Трябва  да призная, че известно време се питах , кой

Трябва  да призная, че известно време се питах, кой е най-подходящият посетител за днешното  издание на предаването - в деня след Националния празник. 

В момента, в който се сетих за постановката „ Тайната вечеря на Дякона Левски “, към този момент нямах никакви подозрения, че би трябвало да ви срещна с индивида, който играе Левски, тъй като съм уверена, че тази роля  трансформира и учи...

Веселин Калановски : Тази роля в действителност обогатява. Тя е толкоз провокативна, че човек мъчно би останал същия, след като… не да я изиграе - откакто я прочете…
Продължаваме да приказваме за рисковите идеалисти, за робския нрав и тъжната равносметка: Последните години ми се наложи да пътувам повече из провинцията, където локалната власт, като главен шеф в цялата страна, както и страната като цяло, сякаш основава някакъв първообраз на късен феодализъм. 

Каква е цената на свободата? - Първо смелостта да избереш пътя да си свободен… Въпросът е човек самичък да избира зависимостите, на които се подчинява - това е към този момент тип независимост.  А свободата като формулировка вътре в мен - това е нещо, което ти би трябвало да носиш. Да бъдеш свободен в мислите си, в постъпките си, съобразявайки се естествено с другите и ненавлизайки в непознатото пространство, т.е. накърнявайки свободата на останалите. То е нещо като съблюдаване на един публичен контракт и тук, несъмнено, опираме до най-тъжната точка в България, че ние сякаш имаме публичен контракт, а действително подобен не се практикува в тази територия.

Връщаме се в детството му - там някъде, към Малък градски спектакъл, зад Консерваторията, сред ул. „ Черковна “ и реката…
Бях луда глава, не най-хубавото дете за родителите си. Детството ми беше и радостно, и тъжно във финала си. Загубих майка си на една релативно млада възраст - преди малко бях станал на 19 години. Нелепа катастрофа… Имах прелестни родители. Бях дарен с тях. И ме изтърпяха…

Говорим си още за другарствата от това време, за ВИТИЗ,  за фамилията и децата, за пристрастеността към пътешествия, за функциите и магията на актьорската специалност.
Самата магия е там, на сцената с сътрудниците, с тези твои партньори… Като споделям сътрудници нямам поради към този момент единствено сътрудниците, а и самата аудитория, тъй като едно от най-красивите мигчета (може да е единствено едно мигче по време на целия спектакъл) е когато ти знаеш, че си едно цяло с тези, които са в салона и че не ти единствено им приказваш и ги водиш, а те по някакви невидими влакна предават своите мисли и настроения към теб и те трансформират вътре в хода на самото деяние.

Признава, че ламти да научава нови познания, да се допира да други култури, да опознава нови места.
На финала на нашия диалог го запитвам какво си пожелава.
Искам децата ми да са живи и здрави. Искам Жени да има триумф (и търпение). Искам да имам работа, която ми е вкусна, която ме окриля, която ме въодушевява. Имам ли работа аз съм благополучен.

  - - -

Актьорът Веселин Калановски е роден на 14 януари 1957 година в София.
Завършил е ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на професор Енчо Халачев.
Работил е в театрите в Благоевград, Шумен, " Възраждане " (София), Държавен пътуващ спектакъл. От 1991 година е артист на свободна процедура.
Някои от функциите му: Левски в „ Тайната вечеря на Дякона Левски “, Креон в „ Едип цар “ и „ Антигона “, Маяковски в „ Барабан за екзекуция “, Епископ Методий във „ Вавилонската кула “, Сър Тоби в „ Дванадесета нощ “, Василий в „ Процесът срещу богомилите “ и други
В киното и малкия екран сме го гледали в: „ Хотел България “, „ Домашен арест “, „ Скъпи наследници “, „ Бензин “ и други. Един от търсените гласове за дублаж на филми.