам поради речеви.
Но не се чудете дълго. Всички ще влязат в приложимост. Тъй като писането на публикации е изкуството да заместваш едни тъпи думи с други тъпи думи, в един миг ще усетите, че майсторски жонглирате с всички типове рейсове. Неусетно Автобусът-ковчег ще се трансформира в Автобусът-убиец, а той на собствен ред ще става на Ковчегът на колела, в една зашеметяваща серия от синонимни връзки.
Постепенно ще уловите по какъв начин мозъкът ви остроумно открива все по-брутален боеприпас от думи. Това е работа на Музите, които постоянно са дърпали конците на поети, художници и създатели на публикации за произшествия в българската журналиситка. Тогава ще разберете, че едно от огромните предизвикателство пред писането е да се досетиш, че рейсът се е размазал, че клетниците са викали за помощ, че мястото е било осеяно с трупове и че водачът желал да се хвърли в реката.
Разликата сред теб и Стивън Кинг е, че той си измисля.
А ето: картината е приключена, а нещо й липсва. Какво не помни? Ето какво. Инсталирал ли си на места цитати от родственици и очевидци? Питай самоуверено и бухай вътре, да става кланица, мазало да става. Цял живот вървиш по светлокафевите банки на Народното събрание и мозъкът ти е ослепял от политическа досада - къде сте освежаващи багри на всеобщата покруса, къде сте лекокрили стонове на недоумрели нещастници? Тук са, тук са. За такива моменти си коства да останеш в тази специалност. А видя ли прочее това? Ъгълът на камерите закачи лицето ти, когато зададе въпрос от мястото на събитието. Ебаси майката. Сега ще схванат всички твои родственици в Провадия и няколко съученици. Мернах те по малкия екран, ще рекат. Може, може, махваш царствено с ръка.
Останало е единствено едно. Твоят заключителен акомпанимент. Напиши там нещо за страната, нещо за България, нещо за след дъжд качулка. Не забравяй да споменеш прехода. Почувствай по какъв начин надвисналите черни облаци освобождават фосфоресциращата ти фигура. Журналистиката е шаманство на нещастията. Твоят транс се влива в транса на останалите. Тук всичко е гибел и съсипия - повтаряйте след мен - тук всичко е гибел и съсипия.
Супер стана. Сега към този момент може да се върнеш към ежедневните провокации. Би могъл да попиташ Корнелия Нинова на конференция дали съгласно нея бюджетът на НЗОК отговоря на предварителната рамка на съглашение, подписана още от кабинета на Орешарски.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ