Трябва да излезем със самочувствие, ние се представяме по-добре срещу

" Трябва да излезем със самочувствие, ние се представяме по-добре против тимове, които играят по-отворено и повече футбол ", сподели халфът на ЦСКА
Офанзивният футболист на ЦСКА Илиан Илиев-младши показа своята позиция за неналичието на неизменност и извънредно неуверените резултати в шампионата. Синът на националния селекционер даде изявление за предаването „ Шампионски игри “ в YouTube, в което разяснява още ситуацията в съблекалнята и прехвърлянето на своя другар Йоанис Питас в Борисовата градина.

Илиане, мястото във втората плейофна четворка действително ли е за сезона на ЦСКА?

– Със сигурност не би трябвало да е по този начин. ЦСКА постоянно би трябвало да бъде на челните места. Виждаме, че тимът малко по малко се усъвършенства, стигнахме до край за купата и се надявам да го спечелим.

 

Дойдоха последните мачове от сезона и ЦСКА взе да играе по-добре…

– Не бих споделил, че мачът със Спартак Варна беше безапелационен. Не играхме добре. Но такива победи подвигат самочувствието на тима. Дори когато не си се показал на оптимално равнище, да вземеш трите точки. За да може последователно да се натрупат няколко следващи победи. Защото загубихме някои дуели по много противен метод. Но тимът към този момент има по-добър колектив започнахме да се напасваме едни с други и считам, че доста футболисти започнаха да схващат какво е ЦСКА и да дават повече от себе си.

Защо в някои мачове не успявате да покажете лицето, което се видя да вземем за пример в полуфиналите с Черно море? Какво ви пречи, очевидно има нещо, което не е както би трябвало?

– Със сигурност има нещо, което не е както би трябвало. Не съм индивидът, който би трябвало да го дефинира, тъй като съм футболист в тима, само че персонално съгласно мен някои от хората са по-мотивирани в мачовете за купата. Защото въпреки всичко са полуфинали, а в шампионата, като отборът е обратно в класирането, не одобряват толкоз стимулирано дуелите.

За кои мачове съжаляваш най-вече?

– Имаше много дуели, в които изпуснахме точки. Загубите от Септември през есента и Крумовград в този момент, равенството с Левски от 2:0 до 2:2… Дерби, което може да даде подтик и самочувствие на тима. Нормално беше да сме разочаровани, до момента в който те се радваха, само че това към този момент е на назад във времето, съсредоточени сме в сегашното и бъдещето. Идва финалът, а преди този момент би трябвало оптимално да дръпнем на съперниците в шампионата.

ЦСКА доста мъчно побеждава Лудогорец, само че въпреки това, те към този момент от дълго време ще са си обезпечили купата и за тях този мач не е толкоз значим. Има ли любимец във финала?

– Не, това е мач, в който ще дадем всичко от себе си и ще се трансформира в празник. Трябва да излезем със самочувствие, ние се представяме по-добре против тимове, които играят по-отворено и повече футбол. Лудогорец обаче е в интервал, в който мисли единствено за финала. Сигурен съм, че ще дадат всичко от себе си и няма да неглижират този мач. Все отново се изправят против ЦСКА, а не против някой по-малък тим, както да вземем за пример предходната година подцениха финала.

 

Как се работи с Александър Томаш и какъв вид треньор е той?

– Гори доста в играта, желае тимът да е съвършен тактически и вярва, че може да постигне това, към което се е запътил. Александър Томаш се пробва да наложи жанр, който считам, че е доста характерен за ЦСКА. С владеене на топката, основаване на положения, доста голове. Малко е мъчно по отношение на изискванията в България – неприятни терени, прибрани противници, само че когато играем на хубави игрища и против по-отворени съперници, мисля, че това се демонстрира.

Каква е обстановката в съблекалнята, появиха се спекулации за неодобрение на българските играчи към Томаш и даже, че сте имали диалози с него…

– Аз персонално не съм ходил на диалози с Александър Томаш. Със сигурност не е елементарно да се направи колектив с футболисти от толкоз разнообразни страни. Хубаво е, че приказвам езици, с цел да мога да се разбирам с всички. Но считам, че съответно в нашата съблекалня колективът е на доста положително равнище и се разбираме. Нормално е да има двама-трима, които не си приказват толкоз с останалите. Но като цяло в съблекалнята сме дружно, не се разделяме на българи и чужденци.

С кого от чужденците си другар?

– Най-близък съм с Питас и Пинто. С Мика имаме общ език – португалски, и се разбирам сносно с него. С Питас сме били дружно две години в Кипър и в този момент подкрепих доста да пристигна тук. Той ме пита доста неща за тима, споделих му каква е обстановката. Ударих едно рамо за прехвърлянето и го накарах да се причисли към нас.

Превръща ли се Питас в идеалния заместител на Коялипу?

– Да, Коялипу означи доста голове, вкарваше в съвсем всяка обстановка. Мога да издам от кухнята, че не беше по този начин на подготовка. Имаше много положения, които изпускаше. Но на мач вкарваше всичко. На Питас му помогнахме и ние да се приспособява толкоз бързо той се чувства много добре тук

Говорим си, аз също му помогнах доста отвън футбола с намирането на апартамент и така нататък Това оказва помощ за адаптацията на един състезател. Аз познавам неговите качества, знам какъв брой гола вкара и в Кипър, като играхме дружно. Той е доста първокласен нападател и даже от обстановки, в които наподобява, че не може да осъществя, го прави. Освен това от момента, в който станахме първенци на Кипър, е подобрил много от качествата си. Развил е и играта с тил към вратата, и други съставни елементи.