Най-големият капитал на България са младите и без радикална реформа в образованието, ще ги загубим
Трябва да им осигурим естествени условия за развиване, да не ги похабим и след 15 години всички ще живеем доста по-добре
Доц. Георги Бърдаров е сценарист, публицист, академични учител, началник на катедра " Социално-икономическа география " в Геолого-географския факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “. За студентите си той е вдъхновяваща персона, същински будител. Разговаряме с него в навечерието на 1 ноември.
- Доц. Бърдаров, кои са актуалните будители на българското общество и Вие самият приемате ли, че сте един от тях?
- Съвременните будители на българското общество са хората, които работят с младите. На първо място това са учителите и преподавателите в университетите. В тази връзка и аз се одобрявам за един от тях. Да кажеш, че си будител е, извънредно отговорно, високопарно е, само че аз считам, че работя в тази област. А всеки, който работи с младежите може да бъде будител.
- Смятате ли, че живеем във време на политическа и икономическа рецесия, духовна, както и в рецесия на водачество?
- Тук ще разделя отговора на две. Смятам, че живеем в най-благодатното време в човешката история, защото на практика имаме неограничени благоприятни условия, такива, каквито са нямали даже безспорните монарси в предишното. Но това също е нож с две остриета, тъй като както имаме доста благоприятни условия, имаме и доста заблуди, трябва да внимаваме. Категорично считам, че сме в епоха, в която има промяна на една ера в друга. Що се касае до водачите: За страдание имаме изострен недостиг на водачи - не просто в България, а в целия развъртян свят.
- Кой е и водачът, който последно Ви вдъхнови?
- Наскоро прочетох една мисъл на папа Франциск в неговата фейсбук страница. Тя гласеше следното: „ Дошли сме на света, с цел да оставим отпечатък “. Толкова е просто и толкоз мощно казано.
- И в двата ви романа – „ Аз още броя дните “ и „ Absolvo te “ развивате тематиката за ранните междуетнически спорове и за пречистващата мощ на прошката. Има ли непростими, съгласно Вас, неща?
- Прошката за жалост е нещо, което сме изтъркали от приложимост и наляво и надясно се размахва като термин. Много мъчно е да простиш същински. Едно е да го кажеш, друго е да го направиш. Най-трудно е да извиним на самите себе си. Това беше претекстът да напиша романа Absolvo te, тъй като това е най-важна амнистия. Ако извиним на самите себе си, че сме такива, каквито сме, тъй като подобен ни е основал Бог, едвам тогава може да прощаваме на другите. Всеки от нас и положителното, и злото в себе си.
- Взимаме ли си поучения от грешките, войните и кръвопролитията в историята?
- Романът ми „ Absolvo te “ стартира с едно изречение, което сложих в последния вероятен миг – „ Войната постоянно се завръща. Рано или късно. Но постоянно! “. За страдание нито едно потомство в човешката история, в това число и нашето, не си е взе поука от грешките, които сме допускали в предишното. Заради това войната е непрекъснато в всекидневието ни. Ще си разреша да използвам цитат от романа ми „ Аз още броя дните “, където единият воин Зоран сподели: „ Всичко на този свят се не помни – и положителното, и неприятното “. Истината е, че ние сме с извънредно къса памет.
- Вие сте експерт по демография. Има ли излаз от все по-задълбочаваща се демографска рецесия в България и каква е формулата за превъзмогването й?
- Със сигурност сме в доста тежка демографска рецесия и последните данни от преброяването демонстрираха, че сме намелели с 844 хил.души. Отделно имаме и мощно влошена възрастова конструкция. Изход обаче има! Не е злополука, както се пробват да ни внушат. Трябва да се предприеме серия от ограничения, не става единствено с една. Много постоянно се спекулира с раждаемостта. Тя е ниска, само че е естествено ниска и няма метод да бъде повишена. Трябва да мислим за радикална промяна в образованието, поради това непрестанно приказвам по тази тематика. Бургас е прелестен образец в това отношение най-много с програмата „ Първокласно начало “. Ако ние демотивираме младежите в междинното и висшето обучение, няма какво да ги спре по-нататък да изоставен страната. Трябва да ги задържим. Да виждат тук капацитета да се развиват.
- Работите по няколко просветителни плана в Бургас. Какво споделят младите за света, в който живеем и имат ли те своите будители?
- Имаме извънредно съответни младежи в България и това ни е най-големият капитал. Ако го пропилеем, ще загубим всичко. Те са забавни от тази позиция, че по едно и също време са световно настроени и възприемат света като свой дом. Нямат комплекса на предходните генерации, само че в това време имат изконна обич към чисто българските обичаи, просвета, герои. При тях се вижда рецесия на идентичността – че не припознават актуалните будители в нашето общество. Те се обръщат към предишното – към Левски, към Ботев, в което няма нищо неприятно. Хубаво е да си пазим традициите и културата. Разбира се, те си имат своите идоли в областта на културата и музиката. Но се нуждаят и от будители измежду своите съвремевници.
- Често сте в Бургас. Защо?
- Получих покана от кмета на града Димитър Николов да вземам участие в плана „ Първокласно начало “. За тези 4 години се влюбих в този град, оприличавам го като моето място. Даже със брачната половинка ми имаме проекти да живеем в Бургас. Харесва ми по какъв начин наподобява градът като инфраструктура, успокоение. Има една топлина и успокоение, каквито не съм срещал на никое място другаде. И несъмнено морето. Каквото и да кажеш за него ще е малко. Неслучайно Хемингуей е споделил, че всичко, което е надалеч от морето, е провинция.
- Има ли вяра за България?
- Надеждата за България я има. Категорично уверен съм като академик, като публицист, че след 15 години ще живеем доста по-добре. Надеждата е в тези младежи, които имаме като капитал и капацитет. Трябва да имат естествени условия да се развият, да не ги похабим. След това те ще ни се отблагодарят.
Доц. Георги Бърдаров е сценарист, публицист, академични учител, началник на катедра " Социално-икономическа география " в Геолого-географския факултет на СУ „ Св.Климент Охридски “. За студентите си той е вдъхновяваща персона, същински будител. Разговаряме с него в навечерието на 1 ноември.
- Доц. Бърдаров, кои са актуалните будители на българското общество и Вие самият приемате ли, че сте един от тях?
- Съвременните будители на българското общество са хората, които работят с младите. На първо място това са учителите и преподавателите в университетите. В тази връзка и аз се одобрявам за един от тях. Да кажеш, че си будител е, извънредно отговорно, високопарно е, само че аз считам, че работя в тази област. А всеки, който работи с младежите може да бъде будител.
- Смятате ли, че живеем във време на политическа и икономическа рецесия, духовна, както и в рецесия на водачество?
- Тук ще разделя отговора на две. Смятам, че живеем в най-благодатното време в човешката история, защото на практика имаме неограничени благоприятни условия, такива, каквито са нямали даже безспорните монарси в предишното. Но това също е нож с две остриета, тъй като както имаме доста благоприятни условия, имаме и доста заблуди, трябва да внимаваме. Категорично считам, че сме в епоха, в която има промяна на една ера в друга. Що се касае до водачите: За страдание имаме изострен недостиг на водачи - не просто в България, а в целия развъртян свят.
- Кой е и водачът, който последно Ви вдъхнови?
- Наскоро прочетох една мисъл на папа Франциск в неговата фейсбук страница. Тя гласеше следното: „ Дошли сме на света, с цел да оставим отпечатък “. Толкова е просто и толкоз мощно казано.
- И в двата ви романа – „ Аз още броя дните “ и „ Absolvo te “ развивате тематиката за ранните междуетнически спорове и за пречистващата мощ на прошката. Има ли непростими, съгласно Вас, неща?
- Прошката за жалост е нещо, което сме изтъркали от приложимост и наляво и надясно се размахва като термин. Много мъчно е да простиш същински. Едно е да го кажеш, друго е да го направиш. Най-трудно е да извиним на самите себе си. Това беше претекстът да напиша романа Absolvo te, тъй като това е най-важна амнистия. Ако извиним на самите себе си, че сме такива, каквито сме, тъй като подобен ни е основал Бог, едвам тогава може да прощаваме на другите. Всеки от нас и положителното, и злото в себе си.
- Взимаме ли си поучения от грешките, войните и кръвопролитията в историята?
- Романът ми „ Absolvo te “ стартира с едно изречение, което сложих в последния вероятен миг – „ Войната постоянно се завръща. Рано или късно. Но постоянно! “. За страдание нито едно потомство в човешката история, в това число и нашето, не си е взе поука от грешките, които сме допускали в предишното. Заради това войната е непрекъснато в всекидневието ни. Ще си разреша да използвам цитат от романа ми „ Аз още броя дните “, където единият воин Зоран сподели: „ Всичко на този свят се не помни – и положителното, и неприятното “. Истината е, че ние сме с извънредно къса памет.
- Вие сте експерт по демография. Има ли излаз от все по-задълбочаваща се демографска рецесия в България и каква е формулата за превъзмогването й?
- Със сигурност сме в доста тежка демографска рецесия и последните данни от преброяването демонстрираха, че сме намелели с 844 хил.души. Отделно имаме и мощно влошена възрастова конструкция. Изход обаче има! Не е злополука, както се пробват да ни внушат. Трябва да се предприеме серия от ограничения, не става единствено с една. Много постоянно се спекулира с раждаемостта. Тя е ниска, само че е естествено ниска и няма метод да бъде повишена. Трябва да мислим за радикална промяна в образованието, поради това непрестанно приказвам по тази тематика. Бургас е прелестен образец в това отношение най-много с програмата „ Първокласно начало “. Ако ние демотивираме младежите в междинното и висшето обучение, няма какво да ги спре по-нататък да изоставен страната. Трябва да ги задържим. Да виждат тук капацитета да се развиват.
- Работите по няколко просветителни плана в Бургас. Какво споделят младите за света, в който живеем и имат ли те своите будители?
- Имаме извънредно съответни младежи в България и това ни е най-големият капитал. Ако го пропилеем, ще загубим всичко. Те са забавни от тази позиция, че по едно и също време са световно настроени и възприемат света като свой дом. Нямат комплекса на предходните генерации, само че в това време имат изконна обич към чисто българските обичаи, просвета, герои. При тях се вижда рецесия на идентичността – че не припознават актуалните будители в нашето общество. Те се обръщат към предишното – към Левски, към Ботев, в което няма нищо неприятно. Хубаво е да си пазим традициите и културата. Разбира се, те си имат своите идоли в областта на културата и музиката. Но се нуждаят и от будители измежду своите съвремевници.
- Често сте в Бургас. Защо?
- Получих покана от кмета на града Димитър Николов да вземам участие в плана „ Първокласно начало “. За тези 4 години се влюбих в този град, оприличавам го като моето място. Даже със брачната половинка ми имаме проекти да живеем в Бургас. Харесва ми по какъв начин наподобява градът като инфраструктура, успокоение. Има една топлина и успокоение, каквито не съм срещал на никое място другаде. И несъмнено морето. Каквото и да кажеш за него ще е малко. Неслучайно Хемингуей е споделил, че всичко, което е надалеч от морето, е провинция.
- Има ли вяра за България?
- Надеждата за България я има. Категорично уверен съм като академик, като публицист, че след 15 години ще живеем доста по-добре. Надеждата е в тези младежи, които имаме като капитал и капацитет. Трябва да имат естествени условия да се развият, да не ги похабим. След това те ще ни се отблагодарят.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ