На този ден през 1972 година ислямистите свалят прозападното управление на Иран и установяват шариата
Трудно е да си представим, че преди 42 години Иран е бил световна страна, въпреки и властническа, която е правила старания да поддражава най-малко на външен тип на Западния свят.
На този ден през 1979 г. този път прекъсва.
Шах Мохамед Реза Пахлави напуща Иран със брачната половинка си, на практика предоставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар – дълготраен водач на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически пандизчии и връща аятолах Хомейни от дългогодишна емиграция, като му предлага основаването на теократична страна от типа на Ватикана, въвеждането на свободни избори и промяна на конституцията. Обявена е детронацията на шахиншаха. На 11 февруари Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и афишира Иран за ислямска република под свое управление.
Мохамед Реза Пахлави става шах на Иран през 1941 г. откакто татко му е заставен от окупиралата Иран антихитлеристка коалиция да абдикира от трона поради връзките си с Хитлер и привидния неутралитет на Иран, изразяващ се в отвод на Иран да разреши прекосяване на снаряжение към Съветския съюз през иранска територия. По този начин САЩ и Великобритания си обезпечават прозападен съдружник в лицето на младия шах.
В началото на 50-те години настава политическа рецесия в Иран, провокирана от придвижването под управлението на д-р Мохамед Мосадех и преобладаващо в иранския парламент. През 1951 г. парламентът взима решение за национализация на добива и преработката на петрол в Иран. Това нарушава ползите на английски притежатели и Англия постанова тотално ембарго върху вноса на ирански нефт. Съединени американски щати показва поддръжка за Англия и затваря посолството си в Техеран. Междувременно доктор Мосадех е определен от Народното събрание за министър-председател на Иран, получава поддръжката на армията и външна поддръжка от страна на СССР. Съединени американски щати, посредством агентурата си от ЦРУ, поучава Пахлави да размени премиера с генерал Фазлолах Захеди. Планът претърпява крах и шахът е заставен да напусне за малко време Иран и да се откри в Италия. По време на отсъствието на шаха в Иран стават стълкновения сред негови последователи и последователи на Мосадех, при което има над 300 жертви. След завръщането му доктор Мосадех е задържан на 20 август 1953 г. (той обитава в пандиза 3 години) и ген. Захеди заема поста министър председател на страната.
Външната политика на Реза Пахлави е прозападна и ориентирана към одобряване на Иран като районна мощ.
По време на гражданската война в Йемен Реза Пахлави поддържа монархическите сили против републиканците.
През 1971 г. шахът на Иран оказва помощ на султана на Оман за потушаването на протеста в Дхофар.
В несъгласие с иранските националисти Реза Пахлави поддържа независимостта на Бахрейн. Тази островна територия постоянно е била считана за част от Иран, а до 19 век е следена от Англия.
Пахлави демонстрира териториални искания към 3 стратегически острова в Персийския залив, завладени от ОАЕ.
Като монарх Реза Пахлави поддържа близки връзки с кралете на Саудитска Арабия, Йордания и Мароко, както и с президента на Египет.
Отношенията му с Ирак се усъвършенстват с помощта на подписаното споразумение през 1975 г., с което Иран прекратява поддръжката си за кюрдските сепаратисти.
Поради големите доходи на страната от продажби на нефт последователно Реза Пахлави става безспорен водач измежду държавните глави в междинния Изток. Той поддържа доста положителни връзки със западните европейски страни, Съединени американски щати и Израел.
Императорски щандарт на Мохамед Реза Пахлави
През 1975 година Пахлави анулира многопартийната система и афишира, че Иран е „ възкръсваща “ страна с една партия, сходно на Съюз на съветските социалистически републики и Ирак. Той основава и тайната полиция САВАК за битка с дисидентството в страната. Същевременно, Реза Пахлави води непрекъсната политика на модернизиране на стопанската система, в това число на аграрното произвеждане.
По време на по този начин наречената Бяла революция Реза Пахлави вкарва условие за обучение на ислямските свещеници, което, дружно с даването на изборни и други жители права на дамите, нарушава старите ислямски обичаи в страната и му основава врагове измежду религиозната общественост.
Политиката на стопански напредък през 60-те и 70-те години е съпроводена с властнически вид ръководство, с което Пахлави влиза в остри несъгласия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран.
На този ден през 1979 г. този път прекъсва.
Шах Мохамед Реза Пахлави напуща Иран със брачната половинка си, на практика предоставяйки властта на министър-председателя Шапур Бахтиар – дълготраен водач на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически пандизчии и връща аятолах Хомейни от дългогодишна емиграция, като му предлага основаването на теократична страна от типа на Ватикана, въвеждането на свободни избори и промяна на конституцията. Обявена е детронацията на шахиншаха. На 11 февруари Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и афишира Иран за ислямска република под свое управление.
Мохамед Реза Пахлави става шах на Иран през 1941 г. откакто татко му е заставен от окупиралата Иран антихитлеристка коалиция да абдикира от трона поради връзките си с Хитлер и привидния неутралитет на Иран, изразяващ се в отвод на Иран да разреши прекосяване на снаряжение към Съветския съюз през иранска територия. По този начин САЩ и Великобритания си обезпечават прозападен съдружник в лицето на младия шах.
В началото на 50-те години настава политическа рецесия в Иран, провокирана от придвижването под управлението на д-р Мохамед Мосадех и преобладаващо в иранския парламент. През 1951 г. парламентът взима решение за национализация на добива и преработката на петрол в Иран. Това нарушава ползите на английски притежатели и Англия постанова тотално ембарго върху вноса на ирански нефт. Съединени американски щати показва поддръжка за Англия и затваря посолството си в Техеран. Междувременно доктор Мосадех е определен от Народното събрание за министър-председател на Иран, получава поддръжката на армията и външна поддръжка от страна на СССР. Съединени американски щати, посредством агентурата си от ЦРУ, поучава Пахлави да размени премиера с генерал Фазлолах Захеди. Планът претърпява крах и шахът е заставен да напусне за малко време Иран и да се откри в Италия. По време на отсъствието на шаха в Иран стават стълкновения сред негови последователи и последователи на Мосадех, при което има над 300 жертви. След завръщането му доктор Мосадех е задържан на 20 август 1953 г. (той обитава в пандиза 3 години) и ген. Захеди заема поста министър председател на страната.
Външната политика на Реза Пахлави е прозападна и ориентирана към одобряване на Иран като районна мощ.
По време на гражданската война в Йемен Реза Пахлави поддържа монархическите сили против републиканците.
През 1971 г. шахът на Иран оказва помощ на султана на Оман за потушаването на протеста в Дхофар.
В несъгласие с иранските националисти Реза Пахлави поддържа независимостта на Бахрейн. Тази островна територия постоянно е била считана за част от Иран, а до 19 век е следена от Англия.
Пахлави демонстрира териториални искания към 3 стратегически острова в Персийския залив, завладени от ОАЕ.
Като монарх Реза Пахлави поддържа близки връзки с кралете на Саудитска Арабия, Йордания и Мароко, както и с президента на Египет.
Отношенията му с Ирак се усъвършенстват с помощта на подписаното споразумение през 1975 г., с което Иран прекратява поддръжката си за кюрдските сепаратисти.
Поради големите доходи на страната от продажби на нефт последователно Реза Пахлави става безспорен водач измежду държавните глави в междинния Изток. Той поддържа доста положителни връзки със западните европейски страни, Съединени американски щати и Израел.
Императорски щандарт на Мохамед Реза Пахлави
През 1975 година Пахлави анулира многопартийната система и афишира, че Иран е „ възкръсваща “ страна с една партия, сходно на Съюз на съветските социалистически републики и Ирак. Той основава и тайната полиция САВАК за битка с дисидентството в страната. Същевременно, Реза Пахлави води непрекъсната политика на модернизиране на стопанската система, в това число на аграрното произвеждане.
По време на по този начин наречената Бяла революция Реза Пахлави вкарва условие за обучение на ислямските свещеници, което, дружно с даването на изборни и други жители права на дамите, нарушава старите ислямски обичаи в страната и му основава врагове измежду религиозната общественост.
Политиката на стопански напредък през 60-те и 70-те години е съпроводена с властнически вид ръководство, с което Пахлави влиза в остри несъгласия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ