Трябва да се чете на глас, особено в първи, втори и трети клас, защото четенето на глас показва по-добро разбиране на текста, каза проф. Светла Коева
Трябва да се чете на глас, изключително в ранна възраст - в първи, втори и трети клас, тъй като четенето на глас демонстрира по-добро схващане на текста. Добре е да се наблюдава и с пръст, тъй като по този начин се концентрира и се схваща когнитивното значение на думите - на обособената дума, само че и на изреченията, сподели за Българска телеграфна агенция и за БНР проф. доктор Светла Коева - шеф на Института за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ при Българската академия на науките (БАН), началник на Секцията по компютърна филология и началник за България на интернационалния теоретичен план „ Оценка на уменията за четене и схващане в начална учебна възраст в България и Италия “ .
Не би трябвало да се натъртва на бързината на четене в начална учебна възраст, тъй като учениците тогава се състезават и четат бързо, само че си измислят и други думи, четейки бързо. Тези рекомендации са към родителите и към учителите на учениците в началните класове, изясни проф. Коева.
Институтът за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ при Българска академия на науките показа през днешния ден резултатите от интернационалния теоретичен план „ Оценка на уменията за четене и схващане в начална учебна възраст в България и Италия “. Представянето се състоя в зала „ Тодор Боров “ на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Проектът се осъществя в границите на съдействието сред Българската академия на науките и Националния съвет за научни проучвания на Италия (CNR) и е финансиран от двете институции. Изследването предлага научно обосновани решения с директно приложение в началното обучение и слага акцент върху грамотността като основен фактор за сполучливото развиване на децата в актуалната просветителна среда. Финансирането на плана за България е към 6000 евро и е за период от три години.
Ръководители на научните екипи са проф. Светла Коева и проф. Вито Пирели. Основната цел на плана е проучване на уменията за четене и схващане при децата в начален стадий на образование посредством задълбочено следене на процесите на разбиране и осмисляне на писмен текст и осъществяване на относителен разбор сред българската и италианската просветителна система.
Българският теоретичен екип включва доктор Ивелина Стоянова, основен помощник доктор Валентина Стефанова, доцент доктор Цветана Димитрова, основен помощник доктор Мария Тодорова и основен помощник доктор Христина Кукова. В италианския екип вземат участие старши откривателят Клаудия Марци, откривателят Марчело Феро, откривателят Андреа Надалини и докторантът Алесандро Ленто.
Проектът се реализира в съдействие с 21-во Средно учебно заведение „ Христо Ботев “ в София, което дава действителна просветителна среда за приложение на създадените мултимодални способи за проучване. От българското учебно заведение са взели участие над 80 възпитаници, а от учебното заведение в Пиза – 73 възпитаници. Всички възпитаници са от втори, трети, четвърти и пети клас. По-важно е обаче какъв брой са били сесиите – в България, мислено и на глас, сесиите са общо 250, а въпросите, на които са дали отговор учениците след всеки епизод, са общо 650, сподели проф. Коева.
Тя описа, че са основани специфични текстове за четене, конструирани с избрана възходяща трудност, с цел да се подсигурява, че началните епизоди на даден текст са с по-ниска лингвистична трудност от идващите епизоди. След всеки епизод са формирани въпроси, чиито отговори би трябвало да потвърдят, че ученикът е схванал съответния епизод, който е прочел. Епизодите се четат мислено и на глас от учениците и до момента в който се четат, текстовете се наблюдават с пръст върху екрана на таблет. Всеки възпитаник чете разнообразни текстове мислено и на глас и друг брой епизоди – съгласно възрастта. Тук е ролята на 21-во Средно учебно заведение „ Христо Ботев “ от София, които ни помогнаха с провеждането на тези опити, направени при цялостно и осведомено единодушие с родителите, със съответната документи и при оптимално положителни условия за децата, с цел да бъдат в нормалната си среда – с техните преподаватели, без стрес, и да четат от таблет. Това са текстовете, които са подобаващи за възрастта им, и всеки опит не продължава дълго време, изясни шефът на ИБЕ – Българска академия на науките.
Сравняват се три вида данни – текстови данни, данни, които са звукови – аудиофайлове при четене, и тактилни данни – от записа на траекторията на пръста върху екрана на таблета, изясни проф. Светла Коева. Тя добави, че по този метод има двуизмерно съпоставяне – от една страна е потокът на речта, който е линеен. От друга страна е траекторията на пръста, която може да е линейна, само че може да се движи и от ред на ред, да се връща или да стопира. Това е най-малко двукоординатна система за оценка на уменията за четене. Най-важният резултат от нашия план е, че доказахме, че тази методология е подобаваща за българския език и че средствата, с които разполагаме за автоматизирана обработка на българския език, са задоволителни и подобаващи за провеждането на тези проучвания, сподели проф. Коева.
Тя разясни, че досега резултатите от плана са многочислени и със събраните данни може да се построи система за автоматизирана оценка на сложността на даден текст – до каква степен той е комплициран за дадена възраст от позиция на думите, които се употребяват в него – дали са познати или нови, каква е морфологичната им трудност, какъв брой са дълги изреченията, какъв брой подчинени фрази има и така нататък Тази оценка може да бъде употребена при основаването на учебници – преди те да се разгласяват, създателите да създадат такава инспекция и да открият дали желаят да трансформират сложността на своите текстове. Всеки родител вижда, че в учебниците се разгласяват комплицирани текстове, разяснява шефът на ИБЕ – Българска академия на науките.
По плана е направено и съпоставяне сред двете просветителни системи и развиването на децата във връзка с техните умения за четене във втори и трети клас, заяви проф. Коева. „ Както проф. Пирели заключи, вижда се, че българските деца във втори и трети клас се оправят малко по-добре от италианските възпитаници. Тук можем да намерим едно просто пояснение и то е, че българските възпитаници са с една година по-големи. Нашите опити са правени в средата на годината, а техните – в края на образователната година. Такова съпоставяне на една и съща възраст демонстрира, че времето през годината също има значение – по-ранните опити демонстрират по-лоши резултати на възпитаници на една и съща възраст, а след още половин година се открива, че децата могат да четат по-добре. Експериментите са значими освен за оценка сред системите, сред класовете и сред другите възрасти, те дават и информация за развиването на обособеното дете “, заключи проф. Светла Коева.
На събитието проф. Коева показа общата рамка на плана и акцентира значимостта на резултатите, получени посредством потреблението на модерни способи на компютърната филология и разбор на мултимодални данни.
Проф. Вито Пирели очерта построената изследователска инфраструктура и процеса на събиране на данни, като подчертава върху приноса на резултатите за повишение на успеваемостта на методите за образование по четене.
Д-р Валентина Стефанова показа изчерпателен разбор и интерпретация на резултатите от емпирично проучване, извършено с възпитаници от втори до пети клас в 21-во СУ „ Христо Ботев “, като подчертава върху изведените зависимости сред скоростта, точността и разбирането при четене, както и върху дефинираните на тази основа рекомендации за положителни практики в образованието по четене в начален стадий. В презентацията на доктор Ивелина Стоянова бяха показани систематични наблюдения върху лексикалните, морфо-синтактичните и синтактичните характерности на текстовете, които способстват за създаването на справедливи критерии за оценка на четимостта.
На представянето участваха също представители на Министерството на образованието и науката, преподаватели от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, учени от Института за български език „ Проф. Л. Андрейчин “, от Института GATE към Софийския университет и от GIS Transfer Center Foundation, както и представители на издателствата „ Клет България “ и „ Аз-буки “.
Не би трябвало да се натъртва на бързината на четене в начална учебна възраст, тъй като учениците тогава се състезават и четат бързо, само че си измислят и други думи, четейки бързо. Тези рекомендации са към родителите и към учителите на учениците в началните класове, изясни проф. Коева.
Институтът за български език „ Проф. Любомир Андрейчин “ при Българска академия на науките показа през днешния ден резултатите от интернационалния теоретичен план „ Оценка на уменията за четене и схващане в начална учебна възраст в България и Италия “. Представянето се състоя в зала „ Тодор Боров “ на Националната библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “.
Проектът се осъществя в границите на съдействието сред Българската академия на науките и Националния съвет за научни проучвания на Италия (CNR) и е финансиран от двете институции. Изследването предлага научно обосновани решения с директно приложение в началното обучение и слага акцент върху грамотността като основен фактор за сполучливото развиване на децата в актуалната просветителна среда. Финансирането на плана за България е към 6000 евро и е за период от три години.
Ръководители на научните екипи са проф. Светла Коева и проф. Вито Пирели. Основната цел на плана е проучване на уменията за четене и схващане при децата в начален стадий на образование посредством задълбочено следене на процесите на разбиране и осмисляне на писмен текст и осъществяване на относителен разбор сред българската и италианската просветителна система.
Българският теоретичен екип включва доктор Ивелина Стоянова, основен помощник доктор Валентина Стефанова, доцент доктор Цветана Димитрова, основен помощник доктор Мария Тодорова и основен помощник доктор Христина Кукова. В италианския екип вземат участие старши откривателят Клаудия Марци, откривателят Марчело Феро, откривателят Андреа Надалини и докторантът Алесандро Ленто.
Проектът се реализира в съдействие с 21-во Средно учебно заведение „ Христо Ботев “ в София, което дава действителна просветителна среда за приложение на създадените мултимодални способи за проучване. От българското учебно заведение са взели участие над 80 възпитаници, а от учебното заведение в Пиза – 73 възпитаници. Всички възпитаници са от втори, трети, четвърти и пети клас. По-важно е обаче какъв брой са били сесиите – в България, мислено и на глас, сесиите са общо 250, а въпросите, на които са дали отговор учениците след всеки епизод, са общо 650, сподели проф. Коева.
Тя описа, че са основани специфични текстове за четене, конструирани с избрана възходяща трудност, с цел да се подсигурява, че началните епизоди на даден текст са с по-ниска лингвистична трудност от идващите епизоди. След всеки епизод са формирани въпроси, чиито отговори би трябвало да потвърдят, че ученикът е схванал съответния епизод, който е прочел. Епизодите се четат мислено и на глас от учениците и до момента в който се четат, текстовете се наблюдават с пръст върху екрана на таблет. Всеки възпитаник чете разнообразни текстове мислено и на глас и друг брой епизоди – съгласно възрастта. Тук е ролята на 21-во Средно учебно заведение „ Христо Ботев “ от София, които ни помогнаха с провеждането на тези опити, направени при цялостно и осведомено единодушие с родителите, със съответната документи и при оптимално положителни условия за децата, с цел да бъдат в нормалната си среда – с техните преподаватели, без стрес, и да четат от таблет. Това са текстовете, които са подобаващи за възрастта им, и всеки опит не продължава дълго време, изясни шефът на ИБЕ – Българска академия на науките.
Сравняват се три вида данни – текстови данни, данни, които са звукови – аудиофайлове при четене, и тактилни данни – от записа на траекторията на пръста върху екрана на таблета, изясни проф. Светла Коева. Тя добави, че по този метод има двуизмерно съпоставяне – от една страна е потокът на речта, който е линеен. От друга страна е траекторията на пръста, която може да е линейна, само че може да се движи и от ред на ред, да се връща или да стопира. Това е най-малко двукоординатна система за оценка на уменията за четене. Най-важният резултат от нашия план е, че доказахме, че тази методология е подобаваща за българския език и че средствата, с които разполагаме за автоматизирана обработка на българския език, са задоволителни и подобаващи за провеждането на тези проучвания, сподели проф. Коева.
Тя разясни, че досега резултатите от плана са многочислени и със събраните данни може да се построи система за автоматизирана оценка на сложността на даден текст – до каква степен той е комплициран за дадена възраст от позиция на думите, които се употребяват в него – дали са познати или нови, каква е морфологичната им трудност, какъв брой са дълги изреченията, какъв брой подчинени фрази има и така нататък Тази оценка може да бъде употребена при основаването на учебници – преди те да се разгласяват, създателите да създадат такава инспекция и да открият дали желаят да трансформират сложността на своите текстове. Всеки родител вижда, че в учебниците се разгласяват комплицирани текстове, разяснява шефът на ИБЕ – Българска академия на науките.
По плана е направено и съпоставяне сред двете просветителни системи и развиването на децата във връзка с техните умения за четене във втори и трети клас, заяви проф. Коева. „ Както проф. Пирели заключи, вижда се, че българските деца във втори и трети клас се оправят малко по-добре от италианските възпитаници. Тук можем да намерим едно просто пояснение и то е, че българските възпитаници са с една година по-големи. Нашите опити са правени в средата на годината, а техните – в края на образователната година. Такова съпоставяне на една и съща възраст демонстрира, че времето през годината също има значение – по-ранните опити демонстрират по-лоши резултати на възпитаници на една и съща възраст, а след още половин година се открива, че децата могат да четат по-добре. Експериментите са значими освен за оценка сред системите, сред класовете и сред другите възрасти, те дават и информация за развиването на обособеното дете “, заключи проф. Светла Коева.
На събитието проф. Коева показа общата рамка на плана и акцентира значимостта на резултатите, получени посредством потреблението на модерни способи на компютърната филология и разбор на мултимодални данни.
Проф. Вито Пирели очерта построената изследователска инфраструктура и процеса на събиране на данни, като подчертава върху приноса на резултатите за повишение на успеваемостта на методите за образование по четене.
Д-р Валентина Стефанова показа изчерпателен разбор и интерпретация на резултатите от емпирично проучване, извършено с възпитаници от втори до пети клас в 21-во СУ „ Христо Ботев “, като подчертава върху изведените зависимости сред скоростта, точността и разбирането при четене, както и върху дефинираните на тази основа рекомендации за положителни практики в образованието по четене в начален стадий. В презентацията на доктор Ивелина Стоянова бяха показани систематични наблюдения върху лексикалните, морфо-синтактичните и синтактичните характерности на текстовете, които способстват за създаването на справедливи критерии за оценка на четимостта.
На представянето участваха също представители на Министерството на образованието и науката, преподаватели от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, учени от Института за български език „ Проф. Л. Андрейчин “, от Института GATE към Софийския университет и от GIS Transfer Center Foundation, както и представители на издателствата „ Клет България “ и „ Аз-буки “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ