Желанието и драмата на снимките на Дайдо Морияма
Трудно е да си представим какъв брой радикална би била работата на Дайдо Морияма, когато за първи път стартира да се разхожда по улиците на Осака и Токио с дребен Canon 4Sb през 50-те години на предишния век и 60-те. Преди епохата на непрекъснатото документиране носенето на фотоапарат със себе си на всички места беше необичайност. Дори с течение на времето изображенията на Морияма, които в този момент са предмет на огромна галерия в The Photographers’ Gallery в Лондон, не са изгубили нищо от спешността на формиращите десетилетия на модерната улична снимка или от уникалността на неговия метод на виждане. Това, което прави всяко фотографско изкуство, е способността да улавяме нещо от всекидневието с нов и натоварен фокус - да принудим окото си и да ни накара да забележим това, което другояче бихме единствено зърнали или пренебрегнали. Това беше умеенето на Морияма. Неговите облици са кинетични и захласнати. Те постоянно са изпълнени със сурова, от време на време заплашителна хубост, толкоз зърнести и пренаситени, че имат чувството за ки...
Прочетете целия текст »
