Владислав Апостолов: Почти всяко едно десетилетие може да бъде дефинирано през филм на Мартин Скорсезе
Трудно е да се преувеличи какъв брой централна фигура е Мартин Скорсезе освен в американското, само че и в международното кино. Много хора го дефинират като най-великия жив и работещ режисьор в света. Той има извънредно киномански жанр. Това сподели в предаването " Сториборд “ с водещ Благой Иванов по Радио " Фокус “ Владислав Апостолов – публицист, киноман и културен коментатор.
Той означи, че режисьорът продължава да снима филми на най-високо равнище. " Всеки идващ наподобява още по-голям, още по-разточителен и великански и в това време има този извънредно елементарно различим от всеки познавач на киното на Скорсезе почерк “, изясни журналистът.
" Коварни улици “ празнува половин век от своето излизане. Още с него режисьорът се декларира като млад талант на самостоятелното кино.
" Връщайки се 50 години обратно от " Коварни улици “, съвсем всяко едно десетилетие може да бъде дефинирано през филм на Мартин Скорсезе “, съобщи Владислав Апостолов.
Той означи, че идентичността на Скорсезе е избрана от мигрантските му корени. " За разлика от други режисьори с по-буржоазно родословие, той в действителност е артикул на работническата класа. Израства в рисковите улици на " Малката Италия “ в Ню Йорк. Той е болнавото хлапе, страда от астма и самичък споделя в доста свои изявленията, автобиографии и документални филми по какъв начин поради това, че здравословното му положение не му е разрешавало да излиза и да играе с другите хлапета толкоз доста, той е гледал филми, телевизия, всмукнал е магията на преносимия облик. В по-късните си години като характерен млад итало-американец се допира до оня свят на проведената престъпност, на мафията, на бандите.
Заедно с младия тогава Робърт де Ниро са в разнообразни враждуващи улични банди. Именно този му опит въодушевява първия му същински игрален авторски филм – " Коварни улици “, където той значително базира персонажа на Харви Кайтел на себе си и работи с Робърт де Ниро, който прави именитата роля на Джони Бой “, описа Апостолов.
В края на 80-те и през 90-те години стилът на Скорсезе към този момент е доста мощно и ясно самостоятелен. " От киноман, въодушевен от остарялото американско кино, златната ера на Холивуд, по този начин и от Френската нова вълна, бунтарите, революционерите от Европа, по този начин и от Азия – Куросава, Ясуджиро Озу, в един миг всички стартират да се въодушевяват от Скорсезе. Американското кино значително е и артикул на това, което Скорсезе му е дал през 70-те с " Коварни улици “ и с " Шофьор на такси “, 80-те с " Разяреният бик “, с " Добри момчета “ – абсолютният шедьовър, който в действителност дефинира началото на 90-те и самото десетилетие като хармония, като постмодерно превръщане към себе си и предишното “, разяснява журналистът.
Темата за възхода, падението и саморазрушението е постоянно срещана тематика в творчеството на режисьора. " Самият той разказва по какъв начин това болнаво хлапе внезапно след триумфа на " Коварни улици “ и " Шофьор на такси “ се оказва на върха на света и стартира да живее като рок звезда – доста кокаин, доста секс, доста безсънни нощи. В последна сметка той рухва душевен и физически и след големия си триумф се озовава в болница. Един от методите да го извадят от това състояние е предлагането на Пол Шрейдър да създадат " Разяреният бик “. " Разяреният бик “ е съвсем поръчков филм. Не си проличава от самия шедьовър, от дълбочината на психологическия портрет, от това проучване на мъжеството. “
Водещият на предаването Благой Иванов означи, че стилът на Мартин Скорсезе е доста сложен и характерен. " Той работи в някои филми доста интензивно с глас зад кадър, в други въобще няма подобен. Понякога употребява дълги непрекъснати фрагменти, в други случаи може да употребява извънредно екзалтиран монтаж. Може да направи подиуми на неописуемо принуждение, напрежение и престрелки и в същото време има доста подиуми, които са мудни и съзерцателни “, изясни той.
Благой Иванов описа за последния филм на Мартин Скорсезе – " Убийците на цветната луна “, основан на публицистична книга. " Това е филм, който евентуално може да бъде политизиран и е морална история, само че на процедура се случва без морализиране. Това, което главно отличава Скорсезе от актуалното кино, е неналичието на морализиране и това, че той работи аналогово и се пробва да прави нещата по някакъв физически метод, а не извънредно цифрово. “
Той означи, че режисьорът продължава да снима филми на най-високо равнище. " Всеки идващ наподобява още по-голям, още по-разточителен и великански и в това време има този извънредно елементарно различим от всеки познавач на киното на Скорсезе почерк “, изясни журналистът.
" Коварни улици “ празнува половин век от своето излизане. Още с него режисьорът се декларира като млад талант на самостоятелното кино.
" Връщайки се 50 години обратно от " Коварни улици “, съвсем всяко едно десетилетие може да бъде дефинирано през филм на Мартин Скорсезе “, съобщи Владислав Апостолов.
Той означи, че идентичността на Скорсезе е избрана от мигрантските му корени. " За разлика от други режисьори с по-буржоазно родословие, той в действителност е артикул на работническата класа. Израства в рисковите улици на " Малката Италия “ в Ню Йорк. Той е болнавото хлапе, страда от астма и самичък споделя в доста свои изявленията, автобиографии и документални филми по какъв начин поради това, че здравословното му положение не му е разрешавало да излиза и да играе с другите хлапета толкоз доста, той е гледал филми, телевизия, всмукнал е магията на преносимия облик. В по-късните си години като характерен млад итало-американец се допира до оня свят на проведената престъпност, на мафията, на бандите.
Заедно с младия тогава Робърт де Ниро са в разнообразни враждуващи улични банди. Именно този му опит въодушевява първия му същински игрален авторски филм – " Коварни улици “, където той значително базира персонажа на Харви Кайтел на себе си и работи с Робърт де Ниро, който прави именитата роля на Джони Бой “, описа Апостолов.
В края на 80-те и през 90-те години стилът на Скорсезе към този момент е доста мощно и ясно самостоятелен. " От киноман, въодушевен от остарялото американско кино, златната ера на Холивуд, по този начин и от Френската нова вълна, бунтарите, революционерите от Европа, по този начин и от Азия – Куросава, Ясуджиро Озу, в един миг всички стартират да се въодушевяват от Скорсезе. Американското кино значително е и артикул на това, което Скорсезе му е дал през 70-те с " Коварни улици “ и с " Шофьор на такси “, 80-те с " Разяреният бик “, с " Добри момчета “ – абсолютният шедьовър, който в действителност дефинира началото на 90-те и самото десетилетие като хармония, като постмодерно превръщане към себе си и предишното “, разяснява журналистът.
Темата за възхода, падението и саморазрушението е постоянно срещана тематика в творчеството на режисьора. " Самият той разказва по какъв начин това болнаво хлапе внезапно след триумфа на " Коварни улици “ и " Шофьор на такси “ се оказва на върха на света и стартира да живее като рок звезда – доста кокаин, доста секс, доста безсънни нощи. В последна сметка той рухва душевен и физически и след големия си триумф се озовава в болница. Един от методите да го извадят от това състояние е предлагането на Пол Шрейдър да създадат " Разяреният бик “. " Разяреният бик “ е съвсем поръчков филм. Не си проличава от самия шедьовър, от дълбочината на психологическия портрет, от това проучване на мъжеството. “
Водещият на предаването Благой Иванов означи, че стилът на Мартин Скорсезе е доста сложен и характерен. " Той работи в някои филми доста интензивно с глас зад кадър, в други въобще няма подобен. Понякога употребява дълги непрекъснати фрагменти, в други случаи може да употребява извънредно екзалтиран монтаж. Може да направи подиуми на неописуемо принуждение, напрежение и престрелки и в същото време има доста подиуми, които са мудни и съзерцателни “, изясни той.
Благой Иванов описа за последния филм на Мартин Скорсезе – " Убийците на цветната луна “, основан на публицистична книга. " Това е филм, който евентуално може да бъде политизиран и е морална история, само че на процедура се случва без морализиране. Това, което главно отличава Скорсезе от актуалното кино, е неналичието на морализиране и това, че той работи аналогово и се пробва да прави нещата по някакъв физически метод, а не извънредно цифрово. “
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ