Трудна за преглъщане статия в социалните мрежи. На снимката -

Трудна за преглъщане публикация в обществените мрежи. На фотографията - квартална кална градинка, оградена от обгорели от ракетен обстрел блокове с изчезнали етажи. Пред входа - бабичка, облечена с одеяло, бърка с лъжица в ръждясало канче, а настрана парцаливият мъртвец на съседа е затрупан с изкъртена врата, да не го ядат кучетата. Под публикацията е цялостно с емотикони, измежду тях стотици смеещи се човечета. Не са неточност, нито нервен смях от предозиране с смут. Реални хора са минали през публикацията и постоянно, без да прочетат повече от заглавието й, реагират с обществен смях под брутално ужасяващата история. Този садистичен феномен в общественото ни другарство напълно не е резултат на изгубена човещина. Хората, които удрят смеещо се дребосъче под фотоси на труповете в Украйна, въобще не са уродливи безчувствени орки. Напротив, те са изцяло елементарни индивиди от ранима плът и топла кръв. Обичат, плачат, опасяват се, мечтаят, споделят, вълнуват се, живеят. Публичният им смях в тази ситуация не демонстрира садистично наслаждение, а издава предпочитание да показват иронично своето цялостно съмнение към публикацията, която е попаднала под очите им. Те не се надсмиват над гибелта, а се подиграват с информация, която изрично и изцяло уверено одобряват за погрешна. Правят го, с цел да бележит своята неподвластност към това, което намерено смятат за опит за операция. Смеещото се дребосъче е гордият им размахан пръст, който самоуверено сочи фалша, ловко изобличен от техният свободен дух. Да, става дума за горделивост. Отричащите същинското лице на войната в Украйна в действителност живеят с твърдото разбиране, че са надарени свише с проницателност, която им оказва помощ да разпознаят фалша на пропагандата. И точно това тяхно чувство за умствено превъзходство е най-голямата им, неверна, човешка нелепост. Кошмарният абсурд е, че хората, които си мислят по какъв начин се реят над пропагандата, са нейните най-преки, тъжни жертви. Всичко като че ли стартира преди години с набиращите бърза известност теории на конспирацията, развити в лесни за мелене филмчета, претендиращи за документализъм или проверяваща публицистика. Някои са доста положителни. На петата минута си подготвен да обясняваш на висок глас, че безусловно всичко на този свят е владеене на тъкмо седем богати капиталисти. Или пък че серийните убийци Кемтрейлс и Петджи съществуват, а в спринцовката с имунизацията за " това грипче " плуват чипчета. Редовно в пространството изпълзяват като настървени хлебарки истории за страховитата истанбулска спогодба, джендърските офанзиви, норвежките отвличания на деца. Повечето обществено дискутирани тематики не са напълно измислени. Напротив, те са ловко надиплени - с късчета правилни обстоятелства по-лесно се преглъщат тлъсти или жилести неистини. Известният американски езиковед Джордж Лейкъф формулира този прийом като " сандвич на истината ". За да води информационна хибридна война, вирусът на пропагандата има потребност от подобаваща среда, от гостоприемник. В България напълно преднамерено беше съсипвана медийната среда. Запазеното ни място на дъното в класацията за независимост на словото е единствено забележимият резултат от олигархичния надзор над медиите и целенасоченото им олекване. Качествената публицистика беше маргинализирана, а в общественото пространство бяха конфигурирани и подкрепяни мощни медийни рупори, претендиращи за обективност и безпристрастност. Тези трибуни дават бърза публичност на добре дресирани анализатори - социолози, политолози, антрополози или просто хора, представяни с общото нищожество " специалисти ", които поддържат по друг метод тезите, развити в тайните теории. Цялата тази масирана психоатака напълно не цели да ни изпълни главата с пуканки единствено за наслаждение. Има нещо, което сплотява всички тези фантастични истории и това е общата тематика - оповестеният за първопричинител на всички несгоди - огромният изверг Колективен Запад. Съвсем преднамерено, от години, в съзнанието на българите западният свят лека-полека бива демонизиран. Пропагандните внушения целят да дискредитират облика на западната цивилизация в съзнанието ни, което да провокира срив на личната ни еднаквост. Тоест да сложим под унищожителена въпросителна своята принадлежност към Запада и неговите проведени структури. Разбира се, голяма роля тук има и политическата ни система. Управниците в последното десетилетие се постараха да компрометират европейското присъединяване в развиването на България. Неконтролируемата корупция, безочливото отклонение на евросредства, некадърното ръководство на фондове, безхаберното пилеене на запаси - всичко това, за жалост, се трансформира в емблемата на европейското ни наличие през последното десетилетие. Добавяме към това неналичието на правораздаване и бавното икономическо развиване на цели браншове, което рефлектира в твърдата ни позиция в задния двор на Европа и безконечната ни роля на оскъдно, окъсано изтърсаче. В резултат в душата на недоволният българин се разсънват остарели комплекси и той стартира все по-лесно да се пита за какво толкоз се натискаше да става европеец. И в мига, в който този въпрос се появи в главата му, пред очите му комфортно се изправят популистки послания за автономия. Да, неслучайно не споделям самостоятелност, а автономия, тъй като това е основно подстрекателство, което хибридната война желае да реализира. " Всеки самичък си преценява " не е хрумка на нечия крива глава. Това е алегоричен израз на бруталната подмолна концепция, която цели да разбие единството на едно общество и да го отклони от неговия общ път, към който се е стремяло с години. Това е злокобен опит и за жалост България се оказа извънредно подобаваща за него. източник. dnevnik.bg