Д-р Десислава Панайотова, православен богослов: Възкресението е победното тържество на Божията сила и любов
Трябва да познаваме вярата си, с цел да бъдат празниците ни по-одухотворени и да нямат толкоз трапезно измерение, счита православният богослов Десислава Панайотова. Тя изясни, че още на 40-тия ден след раждането си бебетата се показват на Бога, а скоро по-късно е желателно да бъдат кръстени.
Възкресение Христово оцелостява смисъла на идването на Христос на Земята. То е победното празненство на Божията мощ и Божията обич . Защото Бог толкоз възлюби света, че отдаде своя единороден наследник, който стана като един от нас, с цел да може от вътрешната страна на гроба и от вътрешната страна на човешкото естество да победи гибелта.
Тази победа стартира от Голготската жертва и възсиява от празния гроб на възкресение Христово. Така че, Възкресението на Иисус Христос, в неговото човешко естество, в неговата човешка природа, надмогването на следствията от грехопадението – а те са смъртните окови, в които цялото човечество до този миг е било оковано – е най-голямото празненство изобщо на всички дълго чакани копнежи на човечеството. И по тази причина Църквата го назовава „ празник на празниците “ .
Това, което е най-същественото, е да сме посрещнали празника в храма. Който не го е направил до края на Светата литургия – да го направи следващата година. Много от хората не знаят, че празникът не приключва в среднощ – той занапред стартира . Царските двери на иконостаса са отворени, те не затварят през цялата нощ, тъй като Христос победи гибелта. Защото за нас райските двери са отворени. И тъй като би трябвало да тържествуваме. Но тържеството не е от 11.30 ч. до среднощ, а продължава нататък, с утринната и Пасхална Света литургия.
Всички православни християни, които са постили – от Сирни заговезни до Велика събота, в това число – се причастяват. И дружно с причастието, в действителност се съчетават с успеха на Христос, с неговото Възкресение. Защото те са приели неговото тяло и кръв в светото причестяване, във тип на самун и вино. А това е и тялото освен на потърпевшия Христос, само че и на възкръсналия Христос.
И откакто отбележим по този метод празника – посредством Светата литургия и причастието, на идващия ден, нормално към 11.00 ч., в българските православни храмове стартира особено чинопоследование за Великден . Което не е литургия, а съставлява четене на евангелски четива на разнообразни езици, свързани с Възкресението. Тези четива разказват насладата на Възкресението. Четенето им на разнообразни езици демонстрира, че се отнасят до всеки човек, до всички нации, до всички времена .
Цялото изявление вижте във видеото.
Възкресение Христово оцелостява смисъла на идването на Христос на Земята. То е победното празненство на Божията мощ и Божията обич . Защото Бог толкоз възлюби света, че отдаде своя единороден наследник, който стана като един от нас, с цел да може от вътрешната страна на гроба и от вътрешната страна на човешкото естество да победи гибелта.
Тази победа стартира от Голготската жертва и възсиява от празния гроб на възкресение Христово. Така че, Възкресението на Иисус Христос, в неговото човешко естество, в неговата човешка природа, надмогването на следствията от грехопадението – а те са смъртните окови, в които цялото човечество до този миг е било оковано – е най-голямото празненство изобщо на всички дълго чакани копнежи на човечеството. И по тази причина Църквата го назовава „ празник на празниците “ .
Това, което е най-същественото, е да сме посрещнали празника в храма. Който не го е направил до края на Светата литургия – да го направи следващата година. Много от хората не знаят, че празникът не приключва в среднощ – той занапред стартира . Царските двери на иконостаса са отворени, те не затварят през цялата нощ, тъй като Христос победи гибелта. Защото за нас райските двери са отворени. И тъй като би трябвало да тържествуваме. Но тържеството не е от 11.30 ч. до среднощ, а продължава нататък, с утринната и Пасхална Света литургия.
Всички православни християни, които са постили – от Сирни заговезни до Велика събота, в това число – се причастяват. И дружно с причастието, в действителност се съчетават с успеха на Христос, с неговото Възкресение. Защото те са приели неговото тяло и кръв в светото причестяване, във тип на самун и вино. А това е и тялото освен на потърпевшия Христос, само че и на възкръсналия Христос.
И откакто отбележим по този метод празника – посредством Светата литургия и причастието, на идващия ден, нормално към 11.00 ч., в българските православни храмове стартира особено чинопоследование за Великден . Което не е литургия, а съставлява четене на евангелски четива на разнообразни езици, свързани с Възкресението. Тези четива разказват насладата на Възкресението. Четенето им на разнообразни езици демонстрира, че се отнасят до всеки човек, до всички нации, до всички времена .
Цялото изявление вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ