Трябва да има цялостна програма за попълване с нови книги

Трябва да има цялостна стратегия за попълване с нови книги на библиотеките в цялата страна, а и отвън нея. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев на днешната гала по връчване на деветите годишни награди на Столичната библиотека. Агенцията бе отличена за автентично показване на книжовното завещание, цифровите запаси и културните събития на библиотеката.

Кирил Вълчев напомни, че през 2023 година Столичната библиотека е предложила на читателите си близо 22 000 нови заглавия на книги, като 25 % от тях са на български класици и модерни създатели. „ Огромна част от библиотеките освен в България, само че и на българските общности в чужбина, нямат тази опция. Затова България като страна би трябвало да стартира да купува книги за тези библиотеки “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.

Той уточни, че Българска телеграфна агенция работи за достъп до архивите си посредством цялостна цифровизация и създаване на информативен център, в който ще могат да се употребяват и в хартиения им тип. Достъп ще има и до профилираната библиотека, която се употребява от отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция, означи Кирил Вълчев.

Той напомня, че през тази седмица по решение на Организация на обединените нации от към този момент няколко години се отбелязва и Международен ден на достъпа до обучение. Ние, в действителност, тук означаваме достъпа до книгите, сподели Вълчев. По думите му достъпът до информация за книгите, достъпът до информация за институциите, където се съхраняват и показват книгите, както и имената на спомоществователите, които подкрепят издаването на книги, не е реклама.

„ Това би трябвало да е на вниманието на всички медии, както и най-много на маркетинговите им отдели. Както и това не е пазар – това пък на вниманието на законодателите, и на тези, които ползват данъчните правила. Затова Българска телеграфна агенция разпространява книгите безусловно безплатно, сътвори и разви профилирана редакция ЛИК, която към този момент редовно осведоми за книгите като равностойна тематика на политиката, стопанската система и спорта “, сподели Кирил Вълчев.

Генералният шеф на Българска телеграфна агенция изясни, че организацията е разкрила преносим Национален пресклуб на книгата, който се мести дружно с Панаира на книгата на разнообразни места в страната и е почнала да отразява всички съпътстващи събития на него, в това число и Софийския книжовен фестивал. Българска телеграфна агенция показва книги в националните си пресклубове, сподели Вълчев. Той напомни, че Теодора Димова и Йордан Ефтимов са показали свои книги за войната в Украйна в националния пресклуб на организацията в Одеса.

„ България би трябвало да поддържа изданията за литература, изкуство и просвета. За това също е нужна национална стратегия и виновни институции, а не избавление през всяка година. Затова Българска телеграфна агенция възвърне списание ЛИК “, уточни Вълчев. Той означи, че от тази година печатната версия на изданието ще бъде получавана безплатно към 300 библиотеки и други културни институции, а в електронен вид списанието ще е налично за всеки на интернет страницата на Българска телеграфна агенция. Архивни броеве ще могат да бъдат купувани и на хартия, добави генералният шеф на Българска телеграфна агенция.

Освен Българската телеграфна организация, за автентично показване на книжовното завещание, цифровите запаси и културните събития на Столичната библиотека бяха отличени още „ Би Ти Ви – Новините “, утринният блок „ Здравей, България “ на „ Нова телевизия “, утринното токшоу на Българската национална телевизия (БНТ) „ 100% будни “, предаването „ Закуска на тревата “ на стратегия „ Хоризонт “ на Българското национално радио (БНР) и журналистката Яна Спиридонова от радио „ София “.

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ИМА БЪДЕЩЕ

Награда за публицист на 2023 година получи създателят на „ Времеубежище “ Георги Господинов, наградата за създател на най-четената книга за предходната година е за Захари Карабашлиев и романа му „ Рана “.

„ На нас ни трябват места за събиране, на нас ни трябват книги за събиране, на нас ни трябват хора за събиране. За делене хора имаме, за делене места имаме и книги за делене имаме, подправени вести за делене имаме. Един разказ няма да ви даде подправена вест. Романите са от преди подправените вести, романите знаят по какъв начин се лъже по различен метод. Така че подправените вести единствено са по стъпките на огромните книги и на романите, за жалост – по по-бездарен метод и по-лесно направени “, сподели Георги Господинов, който е притежател на премията " Букър " за 2023 година

Според него четенето е част от националната сигурност на една страна, тъй като възпитава опозиция. Господинов благодари на всички български писатели, които пишат книги. „ Аз мисля, че се случва нещо през последните години, нещо положително, в българската литература и ще го кажа доста безшумно, с цел да не ни чуят неприятните сили. Но мисля, че българската литература има бъдеще “, добави писателят.

Захари Карабашлиев се обърна към всички библиотекари с думите: „ Това, което вършиме за публичния интерес, това, което вършиме, е работа на духа и то не остава неусетно от всички нас, създателите тук “.

За най-четен стихотворец бе отличен Иван Ланджев, а за най-четен създател на научна и научнопопулярна литература – проф. Цочо Бояджиев. Мария Донева бе удостоена с премията за най-четен създател на детска литература. На Владимир Зарев и Георги Константинов бе присъдена специфичната премия на шефа на Столичната библиотека. Най-четеният създател на книга за София е Тони Николов.

Грамоти получиха още Здравка Евтимова, Теодора Димова, Георги Мишев, Мирела Иванова, Валентина Радинска, доктор Огнян Димов, Георги Милков, Ади и Милен Цанови, Иван Раденков, Цанко Лалев.

Годишните призове на Столичната библиотека обичайно отличават най-четените писатели и най-активните читатели. Изборът на най-четените модерни български създатели се прави от читателската публика на библиотеката въз основа на статистика от електронния азбучник

КРАЙНО ВРЕМЕ Е КУЛТУРАТА ДА съдебна експертиза ПРЕВЪРНЕ В ПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОС

На събитието в Столичната библиотека участваха Тома Биков, ръководител на парламентарната комисия по културата и медиите, както и Яна Генова, заместник-кмет на София по направление „ Култура, обучение, спорт и юношески дейности​​​​​​​ ".

Тези места са може би най-престижните на българската територия, сподели Тома Биков по време на събитието в Столичната библиотека.

„ Крайно време е културата да се трансформира в политически въпрос, във въпрос на политиката, тъй като просвета значи еднаквост, значи памет, значи въобще общество “, сподели ръководителят на парламентарната комисия по културата и медиите. Според Биков неглижирането и маргинализирането на културата водят до доста тежки последици, които по-късно би трябвало да се преодоляват с десетилетия.

„ Аз считам, че българското общество последователно, само че към този момент все по-видимо узрява за тази тематика и това, което зависи от комисията по културата и медиите, която аз имам достойнството да ръководя, ще бъде направено. Защото аз чувствам един консенсус в тази комисия съвсем по всички тематики, свързани с културата, което значи политическа воля културата да бъде изведена там, където ѝ е мястото, а точно – на предни позиции. Тя да не бъде подчинена на стопанската система и политиката, а да бъде равностойна на тях “, уточни още Тома Биков. По думите му оттук нататък би трябвало да протече един доста по-сериозен развой на категоризация на библиотеките. Биков добави, че съгласно него културата не може да се построява на пазарен принцип.

„ В последните три-четири или повече години има едно придвижване по повече интерес – проучвателен, само че и читателски и цивилен, към историята на София. И това е тъй като към момента сме длъжници на този град във връзка с неговата история. Това е един град, който е минал през пренаписване на историята по време на социализма, през стихийна приватизация, в това число на монументи на културата и значими места в столицата “, сподели по време на церемонията заместник-кметът Яна Генова, която връчи наградата на Тони Николов за най-четен създател на книга за София.

В рамките на церемонията ръководителят на Националния център за книгата в НДК (НЦК) Светлозар Желев описа, че преди девет години Столичната библиотека е отчитала, че под 15 % от всички заемани книги са били от български създатели. През 2023 година те са към този момент близо 40 %, уточни той. По думите му са нужни общи старания за триумфите на актуалната българска литература. Много значими закони би трябвало да бъдат признати, най-важният от които е Законът за протекция и развиване на културата, добави Желев.

НАЙ-АКТИВНИТЕ ЧИТАТЕЛИ

На церемонията в Столичната библиотека през днешния ден бяха отличени и най-активните читатели през 2023 година Сред тях са Ирена Въжарова, седемгодишният Виго Георгиев, Александра Петрова. Най-четящото семейство е това на Диана и Тонислав Атанасови и децата им Матей и Светлозар. Студентите, които са най-активни читатели на научна и научнопопулярна литература, са второкурсникът Михаил Лалов и двама задгранични студенти - Иса Ел Каури от Ливан и Леви Габриел Ортис от Испания.]