Емил Кошлуков призова да възродим Кубрат и Аспарух
Трябва да повторим раждането на Кубрат и на нашата история, споменът не е еднакъв с историята. Това сподели генералният шеф на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков при представянето на апела за тържественото отбелязване през 2032 година на 1400 години от основаването на българската страна. Събитието се състоя през днешния ден в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в София.
За мен постоянно е било забавно да разгранича историческата памет от културата на загатна, сподели Кошлуков, представяйки претекстовете си за самодейността като политолог и новак египтолог.
Той даде образец с облика на Крали Марко, който в българската културна памет освобождава три синджира плебеи, само че в реалност не е било по този начин. „ Особено през днешния ден, когато виждаме процеси на запад от нас, които признавам, че виждам с хипнотична обсебеност, малко мрачна и нездрава, само че знам какъв брой е обезпокоителен този въпрос, виждаме по какъв начин една общественост построява чисто нова културна памет, с цел да обоснове своята нация. Понякога назоваваме това пренаписване на историята, мисля, че използваме тези термини, когато разясняваме протичащото се в Северна Македония.
Според мен няма по какъв начин да пренапишем бележника на Гоце Делчев, нито картата на Екзархията, нито въпреки, че в Солун ги смъкнаха, само че в Атина и на други места не престават да стоят табели с надпис Василий Втори Българоубиец. Едва ли македонците могат да кажат на гърците „ Махнете го, напишете македоноубиец, тъй като Самиул е към този момент наш цар “. Ще се опитам да кажа, че няма никакво значение дали те считат Самуил за български или македонски, както като египтолог ще се опитам да кажа, че няма никакво значение Моисей дали е историческа персона или не “, сподели Емил Кошлуков.
Той даде образец с еврейската история и сподели, че за него като египтолог той е доста забавен. „ Вие знаете, че в Изход, мисля, че и във Второзаконие, на няколко пъти има сюжет, в който синът споделя на бащата – каква е тази работа, защо вършиме това, преразказвам, и бащата споделя – вършим го, с цел да помним, когато бяхме плебеи на фараона, по какъв начин Господ с твърда ръка ни изведе от Египет. На Шабат евреите имат една молитвена ария, които четат и пеят и която безусловно звучи по този начин: помни и запази, това е едничката заръка. Няма друга. И въз основа на този Изход, на извеждането от Египет, аз мисля, че може да забележим основаването пък на тяхната нация и националност. Тогава са скрижалите, тогава е кивотът, тогава е обетованата земя, за която до през днешния ден се борят и се бият “, описа генералният шеф на Българска национална телевизия.
„ Сигурно ви е известно, че в Египет най-малко до момента няма нито един артефакт, нито едно доказателство за това събитие. А египтяните са писмовен народ. Египет е една голяма каменна библиотека, в случай че се замислите. Всичко, което са виждали, са го писали и рисували. Няма нещо да пропуснат. За първи път научаваме името Израил в една стела на Мернептах, тринадесетият наследник на Рамзес Втори. Той се бие с няколко народа, един и от които е Израил. Независимо от това, това е основата на държавността, на народността.
Макс Вебер споделя, че всичките етнически опълчения са въз основа на понятието за богоизбрания народ. Ние сме българи, тъй като не сме сърби, не сме турци, не сме гърци. За да бъдем богоизбрани, с цел да знаем, че сме обособени, ние би трябвало да имаме просвета на загатна. Тази конективна, свързваща конструкция, която с изключение на културата на пространство, живее взаимно, има общ опит, общи очаквания, правила, полезности като българи, има общи мемоари. И както споделих, забележете, споменът не е еднакъв с историята. Много по-важно е по какъв начин помним нещо “, уточни Кошлуков.
По думите му всяка общественост в културната си памет дава отговор на един доста значим въпрос - освен какво помним и какви са историчките персони, а какво не трябва да забравяме. „ Това е определящото. Какво сме решили като нация, че не би трябвало да забравим? Ние сме решили, че Левски не би трябвало да забравяме, допускам Аспарух, законите на Крум. Но с цел да кажем, че цар Борис Михаил Покръстител е българин като Гоце Делчев, като нас, като Паисий Хилендарски - уповавам се в последно време да не е станал македонец и той, с цел да може да твърдим, че ние сме, ние би трябвало да имаме тази просвета на загатна. За да станем от субект ние, нещо би трябвало да ни свързва във времето, освен в пространството, освен с мартеничките. Културата на този спомен, несъмнено, доста постоянно е повторяема “, сподели Кошлуков.
Той акцентира, че националната общественост се образува както посредством споделени полезности, по този начин и посредством повторяеми обичаи. „ Ние постоянно ще готвим за Коледа това, което бабите ни са готвили. Това се трансформира в културна памет, когато съхраним смисъла. “
Тази самодейност е смислена единствено, в случай че влезе в културната памет на България. Всичко, което учените и експертите ще извадят като доказателства, е значимо, само че най-после се връщаме на въпроса какво не трябва да забравяме, добави генералният шеф на Българска национална телевизия. Той сподели, че правилото на културната памет - ние помним единствено това, което е значимо, за жалост, важи и в противоположния ред. Само това, което помним, е значимо. Ако ние не помним Кубрат, в случай че ние не помним Аспарух, те нямат никакво значение.
„ Тук ще си разреша да скандализирам малко историците, само че съгласно мен предишното поражда единствено в сравнение с актуалното, по никакъв различен метод. Когато споделяме, че Левски живее измежду нас, ние нямаме концепцията, че той е възкръснал. Ние го съживяваме всеки ден, всеки февруари, всяка година. Така би трябвало да съживим Кубрат, Аспарух. Аз имам вяра, че това през днешния ден може да стане в писмената просвета, която имаме, която повече залага не на повторението, на възпроизвеждането, на реконструирането. Ние пресъздаваме историята всякога в нашия спомен. Което е и хубаво, и неприятно “, добави Кошлуков.
Той сподели, че ще се опита дружно с екипа на Българска национална телевизия „ да създадем всичко допустимо тази 14-вековна България, която, отново в случай че ми позволите да се изразя парадоксално, да възникне през днешния ден. Ако проследихте това, което споделям, до момента България беше на 13-ия век. Днес тя ще стане на 14. Ако влезе споменът, няма никакво значение какви са доказателствата. Тя ще стане на 14 века през днешния ден, когато ни я създадем. 14 века “.
Емил Кошлуков приключи изявлението си, като още веднъж акцентира смисъла на предишното. „ Това, което назоваваме Ренесанс, Възраждане, ново начало, виждате и в политиката тези понятия през днешния ден - ние постоянно се връщаме към предишното, с цел да продължим напред. Няма различен метод. Може би най-златният век на Египет е Средното царство, и самите египтяни го виждат като подем на писмеността, на културата им, освен в антропологичен смисъл. Едно от имената на фараона Аменхотеп Първи е Вехем Месут, което значи повтарящи се раждания, подем. Трябва да повторим раждането на Кубрат и на нашата история “.
Апелът е подписан от Александър Николов, проф. доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски " ; Андрей Аладжов, доцент доктор, Национален археологически институт с музей – БАН; Бони Петрунова, доцент доктор, Национален исторически музей; Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански теоретичен институт; Георги Вълчев, проф. доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски " ; Георги Георгиев, доцент доктор, Институт за исторически проучвания – БАН; Георги Димов, доцент доктор, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Георги Николов, проф. доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски " ; Даниел Вачков, проф. доктор, Институт за исторически проучвания – БАН; Димитър Гюдуров, доцент доктор, Нов български университет; Димитър Димитров, проф. доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски теоретичен център – БАН; Живко Лефтеров, доцент доктор, Институт за исторически проучвания – БАН; Кирил Маринов, доцент доктор, Uniwersytet Łódzki (Полша); Николай Кънев, проф. доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия " Димитър А. Ценов " – Свищов; Николай Хрисимов, доцент доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Петър Николов-Зиков, доцент доктор, Нов български университет; Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически проучвания – БАН; Пламен Павлов, проф. доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Румяна Прешленова, проф. доктор, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – БАН; Стоян Николов, доцент доктор, доцент доктор, Военна академия " Георги С. Раковски " ; Тодор Тодоров, доцент доктор, Шуменски университет " Епископ Константин Преславски; Тодор Чобанов, доцент доктор, Институт за балканистика с център по тракология – Българска академия на науките.
За мен постоянно е било забавно да разгранича историческата памет от културата на загатна, сподели Кошлуков, представяйки претекстовете си за самодейността като политолог и новак египтолог.
Той даде образец с облика на Крали Марко, който в българската културна памет освобождава три синджира плебеи, само че в реалност не е било по този начин. „ Особено през днешния ден, когато виждаме процеси на запад от нас, които признавам, че виждам с хипнотична обсебеност, малко мрачна и нездрава, само че знам какъв брой е обезпокоителен този въпрос, виждаме по какъв начин една общественост построява чисто нова културна памет, с цел да обоснове своята нация. Понякога назоваваме това пренаписване на историята, мисля, че използваме тези термини, когато разясняваме протичащото се в Северна Македония.
Според мен няма по какъв начин да пренапишем бележника на Гоце Делчев, нито картата на Екзархията, нито въпреки, че в Солун ги смъкнаха, само че в Атина и на други места не престават да стоят табели с надпис Василий Втори Българоубиец. Едва ли македонците могат да кажат на гърците „ Махнете го, напишете македоноубиец, тъй като Самиул е към този момент наш цар “. Ще се опитам да кажа, че няма никакво значение дали те считат Самуил за български или македонски, както като египтолог ще се опитам да кажа, че няма никакво значение Моисей дали е историческа персона или не “, сподели Емил Кошлуков.
Той даде образец с еврейската история и сподели, че за него като египтолог той е доста забавен. „ Вие знаете, че в Изход, мисля, че и във Второзаконие, на няколко пъти има сюжет, в който синът споделя на бащата – каква е тази работа, защо вършиме това, преразказвам, и бащата споделя – вършим го, с цел да помним, когато бяхме плебеи на фараона, по какъв начин Господ с твърда ръка ни изведе от Египет. На Шабат евреите имат една молитвена ария, които четат и пеят и която безусловно звучи по този начин: помни и запази, това е едничката заръка. Няма друга. И въз основа на този Изход, на извеждането от Египет, аз мисля, че може да забележим основаването пък на тяхната нация и националност. Тогава са скрижалите, тогава е кивотът, тогава е обетованата земя, за която до през днешния ден се борят и се бият “, описа генералният шеф на Българска национална телевизия.
„ Сигурно ви е известно, че в Египет най-малко до момента няма нито един артефакт, нито едно доказателство за това събитие. А египтяните са писмовен народ. Египет е една голяма каменна библиотека, в случай че се замислите. Всичко, което са виждали, са го писали и рисували. Няма нещо да пропуснат. За първи път научаваме името Израил в една стела на Мернептах, тринадесетият наследник на Рамзес Втори. Той се бие с няколко народа, един и от които е Израил. Независимо от това, това е основата на държавността, на народността.
Макс Вебер споделя, че всичките етнически опълчения са въз основа на понятието за богоизбрания народ. Ние сме българи, тъй като не сме сърби, не сме турци, не сме гърци. За да бъдем богоизбрани, с цел да знаем, че сме обособени, ние би трябвало да имаме просвета на загатна. Тази конективна, свързваща конструкция, която с изключение на културата на пространство, живее взаимно, има общ опит, общи очаквания, правила, полезности като българи, има общи мемоари. И както споделих, забележете, споменът не е еднакъв с историята. Много по-важно е по какъв начин помним нещо “, уточни Кошлуков.
По думите му всяка общественост в културната си памет дава отговор на един доста значим въпрос - освен какво помним и какви са историчките персони, а какво не трябва да забравяме. „ Това е определящото. Какво сме решили като нация, че не би трябвало да забравим? Ние сме решили, че Левски не би трябвало да забравяме, допускам Аспарух, законите на Крум. Но с цел да кажем, че цар Борис Михаил Покръстител е българин като Гоце Делчев, като нас, като Паисий Хилендарски - уповавам се в последно време да не е станал македонец и той, с цел да може да твърдим, че ние сме, ние би трябвало да имаме тази просвета на загатна. За да станем от субект ние, нещо би трябвало да ни свързва във времето, освен в пространството, освен с мартеничките. Културата на този спомен, несъмнено, доста постоянно е повторяема “, сподели Кошлуков.
Той акцентира, че националната общественост се образува както посредством споделени полезности, по този начин и посредством повторяеми обичаи. „ Ние постоянно ще готвим за Коледа това, което бабите ни са готвили. Това се трансформира в културна памет, когато съхраним смисъла. “
Тази самодейност е смислена единствено, в случай че влезе в културната памет на България. Всичко, което учените и експертите ще извадят като доказателства, е значимо, само че най-после се връщаме на въпроса какво не трябва да забравяме, добави генералният шеф на Българска национална телевизия. Той сподели, че правилото на културната памет - ние помним единствено това, което е значимо, за жалост, важи и в противоположния ред. Само това, което помним, е значимо. Ако ние не помним Кубрат, в случай че ние не помним Аспарух, те нямат никакво значение.
„ Тук ще си разреша да скандализирам малко историците, само че съгласно мен предишното поражда единствено в сравнение с актуалното, по никакъв различен метод. Когато споделяме, че Левски живее измежду нас, ние нямаме концепцията, че той е възкръснал. Ние го съживяваме всеки ден, всеки февруари, всяка година. Така би трябвало да съживим Кубрат, Аспарух. Аз имам вяра, че това през днешния ден може да стане в писмената просвета, която имаме, която повече залага не на повторението, на възпроизвеждането, на реконструирането. Ние пресъздаваме историята всякога в нашия спомен. Което е и хубаво, и неприятно “, добави Кошлуков.
Той сподели, че ще се опита дружно с екипа на Българска национална телевизия „ да създадем всичко допустимо тази 14-вековна България, която, отново в случай че ми позволите да се изразя парадоксално, да възникне през днешния ден. Ако проследихте това, което споделям, до момента България беше на 13-ия век. Днес тя ще стане на 14. Ако влезе споменът, няма никакво значение какви са доказателствата. Тя ще стане на 14 века през днешния ден, когато ни я създадем. 14 века “.
Емил Кошлуков приключи изявлението си, като още веднъж акцентира смисъла на предишното. „ Това, което назоваваме Ренесанс, Възраждане, ново начало, виждате и в политиката тези понятия през днешния ден - ние постоянно се връщаме към предишното, с цел да продължим напред. Няма различен метод. Може би най-златният век на Египет е Средното царство, и самите египтяни го виждат като подем на писмеността, на културата им, освен в антропологичен смисъл. Едно от имената на фараона Аменхотеп Първи е Вехем Месут, което значи повтарящи се раждания, подем. Трябва да повторим раждането на Кубрат и на нашата история “.
Апелът е подписан от Александър Николов, проф. доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски " ; Андрей Аладжов, доцент доктор, Национален археологически институт с музей – БАН; Бони Петрунова, доцент доктор, Национален исторически музей; Георги Атанасов, проф. д.и.н., Добруджански теоретичен институт; Георги Вълчев, проф. доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски " ; Георги Георгиев, доцент доктор, Институт за исторически проучвания – БАН; Георги Димов, доцент доктор, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Георги Николов, проф. доктор, Софийски университет " Св. Климент Охридски " ; Даниел Вачков, проф. доктор, Институт за исторически проучвания – БАН; Димитър Гюдуров, доцент доктор, Нов български университет; Димитър Димитров, проф. доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Димо Чешмеджиев, проф. д.и.н., Кирило-Методиевски теоретичен център – БАН; Живко Лефтеров, доцент доктор, Институт за исторически проучвания – БАН; Кирил Маринов, доцент доктор, Uniwersytet Łódzki (Полша); Николай Кънев, проф. доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Николай Овчаров, д.и.н. поч. проф. на Стопанска академия " Димитър А. Ценов " – Свищов; Николай Хрисимов, доцент доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Петър Николов-Зиков, доцент доктор, Нов български университет; Петър Стоянович, проф. д.и.н., Институт за исторически проучвания – БАН; Пламен Павлов, проф. доктор, Великотърновски университет " Св. св. Кирил и Методий " ; Румяна Прешленова, проф. доктор, Институт за балканистика с център по тракология – БАН; Станислав Станилов, проф. д.и.н., Национален археологически институт с музей – БАН; Стоян Николов, доцент доктор, доцент доктор, Военна академия " Георги С. Раковски " ; Тодор Тодоров, доцент доктор, Шуменски университет " Епископ Константин Преславски; Тодор Чобанов, доцент доктор, Институт за балканистика с център по тракология – Българска академия на науките.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ