Всички обичат Пената, защото остана човек от народа
Трудно е да се напише нещо за Димитър Пенев след поклонението на 5 януари, което събра хиляди българи на националния ни стадион. Там, където Стратега изкова най-големите успехи като състезател и треньор. Трудно, след шалчетата и венците от тимовете Левски, Славия, Миньор, Берое, носени от просълзени последователи на тези и още кой знае какъв брой други. За цесекарите даже не приказваме.
Толкова чиста любов към спортна персона, а и освен, новата история на България не помни. И повода, най-малко за мен, не са безкрайните победи на Пената на футболното поле. Причината е напълно друга. Годините и триумфите не го трансформираха. За едни беше чичо Митко, за други - бат` Пена, Пената, Старши, Стратега, господин Пенев. За всички обаче остана човек от народа, а това е най-важното.
Имал съм десетки срещи с Пената, мога да потвърдя, за него изцяло задоволителен беше светът сред улица " Чехов ", на която живееше, " Армията ", родното Мировяне и колоритните кръчми на Горубляне и Панчарево. Неслучайно през 1998 година, когато ЦСКА пътуваше за мач из фиордите на Норвегия и всички разясниха с възхита,
Стратега отсече с скука: " Нищо повече от Пасарел ".
Обичаше местата, където сядаха локалните. Дали на кафето пред " Армията ", или в " Окото " (от оня негов лаф пред колежка: " Е, по какъв начин къде е " Окото " - против " Петела " ), при неговия другар Радко в Горубляне или на минералната баня в Панчарево. Всъщност последното ми огромно изявление с него беше тъкмо там. Заварих го да лафи с старата жена, която къса билети за басейна. После седнахме в кръчмето в профил.
Той се сливаше с елементарните хора. Нямаше искания за маса, стига лятото да има от обичаното му бяло вино, а през останалото време водка. " Вече пеят ", уточни ми бутилките чичо Митко при едно друго изявление някъде по този негов маршрут. Сиренце, мезе, изцяло му стигаше. Не държеше на колите, караше дълго време стар мерцедес, след това - с години длъжностен форд. Да не приказвам за телефоните. По-скоро бяха грижа, защото непрекъснато ги захвърляше някъде из купето и не можеше да ги открие. Много пушеше, постоянно оставаше без цигари. Къде от нерви към мач, къде по табиет.
Въобще, към него имаше един доста забавен проведен безпорядък, както през 1994 година международните експерти дефинираха футбола на Пеневата чета.
В този безпорядък се криеше неповторим сексапил
Димитър Пенев вършееше из този собствен " бермудски четириъгълник " с цялата си палитра от истории, другари, лафове. Навсякъде го брояха за собствен човек, както и той тях. Познаваше на всеки ъгъл странни птици, които наричаше Жоро, Шофьорчето, Футболистчето, Седмичката, Малкия и всевъзможни сходни избрания. Когато не се сещаше за име, се обръщаше с почтителните шефе, шефче или шефке.
Толкова чиста любов към спортна персона, а и освен, новата история на България не помни. И повода, най-малко за мен, не са безкрайните победи на Пената на футболното поле. Причината е напълно друга. Годините и триумфите не го трансформираха. За едни беше чичо Митко, за други - бат` Пена, Пената, Старши, Стратега, господин Пенев. За всички обаче остана човек от народа, а това е най-важното.
Имал съм десетки срещи с Пената, мога да потвърдя, за него изцяло задоволителен беше светът сред улица " Чехов ", на която живееше, " Армията ", родното Мировяне и колоритните кръчми на Горубляне и Панчарево. Неслучайно през 1998 година, когато ЦСКА пътуваше за мач из фиордите на Норвегия и всички разясниха с възхита,
Стратега отсече с скука: " Нищо повече от Пасарел ".
Обичаше местата, където сядаха локалните. Дали на кафето пред " Армията ", или в " Окото " (от оня негов лаф пред колежка: " Е, по какъв начин къде е " Окото " - против " Петела " ), при неговия другар Радко в Горубляне или на минералната баня в Панчарево. Всъщност последното ми огромно изявление с него беше тъкмо там. Заварих го да лафи с старата жена, която къса билети за басейна. После седнахме в кръчмето в профил.
Той се сливаше с елементарните хора. Нямаше искания за маса, стига лятото да има от обичаното му бяло вино, а през останалото време водка. " Вече пеят ", уточни ми бутилките чичо Митко при едно друго изявление някъде по този негов маршрут. Сиренце, мезе, изцяло му стигаше. Не държеше на колите, караше дълго време стар мерцедес, след това - с години длъжностен форд. Да не приказвам за телефоните. По-скоро бяха грижа, защото непрекъснато ги захвърляше някъде из купето и не можеше да ги открие. Много пушеше, постоянно оставаше без цигари. Къде от нерви към мач, къде по табиет.
Въобще, към него имаше един доста забавен проведен безпорядък, както през 1994 година международните експерти дефинираха футбола на Пеневата чета.
В този безпорядък се криеше неповторим сексапил
Димитър Пенев вършееше из този собствен " бермудски четириъгълник " с цялата си палитра от истории, другари, лафове. Навсякъде го брояха за собствен човек, както и той тях. Познаваше на всеки ъгъл странни птици, които наричаше Жоро, Шофьорчето, Футболистчето, Седмичката, Малкия и всевъзможни сходни избрания. Когато не се сещаше за име, се обръщаше с почтителните шефе, шефче или шефке.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ