Сватбеното шествие минавало по “Витошка”! Задължително
Трудно е да се повярва през днешния ден, само че по този начин е било в миналото - и в София, и в провинцията: по “главната улица ” минава както сватбеното, по този начин и погребалното шествие.
И защото и едното, и другото нормално върви с музика, няма по какъв начин някой в къщите в близост да не разбере и да не отвори прозореца, да не надвеси глава и ококори очи, да не се струпат на балкончето любопитни дами и деца, да не изскочат и да тръгнат след сватбата (погребението) жадни за злословия слугинчета, които след това ще се върнат и ще разправят на останалите: кой, какво, къде, за какво, какъв брой...
За годежите и сватбите в миналото важи правилото: родителите се оглеждат овреме за подобаващата мома или момък, щото те знаят по-добре, имат опит и са наясно какво им приляга и отива като семейство. Да си напомним Захарий Стоянов и “Записки по българските въстания”, където създателят споделя по какъв начин родителите на котленските овчари годяват синовете си в тяхно неявяване. Често пъти овчарят, запилян с години някъде по Добруджа с овцете, разбирал, че са му избрали брачна половинка по проводената от годеницата варакосана китка от здравец, вързана с червен конец.
Понякога го и женели в негово неявяване, единствено с калпака, комплициран на сватбената софра до булката
Просто тъй като имали потребност от още едни работни ръце против беритба, примерно...
В градовете, изключително в огромните, нещата са малко по-различни, само че единствено за богатите, за една тънка каста високопоставени по обучение и занимание българи, чиито деца имат друга настройка и визия за връзките сред мъжа и дамата в обществото, привнесени от странство. Там младите се срещат и в компании, в читалищата, по “ларгото”, в градската градина, в сладкарницата, на панаира...
Момъкът избира бъдещата си брачна половинка посредством сватовници, които му внушават, че
дъщерята на еди-кой си е “сгодна за него”
Че е работна, послушна и от сой. Сватовниците, нормално по-възрастни хора, се употребяват с доверие и умеят да водят дипломатически диалози. Ако е склонен, кандидат-женихът се разпорежда да “сгледат” посочената мома. Сватовничката отива без предупреждение рано сутринта в дома на девойката, с цел да й види “скопоса” - дали е ранобудна, шетлива, чиста... Пак тя дебне нищо неподозиращото момиче в градската баня, с цел да я огледа от всички страни и от близко - да не би да има някакви телесни недостатъци или белези, които подсказват за заболявания...
Едва тогава момъкът праща при родителите й своята майка, баба, женена сестра, с цел да уведомят, че в избран ден ще дойдат да я “поискат”. Слага се софра, дълго и обширно си самопохвалват “стоката”...
При формалния годеж кандидат-женихът идва в дома на бъдещата младоженка дружно с татко си, чичо си, вуйчо си (само мъже!), носейки тъкмо избрани от традицията блага - паница с шекер, пръстен и алтън (или три махмудии, вързани в кърпа), както и бродирани по краищата тъкани кърпи. Пръстенът е прикован към китка здравец.
От страна на момичето също сервират блага - пръстен, хавлии, риза и долни гащи. На тази аудиенция момата не се вестява, тя слухти обезпокоена някъде в прилежаща стая.
Може да види бъдещия си брачен партньор единствено в тил,
откакто си тръгне, от някой “харалък” на вратата. На някой идващ ден претендентът още веднъж идва, със същите придружители, с цел да целуне на новите си родственици ръка, и тогава момичето излиза с наведена глава, целува и то ръка на гостите и те го подаряват с дребни дарове, нормално рубета.
Времето сред годежа и сватбата - година, че и две. Така всички имат време да се подготвят.
По-голямата тежест в приготовленията падат върху момината страна - да се довърши чеизът и да се донатъкмят подаръците, съгласно броя и възрастта на новите родственици. Оттук нататък годеницата не може да излезе сама от къщи, с изключение на на черква и на комкване (причестяване).
За празниците годеникът праща наложително халва или бонбони в къщата на бъдещата си брачна половинка. Сега може да я вижда по-често, само че постоянно в наличието на възрастни родственици, в никакъв случай уединено.
На годеника му е запретено да нощува в къщата на момата.
За да не й излезе неприятно име
Сватбата почва в сряда и свършва в сряда. Според обичая годеникът би трябвало да даде на тъща си копринен плат за рокля, на тъста - сукнен плат за кюрк (палто), на братята и сестрите на годеницата - обувки и платове за облекла.
Булката получава най-големия подарък от бъдещия си мъж: копринена рокля, джубе (връхна дреха), тас, пещимал (хавлия за баня), обеци, чорапи, ръченици, огледало, гребен, ножици и други по-дребни предмети.
За момковата рода: ризи за свекъра, свекървата и деверите, ръченици за зълвите. Пренасянето на чеиза от едната в другата къща става в деня на сватбата, нормално с огромна волска кола с високи и дълги ритли.
В по-късни години чеизът е в сандъци, а сандъците са в два-три файтона, като по-красивите и скъпи движимости са извадени извън да се видят
- копринени ризи, юргани, дюшеци, бродирани пантуфли и прочие
Баба или вуйна на момичето изяснява и демонстрира кое какво е на любопитните посетители или инцидентни минувачи.
В своята мемоарна книга софиянецът Георги Каназирски-Верин твърди, че сватбите минавали по “Витошка” и че файтоните с писаните сандъци трябвало да покажат “на света”, че момата не е беднячка, въпреки че нерядко сандъците били празни... Пак той твърди, че варварските традиции с проявлението на булченската риза в доказателство на моминската “честност”, както и черпенето на сутринта с “блага ракия” губят последователно своята атрактивност, въпреки че по негово време към момента тези понятия съществуват. Както и сватбените гърмежи на двора, когато новоизлюпеният брачен партньор давал знак, че е съумял да смъкна многочислените пластове от облекла на младоженката и да “премине Рубикон”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
И защото и едното, и другото нормално върви с музика, няма по какъв начин някой в къщите в близост да не разбере и да не отвори прозореца, да не надвеси глава и ококори очи, да не се струпат на балкончето любопитни дами и деца, да не изскочат и да тръгнат след сватбата (погребението) жадни за злословия слугинчета, които след това ще се върнат и ще разправят на останалите: кой, какво, къде, за какво, какъв брой...
За годежите и сватбите в миналото важи правилото: родителите се оглеждат овреме за подобаващата мома или момък, щото те знаят по-добре, имат опит и са наясно какво им приляга и отива като семейство. Да си напомним Захарий Стоянов и “Записки по българските въстания”, където създателят споделя по какъв начин родителите на котленските овчари годяват синовете си в тяхно неявяване. Често пъти овчарят, запилян с години някъде по Добруджа с овцете, разбирал, че са му избрали брачна половинка по проводената от годеницата варакосана китка от здравец, вързана с червен конец.
Понякога го и женели в негово неявяване, единствено с калпака, комплициран на сватбената софра до булката
Просто тъй като имали потребност от още едни работни ръце против беритба, примерно...
В градовете, изключително в огромните, нещата са малко по-различни, само че единствено за богатите, за една тънка каста високопоставени по обучение и занимание българи, чиито деца имат друга настройка и визия за връзките сред мъжа и дамата в обществото, привнесени от странство. Там младите се срещат и в компании, в читалищата, по “ларгото”, в градската градина, в сладкарницата, на панаира...
Момъкът избира бъдещата си брачна половинка посредством сватовници, които му внушават, че
дъщерята на еди-кой си е “сгодна за него”
Че е работна, послушна и от сой. Сватовниците, нормално по-възрастни хора, се употребяват с доверие и умеят да водят дипломатически диалози. Ако е склонен, кандидат-женихът се разпорежда да “сгледат” посочената мома. Сватовничката отива без предупреждение рано сутринта в дома на девойката, с цел да й види “скопоса” - дали е ранобудна, шетлива, чиста... Пак тя дебне нищо неподозиращото момиче в градската баня, с цел да я огледа от всички страни и от близко - да не би да има някакви телесни недостатъци или белези, които подсказват за заболявания...
Едва тогава момъкът праща при родителите й своята майка, баба, женена сестра, с цел да уведомят, че в избран ден ще дойдат да я “поискат”. Слага се софра, дълго и обширно си самопохвалват “стоката”...
При формалния годеж кандидат-женихът идва в дома на бъдещата младоженка дружно с татко си, чичо си, вуйчо си (само мъже!), носейки тъкмо избрани от традицията блага - паница с шекер, пръстен и алтън (или три махмудии, вързани в кърпа), както и бродирани по краищата тъкани кърпи. Пръстенът е прикован към китка здравец.
От страна на момичето също сервират блага - пръстен, хавлии, риза и долни гащи. На тази аудиенция момата не се вестява, тя слухти обезпокоена някъде в прилежаща стая.
Може да види бъдещия си брачен партньор единствено в тил,
откакто си тръгне, от някой “харалък” на вратата. На някой идващ ден претендентът още веднъж идва, със същите придружители, с цел да целуне на новите си родственици ръка, и тогава момичето излиза с наведена глава, целува и то ръка на гостите и те го подаряват с дребни дарове, нормално рубета.
Времето сред годежа и сватбата - година, че и две. Така всички имат време да се подготвят.
По-голямата тежест в приготовленията падат върху момината страна - да се довърши чеизът и да се донатъкмят подаръците, съгласно броя и възрастта на новите родственици. Оттук нататък годеницата не може да излезе сама от къщи, с изключение на на черква и на комкване (причестяване).
За празниците годеникът праща наложително халва или бонбони в къщата на бъдещата си брачна половинка. Сега може да я вижда по-често, само че постоянно в наличието на възрастни родственици, в никакъв случай уединено.
На годеника му е запретено да нощува в къщата на момата.
За да не й излезе неприятно име
Сватбата почва в сряда и свършва в сряда. Според обичая годеникът би трябвало да даде на тъща си копринен плат за рокля, на тъста - сукнен плат за кюрк (палто), на братята и сестрите на годеницата - обувки и платове за облекла.
Булката получава най-големия подарък от бъдещия си мъж: копринена рокля, джубе (връхна дреха), тас, пещимал (хавлия за баня), обеци, чорапи, ръченици, огледало, гребен, ножици и други по-дребни предмети.
За момковата рода: ризи за свекъра, свекървата и деверите, ръченици за зълвите. Пренасянето на чеиза от едната в другата къща става в деня на сватбата, нормално с огромна волска кола с високи и дълги ритли.
В по-късни години чеизът е в сандъци, а сандъците са в два-три файтона, като по-красивите и скъпи движимости са извадени извън да се видят
- копринени ризи, юргани, дюшеци, бродирани пантуфли и прочие
Баба или вуйна на момичето изяснява и демонстрира кое какво е на любопитните посетители или инцидентни минувачи.
В своята мемоарна книга софиянецът Георги Каназирски-Верин твърди, че сватбите минавали по “Витошка” и че файтоните с писаните сандъци трябвало да покажат “на света”, че момата не е беднячка, въпреки че нерядко сандъците били празни... Пак той твърди, че варварските традиции с проявлението на булченската риза в доказателство на моминската “честност”, както и черпенето на сутринта с “блага ракия” губят последователно своята атрактивност, въпреки че по негово време към момента тези понятия съществуват. Както и сватбените гърмежи на двора, когато новоизлюпеният брачен партньор давал знак, че е съумял да смъкна многочислените пластове от облекла на младоженката и да “премине Рубикон”.
Петя АЛЕКСАНДРОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ