В Русия особено тежко се приема, че кирилицата е българска
Трудно е да си дребна страна, дала нещо толкоз фундаментално на международната цивилизация като писменост, наложила се надалеч зад нейните лимити. Затова и делото на светите солунски братя постоянно е било или отричано, или най-малко омаловажавано.
Особено тежко се е приемал този факт в Русия. Там са преливали от девет кладенци вода, с цел да потвърдят по какъв начин делото на Кирил и Методий е обвързвано с Киевската Рус, а не с България, разказава Константин Събчев в материал в " Телеграф ".
Създадена е още от времето на Михаил Ломоносов (1711-1765), легендата гласи, че по време на хазарската си задача в Крим братята видели " рушки букви “, които им послужили за основаването на глаголицата. Е, несъмнено локалните са се опитвали да напишат нещо, само че както отбелязва Черноризец Храбър: " Прочее, преди славяните нямаха книги, само че бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и внезапни. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската тирада с римски и гръцки букви без устроение. “
Опитите не престават и в наши дни. През 2017 година самият Владимир Путин съобщи, че славянската книжовност е " пристигнала при нас от македонската земя ", наливайки масло в огъня на антибългарската нервност в Скопие, където, несъмнено, от дълго време са оповестили Кирил и Методий за македонци. В навечерието на 24 май през 2020 година Руският културен център в София показа Кирил и Методий като " реформатори на славянската писменост ", " основатели на църковнославянския език " и " първи разпространители на грамотността и просветата в Русия ", което провокира неразбиране измежду академичната общественост и гневни реакции измежду цялото общество. Бяха припомнени думите на починалия учен Дмитрий Лихачов, който назова България " люлката на славянската просвета, дала на източните славяни висшия пласт на езика “ и на сънародничката му Раля Михайловна Цейтлин, която поредно в проучванията си признава българския темперамент на Кирило-Методиевия език.
И че през 1985 година по самодейност на Българска академия на науките и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в София бе извършена академична полемика по тематиката, която приключва с формален протокол, в чието умозаключение се споделя: " Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският акцент на българския език през IX век “.
Другият метод да се подмени историята бе дезинформация или просто мълчанието. Всеки българин, който е бил за повече време в някогашния Съветски съюз (включително създателят на тези редове), биваше покъртен от незнанието на междинния жители на страната по въпроса. Неведнъж са ми задавали въпроса: " На каква писменост сте писали до Втората международна война? “ И откровено имаха вяра, че буквите, с които пишат, са основани от Петър Велики. Други непосредствено отиваха до Ленин.
Слава Богу, в останалия свят славят и почитат основателите на нашата писменост и светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Преклонението пред делото им стартира от Средновековието, незабавно след канонизирането им за светци, което е квалифицирано още от техните възпитаници. Десетки са статуите, паметниците, барелефите на светите Кирил и Методий в Чехия и Словакия, където те са знак на просветата и знанието, на духовността и моралното предимство на славянството.
Особено тежко се е приемал този факт в Русия. Там са преливали от девет кладенци вода, с цел да потвърдят по какъв начин делото на Кирил и Методий е обвързвано с Киевската Рус, а не с България, разказава Константин Събчев в материал в " Телеграф ".
Създадена е още от времето на Михаил Ломоносов (1711-1765), легендата гласи, че по време на хазарската си задача в Крим братята видели " рушки букви “, които им послужили за основаването на глаголицата. Е, несъмнено локалните са се опитвали да напишат нещо, само че както отбелязва Черноризец Храбър: " Прочее, преди славяните нямаха книги, само че бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и внезапни. Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската тирада с римски и гръцки букви без устроение. “
Опитите не престават и в наши дни. През 2017 година самият Владимир Путин съобщи, че славянската книжовност е " пристигнала при нас от македонската земя ", наливайки масло в огъня на антибългарската нервност в Скопие, където, несъмнено, от дълго време са оповестили Кирил и Методий за македонци. В навечерието на 24 май през 2020 година Руският културен център в София показа Кирил и Методий като " реформатори на славянската писменост ", " основатели на църковнославянския език " и " първи разпространители на грамотността и просветата в Русия ", което провокира неразбиране измежду академичната общественост и гневни реакции измежду цялото общество. Бяха припомнени думите на починалия учен Дмитрий Лихачов, който назова България " люлката на славянската просвета, дала на източните славяни висшия пласт на езика “ и на сънародничката му Раля Михайловна Цейтлин, която поредно в проучванията си признава българския темперамент на Кирило-Методиевия език.
И че през 1985 година по самодейност на Българска академия на науките и Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики в София бе извършена академична полемика по тематиката, която приключва с формален протокол, в чието умозаключение се споделя: " Народната основа на езика на Кирило-Методиевските преводи се явява солунският акцент на българския език през IX век “.
Другият метод да се подмени историята бе дезинформация или просто мълчанието. Всеки българин, който е бил за повече време в някогашния Съветски съюз (включително създателят на тези редове), биваше покъртен от незнанието на междинния жители на страната по въпроса. Неведнъж са ми задавали въпроса: " На каква писменост сте писали до Втората международна война? “ И откровено имаха вяра, че буквите, с които пишат, са основани от Петър Велики. Други непосредствено отиваха до Ленин.
Слава Богу, в останалия свят славят и почитат основателите на нашата писменост и светите братя равноапостоли Кирил и Методий. Преклонението пред делото им стартира от Средновековието, незабавно след канонизирането им за светци, което е квалифицирано още от техните възпитаници. Десетки са статуите, паметниците, барелефите на светите Кирил и Методий в Чехия и Словакия, където те са знак на просветата и знанието, на духовността и моралното предимство на славянството.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ