Руанда – новата българска мечта
Труд
Трябва да му се признае на „ просто Киро “ – несъмнено е комбинативен. Като не може да докара България до американската фантазия, изключително с уклона си към афери и сътрудници „ made in China “, откри нова цел за изстрадалата ни от опити страна. Африка.
Не, няма смешка, нито машинация. Застана новоизпеченият български министър председател посред Брюксел и нахилен до уши, съвсем кат’ един поевропейчен Бай Ганьо, се потупа самичък по… рамото и рече, че е бил окуражителен за напъните си против корупцията. Не от кого да е, а от президента на Руанда Пол Кагаме! „ Вика ми, знаеш, че аз от 150-о място паднах на 52-о място по корупция и сега сме по-добри от България. Вика, пътят по който си тръгнал, е доста верен…. “, описа с жар Кирил Петков или по народному (и по ПП-йски) казано „ просто Киро “.
Звучи като анекдот, нали? Уви, не е. Но пък би трябвало да си признаем, че има нещо налудничаво гениално в блясъка в очите, с който Петков ни пробутва новата африканска фантазия. Тъй де, тя не е чак такава оригиналност за нас. Има хора, които още помнят времената на соца. Тогава – изключително по времето на Тато, страната ни беше побратимена с половината страни от този континент. Вярно, придвижването беше най-вече оттова насам. Но какъв брой му е да обърнем посоката?
Нищо, че в Руанда от две десетилетия цари режим, чийто водач – същият този, дето похвалил „ просто Киро “, многозначително е именуван от западните издания „ доброжелателният деспот “. Доброжелателен, стига да не обръщаш внимание на разказите на избягалите от режима му дисиденти, припомнящи, че пристигна на власт след геноцида през 1994 година, при който бяха избити 800 000 души. И че преди да стане президент през 2000 година с необикновено демократичните 95% (?!), бе шест години министър на защитата. Не са малко и хората, измежду тях и въпросните дисиденти, които описват, че методите му може и да се водят по-различни от предшественика му, само че крайният резултат – не. Ако не си склонен с Кагаме, получаваш съд и затвор. След затвора… Кагаме си знае. При това, в случай че въобще стигнеш до тази процедура.
Ама той „ просто Киро “ по този начин и по този начин нито чете законите, нито ги харесва. Справка – фактът, че е първият министър председател на България, изобличен от Конституционния съд като измамник, погазил Конституцията на страната. Същият този експериментатор не се опасява и че правосъдната ни система може и да е по-опърничава от тази на Руанда. Все отново менторът му – разградският олигарх Иво Прокопиев към този момент две десетилетия я оплита в мрежите си и си имаше цялостен арбитър №1. А в този момент, през „ смяната “ на „ просто Киро “, се пробва да овладее изцяло и останалите брънки в правосъдната ни система. Така че пътят към диктатурата може и да се окаже изцяло разчистен.
Има единствено един лек проблем пред напора на Петков да ни пробута „ африканската фантазия “. Чисто стопански. Въпросната централноафриканска страна, преборила по думите на личния си водач корупцията, е с впечатляващото Брутният вътрешен продукт от 797,86 $ на глава от популацията към 2020 година За съпоставяне, брутният вътрешен артикул на глава от популацията в България за същата година е 9975,78 $. И даже при Тато е бил тройно по-висок от този на Руанда в наши дни. Ама „ просто Киро “ и на това ще му откри колая. Особено като гледаме правения като в час по трудово Бюджет 2022, обричащ страната ни на полет в бездната. Същата онази пропаст, която от ден на ден ни отдалечава от евроатлантизма и ни връща в едни времена, които си мислехме, че от дълго време сме запратили в предишното.
На този декор изказванията на „ просто Киро “ даже не са смешни. Те са трагични, а смехът е на гърба на цялата ни страна.
Трябва да му се признае на „ просто Киро “ – несъмнено е комбинативен. Като не може да докара България до американската фантазия, изключително с уклона си към афери и сътрудници „ made in China “, откри нова цел за изстрадалата ни от опити страна. Африка.
Не, няма смешка, нито машинация. Застана новоизпеченият български министър председател посред Брюксел и нахилен до уши, съвсем кат’ един поевропейчен Бай Ганьо, се потупа самичък по… рамото и рече, че е бил окуражителен за напъните си против корупцията. Не от кого да е, а от президента на Руанда Пол Кагаме! „ Вика ми, знаеш, че аз от 150-о място паднах на 52-о място по корупция и сега сме по-добри от България. Вика, пътят по който си тръгнал, е доста верен…. “, описа с жар Кирил Петков или по народному (и по ПП-йски) казано „ просто Киро “.
Звучи като анекдот, нали? Уви, не е. Но пък би трябвало да си признаем, че има нещо налудничаво гениално в блясъка в очите, с който Петков ни пробутва новата африканска фантазия. Тъй де, тя не е чак такава оригиналност за нас. Има хора, които още помнят времената на соца. Тогава – изключително по времето на Тато, страната ни беше побратимена с половината страни от този континент. Вярно, придвижването беше най-вече оттова насам. Но какъв брой му е да обърнем посоката?
Нищо, че в Руанда от две десетилетия цари режим, чийто водач – същият този, дето похвалил „ просто Киро “, многозначително е именуван от западните издания „ доброжелателният деспот “. Доброжелателен, стига да не обръщаш внимание на разказите на избягалите от режима му дисиденти, припомнящи, че пристигна на власт след геноцида през 1994 година, при който бяха избити 800 000 души. И че преди да стане президент през 2000 година с необикновено демократичните 95% (?!), бе шест години министър на защитата. Не са малко и хората, измежду тях и въпросните дисиденти, които описват, че методите му може и да се водят по-различни от предшественика му, само че крайният резултат – не. Ако не си склонен с Кагаме, получаваш съд и затвор. След затвора… Кагаме си знае. При това, в случай че въобще стигнеш до тази процедура.
Ама той „ просто Киро “ по този начин и по този начин нито чете законите, нито ги харесва. Справка – фактът, че е първият министър председател на България, изобличен от Конституционния съд като измамник, погазил Конституцията на страната. Същият този експериментатор не се опасява и че правосъдната ни система може и да е по-опърничава от тази на Руанда. Все отново менторът му – разградският олигарх Иво Прокопиев към този момент две десетилетия я оплита в мрежите си и си имаше цялостен арбитър №1. А в този момент, през „ смяната “ на „ просто Киро “, се пробва да овладее изцяло и останалите брънки в правосъдната ни система. Така че пътят към диктатурата може и да се окаже изцяло разчистен.
Има единствено един лек проблем пред напора на Петков да ни пробута „ африканската фантазия “. Чисто стопански. Въпросната централноафриканска страна, преборила по думите на личния си водач корупцията, е с впечатляващото Брутният вътрешен продукт от 797,86 $ на глава от популацията към 2020 година За съпоставяне, брутният вътрешен артикул на глава от популацията в България за същата година е 9975,78 $. И даже при Тато е бил тройно по-висок от този на Руанда в наши дни. Ама „ просто Киро “ и на това ще му откри колая. Особено като гледаме правения като в час по трудово Бюджет 2022, обричащ страната ни на полет в бездната. Същата онази пропаст, която от ден на ден ни отдалечава от евроатлантизма и ни връща в едни времена, които си мислехме, че от дълго време сме запратили в предишното.
На този декор изказванията на „ просто Киро “ даже не са смешни. Те са трагични, а смехът е на гърба на цялата ни страна.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ