Никой няма да храни Донбас: Той ще нахрани когото трябва
Трябва да изправим уважаемите господа, които се съмняват в икономическите вероятности на ДНР и ЛНР.
Икономическата поддръжка на републиките е доста по-малка сума от 250 милиарда рубли. Нямаме право да посочим съответни числа. Освен това всяка година личният дял на приходите в бюджетите на ЛНР и ДНР праволинейно пораства. В доста връзки това е обвързвано с възобновяване на металургията, за която ще приказваме по-долу.
Основата на стопанската система на Донбас не са въглищата, а металургията. Що се отнася до въглищата, то годишно на фактическите територии на републиките се добиват към 18 милиона тона. Ако приказваме за юридическите граници на ЛНР и ДНР (цялата територия на някогашните Донецка и Луганска области на Украйна), то размерът на добива сумарно е към 25 милиона тона.
Но въглищата не могат да са основата на донбаската стопанска система. Дори преди 2014 година в доста връзки въглищата бяха за вътрешно ползване: енергийно за генериране на цялата украинска територия и коксуващ за металургията. Общо в размера на износа на Украйна делът на въглищата сформира не повече от 1,5%.
Вторият миг се заключва в това, че в Донбас добивът се води по шахтен метод, което значително усилва себестойността.
Да, в този момент скокът на цените на суровините прави износа преференциален, само че е мъчно да се предскаже по какъв начин ще бъде след няколко дни. Затова въглищата не могат съществено да се преглеждат като основа на износа, само че изиграват най-важната роля в развиването на металургията.
Някои сочат, че “Азовстал” и комбинатът “Илич” са главните предприятия в металургията. Но те сега се намират на окупираната от ВСУ територия.
Основните предприятия на ЛНР и ДНР са Донецкият металургичен цех, Макеевският металургичен цех, Енагиевският металургичен цех, Харцизкият тръбен цех, Алчевският металургичен комбинат.
Днес предприятията се възвръщат интензивно, усилват производството и износа. Например Алчевският металургичен комбинат при започване на януари за няколко месеца доближи до довоенните индикатори.
Тук би трябвало да споменем следният факт. От 2017 година до скоро най-големите предприятия на Донбас се направляваха от избягалия украински олигарх Сергей Курченко. Да пропуснем историята по какъв начин те минават под негов надзор. През това време предприятията изцяло деградират.
В доста фабрики оборудването е просто нарязано на скрап, а заплатите се изплащат в най-хубавия случай със закъснения. В края на “управлението” на Курченко пред служащите има големи задължения. При това в завещание Курченко получава много положителни ресурси от продукция на склад. Но не е ясно къде са парите от продажбата ѝ.
Към края на 2019 година се разбра, че Курченко не просто не се оправя, само че и доунищожава индустрията на Донбас. Но по справедливи аргументи е комплицирано да се откри “приемник”. Въпреки това обособени предприятия започнаха да се изплъзват отдолу под контрола на Курченко.
Лятото на 2021 година беше открита подмяна. Такава стана предприемачът Евгений Юрченко. Предприятията бяха изведени отдолу под ръководството на “Внешторгсервиз” на Курченко и предадени на “Южна минно-металургична компания” на Юрченко.
Към момента активността на Юрченко се прави оценка като извънредно позитивна. Дълговете по заплатите са закрити на процедура незабавно. В заводите се вляха милиардни вложения, което разреши на предприятията да проработят още веднъж, в това число за експорт, който непрекъснато пораства.
Да, своята роля изиграва и сполучливата външна обстановка на международния пазар, само че това не трансформира обстоятелството, че Юрченко изцяло извършва своите отговорности и реинвестира получените облаги в стопанската система на ДНР и ЛНР.
Все още е рано да вършим прогнози по цифрите. Някои дават прекомерно оптимистични прогнози (500-600 милиарда рубли годишно). Дори и на “Северстал” чистата облага за 2021 година е равна на 299 милиарда рубли, а на НЛМК - 371 милиарда рубли. А сякаш тези компании работят отвън изискванията на външни ограничавания, умерено изнасяйки своята продукция, в това число и на западните пазари.
Въпреки това даже и отчасти възобновеният металургичен комбинат на Донбас е кадърен не просто да изведе републиките до цялостно самоосигуряване, само че и, да го кажем с съветската терминология, да ги трансформира в “региони-донори”.
Също по този начин няма да се съглася за “излишната работна ръка” в Донбас. Напротив, при наново стартиране на стопанската система фрагментите в ЛНР и ДНР няма да стигнат. Ако оптимистичната прогноза се сбъдне, то Донбас ще може да претендира на привличане на фрагменти от територията на Украйна. По заплати, без подозрение, ДНР и ЛНР единствено, че няма да отстъпват на украинските райони, само че и на Ростовска област.
Превод: В. Сергеев
Икономическата поддръжка на републиките е доста по-малка сума от 250 милиарда рубли. Нямаме право да посочим съответни числа. Освен това всяка година личният дял на приходите в бюджетите на ЛНР и ДНР праволинейно пораства. В доста връзки това е обвързвано с възобновяване на металургията, за която ще приказваме по-долу.
Основата на стопанската система на Донбас не са въглищата, а металургията. Що се отнася до въглищата, то годишно на фактическите територии на републиките се добиват към 18 милиона тона. Ако приказваме за юридическите граници на ЛНР и ДНР (цялата територия на някогашните Донецка и Луганска области на Украйна), то размерът на добива сумарно е към 25 милиона тона.
Но въглищата не могат да са основата на донбаската стопанска система. Дори преди 2014 година в доста връзки въглищата бяха за вътрешно ползване: енергийно за генериране на цялата украинска територия и коксуващ за металургията. Общо в размера на износа на Украйна делът на въглищата сформира не повече от 1,5%.
Вторият миг се заключва в това, че в Донбас добивът се води по шахтен метод, което значително усилва себестойността.
Да, в този момент скокът на цените на суровините прави износа преференциален, само че е мъчно да се предскаже по какъв начин ще бъде след няколко дни. Затова въглищата не могат съществено да се преглеждат като основа на износа, само че изиграват най-важната роля в развиването на металургията.
Някои сочат, че “Азовстал” и комбинатът “Илич” са главните предприятия в металургията. Но те сега се намират на окупираната от ВСУ територия.
Основните предприятия на ЛНР и ДНР са Донецкият металургичен цех, Макеевският металургичен цех, Енагиевският металургичен цех, Харцизкият тръбен цех, Алчевският металургичен комбинат.
Днес предприятията се възвръщат интензивно, усилват производството и износа. Например Алчевският металургичен комбинат при започване на януари за няколко месеца доближи до довоенните индикатори.
Тук би трябвало да споменем следният факт. От 2017 година до скоро най-големите предприятия на Донбас се направляваха от избягалия украински олигарх Сергей Курченко. Да пропуснем историята по какъв начин те минават под негов надзор. През това време предприятията изцяло деградират.
В доста фабрики оборудването е просто нарязано на скрап, а заплатите се изплащат в най-хубавия случай със закъснения. В края на “управлението” на Курченко пред служащите има големи задължения. При това в завещание Курченко получава много положителни ресурси от продукция на склад. Но не е ясно къде са парите от продажбата ѝ.
Към края на 2019 година се разбра, че Курченко не просто не се оправя, само че и доунищожава индустрията на Донбас. Но по справедливи аргументи е комплицирано да се откри “приемник”. Въпреки това обособени предприятия започнаха да се изплъзват отдолу под контрола на Курченко.
Лятото на 2021 година беше открита подмяна. Такава стана предприемачът Евгений Юрченко. Предприятията бяха изведени отдолу под ръководството на “Внешторгсервиз” на Курченко и предадени на “Южна минно-металургична компания” на Юрченко.
Към момента активността на Юрченко се прави оценка като извънредно позитивна. Дълговете по заплатите са закрити на процедура незабавно. В заводите се вляха милиардни вложения, което разреши на предприятията да проработят още веднъж, в това число за експорт, който непрекъснато пораства.
Да, своята роля изиграва и сполучливата външна обстановка на международния пазар, само че това не трансформира обстоятелството, че Юрченко изцяло извършва своите отговорности и реинвестира получените облаги в стопанската система на ДНР и ЛНР.
Все още е рано да вършим прогнози по цифрите. Някои дават прекомерно оптимистични прогнози (500-600 милиарда рубли годишно). Дори и на “Северстал” чистата облага за 2021 година е равна на 299 милиарда рубли, а на НЛМК - 371 милиарда рубли. А сякаш тези компании работят отвън изискванията на външни ограничавания, умерено изнасяйки своята продукция, в това число и на западните пазари.
Въпреки това даже и отчасти възобновеният металургичен комбинат на Донбас е кадърен не просто да изведе републиките до цялостно самоосигуряване, само че и, да го кажем с съветската терминология, да ги трансформира в “региони-донори”.
Също по този начин няма да се съглася за “излишната работна ръка” в Донбас. Напротив, при наново стартиране на стопанската система фрагментите в ЛНР и ДНР няма да стигнат. Ако оптимистичната прогноза се сбъдне, то Донбас ще може да претендира на привличане на фрагменти от територията на Украйна. По заплати, без подозрение, ДНР и ЛНР единствено, че няма да отстъпват на украинските райони, само че и на Ростовска област.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ