Буруджиева: Контролираният вот не надхвърля 300 000 гласа
Трябва да има баланс, тъй като тези избори ще бъдат гледани под лупа, към този момент е ясно, че законодателството не дава отговор на критериите за демократична регулация на вота. Това съобщи в „ Тази заран “ по бТВ политологът проф. Румяна Коларова по отношение на полицейските акции против търговията с избор и свадите в навечерието на изборите.
„ Положително е да има дейности против ограничение на търговията с избор, само че въпреки всичко би трябвало да сме наясно, че изборите би трябвало да се организират в конюнктура, в която няма боязън. Тук, сякаш се наслагва боязън от машините, боязън в избрани обитаеми места “, добави Коларова.
Политологът Татяна Буруджиева удостовери, че има много забележки към Изборния кодекс от страна на интернационалната общественост, само че във връзка с следения в избор у нас – тя изясни, че не трябва да се прекрачват никакви граници.
„ Не би трябвало да вкарваме в подвеждане гласоподавателите – следен и платен избор, както и корупция, на никое място по света не са безусловно унищожени. Въпросът е това нещо да не въздейства върху резултатите от изборите. Когато хората гласоподават – това е най-голямата бариера против купените гласове “, сподели още специалистът.
Тя посочи, че съгласно проучвания следеният избор не надвишава 300 хиляди гласа. Затова по думите ѝ би трябвало да се управляват избрани „ гнезда “, свързани с търговията. Тя дефинира полицейските акции като позитивни, тъй като постоянно е витаело чувство, че занимаващите се с това закононарушение – имат чадър от закона.
Коларова добави, че тези общности в множеството случаи са затворени, а там средствата за насила са особени. Политологът изясни, че когато сходни групи внезапно сменят партията, за която гласоподават, това приказва за платен избор.
„ Крайните резултати не постоянно се дефинират от следения и купения избор, тъй като там има едно наддаване – нещо като пазар. Маркетизацията на купения избор е извънредно порочна, само че в някаква степен уравновесява обстановката. Основният проблем е да не се окаже, че има наблюдаващи, които да не кажат, че е имало репресии към избрани обществени групи “, съобщи Коларова.
Относно социологическите настройки Буруджиева съобщи, че дребните разлики сред партиите може да се извърнат фрапантно от хората, които вземат решение за кого да гласоподават в последния миг.
„ Това е обстановка на паритет. Може да има и систематична неточност, всички социологически организации да са сбъркали и да се окаже нещо напълно друго. Така беше с „ ИТН “ на предните избори “ – всички бяха планували, че ще са трети, само че станаха втори. Във всяко едно социологическо изследване към ¼ от хората отхвърлят да бъдат интервюирани “, уточни Коларова.
Двете бяха безапелационни, че не би трябвало да се не помнят и гласовете от чужбина, които постоянно не се включват в предварителните изследвания.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
„ Положително е да има дейности против ограничение на търговията с избор, само че въпреки всичко би трябвало да сме наясно, че изборите би трябвало да се организират в конюнктура, в която няма боязън. Тук, сякаш се наслагва боязън от машините, боязън в избрани обитаеми места “, добави Коларова.
Политологът Татяна Буруджиева удостовери, че има много забележки към Изборния кодекс от страна на интернационалната общественост, само че във връзка с следения в избор у нас – тя изясни, че не трябва да се прекрачват никакви граници.
„ Не би трябвало да вкарваме в подвеждане гласоподавателите – следен и платен избор, както и корупция, на никое място по света не са безусловно унищожени. Въпросът е това нещо да не въздейства върху резултатите от изборите. Когато хората гласоподават – това е най-голямата бариера против купените гласове “, сподели още специалистът.
Тя посочи, че съгласно проучвания следеният избор не надвишава 300 хиляди гласа. Затова по думите ѝ би трябвало да се управляват избрани „ гнезда “, свързани с търговията. Тя дефинира полицейските акции като позитивни, тъй като постоянно е витаело чувство, че занимаващите се с това закононарушение – имат чадър от закона.
Коларова добави, че тези общности в множеството случаи са затворени, а там средствата за насила са особени. Политологът изясни, че когато сходни групи внезапно сменят партията, за която гласоподават, това приказва за платен избор.
„ Крайните резултати не постоянно се дефинират от следения и купения избор, тъй като там има едно наддаване – нещо като пазар. Маркетизацията на купения избор е извънредно порочна, само че в някаква степен уравновесява обстановката. Основният проблем е да не се окаже, че има наблюдаващи, които да не кажат, че е имало репресии към избрани обществени групи “, съобщи Коларова.
Относно социологическите настройки Буруджиева съобщи, че дребните разлики сред партиите може да се извърнат фрапантно от хората, които вземат решение за кого да гласоподават в последния миг.
„ Това е обстановка на паритет. Може да има и систематична неточност, всички социологически организации да са сбъркали и да се окаже нещо напълно друго. Така беше с „ ИТН “ на предните избори “ – всички бяха планували, че ще са трети, само че станаха втори. Във всяко едно социологическо изследване към ¼ от хората отхвърлят да бъдат интервюирани “, уточни Коларова.
Двете бяха безапелационни, че не би трябвало да се не помнят и гласовете от чужбина, които постоянно не се включват в предварителните изследвания.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ