Андрей Фурсов: Варварска страна
Трябва да се каже, че осведомителния напън против Русия, точно против Русия (не просто като против православна страна, а като Русия), стартира през 20-те години на XIX век, след края на войните на Наполеон. Британците доста добре схващат, че главният им съперник на континента е Русия. При това по-сериозен съперник от Наполеон. Наполеон е европейска страна, до момента в който Русия е евразийска страна.
Тогава стартира доста мощен информативен и пропагандистки план – русофобията, т.е. неприязънта към Русия като страна на руснаците. Всъщност това е осведомителна подготовка за Кримската война (1853-1856 г.)
Трябва да се каже, че подготовката дава своите резултати, в случай че погледнем по какъв начин пишат европейците с разнообразни политически възгледи в навечерието на Кримската война (например архиепископът на Париж от една страна, а от друга Карл Маркс), те пишат едно и също – че Русия би трябвало да се съкруши. Защото (както написа Маркс) Русия е варварска реакционна страна, а архиепископът на Париж, че е варварска православна страна.
Тоест не е значимо дали е православна или реакционна, значимото е, че е варварска страна. И това е резултатът на тази русофобска акция. След като Русия след Кримската война стартира да се интегрира в международната капиталистическа система, тя става обект, по-точно нейните запаси ставата обект на апетитите на Запада.
И осведомителната война продължава. Русия е показана като недемократична, автократична, изостанала страна. Нужно е просто да се слагат съветските запаси под надзор.
През 1884 година на Берлинската конференция е призната резолюция, че страните, които имат огромни естествени запаси, само че сами не могат да ги употребяват, би трябвало да се отворят за света. И в случай че не се отворят сами, би трябвало да се отворят на мощ. Официално се приказва за Африка, само че Африка може да се натисне така и така. Но става дума в действителност за Русия.
Предполага се, че младият цар Александър IIIще отстъпи, само че той не отстъпва. С други думи осведомителният напън против Русия е функционалност на геоикономическата и геополитическата битка против Русия.
През ХХ век осведомителната война против Русия придобива ново измерение, тъй като Русия се трансформира в Съветски съюз, антисистемен капитализъм и този развой продължава. И би трябвало да се каже, че като се изключи интервала на 30-те, 40-те, 50-те, (може би отчасти) 60-те години Русия не печели осведомителните войни, а като предписание ги губи.
Къде е повода? Мисля, че има няколко аргументи. На първо място би трябвало да се разбере кой води тази осведомителна война против Русия. Не я водят обособени страни, да речем през XIXвек Англия, а през ХХ век Съединени американски щати, а я водят наднационалните елити на Запада, които имат грамаден опит да водят осведомителни войни от XVIIIвек нататък. Те владеят добре осведомителното оръжие.
За разлика от това съветските елити освен, че зле владеят това оръжие, само че и след промените на Петър Велики в нас поражда западническо дворянство, а през XIXвек към него се прибавя и западническата интелигенция, демократична и социалистическа. Тези хора гледат на Русия със западни очи.
С други думи, по държавна линия съветският хайлайф противостои на Запада, само че по осведомителна е част от Запада. И тя гледа на личния си народ със западни очи. Тоест тя е все едно взета в плен в информационно-идеологическо отношение.
Както приказва Антонио Грамши „ този, който ръководи културния дискурс, той е стопанин и в политиката “. С други думи западната ориентировка на съветския интелектуален и политически хайлайф го обезоръжава пред Запада. Защото линията на западната агитация е „ Вие сте изостанала страна “. Да, съгласни сме. Да, ние сме изостанала страна. Западът споделя: „ Длъжни сте да станете като нас. Трябва да проведете промени “.
Това се приказва и в края на XIXвек, и по време на Перестройката. „ Само проведете тези промени и ще станете като нас “. Русия организира тези промени. И тези промени водят до революции и разпад на страната, както се случва в края на ХХ век.
Из дневника на популярния американски посланик Джордж Кенан (15 октомври 1986 година):
„ Казах на Анелизе (съпругата на Кенан), че в случай че можех да приказвам с господин Горбачов за тези каузи и той ме бе питал по какъв начин на негово място да преодолея необикновените съмнения и враждебността, с които Съединени американски щати се отнасят към неговата страна, бих му дал отговор: „ Вие не можете да извършите безусловно нищо. Можете да ни отстъпите по всички точки в договарянията и още веднъж да не срещнете нищо, с изключение на каменната неприязън на формалните американски кръгове. И вашите отстъпки ще се употребяват от президента като доказателство, че той ви е уплашил и ви е предиздвикал да се подчините и че единственият език, който разбирате е този език. Вие се сблъсквате с по-дълбоко и необятно събитие, в сравнение с с господин Рейгън. Могъщите детайли на американския народ усещат потребност от изцяло безчовечен зложелател. Нужен им е подобен зложелател, с цел да се убедят в личните изключителни добродетели. Политиците знаят това и бидейки в по-голямата си част повърхностни и късогледи хора с стеснен мироглед, нормално се поддават на тези шовинистки реакции, даже за сметка на нашите връзки с другите страни. Вие би трябвало да търсите във всички други елементи на света благоприятни условия за естествени, удовлетворителни взаимоотношения. Можете в това отношение да отпишете Съединени американски щати. Търсете мир, търговия и вежливост на други места, само че не и тук “.
Впрочем, в самото начало на XXIвек високопоставеният американски служител, представител на Буш по споровете Стивън Ман споделя доста искрено, че „ тактиката на управляемия безпорядък на Съединени американски щати във връзка с Русия е осъществена благодарение на две неща: тласкането на Съветския съюз (именно Съветския съюз) към демократични промени в политическата сфера и основаването на пазарна стопанска система “.
Това води до безпорядък в страната. И едното и другото той преглежда като реализиране на тактиката на управляемия безпорядък. И хората на моята възраст и по-младите помнят доста добре епохата на Перестройката, когато разбиването на руската система стартира с осведомителни офанзиви. Първоначално против Сталин, по-късно против Ленин, а по-късно против социализма.
Първоначално приказват: „ Повече народна власт, повече социализъм! “. След това стартират да приказват, че демокрацията е несъвместима със социализма. Демокрацията е симптом на цивилизованото общество (не споделят „ за буржоазното “, а приказват за „ цивилизованото “).
С други думи една от главните аргументи за провалянето на съветските, а по-късно на руските елити в осведомителната война е отсъствието на собствен светоглед. Ако получаваш непознат светоглед и гледаш на света с непознати очи, то започваш да гледаш на света в непознати ползи.
Изключение е интервала сред 30-те и 50-те години, когато руският народ е уверен (ние в този момент няма да приказваме дали са били прави или не), че има най-хубавото общество, с най-хубавите достижения. Изпращат човек в космоса. Печелят най-страшната война в историята на човечеството. Имат най-хубавия резултат по смъртност на света – 6 промила – най-ниската смъртност през 60-те години. И това им дава убеденост. Увереност и в утрешния ден.
И по-късно през 60-те години стартира да се обяснява, че при нас има неравноправие. И уязвимото място на руската система е, че идеологията приказва, че строим общество на равни, а действителността ни споделя нещо изцяло друго. Да речем, че в това отношение днешната постсъветска система е по-малко уязвима. Но те приказва, че гради общество на равни. Тя приказва нещо изцяло друго. От тази позиция не можеш да я закачиш. Също като западното общество, което приказва: „ Да, хората не са равни. Всеки има своя късмет. Има американска фантазия “. Макар и да е изцяло ясно, че в сегашна Америка американската фантазия да е… Да речем, че синът на обущаря не може да стане милионер. Това е мит.
Ако елитът, който би трябвало да бъде главната ударна мощ на осведомителната война, глед на света с непознати очи, това значи, че е формирана под потока на непознатата информация. Това значи, че от ръцете ѝ е избито осведомителното оръжие, че е обезоръжена. Няма оръжие.
Да речем, че ти споделят: „ Страната ти е неприятна “. – Да, страната ми е неприятна. Гледайте: опитът да се наложи на Русия, на модерна Русия тезата, че Русия е също толкоз отговорна за разпалването на Втората международна война като Хитлер, като Третия Райх. Започват оправданията: „ Ами не, положителни сме “.
Вместо това би трябвало да се нанесе различен удар. Да потвърдим (а за това ни стигат доказателствата), че главните виновници за Втората международна война дружно с Хитлер са британците и американците.
Именно техните несъгласия пораждат взривоопасната обстановка, от която се възползва Хитлер. Не би трябвало да се оправдаваме, а да нападаме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тогава стартира доста мощен информативен и пропагандистки план – русофобията, т.е. неприязънта към Русия като страна на руснаците. Всъщност това е осведомителна подготовка за Кримската война (1853-1856 г.)
Трябва да се каже, че подготовката дава своите резултати, в случай че погледнем по какъв начин пишат европейците с разнообразни политически възгледи в навечерието на Кримската война (например архиепископът на Париж от една страна, а от друга Карл Маркс), те пишат едно и също – че Русия би трябвало да се съкруши. Защото (както написа Маркс) Русия е варварска реакционна страна, а архиепископът на Париж, че е варварска православна страна.
Тоест не е значимо дали е православна или реакционна, значимото е, че е варварска страна. И това е резултатът на тази русофобска акция. След като Русия след Кримската война стартира да се интегрира в международната капиталистическа система, тя става обект, по-точно нейните запаси ставата обект на апетитите на Запада.
И осведомителната война продължава. Русия е показана като недемократична, автократична, изостанала страна. Нужно е просто да се слагат съветските запаси под надзор.
През 1884 година на Берлинската конференция е призната резолюция, че страните, които имат огромни естествени запаси, само че сами не могат да ги употребяват, би трябвало да се отворят за света. И в случай че не се отворят сами, би трябвало да се отворят на мощ. Официално се приказва за Африка, само че Африка може да се натисне така и така. Но става дума в действителност за Русия.
Предполага се, че младият цар Александър IIIще отстъпи, само че той не отстъпва. С други думи осведомителният напън против Русия е функционалност на геоикономическата и геополитическата битка против Русия.
През ХХ век осведомителната война против Русия придобива ново измерение, тъй като Русия се трансформира в Съветски съюз, антисистемен капитализъм и този развой продължава. И би трябвало да се каже, че като се изключи интервала на 30-те, 40-те, 50-те, (може би отчасти) 60-те години Русия не печели осведомителните войни, а като предписание ги губи.
Къде е повода? Мисля, че има няколко аргументи. На първо място би трябвало да се разбере кой води тази осведомителна война против Русия. Не я водят обособени страни, да речем през XIXвек Англия, а през ХХ век Съединени американски щати, а я водят наднационалните елити на Запада, които имат грамаден опит да водят осведомителни войни от XVIIIвек нататък. Те владеят добре осведомителното оръжие.
За разлика от това съветските елити освен, че зле владеят това оръжие, само че и след промените на Петър Велики в нас поражда западническо дворянство, а през XIXвек към него се прибавя и западническата интелигенция, демократична и социалистическа. Тези хора гледат на Русия със западни очи.
С други думи, по държавна линия съветският хайлайф противостои на Запада, само че по осведомителна е част от Запада. И тя гледа на личния си народ със западни очи. Тоест тя е все едно взета в плен в информационно-идеологическо отношение.
Както приказва Антонио Грамши „ този, който ръководи културния дискурс, той е стопанин и в политиката “. С други думи западната ориентировка на съветския интелектуален и политически хайлайф го обезоръжава пред Запада. Защото линията на западната агитация е „ Вие сте изостанала страна “. Да, съгласни сме. Да, ние сме изостанала страна. Западът споделя: „ Длъжни сте да станете като нас. Трябва да проведете промени “.
Това се приказва и в края на XIXвек, и по време на Перестройката. „ Само проведете тези промени и ще станете като нас “. Русия организира тези промени. И тези промени водят до революции и разпад на страната, както се случва в края на ХХ век.
Из дневника на популярния американски посланик Джордж Кенан (15 октомври 1986 година):
„ Казах на Анелизе (съпругата на Кенан), че в случай че можех да приказвам с господин Горбачов за тези каузи и той ме бе питал по какъв начин на негово място да преодолея необикновените съмнения и враждебността, с които Съединени американски щати се отнасят към неговата страна, бих му дал отговор: „ Вие не можете да извършите безусловно нищо. Можете да ни отстъпите по всички точки в договарянията и още веднъж да не срещнете нищо, с изключение на каменната неприязън на формалните американски кръгове. И вашите отстъпки ще се употребяват от президента като доказателство, че той ви е уплашил и ви е предиздвикал да се подчините и че единственият език, който разбирате е този език. Вие се сблъсквате с по-дълбоко и необятно събитие, в сравнение с с господин Рейгън. Могъщите детайли на американския народ усещат потребност от изцяло безчовечен зложелател. Нужен им е подобен зложелател, с цел да се убедят в личните изключителни добродетели. Политиците знаят това и бидейки в по-голямата си част повърхностни и късогледи хора с стеснен мироглед, нормално се поддават на тези шовинистки реакции, даже за сметка на нашите връзки с другите страни. Вие би трябвало да търсите във всички други елементи на света благоприятни условия за естествени, удовлетворителни взаимоотношения. Можете в това отношение да отпишете Съединени американски щати. Търсете мир, търговия и вежливост на други места, само че не и тук “.
Впрочем, в самото начало на XXIвек високопоставеният американски служител, представител на Буш по споровете Стивън Ман споделя доста искрено, че „ тактиката на управляемия безпорядък на Съединени американски щати във връзка с Русия е осъществена благодарение на две неща: тласкането на Съветския съюз (именно Съветския съюз) към демократични промени в политическата сфера и основаването на пазарна стопанска система “.
Това води до безпорядък в страната. И едното и другото той преглежда като реализиране на тактиката на управляемия безпорядък. И хората на моята възраст и по-младите помнят доста добре епохата на Перестройката, когато разбиването на руската система стартира с осведомителни офанзиви. Първоначално против Сталин, по-късно против Ленин, а по-късно против социализма.
Първоначално приказват: „ Повече народна власт, повече социализъм! “. След това стартират да приказват, че демокрацията е несъвместима със социализма. Демокрацията е симптом на цивилизованото общество (не споделят „ за буржоазното “, а приказват за „ цивилизованото “).
С други думи една от главните аргументи за провалянето на съветските, а по-късно на руските елити в осведомителната война е отсъствието на собствен светоглед. Ако получаваш непознат светоглед и гледаш на света с непознати очи, то започваш да гледаш на света в непознати ползи.
Изключение е интервала сред 30-те и 50-те години, когато руският народ е уверен (ние в този момент няма да приказваме дали са били прави или не), че има най-хубавото общество, с най-хубавите достижения. Изпращат човек в космоса. Печелят най-страшната война в историята на човечеството. Имат най-хубавия резултат по смъртност на света – 6 промила – най-ниската смъртност през 60-те години. И това им дава убеденост. Увереност и в утрешния ден.
И по-късно през 60-те години стартира да се обяснява, че при нас има неравноправие. И уязвимото място на руската система е, че идеологията приказва, че строим общество на равни, а действителността ни споделя нещо изцяло друго. Да речем, че в това отношение днешната постсъветска система е по-малко уязвима. Но те приказва, че гради общество на равни. Тя приказва нещо изцяло друго. От тази позиция не можеш да я закачиш. Също като западното общество, което приказва: „ Да, хората не са равни. Всеки има своя късмет. Има американска фантазия “. Макар и да е изцяло ясно, че в сегашна Америка американската фантазия да е… Да речем, че синът на обущаря не може да стане милионер. Това е мит.
Ако елитът, който би трябвало да бъде главната ударна мощ на осведомителната война, глед на света с непознати очи, това значи, че е формирана под потока на непознатата информация. Това значи, че от ръцете ѝ е избито осведомителното оръжие, че е обезоръжена. Няма оръжие.
Да речем, че ти споделят: „ Страната ти е неприятна “. – Да, страната ми е неприятна. Гледайте: опитът да се наложи на Русия, на модерна Русия тезата, че Русия е също толкоз отговорна за разпалването на Втората международна война като Хитлер, като Третия Райх. Започват оправданията: „ Ами не, положителни сме “.
Вместо това би трябвало да се нанесе различен удар. Да потвърдим (а за това ни стигат доказателствата), че главните виновници за Втората международна война дружно с Хитлер са британците и американците.
Именно техните несъгласия пораждат взривоопасната обстановка, от която се възползва Хитлер. Не би трябвало да се оправдаваме, а да нападаме.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ