Чешкият абсурд е предупреждение към Европа
Трудно е да се конкурира с балтийските републики или Полша във връзка с антируската интензивност, само че чешкото държавно управление от време на време съумява. Новата самодейност на Прага за ограничение на пътуванията в границите на Европейски Съюз за съветски дипломати е единствено един образец за такава сполучлива конкуренция. Примерът е толкоз ослепителен, че провокира известно комплициране измежду служителите на водещите страни от Европейския съюз и даже упълномощените от тях бюрократи в Брюксел.
Повечето страни от Източна Европа и останалата част от Европейски Съюз към момента живеят в разнообразни политически измерения. И в това отношение Чехия е просто гротеска, модел на държание, доведен до парадокс, съчетаващ бездънен провинциализъм и безпределно гранично разстройство на личността. За страдание е невероятно да се реши този техен екзистенциален проблем. Въпросът е единствено дали цяла Европа ще се трансформира в сходство на своите страни, на които единствено се смеят във Франция или Германия?
Всъщност не ни интересува какви вътрешни аргументи тласкат дребни страни като Чешката република към държание, което надвишава границите на дипломатическото благовъзпитание и просто здравия разсъдък. Дълбокото схващане за това е дело на експерти, посветили научната си кариера на проучването на тази част от европейското политическо пространство. Това не е изключително възнаграждаващо занятие, би трябвало да призная.
Но към момента могат да се научат някои уроци. Същността на казуса е, че в Източна Европа сме очевидци на цивилизационните последствия от неповторимото геополитическо местонахождение и свързаната с него история. Най-важното от тях е това гранично разстройство на хората, което се характеризира със свръхчувствителност, несигурно самочувствие, изменчиво въодушевление и импулсивност.
И Чехия е най-яркият образец тук. Неслучайно точно Чехия роди най-ярките литературни творби в жанра на парадокса през предишния век - романите на Франц Кафка и Ярослав Хашек. И за двамата прелестни създатели дейностите и обстановките, които са нелогични от позиция на елементарния здрав разсъдък, се трансформират в норма на държание.
Граничното положение е присъщо на източноевропейските политически култури без съвсем никакви изключения. Всички славянски и други нации, заселили се от финландската тайга до българските планини, преди време се оказват безусловно притиснати сред две мощни цивилизации: съветската и западноевропейската.
Руската цивилизация в никакъв случай не се е стремяла изключително да откри надзор над тях. Дори в балтийските земи нашите князе, преди появяването на кръстоносците, се задоволяваха да получават налог и нищо повече.
Но западноевропейските съседи, преди всичко германците, се държаха интензивно и настойчиво подчиняваха своите слаби съседи на изток.
Чешките земи пострадаха най-вече от този напън, защото те бяха безусловно вклинени в територии, обитаеми от германците. В резултат на това точно тук германизацията стигна най-далече и на процедура измести детайли от личната национална просвета. През първата половина на XVIIвек e последният опит за независимо установяване на бъдещето им - протестантското въстание, което послужи като начало на 30-годишната война в Европа. Бързо беше потиснато от австрийците и други католици и чехите в никакъв случай повече не се преструваха, че се развиват въз основа на личното си достолепие.
Обаче също по този начин се оказа невероятно да бъдат изцяло отстранени: те въпреки всичко бяха прекалено много за цялостна асимилация с германците. В резултат на това се случи най-трагичното: хората изцяло изгубиха своята еднаквост, само че се резервираха като физическа единица. Дори ориста на ирландците, подложени на британски гнет в продължение на епохи, се оказа по-успешна - в по-голямата си част те въпреки всичко съумяха да запазят религията си.
Този път в по-голяма или по-малка степен е следван от всички сътрудници на Чехия заради неподходящото им геополитическо състояние. Унгарците го отнасят малко по-малко, защото от средата на XIX век до края на Първата международна война те са една от двете най-важни народи в Австрийската империя. Балтийците са най-зле - тяхната държавност като цяло стана артикул на външнополитически условия. Самостоятелната еволюция е прекратена от немското настъпление на стадия на племенната система в края на XII век. Това, което се появи по-късно, е артикул на културно въздействие и конкуренция сред по-мощни цивилизации.
За поляците загубата на суверенитет през XVIII век се оказва съдбовна за националното съзнание - в този момент те не знаят по какъв начин да мислят по различен метод, с изключение на като се придържат към непознатите ползи.
След възобновяване на държавността през XX век Полша е галванизирана субстанция. Тя може да действа като страна единствено при външнополитическите условия, които направиха допустимо нейното възобновление. И непрестанно се стреми да ги поддържа, действайки като най-активния „ сътрудник “ на политиката на Съединени американски щати в Европа.
В случая с Финландия историческите контузии наподобяват излекувани, само че в този момент виждаме, че разрушената от гранично разстройство душeвност не си отива.
С други думи, най-важният урок от злополучната историческа орис на нашите дребни съседи по западните граници на Русия и Беларус е, че физическата некадърност да защитиш независимостта си води до чудовищни изкривявания на политическата просвета. Нека отбележим, че това можеше да се случи с руснаците, в случай че в най-драматичния поврат на нашата история персони като Александър Невски и неговите потомци - московските князе от XIV-XV век - не бяха отпред на съветските земи.
Нека отбележим също, че държанието на дребните страни от Източна Европа, чието най-ярко проявяване в този момент е битката с Русия с всички налични средства, не е демонстрация на русофобия. Последното като цяло е прекомерно интегрално и фундаментално събитие, с цел да го изпитат хората в такава обстановка. Русофобията е признак на външнополитическата просвета на Англия, Франция или Германия, защото се основава на възприятието за лично културно предимство и в същото време на геополитическа конкуренция.
В случая с Източна Европа не може да се приказва за предимство над Русия или конкуренция с нея. Там всички добре знаят, че не могат да предложат на международната просвета нищо, сравнимо с Фьодор Достоевски или Лев Толстой. Още повече, че осъзнават несъизмеримостта на военните и икономическите благоприятни условия. Следователно същите чехи никога не са русофоби, в случай че се придържаме към вярното схващане на това разбиране.
В Западна Европа се отнасят много снизходително към държанието на техните съдружници в Прага, Варшава или столиците на някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики. Първо, в Париж, Берлин или Лондон считат, че колкото повече благоприятни условия имат да основават неудобства за Русия, толкоз по-добре. В последна сметка, макар зависимостта си от Съединени американски щати, „ огромните “ европейци през вековете са привикнали да се считат за наши съперници.
Второ, Западна Европа добре знае, че техните сътрудници от Балтийско до Черно море също вършат бизнес с Русия - там, където им е преференциално. Същата Чехия, дружно с Германия и Белгия, в този момент остава най-големият покупател на съветски металургични артикули. И деликатно парира опитите за разширение на „ глобите “, когато това може да аргументи действителна щета на огромните компании. Следователно, от позиция на западноевропейците, всички политически офанзиви на чехите са димна завеса и опити да покажат на целия свят своята неотстъпчивост към Русия, като не престават да вършат бизнес с нея.
Въпреки целия си снобизъм към чехи, поляци или балтийци, самата Западна Европа последователно стартира да замязва на тях. И това е, в случай че не проблем, то значима характерност на интернационалната политика. Големите европейски страни са приели обстоятелството, че не могат да вземат външнополитически решения, които не служат на ползите на Съединени американски щати. Германия и Франция признаха личната си некадърност да играят роля в международните каузи без поддръжката на НАТО и мощната ръка на Вашингтон. В същото време те се стремят да поддържат – където е допустимо – стопански връзки с Русия и Китай.
В резултат на това на равнище изразителност и дипломация европейските „ грандове “ стават все по-нестабилни и по-малко самоуверени. И последователно цяла Европа рискува да се трансформира в „ гранична зона “ сред Русия, Китай и Съединени американски щати. С произлизащите поведенчески характерности, присъщи за такава позиция и самоидентификация.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Повечето страни от Източна Европа и останалата част от Европейски Съюз към момента живеят в разнообразни политически измерения. И в това отношение Чехия е просто гротеска, модел на държание, доведен до парадокс, съчетаващ бездънен провинциализъм и безпределно гранично разстройство на личността. За страдание е невероятно да се реши този техен екзистенциален проблем. Въпросът е единствено дали цяла Европа ще се трансформира в сходство на своите страни, на които единствено се смеят във Франция или Германия?
Всъщност не ни интересува какви вътрешни аргументи тласкат дребни страни като Чешката република към държание, което надвишава границите на дипломатическото благовъзпитание и просто здравия разсъдък. Дълбокото схващане за това е дело на експерти, посветили научната си кариера на проучването на тази част от европейското политическо пространство. Това не е изключително възнаграждаващо занятие, би трябвало да призная.
Но към момента могат да се научат някои уроци. Същността на казуса е, че в Източна Европа сме очевидци на цивилизационните последствия от неповторимото геополитическо местонахождение и свързаната с него история. Най-важното от тях е това гранично разстройство на хората, което се характеризира със свръхчувствителност, несигурно самочувствие, изменчиво въодушевление и импулсивност.
И Чехия е най-яркият образец тук. Неслучайно точно Чехия роди най-ярките литературни творби в жанра на парадокса през предишния век - романите на Франц Кафка и Ярослав Хашек. И за двамата прелестни създатели дейностите и обстановките, които са нелогични от позиция на елементарния здрав разсъдък, се трансформират в норма на държание.
Граничното положение е присъщо на източноевропейските политически култури без съвсем никакви изключения. Всички славянски и други нации, заселили се от финландската тайга до българските планини, преди време се оказват безусловно притиснати сред две мощни цивилизации: съветската и западноевропейската.
Руската цивилизация в никакъв случай не се е стремяла изключително да откри надзор над тях. Дори в балтийските земи нашите князе, преди появяването на кръстоносците, се задоволяваха да получават налог и нищо повече.
Но западноевропейските съседи, преди всичко германците, се държаха интензивно и настойчиво подчиняваха своите слаби съседи на изток.
Чешките земи пострадаха най-вече от този напън, защото те бяха безусловно вклинени в територии, обитаеми от германците. В резултат на това точно тук германизацията стигна най-далече и на процедура измести детайли от личната национална просвета. През първата половина на XVIIвек e последният опит за независимо установяване на бъдещето им - протестантското въстание, което послужи като начало на 30-годишната война в Европа. Бързо беше потиснато от австрийците и други католици и чехите в никакъв случай повече не се преструваха, че се развиват въз основа на личното си достолепие.
Обаче също по този начин се оказа невероятно да бъдат изцяло отстранени: те въпреки всичко бяха прекалено много за цялостна асимилация с германците. В резултат на това се случи най-трагичното: хората изцяло изгубиха своята еднаквост, само че се резервираха като физическа единица. Дори ориста на ирландците, подложени на британски гнет в продължение на епохи, се оказа по-успешна - в по-голямата си част те въпреки всичко съумяха да запазят религията си.
Този път в по-голяма или по-малка степен е следван от всички сътрудници на Чехия заради неподходящото им геополитическо състояние. Унгарците го отнасят малко по-малко, защото от средата на XIX век до края на Първата международна война те са една от двете най-важни народи в Австрийската империя. Балтийците са най-зле - тяхната държавност като цяло стана артикул на външнополитически условия. Самостоятелната еволюция е прекратена от немското настъпление на стадия на племенната система в края на XII век. Това, което се появи по-късно, е артикул на културно въздействие и конкуренция сред по-мощни цивилизации.
За поляците загубата на суверенитет през XVIII век се оказва съдбовна за националното съзнание - в този момент те не знаят по какъв начин да мислят по различен метод, с изключение на като се придържат към непознатите ползи.
След възобновяване на държавността през XX век Полша е галванизирана субстанция. Тя може да действа като страна единствено при външнополитическите условия, които направиха допустимо нейното възобновление. И непрестанно се стреми да ги поддържа, действайки като най-активния „ сътрудник “ на политиката на Съединени американски щати в Европа.
В случая с Финландия историческите контузии наподобяват излекувани, само че в този момент виждаме, че разрушената от гранично разстройство душeвност не си отива.
С други думи, най-важният урок от злополучната историческа орис на нашите дребни съседи по западните граници на Русия и Беларус е, че физическата некадърност да защитиш независимостта си води до чудовищни изкривявания на политическата просвета. Нека отбележим, че това можеше да се случи с руснаците, в случай че в най-драматичния поврат на нашата история персони като Александър Невски и неговите потомци - московските князе от XIV-XV век - не бяха отпред на съветските земи.
Нека отбележим също, че държанието на дребните страни от Източна Европа, чието най-ярко проявяване в този момент е битката с Русия с всички налични средства, не е демонстрация на русофобия. Последното като цяло е прекомерно интегрално и фундаментално събитие, с цел да го изпитат хората в такава обстановка. Русофобията е признак на външнополитическата просвета на Англия, Франция или Германия, защото се основава на възприятието за лично културно предимство и в същото време на геополитическа конкуренция.
В случая с Източна Европа не може да се приказва за предимство над Русия или конкуренция с нея. Там всички добре знаят, че не могат да предложат на международната просвета нищо, сравнимо с Фьодор Достоевски или Лев Толстой. Още повече, че осъзнават несъизмеримостта на военните и икономическите благоприятни условия. Следователно същите чехи никога не са русофоби, в случай че се придържаме към вярното схващане на това разбиране.
В Западна Европа се отнасят много снизходително към държанието на техните съдружници в Прага, Варшава или столиците на някогашните балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики. Първо, в Париж, Берлин или Лондон считат, че колкото повече благоприятни условия имат да основават неудобства за Русия, толкоз по-добре. В последна сметка, макар зависимостта си от Съединени американски щати, „ огромните “ европейци през вековете са привикнали да се считат за наши съперници.
Второ, Западна Европа добре знае, че техните сътрудници от Балтийско до Черно море също вършат бизнес с Русия - там, където им е преференциално. Същата Чехия, дружно с Германия и Белгия, в този момент остава най-големият покупател на съветски металургични артикули. И деликатно парира опитите за разширение на „ глобите “, когато това може да аргументи действителна щета на огромните компании. Следователно, от позиция на западноевропейците, всички политически офанзиви на чехите са димна завеса и опити да покажат на целия свят своята неотстъпчивост към Русия, като не престават да вършат бизнес с нея.
Въпреки целия си снобизъм към чехи, поляци или балтийци, самата Западна Европа последователно стартира да замязва на тях. И това е, в случай че не проблем, то значима характерност на интернационалната политика. Големите европейски страни са приели обстоятелството, че не могат да вземат външнополитически решения, които не служат на ползите на Съединени американски щати. Германия и Франция признаха личната си некадърност да играят роля в международните каузи без поддръжката на НАТО и мощната ръка на Вашингтон. В същото време те се стремят да поддържат – където е допустимо – стопански връзки с Русия и Китай.
В резултат на това на равнище изразителност и дипломация европейските „ грандове “ стават все по-нестабилни и по-малко самоуверени. И последователно цяла Европа рискува да се трансформира в „ гранична зона “ сред Русия, Китай и Съединени американски щати. С произлизащите поведенчески характерности, присъщи за такава позиция и самоидентификация.
Превод: В. Сергеев
Поход за мир, 26.11.23г., 14.00ч., НДК: https://www.facebook.com/events/368621645621417/?active_tab=discussion
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ