Договорът САЩ-Британия-Австралия е катастрофа за ЕС, която се събуди в нов геополитически свят
Трудно е да се надцени смисъла на по този начин наречения и косвеното геополитическо злополучие за Европейски Съюз, написа за The Spectator Волфганг Мюнхауер някогашен съредактор на Financial Times Deutschland и шеф на Eurointelligence.
Алиансът е кулминационната точка на голям брой европейски провали: доверчивост на най-високото равнище на Европейски Съюз по отношение на външната политика на САЩ; Политическите неверни преценки на Брюксел за Джо Байдън и китайската му стратегия; компулсивната фикс идея по Доналд Тръмп; и опитът да се укрие Тереза Мей по време на договарянията за Брекзит. Ако третирате Обединеното кралство като стратегически съперник, не се изненадвайте, когато Обединеното кралство експлоатира областите, където се радва на конкурентно преимущество.
Европейски Съюз се се простреля самичък в крайници посредством мързеливо групово мислене. Докато немските политически партии към момента разискват плюсовете и минусите на НАТО, администрацията на Байдън минава оттатък НАТО към многополюсна отбранителна тактика. НАТО остава дирек, само че в този момент се добавя от неофициални индо-тихоокеански съюзи. Един от тях е четворката: Съединени американски щати, Япония, Индия и Австралия. Five Eyes е неофициален разследващ съюз сред Съединени американски щати, Канада, Англия, Австралия и Нова Зеландия. Aukus е контракт за нуклеарни подводници сред Съединени американски щати, Англия и Австралия. Това е променливата геометрия на новия интернационален ред - до момента в който монолитният Европейски Съюз е затънал със своите 27 членове с право на несъгласие в Съвета по външни работи.
Инвестициите на Обединеното кралство в модерни отбранителни технологии (и някои от техните цивилни потомци) са подредени в друг ред по отношение на другите европейски страни. Естествено е, че Съединени американски щати се обръщат към Обединеното кралство за този съответен план, целящ да ограничи въздействието на Китай.
Рори Меткалф, началник на колежа за национална сигурност в Австралийския народен университет, написа в New Stateman, че договорката е подписана в коридорите на срещата на върха на Г-7 в Корнуол през юни. Австралия търси по-голяма отбрана. Това, което убеди австралийците да се откажат от френския контракт е желанието на Съединени американски щати и Англия да споделят своите нуклеарни технологии. Меткалф заключава, че Англия е станала част от нещо значимо в Индо-Тихоокеанския район.
Алиансът Aukus носи опасности и за Англия. Основният не е толкоз гневът на Европейски Съюз, а опцията да бъде замесен в бъдеща война в Индо-Тихоокеанския район. Тереза Мей, която в този момент е народен представител на назад във времето на аварийна пейка, през вчерашния ден повдигна опцията за война в Тайван. Но сега този съюз съставлява следващия успех след Брекзит за Борис Джонсън след бързото разпространяване на ваксини.
Европейски Съюз би трябвало да създаде лични тактики за защита и сигурност след пакта САЩ-Австралия-Великобритания
" Ние би трябвало да оцеляваме сами, както другите го вършат "
И по този начин, къде остава Европа?
На този стадий съществуват три необятни благоприятни условия за Европейски Съюз. Първият вид е да продължи да бърка и да се лута без посока, съпроводена от някои неефективни грандиозни схеми като специфичната ударна мощ. Това е PR-базирана версия на европейската интеграция. Ще работи добре с медиите, само че няма да реши казуса. Второ, да премине към стратегическа автономност от Съединени американски щати, развивайки свободата да установите разнообразни връзки с Китай въз основа на стратегически ползи. Това допуска полемика за това какви са стратегическите ползи. Във втората стъпка Европейски Съюз ще би трябвало да сътвори правна и политическа рамка, в която тези стратегически ползи да бъдат наложени, което е монументална задача. Трето, подсилване на стратегическия съюз със Съединени американски щати.
Опцията за стратегическа автономност наподобява най-желаната - само че изисква цялостно рестартиране на конституционния ред на Европейски Съюз. Това не е смяна в политиката или друго PR упражнение. Въпросът надвишава гласуването с квалифицирано болшинство в Съвета по външни работи. Причината Тръмп и Байдън да създадат това, което направиха, е, че агитираха за своята политика и бяха определени. Европейски Съюз е основан като митнически съюз и обединен пазар. Той е единствено на половина построен като паричен съюз. Той въобще не е построен като стратегически защитителен съюз.
Истинската стратегическа автономност изисква смяна на контракта: Създаването на федерален съюз, в който външната политика и сигурността съставляват обрисувана област от компетентността на Европейски Съюз. Той ще би трябвало да бъде допълнен от фискален съюз за облагане с налози и увеличение на дълга. Това ще изисква конституционни промени в някои държави-членки, като Германия да вземем за пример. Версията за възрастни на стратегическата автономност е доста съществено начинание. Дискусиите, които се водят по този въпрос в европейските столици, не са в тази категория.
Да се съгласува непрекъснато със Съединени американски щати не е добър вид, защото Вашингтон явно упорства за своите едностранни ползи. Това значи, че опцията по дифолт е да продължите да бъркате и да се преструвате, че някакво алегорично военно съдействие - като взаимен щаб или дребна мощ за бърза реакция - съставлява нещо действително. Междувременно държавите-членки ще организират свои лични национални търговски и капиталови политики с сходни на Русия и Китай - а ролята на Европейски Съюз ще продължи да се свежда до установяване на минимална правна отбрана според актуалните контракти на Европейски Съюз. Европейски Съюз не съумя да разубеди Германия от газопровода " Северен поток 2 ", само че Европейският съд съумя да наложи правила за достъп и лоялна конкуренция в границите на германско-руската договорка. Това е по-добре от нищо, само че Европейски Съюз пропуща опцията да преследва своите геостратегически ползи.
И по този начин, какво да кажем за Франция, отхвърления член в изолирания Европейски Съюз? и измяната, както разяснява Жан-Ив Льо Дриан, министър на защитата. Този нов съюз има стопански, стратегически и политически последствия за Франция и Европа, които занапред ще бъдат оценени. Франция е една от дребното нуклеарни сили, присъстващи в Индо-Тихоокеанския район посредством своите отвъдморски територии. Дом на 1,5 милиона френски жители и 8 000 бойци. Естествено има мощен стратегически интерес в района.
Съединени американски щати демонстрираха, че могат да тормозят всички към себе си и да накарат съдружниците си да обхванат съвсем всичко.
Разбираемо е, че Дриан, който преговаряше от името на Франция по време на първичната австралийска договорка, се усеща измамен и като цялостна загуба на време. Но може и да не е по този начин, в случай че той и Макрон могат да намерят верния метод да продължат напред.
Каква роля ще играе Франция в бъдеще? Това е единствената страна от Европейски Съюз със сериозен дял в Индо-Тихоокеанския район и е единствената нуклеарна мощ в Европа, с изключение на Англия. Но най-големият риск е да се върнем към историческите препратки. Шарл дьо Гол стана неприятелски по отношение на господството на Съединени американски щати и Англия в НАТО. Той извади френския флот от взаимното командване и забрани нуклеарните оръжия на НАТО да бъдат ситуирани във Франция. Този път може да е друго. Франция даде ясно да се разбере в първото си изказване в отговор на Akus, че съдействието с Австралия и Съединени американски щати ще продължи.
Дългосрочният отговор ще би трябвало да се основава на отбягване на изкушението да се изгорят мостовете, а за Съединени американски щати, Англия и Австралия ще е по-добре да измислят някоя и друга концепция.
Във вътрешен проект тази нова геополитическа действителност играе директно в предизборната акция за френски президент. Франция също заема идващото ротационно председателство на Европейски Съюз, като общата европейска отбранителна тактика към този момент е на дневен ред. Изведнъж геополитическата роля на Франция още веднъж е на масата. Това е домакински терен за Макрон, повече, в сравнение с за съперниците му. Въпросът е дали Макрон може да насочи Франция през унижението и да построи нов европейски роман в този нов свят на геополитически съюзи.
Блинкън успокоява Франция като жизненоважен сътрудник за изгубените $40 милиарда
Съединени американски щати не вижда проблем с контракта, Австралия да каже за какво желае американски технологии
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ




