Футболна фланелка с име Доброта
" Трябва да имаш образец – моят образец съм аз. Това, през което съм минал и претърпял, тази поддръжка, не ми дава право да дам обратно. Ще се боря, ще дам всичко от себе си! ". Запомнете тези думи. Те са на един мъж, който знае цената – на живота, на дните, на здравето, на самотата и на огромното другарство, което се ражда единствено в спорта!
Три години не са малко време. За някои хора - задоволително, с цел да се преобърне животът им. През 2017 година футболистът Иван Тодоров чува диагнозата - остеосарком на меките тъкани. С футбола е завършено, а тестванията за тялото и духа на Иван не престават и до през днешния ден. Тази година на 11 юни, рождения ден на някогашния футболист, първият съдийски сигнал в живота му още веднъж е даден. Той основава фондация " Иван Тодоров ".
" Възможността, която ще даде тази набрана сума – съм първо аз, за моето лекуване, тъй като ще споделя пред вас, че то продължава. Средствата, които ще набере фондация " Иван Тодоров ", ще отидат и за доста други дела. Тук всички се сплотяваме, тук няма кой кой е, от кой тим е. Да, хубаво е всеки да припознае себе си, да има кумири. Но това, което е фондация " Иван Тодоров "... става въпрос за човечност, за взаимопомощ, за взаимност. Това, което аз получих през годините, беше ужасно в положителния смисъл - цялата поддръжка, която аз получих – аз желая да я предам. ", споделя Иван. Първият човек, който протяга ръка към приятеля си от детството - за стартирането на онлайн благотворителен търг, е футболистът Михаил Александров. Родени на една дата, преди години футболната топка ги среща. Тогава дребният Мишо е първа запаса във всеки миг, в който батковците имат потребност от него. Без да допуска, че един ден точно футболът ще бъде неговата специалност, пристрастеност, фантазия... Сега, 20-тина години по-късно, Михаил подарява безплатно персоналната си сбирка, събирана повече от 15 години, на повече от 80 футболни фланелки, измежду които с имена като на Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Христо Стоичков и още доста други футболни звезди. В името на приятеля от детството. 
" Няма футболист, който да не ми е споделил – ти си анормален, че го правиш това нещо. Аз съм си събирал тези фланелки, с цел да си направя една стая сбирка с тях. В един миг взех решение, че моята цел ще бъде да ги събера и след края на кариерата ми да направя един в действителност огромен търг. Защо? Защото аз тези неща съм ги изживял, аз съм ги видял, почувствал, минали са през мен. А хора, които не могат да се видят с тези хора, да играят на тези мачове, могат по някакъв метод да получат това наслаждение. Казах си – аз ще ги окача тези фланелки на една стена и какво ще ги върша, единствено ще ми взимат място. Защо не направя нещо в действителност значима за някой? ". През последните години Иван минава през редица лекувания и интервенции. Идеята за основаване на фондация се ражда по време на последното, новаторско лекуване на Иван при започване на годината - в Китай, в разгара на пандемията.
" Бях изолиран от света. Сам със себе си по време на тази пандемия и дадох на себе си едно заричане – че аз ще се боря. Пристигнах тогава, когато в България за ковид се знаеше единствено по новините. Обявиха ме за вманиачен, както и от посолството, в това число и Мишо, само че който ме познава знае, че съм луда глава в положителния смисъл. Отидох да се боря за живота си. Когато отидеш да се бориш за живота си – няма опрощение, опрощение и няма какво да те спре. Спечелих китайците и цялата болница. Не ми разрешаваха да излизам, не поради друго, а тъй като на първия етаж, аз бях на четвъртия, всеки ден взимаха проби за ковид. Наредя ли се на тази опашка, с моите болести – съдбовният край при мен би бил много по-бърз, в сравнение с при другите. Казваха ми: " Иване, ти си скъп, не желаеме да те излагаме на риск и няма да излизаш от стаята ". Много беше тежко, признавам. Не го споделям, с цел да получа състрадание - бях самичък със себе си. Изолиран 52 дни в болница, самичък, 2 на 2. ", спомня си Иван.
Иван се бори да оздравее, а Михаил да се върне допустимо най-скоро на футболния терен, откакто преди близо две години получава тежка травма на коляното. От скъпата си сбирка, Александров не може да се раздели само с юбилейните движимости на Франческо Тоти и фланелката на Златан Ибрахимович.
" Това за мен е олицетворението за мощна душeвност, каквато се стремя да бъда и аз. Просто моят метод за проявление на това нещо е напълно друг от неговия. Винаги съм се опитвал да му имитирам, макар че нашите характери нямат нищо общо. Другата е на Франческо Тоти, неговата юбилейна и маратонките – това са трите неща, които са в мен. Аз съм му почитател... не знам дали не е и от първи клас, след това стана тъй че беше най-после оценен в края на кариерата му – в този момент всички са почитатели на " Барселона ", " Реал " и Тоти. "
Двамата другари са върли почитатели на " Реал " Мадрид, само че измежду най-желаната фланелка за Александров, е била тази на…
" На Меси… би трябвало да благодаря на Владо Стоянов, защото той дълго време се лекува в Барселона. Намери ми я от доктора, който ни лекуваше и двамата. Преди аз да отида, доста желаех да имам тениска на този човек, тъй като за мен това е най-хубавият футболист в историята на футбола. Въпреки че съм вманиачен почитател на " Реал " Мадрид, не мога да го скрия това нещо и за мен този човек е отвън рамките на естественото и всяко нещо, което прави на терена, за мен е извънземно. Фланелката беше допреди няколко месеца при мен, до момента в който не взех решение да му я дам… към този момент не знам дали да скърбя или не само че... /смеят се/ ", споделя Михаил.
На въпрос дали ще стартира още веднъж да колекционира тениски, Михаил отговори по този начин:
" Малко ми е мъчно поради положението ми, защото две години не съм играл футбол и чисто и просто не мога да сменя фланелка с който и да е… билети може да групирам, мога да ги късам. " С усмивка. Така ги запомнете тези две момчета. Едно другарство, прераснало в обща идея. Иван и Михаил са доказателство, че най-могъщата човешка мощ е да си оказваме помощ. Две момчета, които гледат в една посока, крачейки по пътя на положителното. Малък образец за един по-смислен свят.
Материал на: btvnovinite.bg
Три години не са малко време. За някои хора - задоволително, с цел да се преобърне животът им. През 2017 година футболистът Иван Тодоров чува диагнозата - остеосарком на меките тъкани. С футбола е завършено, а тестванията за тялото и духа на Иван не престават и до през днешния ден. Тази година на 11 юни, рождения ден на някогашния футболист, първият съдийски сигнал в живота му още веднъж е даден. Той основава фондация " Иван Тодоров ".
" Възможността, която ще даде тази набрана сума – съм първо аз, за моето лекуване, тъй като ще споделя пред вас, че то продължава. Средствата, които ще набере фондация " Иван Тодоров ", ще отидат и за доста други дела. Тук всички се сплотяваме, тук няма кой кой е, от кой тим е. Да, хубаво е всеки да припознае себе си, да има кумири. Но това, което е фондация " Иван Тодоров "... става въпрос за човечност, за взаимопомощ, за взаимност. Това, което аз получих през годините, беше ужасно в положителния смисъл - цялата поддръжка, която аз получих – аз желая да я предам. ", споделя Иван. Първият човек, който протяга ръка към приятеля си от детството - за стартирането на онлайн благотворителен търг, е футболистът Михаил Александров. Родени на една дата, преди години футболната топка ги среща. Тогава дребният Мишо е първа запаса във всеки миг, в който батковците имат потребност от него. Без да допуска, че един ден точно футболът ще бъде неговата специалност, пристрастеност, фантазия... Сега, 20-тина години по-късно, Михаил подарява безплатно персоналната си сбирка, събирана повече от 15 години, на повече от 80 футболни фланелки, измежду които с имена като на Кристиано Роналдо, Лионел Меси, Христо Стоичков и още доста други футболни звезди. В името на приятеля от детството. " Няма футболист, който да не ми е споделил – ти си анормален, че го правиш това нещо. Аз съм си събирал тези фланелки, с цел да си направя една стая сбирка с тях. В един миг взех решение, че моята цел ще бъде да ги събера и след края на кариерата ми да направя един в действителност огромен търг. Защо? Защото аз тези неща съм ги изживял, аз съм ги видял, почувствал, минали са през мен. А хора, които не могат да се видят с тези хора, да играят на тези мачове, могат по някакъв метод да получат това наслаждение. Казах си – аз ще ги окача тези фланелки на една стена и какво ще ги върша, единствено ще ми взимат място. Защо не направя нещо в действителност значима за някой? ". През последните години Иван минава през редица лекувания и интервенции. Идеята за основаване на фондация се ражда по време на последното, новаторско лекуване на Иван при започване на годината - в Китай, в разгара на пандемията. " Бях изолиран от света. Сам със себе си по време на тази пандемия и дадох на себе си едно заричане – че аз ще се боря. Пристигнах тогава, когато в България за ковид се знаеше единствено по новините. Обявиха ме за вманиачен, както и от посолството, в това число и Мишо, само че който ме познава знае, че съм луда глава в положителния смисъл. Отидох да се боря за живота си. Когато отидеш да се бориш за живота си – няма опрощение, опрощение и няма какво да те спре. Спечелих китайците и цялата болница. Не ми разрешаваха да излизам, не поради друго, а тъй като на първия етаж, аз бях на четвъртия, всеки ден взимаха проби за ковид. Наредя ли се на тази опашка, с моите болести – съдбовният край при мен би бил много по-бърз, в сравнение с при другите. Казваха ми: " Иване, ти си скъп, не желаеме да те излагаме на риск и няма да излизаш от стаята ". Много беше тежко, признавам. Не го споделям, с цел да получа състрадание - бях самичък със себе си. Изолиран 52 дни в болница, самичък, 2 на 2. ", спомня си Иван.
Иван се бори да оздравее, а Михаил да се върне допустимо най-скоро на футболния терен, откакто преди близо две години получава тежка травма на коляното. От скъпата си сбирка, Александров не може да се раздели само с юбилейните движимости на Франческо Тоти и фланелката на Златан Ибрахимович.
" Това за мен е олицетворението за мощна душeвност, каквато се стремя да бъда и аз. Просто моят метод за проявление на това нещо е напълно друг от неговия. Винаги съм се опитвал да му имитирам, макар че нашите характери нямат нищо общо. Другата е на Франческо Тоти, неговата юбилейна и маратонките – това са трите неща, които са в мен. Аз съм му почитател... не знам дали не е и от първи клас, след това стана тъй че беше най-после оценен в края на кариерата му – в този момент всички са почитатели на " Барселона ", " Реал " и Тоти. "
Двамата другари са върли почитатели на " Реал " Мадрид, само че измежду най-желаната фланелка за Александров, е била тази на… " На Меси… би трябвало да благодаря на Владо Стоянов, защото той дълго време се лекува в Барселона. Намери ми я от доктора, който ни лекуваше и двамата. Преди аз да отида, доста желаех да имам тениска на този човек, тъй като за мен това е най-хубавият футболист в историята на футбола. Въпреки че съм вманиачен почитател на " Реал " Мадрид, не мога да го скрия това нещо и за мен този човек е отвън рамките на естественото и всяко нещо, което прави на терена, за мен е извънземно. Фланелката беше допреди няколко месеца при мен, до момента в който не взех решение да му я дам… към този момент не знам дали да скърбя или не само че... /смеят се/ ", споделя Михаил.
На въпрос дали ще стартира още веднъж да колекционира тениски, Михаил отговори по този начин:
" Малко ми е мъчно поради положението ми, защото две години не съм играл футбол и чисто и просто не мога да сменя фланелка с който и да е… билети може да групирам, мога да ги късам. " С усмивка. Така ги запомнете тези две момчета. Едно другарство, прераснало в обща идея. Иван и Михаил са доказателство, че най-могъщата човешка мощ е да си оказваме помощ. Две момчета, които гледат в една посока, крачейки по пътя на положителното. Малък образец за един по-смислен свят.
Материал на: btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ