Прокуратурата се превърна в инструмент за държавно управление
Трябва да има цялостна визия за правосъдната система - освен конституционна, само че и законова. Това съобщи президентът Румен Радев на конгрес " Оттук накъде със правосъдната власт ", проведен от Българския институт за правни начинания. На събитието участваха представители на правосъдната власт, народни представители и специалисти.
Радев моли да се подхващат безапелационни дейности против политическото и олигархичното въздействие върху правосъдната система. По думите му новосформираният парламент и държавно управление би трябвало да одобряват доста съществено тази задача, както и идните кадрови назначения в правосъдната власт.
„ Ще стартира с един добре прочут откъс: „ По делата им ще ги познаете “. Ще си разреша да го преразказвам: „ По страховете им ще ги познаете “. В момента, в който одобрих поканата да вземам участие в този конгрес, настана същинска нервност измежду средите, които се усещат удобно в статуквото на правосъдната власт. За които мрежата на „ Нотариуса “, задушевната атмосфера на „ Осемте джуджета “ и лепкавото безвремие, обхванало компактно делото за КТБ, както и изборното правораздаване, са витално нужният поръчител за облагодетелстване и безотговорност “, акцентира Радев.
„ Като изключим постоянно настоящата тематика и въпроса за това кой ще бъде основният прокурор, тематиката като че ли загуби публичен и политически интерес след анулацията на последните конституционни ремонти. Но това не значи, че фундаменталното значение за жителите и страната е отпаднало. Напротив, проблемите на правораздаването не престават да интересуват живо българите и задграничните вложители “, счита президентът.
Според него реформаторският порив е бил посърнал, в това число и с присъединяване на самите реформатори, тъй като се оказа, че са имали други по-важни цели, в сравнение с лелеяната правосъдна промяна, около която си проправяха път към властта няколко генерации политици. По думите на Радев за някои политици се е оказало, че промяната на националния празник и отнемането на пълномощията на президента във връзка с служебното държавно управление са били по-важни от това да се инициира изчерпателен, пълностоен и експертен парламентарен спор в търсене на устойчиви решения за правосъдна промяна.
Конституционната процедура беше пришпорена, като по този метод самата тематика олекна и в очите на хората, счита Радев. " Аферите в правосъдната система през последните години не са получили съответен институционален отговор, което е брутална проява на безотговорност и беззащитност. Ако мрежите на въздействие продължат да съществуват, те са способни да опорочат всяка промяна ", разясни Радев. " Един от проблемите е намесата на Прокуратурата в политическия развой. Държавното обвиняване, най-много поради политиците, се трансформира в инструмент за държавно ръководство. Докато в одобрените демокрации съставянето на държавно управление е функционалност на парламентарни болшинства, то парламентарните болшинства у нас от време на време се оказват функционалност на решения за основния прокурор или на решения на самия основен прокурор “, разяснява Радев. „ По всички сигнали за закононарушения по високите етажи на властта през последните 30 години не се водят ефикасни следствия. Няма определяне на отговорни, няма осъдени “, напомни той.
Наталия Киселова:
Промените на разпоредбите да стават през закон
„ Проблемите могат да бъдат решавани на две равнища - или през промени в Конституцията, или през промени в законодателството. Моето мнение е, че би трябвало да се поставят старания за промени на разпоредбите през закона, без значение дали ще е устройственият или процесуалните закони “, съобщи ръководителят на Народното събрание доцент Наталия Киселова по време на полемиката. Според нея проблемите, които стоят пред правосъдната система, са главно три - материалните условия за работа, състезанията и командироването и качеството на законодателството.
Киселова е последовател на тези дребни стъпки, които могат да трансформират в бъдеще, само че би трябвало да са в вярната посока и не би трябвало да се вършат конституционни или законови промени, с цел да бъдат те част от пиара на политиците. " Трябва да бъдем със съзнанието, че законите се пишат най-малко година напред. Не може всеки месец да вършим процедура за законодателна смяна “, акцентира тя.
Радев моли да се подхващат безапелационни дейности против политическото и олигархичното въздействие върху правосъдната система. По думите му новосформираният парламент и държавно управление би трябвало да одобряват доста съществено тази задача, както и идните кадрови назначения в правосъдната власт.
„ Ще стартира с един добре прочут откъс: „ По делата им ще ги познаете “. Ще си разреша да го преразказвам: „ По страховете им ще ги познаете “. В момента, в който одобрих поканата да вземам участие в този конгрес, настана същинска нервност измежду средите, които се усещат удобно в статуквото на правосъдната власт. За които мрежата на „ Нотариуса “, задушевната атмосфера на „ Осемте джуджета “ и лепкавото безвремие, обхванало компактно делото за КТБ, както и изборното правораздаване, са витално нужният поръчител за облагодетелстване и безотговорност “, акцентира Радев.
„ Като изключим постоянно настоящата тематика и въпроса за това кой ще бъде основният прокурор, тематиката като че ли загуби публичен и политически интерес след анулацията на последните конституционни ремонти. Но това не значи, че фундаменталното значение за жителите и страната е отпаднало. Напротив, проблемите на правораздаването не престават да интересуват живо българите и задграничните вложители “, счита президентът.
Според него реформаторският порив е бил посърнал, в това число и с присъединяване на самите реформатори, тъй като се оказа, че са имали други по-важни цели, в сравнение с лелеяната правосъдна промяна, около която си проправяха път към властта няколко генерации политици. По думите на Радев за някои политици се е оказало, че промяната на националния празник и отнемането на пълномощията на президента във връзка с служебното държавно управление са били по-важни от това да се инициира изчерпателен, пълностоен и експертен парламентарен спор в търсене на устойчиви решения за правосъдна промяна.
Конституционната процедура беше пришпорена, като по този метод самата тематика олекна и в очите на хората, счита Радев. " Аферите в правосъдната система през последните години не са получили съответен институционален отговор, което е брутална проява на безотговорност и беззащитност. Ако мрежите на въздействие продължат да съществуват, те са способни да опорочат всяка промяна ", разясни Радев. " Един от проблемите е намесата на Прокуратурата в политическия развой. Държавното обвиняване, най-много поради политиците, се трансформира в инструмент за държавно ръководство. Докато в одобрените демокрации съставянето на държавно управление е функционалност на парламентарни болшинства, то парламентарните болшинства у нас от време на време се оказват функционалност на решения за основния прокурор или на решения на самия основен прокурор “, разяснява Радев. „ По всички сигнали за закононарушения по високите етажи на властта през последните 30 години не се водят ефикасни следствия. Няма определяне на отговорни, няма осъдени “, напомни той.
Наталия Киселова:
Промените на разпоредбите да стават през закон
„ Проблемите могат да бъдат решавани на две равнища - или през промени в Конституцията, или през промени в законодателството. Моето мнение е, че би трябвало да се поставят старания за промени на разпоредбите през закона, без значение дали ще е устройственият или процесуалните закони “, съобщи ръководителят на Народното събрание доцент Наталия Киселова по време на полемиката. Според нея проблемите, които стоят пред правосъдната система, са главно три - материалните условия за работа, състезанията и командироването и качеството на законодателството.
Киселова е последовател на тези дребни стъпки, които могат да трансформират в бъдеще, само че би трябвало да са в вярната посока и не би трябвало да се вършат конституционни или законови промени, с цел да бъдат те част от пиара на политиците. " Трябва да бъдем със съзнанието, че законите се пишат най-малко година напред. Не може всеки месец да вършим процедура за законодателна смяна “, акцентира тя.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ