Трудът ли е по-възпитателен или безцелното шляене и мързелуване в

Трудът ли е по-възпитателен или безцелното шляене и мързелуване в мола или по улиците, където дилъри на опиати зорко дебнат? Тази въпрос пали пристрастеностите в мрежата от през вчерашния ден, когато в августовските жеги бе създадена голяма драма от това, че един татко взел със себе си своето дете и го учил на занаята да реди жълти павета, тъй като нямало кой да наглежда малчугана. Ето какво мисли по тематиката един човек, който цялостен живот се труди мъчително и е постигнал не малко с това. Красимир Кумчев е аграрни производител и агроконсултант с над 40 години процедура. Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/. Красимир Кумчев има основани два патента - Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка. Неотдавна оповестеният за " Крал на ябълковото произвеждане " бе заставен да изкорени своите ябълкови градини, заради непукизма на страната към родните производители. Той продължава да отглежда зеленчуци към този момент с присъединяване и на своите синове.



ОБЩЕСТВО, КОЕТО ЗАКЛЕЙМЯВА ТРУДА, Е ОБРЕЧЕНО

От през вчерашния ден медиите жигосват едни хора, позволили дете да реди павета на улица в София.

Започвали и инспекции.

И се сещам за моето, и на хората от моето потомство, време.

Бях шест-седем годишен, когато ни ВИКАХА на работа!

Силажираше се царевица, само че верижните трактори, които следваше да тъпчат ямата не доближиха. И ние, хлапетата, трябваше да вършим тяхната работа!

Работата беше да си ИГРАЕМ върху ямата с към този момент силажираната царевица. Да тъпчем силажа.

И ние, десетките деца, РАБОТЕХМЕ.

Няколко години по-късно, девет-десет годишен, работата към този момент бе по-отговорна. Тютюневите посеви изискваха да се окопават с коне. Работата ми бе да повеждам коня в браздата, с цел да се заобикаля тъпченето на растенията. Оставах без крайници, само че изкарвах по 60-70 стотинки дневно.

След това пристигнаха юношеските години.

И летните ваканции.

ТКЗС-то имаше към петнайсетина камиона. И всяка вечер в 20 часа диспечерът бати Данчо Караиванов даваше наряда за идващия ден.

Тридесетина момчета чакахме РАБОТА като общи служащи.

Тези, които оставаха без нея, бяха разочаровани! В доста от случаите и аз бях измежду тях.

Шестдесет години по-късно не съм се изгърбил. Жив и здрав съм.

По сегашните ПРАВИЛА, макар че той в никакъв случай не ме е карал да върша това, ТАТИ не трябваше да излиза от ЗАТВОРА!

Преди пет месеца описах за три деца от Трилистник. Сирачета, без майка.

От деца работят по нивята.

Слава Богу, че хора от Агенцията за отбрана на децата и всякакви НПО-та, не наминаха през селото.

Бащата щеше да бъде глобен, а децата през днешния ден - по кафенетата, смъркащи дрога, необразовани и гладни.

Сега, десетина години по-късно, баткото Иван приключва Аграрния университет в Пловдив, а близначките аплайват в Медицинския университет!

Най-доброто средство за образование е ТРУДЪТ!