Ето защо сърцето на Шопен стои в буркан повече от 150 години
Трудно е да се каже от какво са умряли множеството исторически персони. В случая на Шопен да вземем за пример е лишило повече от 150 години, с цел да се разбере повода за гибелта му. Оказва се, че великият композитор е умрял от перикардит – инфектиране на сърдечната торбичка. Това излиза наяве от проучване на сърцето му.
Точно по този начин! Сърцето на Шопен е деликатно отстранено след гибелта му през 1849 година и непокътнато в разтвор по предварителното предпочитание на композитора.
Смята се, че едни от последните думи на Шопен били: „ Закълни се, че ще ме разрежете, с цел да съм сигурен, че няма да ме заровите жив “.
Известният полски композитор страдал от тафофобия – боязън да не бъде заровен жив. И с право. По това време е нямало технологии, които да могат с акуратност да дефинират дали един човек е в действителност мъртъв.
Шопен не е единствената известна персона, страдала от тафофобия
Джордж Вашингтон толкоз се страхувал да не бъде заровен жив, че поискал откакто почине да бъде оставен три дни навън, с цел да се уверят хората, че в действителност е мъртъв.
Ханс Кристиян Андерсен и Алфред Нобел споделяли тази уплаха и поискали откакто умрат, вените им да бъдат прерязани за по-сигурно, че няма да се разсънят подземен.
„ Страхът от погребение жив датира от библейските времена “,споделя Кенет В. Исерсън, професор по незабавна медицина към Университета Аризона в Тусон, Аризона, представен от „ History “.
Ученият коментира, че още когато се счита, че Иисус възкресява Лазар, се появява практиката мъртвите да бъдат увивани в нещо и положени в пещери. След няколко дни някой отивал да ревизира дали мъртвецът не е инцидентно жив.
Страхът от погребение жив не е неоснователен
Поради неразвитата медицина в предишното и непознаването на заболяванията, доста хора са погребвани живи.
Например през XIX в. е върлувала вариация на тиф, която е забавяла човешкия пулс и го е правела сложен за вписване без спомагателни медицински средства, които по това време не са съществували. Затова много хора са били заровени на процедура живи.
Страхът доближава своя пик през Викторианската ера, когато разнообразни бизнесмени стартират да популяризират своите „ защитни ковчези “. Някои от тях представлявали гробници над земята, други имали прикачено звънче над повърхността, което заровеният можел да задейства, в случай че към момента е жив, а трети имали тръба за наблюдаване на тялото в ковчега.
Купуването на сходни ковчези успокоявало хората по това време, само че по този начин или другояче професор Исерсън отбелязва, че не са известни доказани истории, в които това съоръжение да е избавило някого.
Тафофобията стопира да бъде всеобщо събитие през ХХ в. с навлизането на новите погребални практики. След като телата стартират да се кремират или балсамират, хората били сигурни, че техните близки са мъртви.
Въпреки това обаче и до през днешния ден хора, за които се е считало, че са мъртви, се разсънват на своите погребения или в моргата.
През ноември 2014 година 91-годишна полякиня се размърдва в моргата и екипът осъзнава, че тя е жива. А по-рано тази година оказва се за сходни случаив Кения и Съединени американски щати.
Източник: vesti.bg
Точно по този начин! Сърцето на Шопен е деликатно отстранено след гибелта му през 1849 година и непокътнато в разтвор по предварителното предпочитание на композитора.
Смята се, че едни от последните думи на Шопен били: „ Закълни се, че ще ме разрежете, с цел да съм сигурен, че няма да ме заровите жив “.
Известният полски композитор страдал от тафофобия – боязън да не бъде заровен жив. И с право. По това време е нямало технологии, които да могат с акуратност да дефинират дали един човек е в действителност мъртъв.
Шопен не е единствената известна персона, страдала от тафофобия
Джордж Вашингтон толкоз се страхувал да не бъде заровен жив, че поискал откакто почине да бъде оставен три дни навън, с цел да се уверят хората, че в действителност е мъртъв.
Ханс Кристиян Андерсен и Алфред Нобел споделяли тази уплаха и поискали откакто умрат, вените им да бъдат прерязани за по-сигурно, че няма да се разсънят подземен.
„ Страхът от погребение жив датира от библейските времена “,споделя Кенет В. Исерсън, професор по незабавна медицина към Университета Аризона в Тусон, Аризона, представен от „ History “.
Ученият коментира, че още когато се счита, че Иисус възкресява Лазар, се появява практиката мъртвите да бъдат увивани в нещо и положени в пещери. След няколко дни някой отивал да ревизира дали мъртвецът не е инцидентно жив.
Страхът от погребение жив не е неоснователен
Поради неразвитата медицина в предишното и непознаването на заболяванията, доста хора са погребвани живи.
Например през XIX в. е върлувала вариация на тиф, която е забавяла човешкия пулс и го е правела сложен за вписване без спомагателни медицински средства, които по това време не са съществували. Затова много хора са били заровени на процедура живи.
Страхът доближава своя пик през Викторианската ера, когато разнообразни бизнесмени стартират да популяризират своите „ защитни ковчези “. Някои от тях представлявали гробници над земята, други имали прикачено звънче над повърхността, което заровеният можел да задейства, в случай че към момента е жив, а трети имали тръба за наблюдаване на тялото в ковчега.
Купуването на сходни ковчези успокоявало хората по това време, само че по този начин или другояче професор Исерсън отбелязва, че не са известни доказани истории, в които това съоръжение да е избавило някого.
Тафофобията стопира да бъде всеобщо събитие през ХХ в. с навлизането на новите погребални практики. След като телата стартират да се кремират или балсамират, хората били сигурни, че техните близки са мъртви.
Въпреки това обаче и до през днешния ден хора, за които се е считало, че са мъртви, се разсънват на своите погребения или в моргата.
През ноември 2014 година 91-годишна полякиня се размърдва в моргата и екипът осъзнава, че тя е жива. А по-рано тази година оказва се за сходни случаив Кения и Съединени американски щати.
Източник: vesti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ