Три урока от дъщеря ми
Трудна работа е да си съвременен родител. Пътища - доста. Съветници - още повече.
Едните веят флагове по площадите против Стратегията за детето, с цел да наложат кое е най-добре за него. Други вадят упътвания от комплицираните системи на Монтесори, валдорфската и слънчевата педагогика. Със сигурност се намира някой образец от финландската просветителна система. Или гуру с пропуски в правописа, само че пък с съвременна проповед, че би трябвало да заживееш в обществените мрежи, тъй като другаде към този момент няма къде да срещнеш хлапето си.
А в действителност една мъдра баба вкъщи може да откри решение съвсем на всеки проблем - интуитивно, без да се опира на ни едно обучение на новото време. Без да владее понятията кристално и индигово дете, без да е в час с моделите на властническото, демократичното и виновното родителство.
И до момента в който повтаряме мантрите си за образование, се случва ненадейно и простичко да ни отрезви дребният влъхва вкъщи, с който всеки родител е блажен.
В функциите си на майка и публицист с сектор обучение несъмнено и аз залитам в поуки. Затова в Деня на детето през днешния ден затварям бележника с теориите. За да опиша за 3 урока, на които ме научи моята щерка, която на следващия ден става на 7 години. Не тъй като е извънредно дете, а тъй като всяко дете е такова.
Първата история е от Задушница. Тръгнали сме да занесем цветя на гроба на дядо <210> Христо, който тя не познава. Но на който махва вечер от прозореца преди лягане, тъй като знае, че той е седнал да пуши на звездичката тъкмо от горната страна. Докато крачим из каменния град на мъртвите, Лорин нарушава тишината: „ Мамо, Господ е на всички места, нали? Ако се скрия зад ей това дърво, той нали отново ще ме види? ". Със сигурност, откликвам, от него не можеш нищо да скриеш. Три директни по-надолу Лорин прибавя:
А когато децата не слушат, Бог им приказва посредством майките и госпожите ".
Открила е свои непредвидени поучения и в детската класическа литература. Още няма 3 година, когато я запитвам какъв брой са джуджетата на Снежанка, а тя дава отговор уклончиво, само че и с детайл на решителност: „ 4-5, обаче имат шапки ". А какво споделил вълкът, когато влезнал при бабата на Червената шапчица? „ Добър ден ", отвръща Лорин.
Нищо не може да оправдае неналичието на положителни маниери - даже вълчият апетит и вълчият манталитет.
Третата история е предпразнична. Наближава Свети Валентин и вземам решение да подпитам Лорин какво съгласно нея е любовта.
„ Любовта е светулка. И най-важното нещо -
дава отговор ми с учудване по какъв начин може да не знам толкоз естествени неща, - тъй като ти ме наричаш по този начин. " На идната година ме изпреварва: „ Ако хората, които се харесват, са влюбени, по какъв начин тогава назоваваме женените? ". Още не съм й дала отговор.
Но един различен нейн въпрос все се поканвам да драсна в писъмце до „ Топлофикация ": „ Как си заплащат сметките в пустинята, като в действителност нямат вода? ". В този случай, несъмнено, формулировката ще е за дължимата такса " постройка ", когато не употребяваме парно.
Е, кажете в този момент не е ли прав Екзюпери, че „ възрастните в никакъв случай нищо не схващат сами, а за децата е уморително все да им изясняват ".
За Лорин това не е първи опит. Отдавна ме е посветила, че съвършеният свят е този, в който няма гръмотевици, никой не е ядосан, косите миришат на парфюм и крушките не изгарят. Обещала е да ми купи робот, който да чисти и разтребва, а аз да си почивам. Но в този момент няма пари, по тази причина ще е, когато порасне - другата седмица.
За мъжете към този момент знае, че имат боГли, тъй като татко <210> от време на време я целува небръснат. За другия пол като цяло още на 4 заключи, че „ в предишното мъжете са били момци, а в този момент са каВаРели ". А когато виждаме на улицата младоженци, Лорин декларира, че това е младоженка, а това… щурец. Който смее да <210> възрази, да си напомни онази строфа от детската ария за „ дребната светулка, на щуреца младоженка "!
И в случай че не е податлив да одобри детските прозрения за чиста монета, нека се съгласи най-малко с Том Стопард, че „ детството е последният ни късмет за благополучие. След това знаем прекалено много ".
Едните веят флагове по площадите против Стратегията за детето, с цел да наложат кое е най-добре за него. Други вадят упътвания от комплицираните системи на Монтесори, валдорфската и слънчевата педагогика. Със сигурност се намира някой образец от финландската просветителна система. Или гуру с пропуски в правописа, само че пък с съвременна проповед, че би трябвало да заживееш в обществените мрежи, тъй като другаде към този момент няма къде да срещнеш хлапето си.
А в действителност една мъдра баба вкъщи може да откри решение съвсем на всеки проблем - интуитивно, без да се опира на ни едно обучение на новото време. Без да владее понятията кристално и индигово дете, без да е в час с моделите на властническото, демократичното и виновното родителство.
И до момента в който повтаряме мантрите си за образование, се случва ненадейно и простичко да ни отрезви дребният влъхва вкъщи, с който всеки родител е блажен.
В функциите си на майка и публицист с сектор обучение несъмнено и аз залитам в поуки. Затова в Деня на детето през днешния ден затварям бележника с теориите. За да опиша за 3 урока, на които ме научи моята щерка, която на следващия ден става на 7 години. Не тъй като е извънредно дете, а тъй като всяко дете е такова.
Първата история е от Задушница. Тръгнали сме да занесем цветя на гроба на дядо <210> Христо, който тя не познава. Но на който махва вечер от прозореца преди лягане, тъй като знае, че той е седнал да пуши на звездичката тъкмо от горната страна. Докато крачим из каменния град на мъртвите, Лорин нарушава тишината: „ Мамо, Господ е на всички места, нали? Ако се скрия зад ей това дърво, той нали отново ще ме види? ". Със сигурност, откликвам, от него не можеш нищо да скриеш. Три директни по-надолу Лорин прибавя:
А когато децата не слушат, Бог им приказва посредством майките и госпожите ".
Открила е свои непредвидени поучения и в детската класическа литература. Още няма 3 година, когато я запитвам какъв брой са джуджетата на Снежанка, а тя дава отговор уклончиво, само че и с детайл на решителност: „ 4-5, обаче имат шапки ". А какво споделил вълкът, когато влезнал при бабата на Червената шапчица? „ Добър ден ", отвръща Лорин.
Нищо не може да оправдае неналичието на положителни маниери - даже вълчият апетит и вълчият манталитет.
Третата история е предпразнична. Наближава Свети Валентин и вземам решение да подпитам Лорин какво съгласно нея е любовта.
„ Любовта е светулка. И най-важното нещо -
дава отговор ми с учудване по какъв начин може да не знам толкоз естествени неща, - тъй като ти ме наричаш по този начин. " На идната година ме изпреварва: „ Ако хората, които се харесват, са влюбени, по какъв начин тогава назоваваме женените? ". Още не съм й дала отговор.
Но един различен нейн въпрос все се поканвам да драсна в писъмце до „ Топлофикация ": „ Как си заплащат сметките в пустинята, като в действителност нямат вода? ". В този случай, несъмнено, формулировката ще е за дължимата такса " постройка ", когато не употребяваме парно.
Е, кажете в този момент не е ли прав Екзюпери, че „ възрастните в никакъв случай нищо не схващат сами, а за децата е уморително все да им изясняват ".
За Лорин това не е първи опит. Отдавна ме е посветила, че съвършеният свят е този, в който няма гръмотевици, никой не е ядосан, косите миришат на парфюм и крушките не изгарят. Обещала е да ми купи робот, който да чисти и разтребва, а аз да си почивам. Но в този момент няма пари, по тази причина ще е, когато порасне - другата седмица.
За мъжете към този момент знае, че имат боГли, тъй като татко <210> от време на време я целува небръснат. За другия пол като цяло още на 4 заключи, че „ в предишното мъжете са били момци, а в този момент са каВаРели ". А когато виждаме на улицата младоженци, Лорин декларира, че това е младоженка, а това… щурец. Който смее да <210> възрази, да си напомни онази строфа от детската ария за „ дребната светулка, на щуреца младоженка "!
И в случай че не е податлив да одобри детските прозрения за чиста монета, нека се съгласи най-малко с Том Стопард, че „ детството е последният ни късмет за благополучие. След това знаем прекалено много ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ