Шампионите от Уимбълдън при юношите: какво постигат след това при мъжете?
Трудно е да кажем с акуратност какъв брой деца играят тенис в целия свят. Но в случай, че съгласно последното изследване на ITF световно над 100 милиона души играят тенис, то умерено можем да кажем, че и децата, които се изявяват на корта са милиони. Да бъдеш първенец на Уимбълдън до 18 години единствено по себе си е извънредно достижение, което слага името ти вечно в историята. Точно това в неделния следобяд на корт №1 направи Иван Иванов.
Едва вторият български първенец на Уимбълдън при юношите реализира големия триумф по извънредно решителен метод. След огромната еуфория и наслада, несъмнено, идва и значимият въпрос – какво значи това за възможностите на 16-годишния суперталант да реализира блестяща кариера в мъжкия тенис?
Отговорът надали може да бъде еднопосочен, по тази причина е хубаво да погледнем към историята, която постоянно е добра насочна точка.
Сещам се за една история, която е изцяло действителна. 11-годишният Рафа Надал печели шампионата на Испания до 12 години. Радостта е огромна, само че чичо му Тони взема решение леко да охлади пристрастеностите. Той изчита на племенника си лист с имената на предходните 25 първенци в шампионата. От тях Рафа е чувал единствено петима – тези, които стигат до професионалния тенис.
Разбира се, тук обстановката е много по-различна и първото, което би трябвало да кажем е, че няма случай на младежки първенец от Уимбълдън, който да не стига до професионалния тенис.
Всъщност можем да кажем, че от въвеждането на ранглистата на АТР всеки един първенец при юношите е бил част най-малко от топ 300 при мъжете. Но имена като Едуардо Велес, Давид Шкох, Скот Хъмфрийс, Уесли Уайтхаус и Роман Валент надали ви приказват доста. Те по този начин и не доближават до топ 100. Същото важи и за по-пресни образци като Филип Пеливо, Ноа Рубин, Флорин Мерджеа и Джанлуиджи Куинзи.
Ако включим и най-скорошните първенци при юношите, общо 16 са тенисистите, които не доближават до топ 100. Бройката най-вероятно ще спадне, защото част от тях занапред навлизат в най-хубавите си години.
Добрата вест? Много повече са сполучливите образци, към които се надяваме Иван Иванов в бъдеще да се причисли.
Четирима са тези, които са успявали да завоюват Уимбълдън и при мъжете. Бьорн Борг го реализира първи, а по-късно го последват Пат Кеш, Стефан Едберг и Роджър Федерер.
| Година, в която печели при юношите | Година, в която печели при мъжете | |
|---|---|---|
| Бьорн Борг | 1972 | 1976–80 |
| Пат Кеш | 1982 | 1987 |
| Стефан Едберг | 1983 | 1988, 1990 |
| Роджър Федерер | 1998 | 2003–07, 2009, 2012, 2017 |
Четирима са и първенците от Уимбълдън при юношите, достигали до върха на международната класация при мъжете – Борг, Едберг, Федерер и Иван Лендл.
Други 9 пък доближават до топ 10. Сред тях един от най-успешните е Григор Димитров, а останалите са имена като Денис Шаповалов, Гаел Монфис, Юрген Мерлцер, Томас Енквист и Мануел Орантес.
Още осем младежки първенци в Ол Инглънд Клъб доближават до топ 30, а други 8 имат рекордна позиция сред №30 и №50. Има и още деветима, които могат да се похвалят с влизане в топ 100.
Всичко това значи, че историята ни демонстрира по-голяма възможност първенец от Уимбълдън до 18 години да влезе в топ 30 при мъжете, в сравнение с в никакъв случай да не бъде част от топ 100. Но гаранции няма.
Затова би било прелестно, в случай че оставим Иван Иванов, Александър Василев и останалите ни надарени играчи да развиват на мира капацитета си, без да слагаме непотребни упования върху плещите им. В тениса се изисква самообладание, тъй че дано им го дадем. За да можем по-късно да се радваме на огромните им победи.
