Проф. Андрей Фурсов: Вещ, знай си мястото! Руската Система и тайната религия на Запада
Трябва да се каже, че европейската цивилизация като цяло е една от най-материалните и е материална по своята обществена същина. Историческият индивид, който стои в основата му, в действителност не е нищо повече от природоборчески дух - природоборец не в смисъл на заличаване на природата, а в смисъл на завземане, преправяне, превръщането й в изкуствена, исторически основана субстанция.
С други думи, най-важният вектор на общественото развиване на европейската цивилизация, както в нейната феодална, по този начин и в капиталистическа фаза, беше производството и натрупването на изкуствена материална субстанция в хода на непрекъсната офанзива против природата.
Светът към момента счита египетските пирамиди за знамение на света. Но както отбелязва Й. Гимпел, единствено за интервала 1050–1350 година, единствено Франция е произвела и транспортирала повече камък от Древен Египет във всяко, даже и най-интензивното строителство от 3000-те години от своята история.
Във Франция през този интервал са добити няколко милиона тона камък за 300 катедрали, 500 огромни църкви и няколко десетки хиляди по-малки енорийски църкви. През Средновековието в Западна Европа една черква е наброявала приблизително 200 души. Огромен брой манастири и мелници, крепости и мини - това е началото на европейската цивилизация през 11-13 век.
Постоянното материално денатуризиране на Природата се реализира от европейската цивилизация в името на духовното – Божественото. Постоянното и всекидневно субстанциализиране на действителността е било подбудено от несъмнено религиозно, духовно отношение към тази действителност. Материята като че ли се разтягаше, устремяваше се към Духа (срв.: всекидневие, стремящо се към разкош). Апотеозът на тази маса вещество, устремена нагоре, към Абсолюта, към Идеала, е готиката . В този смисъл европейската цивилизация е готическа; в готиката й е даден нейният субстанциален код, код.
И въпреки всичко, израствайки от европейската цивилизация, капитализмът създаде подобен размер субстанция, която извънредно надвишава основания преди него субстанциален капацитет – както в Европа, по този начин и в света като цяло. Субстанцията на капитализма е придобила масово-ежедневно измерение, навлизайки в всекидневието и трансформирайки се в него. Да си напомним още един път изумлението на Лев Тихомиров при типа на швейцарските и френските села; няма потребност да приказваме за градовете:
„ Пред нас се отвори свободно пространство в подножието на Salèves и ние научихме, че границата на Франция към този момент минава тук. Това голямо количестворабота ме изуми. Вижте селските къщи. Камък, дълголетен. Погледнете нивите. Всяко парче е оградено с дебела висока стена, скатовете на планините са облицовани с тераси, а цялата страна е разграничена на части, оградени с камък.
Отначало не разбирах загадката, която всичко това слага пред мен, до момента в който най-после не стартира да ми излиза наяве, че това е благосъстоятелност, това е капитал, милиарди милиарди, спрямо които действителният труд на наличното потомство е незабележим, ненужен.
Какво е това предишния труд в Русия? Дивеч, гладки поля, няма нищо, никой не живее в къщата на дядото, тъй като тя е горяла два-три пъти още в наличието на самия дядо. Какво е останало от дядо ти? Рокля? Крава? Ама роклята беше от дълго време износена, а кравата умря. А тук това минало обгръща целия човек. Накъдето и да се обърнете, на всички места е минало, наследствено... И несъзнателно назряваше мисълта: каква гражданска война ще смаже това каменно минало, вкоренено на всички места, в което всички живеят като молюски в коралов риф.
Дали не тъй като руснаците, а по-късно и руските хора, толкоз обичаха да пътуват на Запад, че с изключение на чувството за независимост и комфорт, с изключение на чисто практическите задания – персонални облекла и парцалки, материално-физически задания - те, умишлено или неумишлено, реализираха друга цел, метафизична: попадаха в Морето от субстанция. Окъпани в това и подписани за това - освен физически, само че и метафизически - в това, което и каквото постоянно е липсвало на съветската Система. А точно – материална, предметно-материална субстанция.
Именно западната субстанция зае мястото на съветския господ на субективните материалисти от комунистическата система, които са подготвени на всичко - да клеветят Запада в пресата, да шпионират против него, да лъжат за него - за едно единствено нещо: в името на пътуването до Субстанцията от страната (за тях) на " неизмитата функционалност ". Обслужвайки тази функционалност и увреждайки света на субстанцията, с цел да го допрян, те унищожаваха единствената субстанция, която в действителност притежаваха – себе си. Диалектиката е субективно-материалистическа.
В Русия всичко беше напълно друго: освен големите маси от нейното население, освен потиснатите съсловия, само че и долното и приблизително благородничество, разночинците, а по-късно и интелигенцията, бяха безжизнени тук. Тук главната наклонност беше триумфът на всекидневието като ежедневен най-малко на общественото възпроизводство. И в случай че на Запад от XIXв. всекидневието е привлечено от лукс, то в Русия противоположният развой е по-забележим.
Възниквайки, разкошът тук най-често не остава дълго „ на равнище “, последователно се приплъзва в всекидневието и стартира да живее съгласно неговите закони. Това се демонстрира по разнообразни способи: в обедняването и опростяването на благородническите имения, в това по какъв начин разночинците се трансформират в върли пияници, в неизвестността на съветската интелигенция, нейния битов хаос, зад който се разкрива културно-психологическото разстройство - в техните глави, в държанието. Луксът, спускащ се или спуснат до всекидневието, стремежът към него е може би главната наклонност във връзката сред разкоша и всекидневието в Русия.
Въпреки това, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, за първи път в своята история в някаква част от общественото си пространство, Русия съумя да натрупа известно количество материална субстанция, да я провежда и сътвори, въпреки и за стеснен обществен контингент – юристи, професори, служители от междинната класа и така нататък.. - структурата на всекидневния капиталистически живот.
Но всичко това - тези хора, този метод на живот, тази субстанция - съществува исторически къс миг („ има единствено един миг, задръжте го “) и не просто е отнесено от вятъра на съветската гражданска война, под формата на който се появи следващата съветска блъсканица. Всичко това беше унищожено със сладострастна мъка и завист.
Кой знае, може би насъбраното до тогава вещество е надвишило размера, който съветската система разрешава и й е нужен за естественото й действие. С други думи, луксът непозволително, не по съветски метод, се издигна над всекидневието. И той - " под игото на порочната Луна " - " беше посочена ". Сърп (за репродуктивните органи) и Чук (за черепите).
„ Капитализмът -това е, по този начин да се каже, абсолютно отдаване на нещата, само че без да мислим за следствията и да не виждаме нищо зад тях. За елементарния капитализъм обещано нещо (продукт или производство) не е, както за пуританите, това, което той самият става и желае да стане; в случай че нещото е единствено по себе си, в случай че е самото нещо, тогава ето по какъв начин Сатаната влиза в душата на обладания, който не знае за това, или по какъв начин обладаният, без да знае това, е самият Сатана. Себеотрицанието, което в калвинизма беше одобряване на Бога, беше тип неосъществим идеал; това може да е дело на избрани човеци, способни да наложат на другите полезностите, с които се разпознават, само че във всеки подобен случай изключението доказваше правилото. “ Жорж Батай .
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
С други думи, най-важният вектор на общественото развиване на европейската цивилизация, както в нейната феодална, по този начин и в капиталистическа фаза, беше производството и натрупването на изкуствена материална субстанция в хода на непрекъсната офанзива против природата.
Светът към момента счита египетските пирамиди за знамение на света. Но както отбелязва Й. Гимпел, единствено за интервала 1050–1350 година, единствено Франция е произвела и транспортирала повече камък от Древен Египет във всяко, даже и най-интензивното строителство от 3000-те години от своята история.
Във Франция през този интервал са добити няколко милиона тона камък за 300 катедрали, 500 огромни църкви и няколко десетки хиляди по-малки енорийски църкви. През Средновековието в Западна Европа една черква е наброявала приблизително 200 души. Огромен брой манастири и мелници, крепости и мини - това е началото на европейската цивилизация през 11-13 век.
Постоянното материално денатуризиране на Природата се реализира от европейската цивилизация в името на духовното – Божественото. Постоянното и всекидневно субстанциализиране на действителността е било подбудено от несъмнено религиозно, духовно отношение към тази действителност. Материята като че ли се разтягаше, устремяваше се към Духа (срв.: всекидневие, стремящо се към разкош). Апотеозът на тази маса вещество, устремена нагоре, към Абсолюта, към Идеала, е готиката . В този смисъл европейската цивилизация е готическа; в готиката й е даден нейният субстанциален код, код.
И въпреки всичко, израствайки от европейската цивилизация, капитализмът създаде подобен размер субстанция, която извънредно надвишава основания преди него субстанциален капацитет – както в Европа, по този начин и в света като цяло. Субстанцията на капитализма е придобила масово-ежедневно измерение, навлизайки в всекидневието и трансформирайки се в него. Да си напомним още един път изумлението на Лев Тихомиров при типа на швейцарските и френските села; няма потребност да приказваме за градовете:
„ Пред нас се отвори свободно пространство в подножието на Salèves и ние научихме, че границата на Франция към този момент минава тук. Това голямо количестворабота ме изуми. Вижте селските къщи. Камък, дълголетен. Погледнете нивите. Всяко парче е оградено с дебела висока стена, скатовете на планините са облицовани с тераси, а цялата страна е разграничена на части, оградени с камък.
Отначало не разбирах загадката, която всичко това слага пред мен, до момента в който най-после не стартира да ми излиза наяве, че това е благосъстоятелност, това е капитал, милиарди милиарди, спрямо които действителният труд на наличното потомство е незабележим, ненужен.
Какво е това предишния труд в Русия? Дивеч, гладки поля, няма нищо, никой не живее в къщата на дядото, тъй като тя е горяла два-три пъти още в наличието на самия дядо. Какво е останало от дядо ти? Рокля? Крава? Ама роклята беше от дълго време износена, а кравата умря. А тук това минало обгръща целия човек. Накъдето и да се обърнете, на всички места е минало, наследствено... И несъзнателно назряваше мисълта: каква гражданска война ще смаже това каменно минало, вкоренено на всички места, в което всички живеят като молюски в коралов риф.
Дали не тъй като руснаците, а по-късно и руските хора, толкоз обичаха да пътуват на Запад, че с изключение на чувството за независимост и комфорт, с изключение на чисто практическите задания – персонални облекла и парцалки, материално-физически задания - те, умишлено или неумишлено, реализираха друга цел, метафизична: попадаха в Морето от субстанция. Окъпани в това и подписани за това - освен физически, само че и метафизически - в това, което и каквото постоянно е липсвало на съветската Система. А точно – материална, предметно-материална субстанция.
Именно западната субстанция зае мястото на съветския господ на субективните материалисти от комунистическата система, които са подготвени на всичко - да клеветят Запада в пресата, да шпионират против него, да лъжат за него - за едно единствено нещо: в името на пътуването до Субстанцията от страната (за тях) на " неизмитата функционалност ". Обслужвайки тази функционалност и увреждайки света на субстанцията, с цел да го допрян, те унищожаваха единствената субстанция, която в действителност притежаваха – себе си. Диалектиката е субективно-материалистическа.
В Русия всичко беше напълно друго: освен големите маси от нейното население, освен потиснатите съсловия, само че и долното и приблизително благородничество, разночинците, а по-късно и интелигенцията, бяха безжизнени тук. Тук главната наклонност беше триумфът на всекидневието като ежедневен най-малко на общественото възпроизводство. И в случай че на Запад от XIXв. всекидневието е привлечено от лукс, то в Русия противоположният развой е по-забележим.
Възниквайки, разкошът тук най-често не остава дълго „ на равнище “, последователно се приплъзва в всекидневието и стартира да живее съгласно неговите закони. Това се демонстрира по разнообразни способи: в обедняването и опростяването на благородническите имения, в това по какъв начин разночинците се трансформират в върли пияници, в неизвестността на съветската интелигенция, нейния битов хаос, зад който се разкрива културно-психологическото разстройство - в техните глави, в държанието. Луксът, спускащ се или спуснат до всекидневието, стремежът към него е може би главната наклонност във връзката сред разкоша и всекидневието в Русия.
Въпреки това, в края на 19-ти и началото на 20-ти век, за първи път в своята история в някаква част от общественото си пространство, Русия съумя да натрупа известно количество материална субстанция, да я провежда и сътвори, въпреки и за стеснен обществен контингент – юристи, професори, служители от междинната класа и така нататък.. - структурата на всекидневния капиталистически живот.
Но всичко това - тези хора, този метод на живот, тази субстанция - съществува исторически къс миг („ има единствено един миг, задръжте го “) и не просто е отнесено от вятъра на съветската гражданска война, под формата на който се появи следващата съветска блъсканица. Всичко това беше унищожено със сладострастна мъка и завист.
Кой знае, може би насъбраното до тогава вещество е надвишило размера, който съветската система разрешава и й е нужен за естественото й действие. С други думи, луксът непозволително, не по съветски метод, се издигна над всекидневието. И той - " под игото на порочната Луна " - " беше посочена ". Сърп (за репродуктивните органи) и Чук (за черепите).
„ Капитализмът -това е, по този начин да се каже, абсолютно отдаване на нещата, само че без да мислим за следствията и да не виждаме нищо зад тях. За елементарния капитализъм обещано нещо (продукт или производство) не е, както за пуританите, това, което той самият става и желае да стане; в случай че нещото е единствено по себе си, в случай че е самото нещо, тогава ето по какъв начин Сатаната влиза в душата на обладания, който не знае за това, или по какъв начин обладаният, без да знае това, е самият Сатана. Себеотрицанието, което в калвинизма беше одобряване на Бога, беше тип неосъществим идеал; това може да е дело на избрани човеци, способни да наложат на другите полезностите, с които се разпознават, само че във всеки подобен случай изключението доказваше правилото. “ Жорж Батай .
Превод: Европейски Съюз
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ