Щастливият американец и космическият глас
Трябва да помниш от кое място си тръгнал, с цел да знаеш накъде отиваш. В думите има вяра един американски етнограф, тръгнал оттатък океана, с цел да срещне България. Да снима насладата и тъгата й. И да запише нейните песни.
Мартин Кейниг - етнограф: Това е липсващ свят, светът от тези записи.
Тази история стартира преди половин век и споделя за космоса на напълно земни хора. За самун. Слънце и дъжд. И по какъв начин да се пазиш от политиката. През 60-те колежка на Мартин Кейниг чула гласа на Валя Балканска на събор в Копривщица. И решили да я запишат. Препоръчали им друга певица, само че те държали на Валя.
Мартин Кейниг: Записахме я не в студио, а в класна стая в Смолян, която беше три пъти по-голяма от тази, с дървени повърхности. Място, където мъчно се прави запис. Работихме с умел американски звуков инженер, доста надарен. Валя изпя песента единствено един път.
Години по-късно записът е определен измежду доста други, с цел да попадне в Златната плоча - измежду посланията от земята, които политат в космоса.
Мартин Кейниг: Без връзки, единствено с помощта на нейния гений, умения и отлично осъществяване.
Валя схванала за Вояджър от малкия екран. И когато хората почнали да я поздравяват.
Валя Балканска: И крещя какво, къща, нещо ново нямам. Абе ти тялом си на земята, духом в космоса. Викам - чакай бе, аз не съм умряла още, да съм духом горе. Абе твоя ария лети в космоса.
Успехът не я трансформира.
Валя Балканска: Човек, нали знаеш, в случай че падне от високо, удря се неприятно. Ние малко все - аз по-отгоре, ти по-отгоре, за какво? Нека всички да вървим по земята, на твърдото, същинското и да бъдем хора. Прескочиш ли си сянката, възгордееш ли се, народът ще почне да бяга от тебе. Аз обичам хората, обичам народа. Не се гордея, че аз съм изпълнителката, гордея се, че българската ария откри мястото си. И че късчето земя и небе се назовава България. Ние би трябвало да си щадим родината, децата, фамилията, както си пазим очите. А огнището е най-важно, коренът е значим.
Мартин Кейниг: Това е неповторима ария, доста стойностна, усеща се като космос. Има нещо в нея, което те кара да се чувстваш като че ли си някъде на открито, навън. Тогава Валя беше на 26 години. Беше в стихията си, виртуозна, с прелестен глас, пееше с възприятие. Имаше двама прелестни гайдари, които й акомпанираха.
Валя научила " Излел е Делю бунтовник " от Надежда Хвойнева.
Валя Балканска: Всички песни български национални са наслада за България, наслада за дома, за фамилията и просто би трябвало да ги поддържаме като ария, като хляба и солта, тъй като в случай че се намръщиш, ще докараш вятъра, ще докараш дъжда, като си ухилен, ще грейне слънцето.
А етнографът, влюбен в България споделя, че не е нужно за разбираш текста на песните, с цел да усетиш каква сила носят.
Мартин Кейниг: Беше доста вдъхновяващо. Били сте отвън България, само че за мен е доста забавно, че и българите тук като че ли усещат тази ария съвсем като народен химн. Когато я чуят, се усещат доста горди и уважавани от света, защото и български глас показва планетата земя в космоса. Аз съм благополучен американец, тъй като тук срещнах общество от хора, които ми разрешиха да се докосна до всичко това.
Мартин се връща в страната ни постоянно през годините. Този път - с цел да открие своя галерия с фотографии от 7 балкански страни, измежду които и България. Снимки, запечатали предишното са събрани и в новия му колекционерски албум, дружно със записи на достоверен фолклор. Помни историите зад всеки кадър.
Мартин Кейниг: Това е първата фотография, която направих в България. Минах границата откъм Сърбия на път за София и след 5 километра видях този мъж с една крава. Мога ли да ви фотографирам? Попитах на съветски. С езика на тялото ми сподели - несъмнено. Но не бях напълно сигурен дали разбра какво го питах. Страхотен човек!
Помни 12-годишните тогава лазарки от Бистрица. И мъжете от Добруджа.
Мартин Кейниг: Приказна група танцьори, ужасно живи, виртуозни и мощни.
Мисли и за ромите бакърджии от Пловдив.
Мартин Кейниг: Любопитен съм какво вършат в този момент такива хора. Мисля, че към този момент никой не работи това, тъй като е по-евтино да си купиш нещо ново, в сравнение с да дадеш на някой да се погрижи за остарялото.
Да приготви изложбата му оказва помощ неговият другар и прочут фотограф Иво Хаджимишев. А самодейността е на вицепрезидента Илияна Йотова, която вижда дребната България в дома на Мартин на остров Вашон. И остарелия магнетофон, на който е правил записите.
Мартин Кейниг: Вашият фолклор е нещо, в което би трябвало да се влага, да се работи за разпространение на традициите. Това е същинско национално благосъстояние. Нещото, което сплотява нацията. Не в смисъл на шовинизъм, а в житейския смисъл. Можете да бъдете съвременна нация, да употребявате всички съвременни устройства, телефони, компютри, само че не би трябвало да изхвърляте традициите, тъй като те са основата на вашето битие.
Загубиш ли нещо, мъчно ще го намериш още веднъж, знае певицата с вълшебен глас. И се надява младите да продължат по пътя на традициите.
Валя Балканска: Аз не желая да се занимавам по политически, дори ще споделя, че през вчерашния ден ме поканиха да се включа в нещо, не желая в тия неща. Моето място е на сцената, моето място е песента. Има си хора за това нещо, да си го вършат, да се осъзнават, да сплотяват хората, да си прибереме хората тук, с цел да си създадем велика България, тъй като ние сме един доста античен народ. Не е належащо да бъдем разпокъсани. Хлябът когато е цялостен е най-добре да отчупваш едвам ти е сладко, а не да го съсипваш на трохи и да не можеш да го събереш.
Мартин Кейниг: България е доста забавно място за мен. Страна, която постоянно е била доста великодушна и доста добра с мен. Място, където се усещам вкъщи си.
50 години по-късно, в тази претъпкана изложба в София, галактическият глас още веднъж срещна своя изобретател.
Валя Балканска: Нека да е живо името България. А на Мартин желая да му кажа, че можещият е наслада, а имащият има цел. Винаги положително да го води и здраве пред него.
У дома хлябът е най-сладък, когато всички са дружно. А там, където има гений, има и мощ, която прави триумфа вероятен. Без да се възгордяваш. И в случай че устремът на младите се вслушва в мъдростта на старите, този свят няма да изчезне. Знаят го и щастливецът от Америка, и щастливата родопчанка.
Мартин Кейниг - етнограф: Това е липсващ свят, светът от тези записи.
Тази история стартира преди половин век и споделя за космоса на напълно земни хора. За самун. Слънце и дъжд. И по какъв начин да се пазиш от политиката. През 60-те колежка на Мартин Кейниг чула гласа на Валя Балканска на събор в Копривщица. И решили да я запишат. Препоръчали им друга певица, само че те държали на Валя.
Мартин Кейниг: Записахме я не в студио, а в класна стая в Смолян, която беше три пъти по-голяма от тази, с дървени повърхности. Място, където мъчно се прави запис. Работихме с умел американски звуков инженер, доста надарен. Валя изпя песента единствено един път.
Години по-късно записът е определен измежду доста други, с цел да попадне в Златната плоча - измежду посланията от земята, които политат в космоса.
Мартин Кейниг: Без връзки, единствено с помощта на нейния гений, умения и отлично осъществяване.
Валя схванала за Вояджър от малкия екран. И когато хората почнали да я поздравяват.
Валя Балканска: И крещя какво, къща, нещо ново нямам. Абе ти тялом си на земята, духом в космоса. Викам - чакай бе, аз не съм умряла още, да съм духом горе. Абе твоя ария лети в космоса.
Успехът не я трансформира.
Валя Балканска: Човек, нали знаеш, в случай че падне от високо, удря се неприятно. Ние малко все - аз по-отгоре, ти по-отгоре, за какво? Нека всички да вървим по земята, на твърдото, същинското и да бъдем хора. Прескочиш ли си сянката, възгордееш ли се, народът ще почне да бяга от тебе. Аз обичам хората, обичам народа. Не се гордея, че аз съм изпълнителката, гордея се, че българската ария откри мястото си. И че късчето земя и небе се назовава България. Ние би трябвало да си щадим родината, децата, фамилията, както си пазим очите. А огнището е най-важно, коренът е значим.
Мартин Кейниг: Това е неповторима ария, доста стойностна, усеща се като космос. Има нещо в нея, което те кара да се чувстваш като че ли си някъде на открито, навън. Тогава Валя беше на 26 години. Беше в стихията си, виртуозна, с прелестен глас, пееше с възприятие. Имаше двама прелестни гайдари, които й акомпанираха.
Валя научила " Излел е Делю бунтовник " от Надежда Хвойнева.
Валя Балканска: Всички песни български национални са наслада за България, наслада за дома, за фамилията и просто би трябвало да ги поддържаме като ария, като хляба и солта, тъй като в случай че се намръщиш, ще докараш вятъра, ще докараш дъжда, като си ухилен, ще грейне слънцето.
А етнографът, влюбен в България споделя, че не е нужно за разбираш текста на песните, с цел да усетиш каква сила носят.
Мартин Кейниг: Беше доста вдъхновяващо. Били сте отвън България, само че за мен е доста забавно, че и българите тук като че ли усещат тази ария съвсем като народен химн. Когато я чуят, се усещат доста горди и уважавани от света, защото и български глас показва планетата земя в космоса. Аз съм благополучен американец, тъй като тук срещнах общество от хора, които ми разрешиха да се докосна до всичко това.
Мартин се връща в страната ни постоянно през годините. Този път - с цел да открие своя галерия с фотографии от 7 балкански страни, измежду които и България. Снимки, запечатали предишното са събрани и в новия му колекционерски албум, дружно със записи на достоверен фолклор. Помни историите зад всеки кадър.
Мартин Кейниг: Това е първата фотография, която направих в България. Минах границата откъм Сърбия на път за София и след 5 километра видях този мъж с една крава. Мога ли да ви фотографирам? Попитах на съветски. С езика на тялото ми сподели - несъмнено. Но не бях напълно сигурен дали разбра какво го питах. Страхотен човек!
Помни 12-годишните тогава лазарки от Бистрица. И мъжете от Добруджа.
Мартин Кейниг: Приказна група танцьори, ужасно живи, виртуозни и мощни.
Мисли и за ромите бакърджии от Пловдив.
Мартин Кейниг: Любопитен съм какво вършат в този момент такива хора. Мисля, че към този момент никой не работи това, тъй като е по-евтино да си купиш нещо ново, в сравнение с да дадеш на някой да се погрижи за остарялото.
Да приготви изложбата му оказва помощ неговият другар и прочут фотограф Иво Хаджимишев. А самодейността е на вицепрезидента Илияна Йотова, която вижда дребната България в дома на Мартин на остров Вашон. И остарелия магнетофон, на който е правил записите.
Мартин Кейниг: Вашият фолклор е нещо, в което би трябвало да се влага, да се работи за разпространение на традициите. Това е същинско национално благосъстояние. Нещото, което сплотява нацията. Не в смисъл на шовинизъм, а в житейския смисъл. Можете да бъдете съвременна нация, да употребявате всички съвременни устройства, телефони, компютри, само че не би трябвало да изхвърляте традициите, тъй като те са основата на вашето битие.
Загубиш ли нещо, мъчно ще го намериш още веднъж, знае певицата с вълшебен глас. И се надява младите да продължат по пътя на традициите.
Валя Балканска: Аз не желая да се занимавам по политически, дори ще споделя, че през вчерашния ден ме поканиха да се включа в нещо, не желая в тия неща. Моето място е на сцената, моето място е песента. Има си хора за това нещо, да си го вършат, да се осъзнават, да сплотяват хората, да си прибереме хората тук, с цел да си създадем велика България, тъй като ние сме един доста античен народ. Не е належащо да бъдем разпокъсани. Хлябът когато е цялостен е най-добре да отчупваш едвам ти е сладко, а не да го съсипваш на трохи и да не можеш да го събереш.
Мартин Кейниг: България е доста забавно място за мен. Страна, която постоянно е била доста великодушна и доста добра с мен. Място, където се усещам вкъщи си.
50 години по-късно, в тази претъпкана изложба в София, галактическият глас още веднъж срещна своя изобретател.
Валя Балканска: Нека да е живо името България. А на Мартин желая да му кажа, че можещият е наслада, а имащият има цел. Винаги положително да го води и здраве пред него.
У дома хлябът е най-сладък, когато всички са дружно. А там, където има гений, има и мощ, която прави триумфа вероятен. Без да се възгордяваш. И в случай че устремът на младите се вслушва в мъдростта на старите, този свят няма да изчезне. Знаят го и щастливецът от Америка, и щастливата родопчанка.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ