Пламен Георгиев, шеф на антикорупционната комисия, пред “Труд”: Пазим в тайна всички податели на сигнали за корупция
Трудно ли е да си ръководител на новата комисия, призвана да стисне за врата Корупцията, която в щастлива обезумялост танцува по високите етажи на властта? Пламен Георгиев знае, само че не споделя. Говори с ненаситност обаче за настоящите си задания. За ареста на кметицата на „ Младост “, за подкупа в колата й и записите със СРС, които я уличават. За борбата, която води, в полза на страната, за благосъстоянието на банкера Цветан Василев в съда. За сигналите, които получава от жертви на продажници, окопали се в администрацията. Според Георгиев недоверието на хората в институциите у нас е огромна неволя, по-голяма е от другата – че наказателните закони в България са грохнали от напреднала възраст.
– Г-н Георгиев, какъв брой сигнала за подкупни държавни чиновници получихте, откогато отвори порти новата антикорупционна комисия?
– В новата комисия се сляха пет по-стари органа: Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, Комисията за спор на ползи, БОРКОР, Публичният указател от Сметната палата и дирекцията по корупцията от ДАНС. Това се случи на 23 януари. Оттогава сме получили над 200 сигнала за корупционни действия от жители и организации. Приблизително толкоз са и инспекциите, които ни разпореди прокуратурата по сигнали, получени там или по настоящи досъдебни производства против магистрати и лица от високите етажи на властта. Ние сме единственият орган, способен да ревизира президента, вицепрезидента, министри, регионални шефове, кметове, ръководители и членове на комисии, и други лица, изброени в член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество.
– Наши читатели питат по какъв начин да стигнат до вас, с цел да ви опишат, че им желаят рушвети за това-онова. По телефона ли да ви звънят?
– Има пример за подаване на сигнали на нашата интернет страница. Всеки жител може да го попълни, да ни го донесе в деловодството или да ни го прати по имейл или по пощата. Ние ще се срещнем с него, с цел да удостовери, че е адресант на сигнала. Защото законът ни не разрешава да работим по анонимни сигнали. Същевременно ни задължава да пазим в загадка лицата, които ги подават. Всеки сигнал се завежда в конфиденциален указател и се отбелязва защо се отнася, кой го е подал. Ако изтече информация, подателят би могъл да получи обезщетение по решение на съда.
– А що за хора са, които ви дават сигнали?
– Всякакви хора. За страдание доста от сигналите са негодни. Има непознаване на закона. Сигнализират ни за лица от администрацията, само че не за тия към 2500 души от високите й етажи, които ние ревизираме. Или пишат: „ Съседът има скъпа къща и кола, разберете по какъв начин е забогатял “. Това са сигнали, които препращаме в икономическа полиция, ГДБОП или Национална агенция за приходите.
– В „ Труд “ идват доста сигнали за публични поръчки, които се дават непочтено на компании с връзки във властта.
– И при нас има много такива сигнали. Но не са малко и тези за чисти корупционни практики.
– За големци, които си желаят рушвети ли?
– Да.
– Обаче вие нямате право да разследвате рушветчиите, нали по този начин?
– Нямаме право да проверяваме, да. Но имаме право да събираме задоволително данни, с цел да може прокуратурата да образува каузи за корупционни закононарушения по високите етажи. С позволение на съда използваме СРС, снемаме пояснения, пожелаваме документи и ги предоставяме на прокурорите като доказателства, годни за досъдебно произвеждане. Такива доказателства се събират мъчно, както знаете. Подкупът най-често е „ щастливо “ закононарушение, в което и даващият, и взимащият са удовлетворени и мълчат за действието.
– Много очаквания се разпореждат в тази връзка на вас. За да ги оправдаете, ви е нужно доверието на жителите. Но недоверието е повече, май?
– Хората чакат доста от нас. И ние почнахме стремително да даваме резултати, даже преди да се образува комисията в цялостен състав. Бедата е, че има съмнение към всички институции в страната. Ако ние разполагаме с заем на доверие, то е тъй като сме нов орган с добавена стойност от петте, които се сляха. Всеки разполагаше с база данни, само че липсваше връзка посред ни, а в този момент сме едно цяло.
– И какво от това?
– Ще ви дам образец с кметицата на „ Младост “. По случая получихме сигнал от предприемач, който имал позволение за градеж: кметицата отказвала да уведоми за строителството съседите и му желала подкуп. Отработихме сигнала, отидохме в прокуратурата, образува се досъдебно произвеждане и кметицата беше арестувана сега на предаване на подкупа. В това време забелязахме законодателен проблем. Да има човек всички разрешителни, само че преди кметът да уведоми съседите, да не може да строи! Това е фиктивен акт. Ето за какво някогашната БОРКОР, която в този момент е дирекция по предварителна защита на корупцията в КПКОНПИ, се зае да създаде законодателни ограничения за превъзмогването му. Има разновидности. Възможно е да вземем за пример, в случай че кметът не извърши уведомяването в седмичен период, то да се смята за безмълвен отвод и строителят самичък да уведоми съседите. В БОРКОР работят прелестни специалисти. Те и до момента са писали положителни отчети, само че откъснати от практиката. Възложих им да разработят обединен антикорупционен портал, през който всеки жител да подава сигнали, да предлага и решения дори и в действително време да има противоположна връзка. Имаме и различен план – стратегии за антикорупционно образование в учебните заведения. Вярно, че резултатът ще се види след години, само че от някъде би трябвало да се почне. Всички се нуждаем от превъзпитание. Един възпитаник примерно, носи безценен телефон и маркови облекла, и е известно, че родителите му се занимават с противозаконна активност. Това никого не смущава, споделя се: отлично, съумели са хората, имат стандарт. В скандинавските страни обществото ще се отдръпне от тях. Там, в случай че лекар си изиска да му се заплати, на пациента първата му мисъл ще е да алармира. А ние сме привикнали, без значение, че сме здравно обезпечени, да дадем на доктора пари. Не сме сериозни към корупцията.
– След ареста на кметицата Иванчева вие евентуално сте очаквали хората да ви кажат отлично. Но получихте рецензии вместо това.
– Това ме изненада, почтено казано. Толкова огромен рушвет не е залавян, чаках хората да кажат: новият орган за месец направи нещо, което 30 година не е направено. Но недоверието в институциите надвива. Българинът счита, че вършим ли нещо, значи имаме някаква скрита цел. И я търси даже, когато вижда, че арестуваме с рушвет кметица. Има 10 тома записи със СРС на диалози и срещи, потвърждаващи това, от което предприемачът се оплака. Има и други предприемачи, които споделят, че са притискани за пари в общината. Въпреки това, потеглят теории на конспирацията: кметицата е арестувана, тъй като била зелена или друга на цвят, за какво в центъра е задържана… Какви ли не спекулации! Сякаш ние договаряме къде се вземат пари и се дават!
– Иванчева беше арестувана пред Спортната палата и държана дълго с белезници на булеварда. Хората я съжалиха, гледат – нежна жена. Нищо, че се възхищават на китайците, когато разстрелват корумпирани служители на площада.
– Нашата комисия няма отношение към задържането на Иванчева. Само прокуратурата може да задържа под стража. Поискахме и ние пълномощие да задържаме за 24 часа – законодателят го е дал на служителите на реда, на митничарите, на ДАНС, само че не и на нас. Ние сме единствената институция, която се бори с престъпността, само че няма право да задържи нарушителя, като го хване. Ако установим, че някой дава рушвет някому, би трябвало да се обадим на сътрудници да ги задържат. Абсурдно е това.
– „ Със задържането проблеми няма “, сподели министър председателят по ваш адрес, а то значи, че ще се извърши желанието ви. Но той сподели също, че би трябвало по-бързо да броите парите, като арестувате корумпираните.
– Ние нямаме нищо общо и с това процесуално деяние. То е отново законодателен проблем. При ареста на Иванчева прокуратурата трябваше да опише всяка банкнота със серийния й номер. Една цифра да сбърка, юристите ще нападат протокола за изземването и ще ни лишат от главното доказателство – че парите са в колата, в която лицето е арестувано. Държа да кажа, че нашите наказателни закони са заимствани от съветските и не са настоящи. Като бях зам.- министър на правораздаването, разработихме план за нов Наказателен кодекс. Но един от идващите министри го отдръпна. Практиците скочиха против него. Обяснимо. На един прокурор или арбитър с 30-годишен стаж, като му кажеш, че би трябвало да учи нов закон, той постоянно ще възразява. С новия Наказателен кодекс, ще каже, се губи цялата процедура! Защо да се губи? Защото текстът за занемареност ще е в член 310, а не в 219?… Аз съм труженик на концепцията да се премисли наказателната политика. В Съединени американски щати, в случай че някой има 10 присъди, те се сумират, може да го пратят в пандиза и за 200 години. У нас, в случай че има 10 санкции, му се постанова най-голямото, което може да се усили с една втора. Но това е малка врата, през която нарушителите се измъкват и правят закононарушения едно след друго, до момента в който присъдата им влезе в действие! А поемните лица? – единствено в Русия и у нас го има това – няма да се доверим на служителя на реда, ще се доверим на инцидентния минувач, който да удостовери дали самостоятелният магистрат си прави работата!
– Проверявате ли към този момент парцелите на Иванчева? Има ли повече, в сравнение с може да си купи със заплатата?
– За всяко лице с обвиняване в такова закононарушение получаваме съобщение и ревизираме имуществото му. Не мога да кажа за Иванчева нищо, преди инспекцията да завърши.
– До 8 юни 130 000 души от властта ще си кажат всичко в заявления – в какви спорове на ползи са, какво имат. Процедурата е позната, само че в нея има новости, от които хората се смущават.
– Около 5000 души от високите етажи ще подадат заявления пред нас и ние ще ги ревизираме. Останалите ще заявяват имущество и спорове пред работодателите си – кметове, министри. За първа година декларациите са толкоз подробни.
– Не са ли прекомерно комплицирани? Трябва да се впишат в тях 40 обстоятелството от имуществото на декларатора, жена му и децата.
– Недоволни постоянно ще има. Искаме да борим корупцията, само че като почнем да я борим – за какво по този начин? Искаме бистрота, само че за какво е толкоз транспарантно? Да, на никое място в Европа няма толкоз подробни заявления. Те засягат и фактическото общуване, тъй като към този момент доста хора живеят без брак. Питат ни: по какъв начин да схвана какво има жена ми? Ами ще научите, господа, щом е такава длъжността ви. Ще декларирате и непознатото имущество, което ползвате. По-рано карахте автомобила на някой прочут, който коства 200 хиляди и не го декларирахте. А то се вижда, за какво да не се ревизира? Ще се заявяват и заплатите. Да, в тях корупция няма. Но всеки българин може да види кой по високите етажи какъв брой взима и дали го е заслужил. Ще попитате може би: за какво елементарната чиновничка в общината да си заявява заплатата? Ами тъй като мъжът й може да има бизнес за милиони – дано се освети! Има хора, които се тормозят да не станат обект на нездравословен интерес. Но подобен е законът. Пък и декларациите надали са единственият източник за информация на изнудвачите.
– Много хора ще попълнят заявления за пръв път и се боят, че ще сбъркат.
– Няма ужасно. Законодателят е планувал едномесечен период за промяна на декларацията. Ако се пропусне, тогава тя се афишира за погрешна.
– Около 1000 органа ще ревизират декларациите. Резултатите надали ще са идентични. Може вие да видите спор на ползи там, където кметът дава поръчка на родственик за ремонт на площада. Но пък кметът ще каже: дребен град сме, други строители няма.
– Не бива да се пояснява закона, като се изхожда от недобросъвестното му използване. Нашата комисия трябваше да е от 10 000 души, в случай че ревизираше всички заявления. А локалните комисии какво щяха да вършат? Ние сме централен орган, отговаряме на най-често задаваните въпроси, и по телефона, и на уеб страницата даваме инструкции.
– А по какъв начин върви правосъдната борба, която водите за благосъстоянието на банкера Цветан Василев?
– Стигна под кривата круша. Защото българският съд направи до съда на Европейски Съюз питане дали нашият закон за гражданската конфискация опонира на европейското право.
– Става въпрос за делата против упрекнати, само че неосъдени, за които важи презумпцията за непорочност. Евросъдът би трябвало да отговори дали българското законодателство в това отношение дава отговор на правото на Европейски Съюз.
– Практиката демонстрира, че ще чакаме този отговор 2 година най-малко. А ние преди 2 година внесохме желае за лишаване по делото „ Василев “. Защо чак в този момент съдът реши да прави питане? А и в него има неточна информация. Твърди се, че нашият закон опонира на евродиректива, която тогава не беше транспонирана. После бе транспонирана и се видя, че не касае гражданската конфискация, а конфискацията в наказателното право. Притеснява ме това, че погрешната констатация на съда се базира на отговорите на юристите на Василев по исковата молба. Недоумявам по какъв начин може да се направи такова питане, като гражданската конфискация се ползва освен в България, а и във Англия, Словакия, Словения, Италия, Испания! Разговарях с посланици на тези страни. И те се изумиха от това. Еврокомисията ни хвали за гражданската конфискация в отчетите. Как може Европейска комисия да хвали нещо, което опонира на европейското право? Губи ми се логиката. Аз ли бъркам?!
– Не се ядосвайте, ще пристигна отговор от евросъда. Бърза работа нямате, би споделил някой…
– Лесно е да се каже. След изумителното питане всеки правосъден състав може да спре всяко от нашите каузи. А по закона за гражданската конфискация те са близо 300 и с искове за милиарди. Интересно, че няколко месеца откакто направи запитването до съда на Европейски Съюз, същият арбитър гледа друго наше дело с иск за един милион и изиска от нас мнение: би трябвало ли да се спре? Защо не го изиска и по делото „ Василев “, където искът е за 2,2 милиарда? Излиза, че не ни питат, когато става дума за доста пари и назад. Това сочи пристрастност. Затова поискахме отказ на съда. Той не се води, сподели, че е друг предметът на делата. Къде му е особеното, с изключение на в парите? Казусите са идентични. Съдийски сформира чакат в този момент решението на евросъда по стотици наши каузи. А обществото желае бързи резултати. Можех да си замълча, ние персонален интерес от конфискациите нямаме. Други органи получават бонуси от направеното, ние нямаме такива права. Но аз съм задължен да защитя публичния интерес. Лично за себе си желая след 6 години, като ми свърши мандатът, някой да каже – комисията в тоя мандат реализира положителни резултати. Иначе мястото ми в прокуратурата се пази. Рано или късно ще се върна там. Но желая да се върна с вдигната глава.
Нашият посетител
Пламен Георгиев е роден през 1976 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Кл.Охридски ” (1998). В кариерата е пораснал от столичен следовател до областен и градски прокурор на София, началник на екип във Върховната касационна прокуратура, зам.-шеф на спецпрокуратурата и зам.–министър на правораздаването (1998- 2013). Оглавява Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) при започване на 2013 година, а 5 години по-късно е определен от Народното събрание за ръководител на новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ).
– Г-н Георгиев, какъв брой сигнала за подкупни държавни чиновници получихте, откогато отвори порти новата антикорупционна комисия?
– В новата комисия се сляха пет по-стари органа: Комисията за лишаване на нелегално добито имущество, Комисията за спор на ползи, БОРКОР, Публичният указател от Сметната палата и дирекцията по корупцията от ДАНС. Това се случи на 23 януари. Оттогава сме получили над 200 сигнала за корупционни действия от жители и организации. Приблизително толкоз са и инспекциите, които ни разпореди прокуратурата по сигнали, получени там или по настоящи досъдебни производства против магистрати и лица от високите етажи на властта. Ние сме единственият орган, способен да ревизира президента, вицепрезидента, министри, регионални шефове, кметове, ръководители и членове на комисии, и други лица, изброени в член 6 от Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество.
– Наши читатели питат по какъв начин да стигнат до вас, с цел да ви опишат, че им желаят рушвети за това-онова. По телефона ли да ви звънят?
– Има пример за подаване на сигнали на нашата интернет страница. Всеки жител може да го попълни, да ни го донесе в деловодството или да ни го прати по имейл или по пощата. Ние ще се срещнем с него, с цел да удостовери, че е адресант на сигнала. Защото законът ни не разрешава да работим по анонимни сигнали. Същевременно ни задължава да пазим в загадка лицата, които ги подават. Всеки сигнал се завежда в конфиденциален указател и се отбелязва защо се отнася, кой го е подал. Ако изтече информация, подателят би могъл да получи обезщетение по решение на съда.
– А що за хора са, които ви дават сигнали?
– Всякакви хора. За страдание доста от сигналите са негодни. Има непознаване на закона. Сигнализират ни за лица от администрацията, само че не за тия към 2500 души от високите й етажи, които ние ревизираме. Или пишат: „ Съседът има скъпа къща и кола, разберете по какъв начин е забогатял “. Това са сигнали, които препращаме в икономическа полиция, ГДБОП или Национална агенция за приходите.
– В „ Труд “ идват доста сигнали за публични поръчки, които се дават непочтено на компании с връзки във властта.
– И при нас има много такива сигнали. Но не са малко и тези за чисти корупционни практики.
– За големци, които си желаят рушвети ли?
– Да.
– Обаче вие нямате право да разследвате рушветчиите, нали по този начин?
– Нямаме право да проверяваме, да. Но имаме право да събираме задоволително данни, с цел да може прокуратурата да образува каузи за корупционни закононарушения по високите етажи. С позволение на съда използваме СРС, снемаме пояснения, пожелаваме документи и ги предоставяме на прокурорите като доказателства, годни за досъдебно произвеждане. Такива доказателства се събират мъчно, както знаете. Подкупът най-често е „ щастливо “ закононарушение, в което и даващият, и взимащият са удовлетворени и мълчат за действието.
– Много очаквания се разпореждат в тази връзка на вас. За да ги оправдаете, ви е нужно доверието на жителите. Но недоверието е повече, май?
– Хората чакат доста от нас. И ние почнахме стремително да даваме резултати, даже преди да се образува комисията в цялостен състав. Бедата е, че има съмнение към всички институции в страната. Ако ние разполагаме с заем на доверие, то е тъй като сме нов орган с добавена стойност от петте, които се сляха. Всеки разполагаше с база данни, само че липсваше връзка посред ни, а в този момент сме едно цяло.
– И какво от това?
– Ще ви дам образец с кметицата на „ Младост “. По случая получихме сигнал от предприемач, който имал позволение за градеж: кметицата отказвала да уведоми за строителството съседите и му желала подкуп. Отработихме сигнала, отидохме в прокуратурата, образува се досъдебно произвеждане и кметицата беше арестувана сега на предаване на подкупа. В това време забелязахме законодателен проблем. Да има човек всички разрешителни, само че преди кметът да уведоми съседите, да не може да строи! Това е фиктивен акт. Ето за какво някогашната БОРКОР, която в този момент е дирекция по предварителна защита на корупцията в КПКОНПИ, се зае да създаде законодателни ограничения за превъзмогването му. Има разновидности. Възможно е да вземем за пример, в случай че кметът не извърши уведомяването в седмичен период, то да се смята за безмълвен отвод и строителят самичък да уведоми съседите. В БОРКОР работят прелестни специалисти. Те и до момента са писали положителни отчети, само че откъснати от практиката. Възложих им да разработят обединен антикорупционен портал, през който всеки жител да подава сигнали, да предлага и решения дори и в действително време да има противоположна връзка. Имаме и различен план – стратегии за антикорупционно образование в учебните заведения. Вярно, че резултатът ще се види след години, само че от някъде би трябвало да се почне. Всички се нуждаем от превъзпитание. Един възпитаник примерно, носи безценен телефон и маркови облекла, и е известно, че родителите му се занимават с противозаконна активност. Това никого не смущава, споделя се: отлично, съумели са хората, имат стандарт. В скандинавските страни обществото ще се отдръпне от тях. Там, в случай че лекар си изиска да му се заплати, на пациента първата му мисъл ще е да алармира. А ние сме привикнали, без значение, че сме здравно обезпечени, да дадем на доктора пари. Не сме сериозни към корупцията.
– След ареста на кметицата Иванчева вие евентуално сте очаквали хората да ви кажат отлично. Но получихте рецензии вместо това.
– Това ме изненада, почтено казано. Толкова огромен рушвет не е залавян, чаках хората да кажат: новият орган за месец направи нещо, което 30 година не е направено. Но недоверието в институциите надвива. Българинът счита, че вършим ли нещо, значи имаме някаква скрита цел. И я търси даже, когато вижда, че арестуваме с рушвет кметица. Има 10 тома записи със СРС на диалози и срещи, потвърждаващи това, от което предприемачът се оплака. Има и други предприемачи, които споделят, че са притискани за пари в общината. Въпреки това, потеглят теории на конспирацията: кметицата е арестувана, тъй като била зелена или друга на цвят, за какво в центъра е задържана… Какви ли не спекулации! Сякаш ние договаряме къде се вземат пари и се дават!
– Иванчева беше арестувана пред Спортната палата и държана дълго с белезници на булеварда. Хората я съжалиха, гледат – нежна жена. Нищо, че се възхищават на китайците, когато разстрелват корумпирани служители на площада.
– Нашата комисия няма отношение към задържането на Иванчева. Само прокуратурата може да задържа под стража. Поискахме и ние пълномощие да задържаме за 24 часа – законодателят го е дал на служителите на реда, на митничарите, на ДАНС, само че не и на нас. Ние сме единствената институция, която се бори с престъпността, само че няма право да задържи нарушителя, като го хване. Ако установим, че някой дава рушвет някому, би трябвало да се обадим на сътрудници да ги задържат. Абсурдно е това.
– „ Със задържането проблеми няма “, сподели министър председателят по ваш адрес, а то значи, че ще се извърши желанието ви. Но той сподели също, че би трябвало по-бързо да броите парите, като арестувате корумпираните.
– Ние нямаме нищо общо и с това процесуално деяние. То е отново законодателен проблем. При ареста на Иванчева прокуратурата трябваше да опише всяка банкнота със серийния й номер. Една цифра да сбърка, юристите ще нападат протокола за изземването и ще ни лишат от главното доказателство – че парите са в колата, в която лицето е арестувано. Държа да кажа, че нашите наказателни закони са заимствани от съветските и не са настоящи. Като бях зам.- министър на правораздаването, разработихме план за нов Наказателен кодекс. Но един от идващите министри го отдръпна. Практиците скочиха против него. Обяснимо. На един прокурор или арбитър с 30-годишен стаж, като му кажеш, че би трябвало да учи нов закон, той постоянно ще възразява. С новия Наказателен кодекс, ще каже, се губи цялата процедура! Защо да се губи? Защото текстът за занемареност ще е в член 310, а не в 219?… Аз съм труженик на концепцията да се премисли наказателната политика. В Съединени американски щати, в случай че някой има 10 присъди, те се сумират, може да го пратят в пандиза и за 200 години. У нас, в случай че има 10 санкции, му се постанова най-голямото, което може да се усили с една втора. Но това е малка врата, през която нарушителите се измъкват и правят закононарушения едно след друго, до момента в който присъдата им влезе в действие! А поемните лица? – единствено в Русия и у нас го има това – няма да се доверим на служителя на реда, ще се доверим на инцидентния минувач, който да удостовери дали самостоятелният магистрат си прави работата!
– Проверявате ли към този момент парцелите на Иванчева? Има ли повече, в сравнение с може да си купи със заплатата?
– За всяко лице с обвиняване в такова закононарушение получаваме съобщение и ревизираме имуществото му. Не мога да кажа за Иванчева нищо, преди инспекцията да завърши.
– До 8 юни 130 000 души от властта ще си кажат всичко в заявления – в какви спорове на ползи са, какво имат. Процедурата е позната, само че в нея има новости, от които хората се смущават.
– Около 5000 души от високите етажи ще подадат заявления пред нас и ние ще ги ревизираме. Останалите ще заявяват имущество и спорове пред работодателите си – кметове, министри. За първа година декларациите са толкоз подробни.
– Не са ли прекомерно комплицирани? Трябва да се впишат в тях 40 обстоятелството от имуществото на декларатора, жена му и децата.
– Недоволни постоянно ще има. Искаме да борим корупцията, само че като почнем да я борим – за какво по този начин? Искаме бистрота, само че за какво е толкоз транспарантно? Да, на никое място в Европа няма толкоз подробни заявления. Те засягат и фактическото общуване, тъй като към този момент доста хора живеят без брак. Питат ни: по какъв начин да схвана какво има жена ми? Ами ще научите, господа, щом е такава длъжността ви. Ще декларирате и непознатото имущество, което ползвате. По-рано карахте автомобила на някой прочут, който коства 200 хиляди и не го декларирахте. А то се вижда, за какво да не се ревизира? Ще се заявяват и заплатите. Да, в тях корупция няма. Но всеки българин може да види кой по високите етажи какъв брой взима и дали го е заслужил. Ще попитате може би: за какво елементарната чиновничка в общината да си заявява заплатата? Ами тъй като мъжът й може да има бизнес за милиони – дано се освети! Има хора, които се тормозят да не станат обект на нездравословен интерес. Но подобен е законът. Пък и декларациите надали са единственият източник за информация на изнудвачите.
– Много хора ще попълнят заявления за пръв път и се боят, че ще сбъркат.
– Няма ужасно. Законодателят е планувал едномесечен период за промяна на декларацията. Ако се пропусне, тогава тя се афишира за погрешна.
– Около 1000 органа ще ревизират декларациите. Резултатите надали ще са идентични. Може вие да видите спор на ползи там, където кметът дава поръчка на родственик за ремонт на площада. Но пък кметът ще каже: дребен град сме, други строители няма.
– Не бива да се пояснява закона, като се изхожда от недобросъвестното му използване. Нашата комисия трябваше да е от 10 000 души, в случай че ревизираше всички заявления. А локалните комисии какво щяха да вършат? Ние сме централен орган, отговаряме на най-често задаваните въпроси, и по телефона, и на уеб страницата даваме инструкции.
– А по какъв начин върви правосъдната борба, която водите за благосъстоянието на банкера Цветан Василев?
– Стигна под кривата круша. Защото българският съд направи до съда на Европейски Съюз питане дали нашият закон за гражданската конфискация опонира на европейското право.
– Става въпрос за делата против упрекнати, само че неосъдени, за които важи презумпцията за непорочност. Евросъдът би трябвало да отговори дали българското законодателство в това отношение дава отговор на правото на Европейски Съюз.
– Практиката демонстрира, че ще чакаме този отговор 2 година най-малко. А ние преди 2 година внесохме желае за лишаване по делото „ Василев “. Защо чак в този момент съдът реши да прави питане? А и в него има неточна информация. Твърди се, че нашият закон опонира на евродиректива, която тогава не беше транспонирана. После бе транспонирана и се видя, че не касае гражданската конфискация, а конфискацията в наказателното право. Притеснява ме това, че погрешната констатация на съда се базира на отговорите на юристите на Василев по исковата молба. Недоумявам по какъв начин може да се направи такова питане, като гражданската конфискация се ползва освен в България, а и във Англия, Словакия, Словения, Италия, Испания! Разговарях с посланици на тези страни. И те се изумиха от това. Еврокомисията ни хвали за гражданската конфискация в отчетите. Как може Европейска комисия да хвали нещо, което опонира на европейското право? Губи ми се логиката. Аз ли бъркам?!
– Не се ядосвайте, ще пристигна отговор от евросъда. Бърза работа нямате, би споделил някой…
– Лесно е да се каже. След изумителното питане всеки правосъден състав може да спре всяко от нашите каузи. А по закона за гражданската конфискация те са близо 300 и с искове за милиарди. Интересно, че няколко месеца откакто направи запитването до съда на Европейски Съюз, същият арбитър гледа друго наше дело с иск за един милион и изиска от нас мнение: би трябвало ли да се спре? Защо не го изиска и по делото „ Василев “, където искът е за 2,2 милиарда? Излиза, че не ни питат, когато става дума за доста пари и назад. Това сочи пристрастност. Затова поискахме отказ на съда. Той не се води, сподели, че е друг предметът на делата. Къде му е особеното, с изключение на в парите? Казусите са идентични. Съдийски сформира чакат в този момент решението на евросъда по стотици наши каузи. А обществото желае бързи резултати. Можех да си замълча, ние персонален интерес от конфискациите нямаме. Други органи получават бонуси от направеното, ние нямаме такива права. Но аз съм задължен да защитя публичния интерес. Лично за себе си желая след 6 години, като ми свърши мандатът, някой да каже – комисията в тоя мандат реализира положителни резултати. Иначе мястото ми в прокуратурата се пази. Рано или късно ще се върна там. Но желая да се върна с вдигната глава.
Нашият посетител
Пламен Георгиев е роден през 1976 година в София. Завършил е право в СУ “Св. Кл.Охридски ” (1998). В кариерата е пораснал от столичен следовател до областен и градски прокурор на София, началник на екип във Върховната касационна прокуратура, зам.-шеф на спецпрокуратурата и зам.–министър на правораздаването (1998- 2013). Оглавява Комисията за лишаване на нелегално добито имущество (КОНПИ) при започване на 2013 година, а 5 години по-късно е определен от Народното събрание за ръководител на новата антикорупционна комисия (КПКОНПИ).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ