Йотингер: Трябва да подкрепяме България и останалите нови страни-членки на ЕС чрез умна кохезионна политика
„ Трябва да поддържаме България и останалите нови страни-членки посредством интелигентна кохезионна политика, съобщи европейският комисар по въпросите на бюджета и човешките запаси Гюнтер Йотингер по време на полемика „ Бъдещето на европейския бюджет - трендове и провокации ", оповестяват от пресцентъра на Народното събрание.
Форумът беше проведен в Народното събрание от парламентарните комисии по европейски въпроси и надзор на европейските фондове и по бюджет и финанси.
За България са решаващи две стратегии - за развиването на селските региони, което да подсигурява мощен поземлен бранш на страната, и за построяването на инфраструктура, сградни фондове и така нататък, акцентира Гюнтер Йотингер. По думите му би трябвало да се откри добър баланс за консумиране на средствата и да не бъдат понижени разноските за селските региони и кохезията за сметка на другите предпочитани сфери.
„ Няма да се измъкнем от съкращения в селскостопанската политика, само че няма да разреша те да бъдат големи, тъй като селското стопанство се нуждае от подкрепяне и освен в изостаналите региони, а на всички места ", съобщи европейският комисар.
„ Изминалите 10 години за България бяха положителни години, страната ви върви в вярната посока, само че се нуждае от още време, с цел да може започнатото да бъде доведено до край ", акцентира Гюнтер Йотингер.
Той означи, че многогодишната финансова рамка дава гаранции за всички страни-членки и е причина за сполучливо обмисляне.
„ Сега изготвяме финансовата рамка, която през май ще представим пред Съвета на Европейски Съюз и Европейския парламент, с цел да може да се съгласува ", уточни еврокомисарят.
„ Това дефинира огромното значение на идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз и е опция страната да лобира за своите ползи ", добави той.
Председателят на Комисията по европейски въпроси и надзор на европейските фондове Кристиан Вигенин означи, че полемиката е по тематики, които са от основно значение за Европейски Съюз и по които България би трябвало да има ясна позиция.
„ По някои от тях страната ни след 1 януари 2018 година ще има значима роля, тъй като поема председателството на Съвета на Европейски Съюз ", акцентира той.
„ Въпросите на многогодишната финансова рамка няма да бъдат решени в границите на нашето председателство, само че предложенията на Европейската комисия ще бъдат направени през май идната година ", посочи Кристиан Вигенин.
„ Важно е, че вършим тази полемика с еврокомисар Гюнтер Йотингер, тъй като тя ни дава опция два месеца преди България да поеме председателството на Европейски Съюз да обсъдим извънредно значимата тематика за българските цели в дебата за бъдещето на европейския бюджет ", акцентира заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси Евгения Ангелова.
Членът на Европейския парламент Георги Пирински означи, че би следвало да се схване като най-важно предизвикателство разликите в нивата на приходите, в действителното положение на стопанските системи и обществата. По думите му е належащо да се реши каква кохезионна политика е нужна, тъй като сега от всяко евро, вложено по линия на тази политика, 60 евроцента се връщат във компании от Западна Европа, които извършват плановете.
„ Опасявам се, че в случай че такава политика продължи, разликите сред страните-членки на Европейски Съюз няма да бъдат преодолени и след 20 години ", акцентира Георги Пирински.
„ Държави като България се нуждаят от това кохезионната политика на Европейски Съюз да продължи да съществува и след 2020 година ", уточни на полемиката членът на Европейския парламент Андрей Новаков.
Той акцентира, че Европейски Съюз би трябвало да финансира потребности, а не стремежи и това е рационалното разходване на парите на европейския поданик. По думите му бъдещето на Европейски Съюз елементарно може да бъде приравнено с бъдещето на кохезионната политика.
Искра Михайлова, член на Европейския парламент, съобщи, че страната ни би трябвало да бъде подготвена за полемика за бъдещето на Европа, на кохезионната и селскостопанската политика, както и с ясна визия за своето развиване. Ние не сме единствено консуматори на помощ, ние участваме в общия развой на икономическо развиване на Европейски Съюз, допринасяйки за компании от други страни-членки на Съюза, ние способстваме за икономическия напредък на общността.
В полемиката участваха народни представители от парламентарните комисии по европейски въпроси и надзор на европейските фондове и по бюджет и финанси, членове на Европейския парламент, членове на Комитета на районите, на Европейския стопански и обществен комитет, представители на работодателски и синдикални организации, неправителствени структури.
Форумът беше проведен в Народното събрание от парламентарните комисии по европейски въпроси и надзор на европейските фондове и по бюджет и финанси.
За България са решаващи две стратегии - за развиването на селските региони, което да подсигурява мощен поземлен бранш на страната, и за построяването на инфраструктура, сградни фондове и така нататък, акцентира Гюнтер Йотингер. По думите му би трябвало да се откри добър баланс за консумиране на средствата и да не бъдат понижени разноските за селските региони и кохезията за сметка на другите предпочитани сфери.
„ Няма да се измъкнем от съкращения в селскостопанската политика, само че няма да разреша те да бъдат големи, тъй като селското стопанство се нуждае от подкрепяне и освен в изостаналите региони, а на всички места ", съобщи европейският комисар.
„ Изминалите 10 години за България бяха положителни години, страната ви върви в вярната посока, само че се нуждае от още време, с цел да може започнатото да бъде доведено до край ", акцентира Гюнтер Йотингер.
Той означи, че многогодишната финансова рамка дава гаранции за всички страни-членки и е причина за сполучливо обмисляне.
„ Сега изготвяме финансовата рамка, която през май ще представим пред Съвета на Европейски Съюз и Европейския парламент, с цел да може да се съгласува ", уточни еврокомисарят.
„ Това дефинира огромното значение на идното Българско председателство на Съвета на Европейски Съюз и е опция страната да лобира за своите ползи ", добави той.
Председателят на Комисията по европейски въпроси и надзор на европейските фондове Кристиан Вигенин означи, че полемиката е по тематики, които са от основно значение за Европейски Съюз и по които България би трябвало да има ясна позиция.
„ По някои от тях страната ни след 1 януари 2018 година ще има значима роля, тъй като поема председателството на Съвета на Европейски Съюз ", акцентира той.
„ Въпросите на многогодишната финансова рамка няма да бъдат решени в границите на нашето председателство, само че предложенията на Европейската комисия ще бъдат направени през май идната година ", посочи Кристиан Вигенин.
„ Важно е, че вършим тази полемика с еврокомисар Гюнтер Йотингер, тъй като тя ни дава опция два месеца преди България да поеме председателството на Европейски Съюз да обсъдим извънредно значимата тематика за българските цели в дебата за бъдещето на европейския бюджет ", акцентира заместник-председателят на Комисията по бюджет и финанси Евгения Ангелова.
Членът на Европейския парламент Георги Пирински означи, че би следвало да се схване като най-важно предизвикателство разликите в нивата на приходите, в действителното положение на стопанските системи и обществата. По думите му е належащо да се реши каква кохезионна политика е нужна, тъй като сега от всяко евро, вложено по линия на тази политика, 60 евроцента се връщат във компании от Западна Европа, които извършват плановете.
„ Опасявам се, че в случай че такава политика продължи, разликите сред страните-членки на Европейски Съюз няма да бъдат преодолени и след 20 години ", акцентира Георги Пирински.
„ Държави като България се нуждаят от това кохезионната политика на Европейски Съюз да продължи да съществува и след 2020 година ", уточни на полемиката членът на Европейския парламент Андрей Новаков.
Той акцентира, че Европейски Съюз би трябвало да финансира потребности, а не стремежи и това е рационалното разходване на парите на европейския поданик. По думите му бъдещето на Европейски Съюз елементарно може да бъде приравнено с бъдещето на кохезионната политика.
Искра Михайлова, член на Европейския парламент, съобщи, че страната ни би трябвало да бъде подготвена за полемика за бъдещето на Европа, на кохезионната и селскостопанската политика, както и с ясна визия за своето развиване. Ние не сме единствено консуматори на помощ, ние участваме в общия развой на икономическо развиване на Европейски Съюз, допринасяйки за компании от други страни-членки на Съюза, ние способстваме за икономическия напредък на общността.
В полемиката участваха народни представители от парламентарните комисии по европейски въпроси и надзор на европейските фондове и по бюджет и финанси, членове на Европейския парламент, членове на Комитета на районите, на Европейския стопански и обществен комитет, представители на работодателски и синдикални организации, неправителствени структури.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ