Нужен е един Закон за висшето образование и науката
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ”, проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет, проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “, проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет “Епископ Константин Преславски”, доцент доктор Григорий Вазов , ректор на Висшето учебно заведение по обезпечаване и финанси, проф. Митко Георгиев , ректор на Химикотехнологичният и металургичен университет – София (ХТМУ), проф. Иван Марков, ректор на Университета по архитектура строителство и геодезия , проф. Стоян Денчев , ректор на Университета по библиотекознание и осведомителни технологии – София, и проф. Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет – София, проф. Станислав Семерджиев , ректор на Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ) „ Кръстьо Сарафов “, и проф. Иван Въшин , ректор на Тракийски университет-Стара Загора.
Днес продължаваме с материал на проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe.
Със публикацията на проф. Статев приключваме цикъла от изявления на ректори на висши учебни заведения в страната.
През идващите три седмици в сряда – 16, 23 и 30 май, ще публикуваме отзиви на ръководители на висши образователни заведения, неучаствали в полемиката със свои публикации.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Дискусията по проблемите на висшето обучение във в. „ Труд “ продължава към този момент съвсем половин година. Обсъдени бяха значими и наболели въпроси, от решаването на които зависи повишението на качеството на висшето ни обучение, неговото бъдеще, както и бъдещето на страната. В идващите редове ще показва и своите визии.
Законодателството
Голяма част от проблемите може да бъдат решени посредством усъвършенстването на законодателството с приемането на Закон за висшето обучение и науката (ЗВОН). Сега висшето обучение и науката реализират своята активност на основата на четири закона – за висшето обучение (ЗВО), за развиването на университетския състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията сред първите два закона са толкоз доста, че макар непрекъснатите поправки те са неотстраними.
Наскоро признатите промени в ЗРАСРБ също са толкоз спорни, че в този момент работните групи, които приготвят Правилника за неговото използване, се пробват да тушират най-малко някои от явните недомислици, като да вземем за пример използването със задна дата на новите минимални национални критерии за университетски длъжности към бъдещите членове на научни журита. Още един образец – съгласно ЗРАСРБ основен помощник лекар може да бъде теоретичен началник на докторант, само че съгласно ЗВО той не може да води даже лекционен курс на магистри.
Сформирана е работна група и за следващи промени и допълнения на ЗВО (досега те са над 40), само че каквото и да се направи, той мъчно ще бъде синхронизиран с променения към този момент ЗРАСРБ. Този въпрос е кардинален, тъй като от самите наименования на законите следва, че има разделяне на две – висши учебни заведения (ВУ), които вършат обучение и се контролират от ЗВО, и две академии, които вършат просвета и се контролират от специфични закони (ЗБАН и ЗССА). Това е абсурд, тъй като и висшите учебни заведения, и академиите вършат както обучение, по този начин и просвета. Отделно има закон (ЗРАСРБ), по който се присъждат научни степени и университетски длъжности и във ВУ, и в академиите.
Време е страната да реши по какъв начин ще ръководи системата – функционално или институционално. Ако ще я ръководи институционално, би трябвало да се одобряват още 51 закона – за всяко висше учебно заведение поотделно, както е за двете академии. В противоположен случай би трябвало да се одобри един нов закон (ЗВОН), който да урежда активността на всички институции – висши учебни заведения, академии, научни организации, да отстрани разликите сред държавни и частни висши учебни заведения и научни организации.
Съветът на ректорите на висши учебни заведения в Р България е безапелационен по тези въпроси и неведнъж ги е поставял пред виновните институции.
ВУ, НАОА и рейтинговата система
Непрекъснато се разяснява мантрата „ университетите у нас са доста “. В България има 51 висши учебни заведения, съгласно междинния европейски формат (на глава от населението) те би трябвало да са 66, а съгласно американския – към 100. Проблемът не е в броя, а в това, че заради системата на оценяване при акредитациите всяко ВУ може да образова и бакалаври, и магистри, и докторанти. Това е нашият прославен егалитаризъм, с който няма по какъв начин да реализираме елитарност на висшето обучение.
Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) има канара за оценки – сред 0 и 10. Ако оценката на едно ВУ е под 4, то няма право да образова студенти, в случай че е сред 4 и 6 може да образова единствено бакалаври, в случай че е сред 6 и 8 – и магистри, а в случай че е над 8 – и доктори. В България освен няма висши учебни заведения с оценка под 4, само че ВСИЧКИ са с оценка над 8 (дори когато оценката е под 9 има съществени драми). Това е все едно в един университет всички студенти да имат единствено шестици. Така се стига до парадокса ВУ, което няма потвърдени, приети научни достижения в дадена област, да образова докторанти. Ако оценяването е оптимално разпределено по скалата и преобладаващата част от ВУ в обещано професионално направление образоват единствено бакалаври, дребна част магистри, и единствено потвърдените в научно отношение са упълномощени за Общински народен съвет „ лекар “, броят им няма да бъде проблем.
Този въпрос е с многопосочен резултат и вреди мощно на системата на финансиране на държавните университети. От една страна, откакто всички ВУ са отличници съгласно НАОА, няма по какъв начин финансирането да бъде диференцирано. Така работата на само законната държавна институция за оценяване на ВУ (НАОА) се обезличава и не може да даде на страната разнообразни оценки, по които тя да дефинира размера на държавната дотация за всяко от тях.
Бягството и решението на казуса е рейтинговата система, която е потребна, само че въпросът е за какви цели се употребява. Ако е единствено за осведомителни потребности на обществото, ВУ и кандидат-студентите – да, само че в случай че е определяща за държавното финансиране на ВУ, се постанова да бъде прецизирана и обективизирана в доста връзки.
Защо?
Първо, НАОА като профилирана държавна институция не може и не би трябвало да бъде неглижирана от самата страна. Но е нужно тя да си промени системата на оценяване по цялата канара, а не да написа най-вече отлични оценки.
Второ, смущаващо е частни институции и неправителствени организации да вършат рейтинг, по който да се разпределят държавни пари.
Трето, би трябвало да се инициира полемика в академичната общественост каква би трябвало да бъде тази система, да се реализира консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като справедлив и работещ механизъм за рейтинга на ВУ и тяхното финансиране.
Давам образец с моя университет – в съвсем всички издания на рейтинговата система УНСС, с най-утвърденото си и многочислено професионално направление „ Икономика “, е непроменяемо на трето място след СУ „ Св. Кл. Охридски “ и Американския университет. В същото време непроменяемо оценките както от програмната акредитация за това направление, по този начин и от институционалната акредитация на УНСС, дадени от НАОА, са доста по-високи от тези на посочените два университета. Проблемът е, че рейтинговата система не регистрира мащаба и структурата на ВУ, както и на съответните професионални посоки. От близо 22 хиляди студенти в УНСС в шест професионални посоки, към 17 хиляди са в направление „ Икономика “ в 37 бакалавърски, към 80 магистърски и 29 докторантски стратегии, с които се покрива напълно потребността от фрагменти за пазара на труда в страната в структурно отношение. Докато уважаваните от мен Софийски университет и Американски университет имат по няколкостотин студенти в това направление, в една или няколко специалности. Тоест, рейтинговата система съпоставя несравними неща.
Години наред слагаме този и други кардинални въпроси, само че нещата не се трансформират задоволително бързо. Наложително е несъвършенствата да бъдат отстранявани навреме.
Формите на образование
В ЗВО те са постоянна, задочна, вечерна и отдалечена за ОКС „ бакалавър “ и ОКС „ магистър “. Какво би трябвало да се промени?
– Задочната форма в ОКС „ бакалавър “ и ОКС „ магистър “ да бъде отстранена, тъй като е рецидив отпреди повече от половин век, когато на конвейер се образоваха висшисти за потребностите на държавното ръководство. Не е заслужено задочните студенти, които посещават единствено половината от лекционната натовареност на студентите в постоянно образование, да получават една и съща тапия с тях. И това се случва в ХХI век, в изискванията на Индустрия 4.0 и Общество 5.0.
– Модерното образование на ХХI век е отдалеченото образование. Но в общия случай то се трансформира в съвременно задочно образование. Регулира се от остарялата Наредба 22 от 2004 година, направена по хипотеза единствено за магистърска степен, тъй като отдалечен бакалавър беше въведен по-късно. Архаични изглеждаме пред цивилизования свят с отдалечено образование, в което присъствените занятия са с хорариум 30% от този на постоянното образование. Ето за какво е нужна незабавна смяна в Наредбата за отдалечено образование, която да се съобрази с положителните практики в развитите страни.
– В Общински народен съвет „ лекар “ е още по-сложно, тъй като формите на образование са постоянна, задочна, независима и отдалечена. Поради припокриването на последните три няма ВУ, което да е направило отдалечена докторантура, т.е. и тук е нужна държавна регулация.
Чуждестранните студенти
Често към ВУ се насочат рецензии, че не притеглят задоволително задгранични студенти. Това е правилно, само че за какво е по този начин? Когато се присъединихме към Европейския съюз, беше направена смяна в ЗВО, с която се приравниха правата на жителите на страните-членки на Европейски Съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП) с тези на българските жители. Това значи, че кандидат-студентите от Европейски Съюз и ЕИП би трябвало да държат същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти, да бъдат класирани на общо съображение с тях и да заплащат същите такси. Така се стигна съвсем до неспособност да се одобряват такива студенти, в случай че не се нарушава законът.
Приемът на задгранични студенти от страни отвън Европейски Съюз и ЕИП в българските ВУ е Параграф 22. Защото съгласно ЗВО задграничен жител от страна отвън Европейски Съюз и ЕИП може да бъде записан за студент единствено в случай че има издадена виза, само че Министерство на външните работи издава виза единствено на разположение, което към този момент е записано за студент. Омагьосан кръг!
Съвместни стратегии единствено с задгранични
или и с наши университети?
Друг проблем е отсъствието на ясна регулация на кооперирането на българските с задгранични ВУ. Разкриването да вземем за пример на взаимна бакалавърска, магистърска или докторантска стратегия с задгранично ВУ става единствено с подписите на двамата ректори. В същото време законът не дава опция две български ВУ да създадат взаимна просветителна стратегия, тъй като влизат в регулациите на НАОА и би трябвало да основат взаимна катедра, департамент или факултет, което на процедура е невероятно. А съдействието сред родните ВУ би трябвало да се предизвиква.
Висше обучение – бизнес
Време е да се разбере, че университетът не е професионално-учебен център (ПУЦ) на съответния бизнес, който да приготвя фрагменти с съответни умения и за съответна специалност. Университетът образова фрагменти със модерни фундаментални и профилирани теоретични познания, които те да ползват и да развиват креативен в практиката. В това отношение срещаме цялостното схващане на бизнеса, който е сътрудник на УНСС (имаме добре работещи договорни връзки както с четирите национално представителни работодателски организации, по този начин и с редица огромни компании от действителния и финансовия сектор), в перманентния развой на рационализиране на образователните проекти по другите бакалавърски и магистърски специалности, както и на образователните стратегии за всеки един лекционен курс, при основаването на нови специалности, при обезпечаването на стажове и практики на нашите студенти.
Но тук стои въпросът за законовата неспособност изтъкнати експерти от практиката да вземат участие пълноценно в образователния развой. Според в този момент настоящите правила те могат да водят до 10% от образователен курс, което значи 3 или 6 часа. Защо законът да не се промени по този начин, че с решение на ВУ на авторитетни и потвърдени специалисти да бъдат възлагани цялостни образователни курсове с практическа устременост?
Връзката със междинното обучение
В това отношение ще споделя опита на УНСС – преди пет години създадохме Асоциация на икономическите учебни заведения в България, в която към този момент членуват повече от 70 междинни учебни заведения – както професионални (икономически, търговски, финансови, банкови и др.), по този начин и такива, които имат дисциплини, съответстващи на профила на УНСС като бизнес университет. Ефектът е огромен, изгодата е взаимна, тъй като от една страна, тези учебни заведения са главните донори за наши студенти, а от друга – нашите професори образоват учителите от тези учебни заведения по съответните професионални дисциплини.
Държавната поръчка
Накрая ще си разреша за следващ път да промотирам тезата си за задържане на по-голяма част от абитуриентите в България. Нека да се осмисли още по-задълбочено какво е „ държавна поръчка “ и страната да поръчва на ВУ фрагментите, които ще са й нужни след 4, 5 или 6 години. Да подписва с тях контракт, като поеме цялостната им прехрана (учебни такси, наем за общежитие при нужда, почтени стипендии), а те да се задължат да работят за страната най-малко толкоз време, за колкото тя е финансирала образованието им. При нарушение на контракта средствата да се връщат за толкоз дълъг интервал, за колкото са били употребени, с цел да се насочат към различен. Същата скица може да се приложи и за бизнеса.
Quo vadis?
Един от вероятните пътища за решение на повдигнатите проблеми в тази публикация, както и от всички уважавани сътрудници, взели участие в полемиката за висшето обучение на в. „ Труд “, е основаването на единна регулация на висшето обучение и науката в България посредством един-единствен Закон за висшето обучение и науката.
Нужен ни е ЗВОН, сътрудници!
ЗВОН, който да звучи в ушите и мозъците ни и да води към все по-високо качество на висшето обучение и науката, към разцвет на България.
Днес продължаваме с материал на проф. Стати Статев , ректор на УНСС и заместник-председател на Съвета на ректоритe.
Със публикацията на проф. Статев приключваме цикъла от изявления на ректори на висши учебни заведения в страната.
През идващите три седмици в сряда – 16, 23 и 30 май, ще публикуваме отзиви на ръководители на висши образователни заведения, неучаствали в полемиката със свои публикации.
На 6 юни проф. Борислав Борисов, който откри полемиката със шест свои публикации, ще направи малко резюме на изразените отзиви и мнения.
Дискусията по проблемите на висшето обучение във в. „ Труд “ продължава към този момент съвсем половин година. Обсъдени бяха значими и наболели въпроси, от решаването на които зависи повишението на качеството на висшето ни обучение, неговото бъдеще, както и бъдещето на страната. В идващите редове ще показва и своите визии.
Законодателството
Голяма част от проблемите може да бъдат решени посредством усъвършенстването на законодателството с приемането на Закон за висшето обучение и науката (ЗВОН). Сега висшето обучение и науката реализират своята активност на основата на четири закона – за висшето обучение (ЗВО), за развиването на университетския състав в Република България (ЗРАСРБ), за Българската академия на науките (ЗБАН) и за Селскостопанската академия (ЗССА). Противоречията сред първите два закона са толкоз доста, че макар непрекъснатите поправки те са неотстраними.
Наскоро признатите промени в ЗРАСРБ също са толкоз спорни, че в този момент работните групи, които приготвят Правилника за неговото използване, се пробват да тушират най-малко някои от явните недомислици, като да вземем за пример използването със задна дата на новите минимални национални критерии за университетски длъжности към бъдещите членове на научни журита. Още един образец – съгласно ЗРАСРБ основен помощник лекар може да бъде теоретичен началник на докторант, само че съгласно ЗВО той не може да води даже лекционен курс на магистри.
Сформирана е работна група и за следващи промени и допълнения на ЗВО (досега те са над 40), само че каквото и да се направи, той мъчно ще бъде синхронизиран с променения към този момент ЗРАСРБ. Този въпрос е кардинален, тъй като от самите наименования на законите следва, че има разделяне на две – висши учебни заведения (ВУ), които вършат обучение и се контролират от ЗВО, и две академии, които вършат просвета и се контролират от специфични закони (ЗБАН и ЗССА). Това е абсурд, тъй като и висшите учебни заведения, и академиите вършат както обучение, по този начин и просвета. Отделно има закон (ЗРАСРБ), по който се присъждат научни степени и университетски длъжности и във ВУ, и в академиите.
Време е страната да реши по какъв начин ще ръководи системата – функционално или институционално. Ако ще я ръководи институционално, би трябвало да се одобряват още 51 закона – за всяко висше учебно заведение поотделно, както е за двете академии. В противоположен случай би трябвало да се одобри един нов закон (ЗВОН), който да урежда активността на всички институции – висши учебни заведения, академии, научни организации, да отстрани разликите сред държавни и частни висши учебни заведения и научни организации.
Съветът на ректорите на висши учебни заведения в Р България е безапелационен по тези въпроси и неведнъж ги е поставял пред виновните институции.
ВУ, НАОА и рейтинговата система
Непрекъснато се разяснява мантрата „ университетите у нас са доста “. В България има 51 висши учебни заведения, съгласно междинния европейски формат (на глава от населението) те би трябвало да са 66, а съгласно американския – към 100. Проблемът не е в броя, а в това, че заради системата на оценяване при акредитациите всяко ВУ може да образова и бакалаври, и магистри, и докторанти. Това е нашият прославен егалитаризъм, с който няма по какъв начин да реализираме елитарност на висшето обучение.
Националната организация за оценяване и акредитация (НАОА) има канара за оценки – сред 0 и 10. Ако оценката на едно ВУ е под 4, то няма право да образова студенти, в случай че е сред 4 и 6 може да образова единствено бакалаври, в случай че е сред 6 и 8 – и магистри, а в случай че е над 8 – и доктори. В България освен няма висши учебни заведения с оценка под 4, само че ВСИЧКИ са с оценка над 8 (дори когато оценката е под 9 има съществени драми). Това е все едно в един университет всички студенти да имат единствено шестици. Така се стига до парадокса ВУ, което няма потвърдени, приети научни достижения в дадена област, да образова докторанти. Ако оценяването е оптимално разпределено по скалата и преобладаващата част от ВУ в обещано професионално направление образоват единствено бакалаври, дребна част магистри, и единствено потвърдените в научно отношение са упълномощени за Общински народен съвет „ лекар “, броят им няма да бъде проблем.
Този въпрос е с многопосочен резултат и вреди мощно на системата на финансиране на държавните университети. От една страна, откакто всички ВУ са отличници съгласно НАОА, няма по какъв начин финансирането да бъде диференцирано. Така работата на само законната държавна институция за оценяване на ВУ (НАОА) се обезличава и не може да даде на страната разнообразни оценки, по които тя да дефинира размера на държавната дотация за всяко от тях.
Бягството и решението на казуса е рейтинговата система, която е потребна, само че въпросът е за какви цели се употребява. Ако е единствено за осведомителни потребности на обществото, ВУ и кандидат-студентите – да, само че в случай че е определяща за държавното финансиране на ВУ, се постанова да бъде прецизирана и обективизирана в доста връзки.
Защо?
Първо, НАОА като профилирана държавна институция не може и не би трябвало да бъде неглижирана от самата страна. Но е нужно тя да си промени системата на оценяване по цялата канара, а не да написа най-вече отлични оценки.
Второ, смущаващо е частни институции и неправителствени организации да вършат рейтинг, по който да се разпределят държавни пари.
Трето, би трябвало да се инициира полемика в академичната общественост каква би трябвало да бъде тази система, да се реализира консенсус в Съвета на ректорите и те да я припознаят като справедлив и работещ механизъм за рейтинга на ВУ и тяхното финансиране.
Давам образец с моя университет – в съвсем всички издания на рейтинговата система УНСС, с най-утвърденото си и многочислено професионално направление „ Икономика “, е непроменяемо на трето място след СУ „ Св. Кл. Охридски “ и Американския университет. В същото време непроменяемо оценките както от програмната акредитация за това направление, по този начин и от институционалната акредитация на УНСС, дадени от НАОА, са доста по-високи от тези на посочените два университета. Проблемът е, че рейтинговата система не регистрира мащаба и структурата на ВУ, както и на съответните професионални посоки. От близо 22 хиляди студенти в УНСС в шест професионални посоки, към 17 хиляди са в направление „ Икономика “ в 37 бакалавърски, към 80 магистърски и 29 докторантски стратегии, с които се покрива напълно потребността от фрагменти за пазара на труда в страната в структурно отношение. Докато уважаваните от мен Софийски университет и Американски университет имат по няколкостотин студенти в това направление, в една или няколко специалности. Тоест, рейтинговата система съпоставя несравними неща.
Години наред слагаме този и други кардинални въпроси, само че нещата не се трансформират задоволително бързо. Наложително е несъвършенствата да бъдат отстранявани навреме.
Формите на образование
В ЗВО те са постоянна, задочна, вечерна и отдалечена за ОКС „ бакалавър “ и ОКС „ магистър “. Какво би трябвало да се промени?
– Задочната форма в ОКС „ бакалавър “ и ОКС „ магистър “ да бъде отстранена, тъй като е рецидив отпреди повече от половин век, когато на конвейер се образоваха висшисти за потребностите на държавното ръководство. Не е заслужено задочните студенти, които посещават единствено половината от лекционната натовареност на студентите в постоянно образование, да получават една и съща тапия с тях. И това се случва в ХХI век, в изискванията на Индустрия 4.0 и Общество 5.0.
– Модерното образование на ХХI век е отдалеченото образование. Но в общия случай то се трансформира в съвременно задочно образование. Регулира се от остарялата Наредба 22 от 2004 година, направена по хипотеза единствено за магистърска степен, тъй като отдалечен бакалавър беше въведен по-късно. Архаични изглеждаме пред цивилизования свят с отдалечено образование, в което присъствените занятия са с хорариум 30% от този на постоянното образование. Ето за какво е нужна незабавна смяна в Наредбата за отдалечено образование, която да се съобрази с положителните практики в развитите страни.
– В Общински народен съвет „ лекар “ е още по-сложно, тъй като формите на образование са постоянна, задочна, независима и отдалечена. Поради припокриването на последните три няма ВУ, което да е направило отдалечена докторантура, т.е. и тук е нужна държавна регулация.
Чуждестранните студенти
Често към ВУ се насочат рецензии, че не притеглят задоволително задгранични студенти. Това е правилно, само че за какво е по този начин? Когато се присъединихме към Европейския съюз, беше направена смяна в ЗВО, с която се приравниха правата на жителите на страните-членки на Европейски Съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП) с тези на българските жители. Това значи, че кандидат-студентите от Европейски Съюз и ЕИП би трябвало да държат същите приемни изпити, на които се явяват българските кандидат-студенти, да бъдат класирани на общо съображение с тях и да заплащат същите такси. Така се стигна съвсем до неспособност да се одобряват такива студенти, в случай че не се нарушава законът.
Приемът на задгранични студенти от страни отвън Европейски Съюз и ЕИП в българските ВУ е Параграф 22. Защото съгласно ЗВО задграничен жител от страна отвън Европейски Съюз и ЕИП може да бъде записан за студент единствено в случай че има издадена виза, само че Министерство на външните работи издава виза единствено на разположение, което към този момент е записано за студент. Омагьосан кръг!
Съвместни стратегии единствено с задгранични
или и с наши университети?
Друг проблем е отсъствието на ясна регулация на кооперирането на българските с задгранични ВУ. Разкриването да вземем за пример на взаимна бакалавърска, магистърска или докторантска стратегия с задгранично ВУ става единствено с подписите на двамата ректори. В същото време законът не дава опция две български ВУ да създадат взаимна просветителна стратегия, тъй като влизат в регулациите на НАОА и би трябвало да основат взаимна катедра, департамент или факултет, което на процедура е невероятно. А съдействието сред родните ВУ би трябвало да се предизвиква.
Висше обучение – бизнес
Време е да се разбере, че университетът не е професионално-учебен център (ПУЦ) на съответния бизнес, който да приготвя фрагменти с съответни умения и за съответна специалност. Университетът образова фрагменти със модерни фундаментални и профилирани теоретични познания, които те да ползват и да развиват креативен в практиката. В това отношение срещаме цялостното схващане на бизнеса, който е сътрудник на УНСС (имаме добре работещи договорни връзки както с четирите национално представителни работодателски организации, по този начин и с редица огромни компании от действителния и финансовия сектор), в перманентния развой на рационализиране на образователните проекти по другите бакалавърски и магистърски специалности, както и на образователните стратегии за всеки един лекционен курс, при основаването на нови специалности, при обезпечаването на стажове и практики на нашите студенти.
Но тук стои въпросът за законовата неспособност изтъкнати експерти от практиката да вземат участие пълноценно в образователния развой. Според в този момент настоящите правила те могат да водят до 10% от образователен курс, което значи 3 или 6 часа. Защо законът да не се промени по този начин, че с решение на ВУ на авторитетни и потвърдени специалисти да бъдат възлагани цялостни образователни курсове с практическа устременост?
Връзката със междинното обучение
В това отношение ще споделя опита на УНСС – преди пет години създадохме Асоциация на икономическите учебни заведения в България, в която към този момент членуват повече от 70 междинни учебни заведения – както професионални (икономически, търговски, финансови, банкови и др.), по този начин и такива, които имат дисциплини, съответстващи на профила на УНСС като бизнес университет. Ефектът е огромен, изгодата е взаимна, тъй като от една страна, тези учебни заведения са главните донори за наши студенти, а от друга – нашите професори образоват учителите от тези учебни заведения по съответните професионални дисциплини.
Държавната поръчка
Накрая ще си разреша за следващ път да промотирам тезата си за задържане на по-голяма част от абитуриентите в България. Нека да се осмисли още по-задълбочено какво е „ държавна поръчка “ и страната да поръчва на ВУ фрагментите, които ще са й нужни след 4, 5 или 6 години. Да подписва с тях контракт, като поеме цялостната им прехрана (учебни такси, наем за общежитие при нужда, почтени стипендии), а те да се задължат да работят за страната най-малко толкоз време, за колкото тя е финансирала образованието им. При нарушение на контракта средствата да се връщат за толкоз дълъг интервал, за колкото са били употребени, с цел да се насочат към различен. Същата скица може да се приложи и за бизнеса.
Quo vadis?
Един от вероятните пътища за решение на повдигнатите проблеми в тази публикация, както и от всички уважавани сътрудници, взели участие в полемиката за висшето обучение на в. „ Труд “, е основаването на единна регулация на висшето обучение и науката в България посредством един-единствен Закон за висшето обучение и науката.
Нужен ни е ЗВОН, сътрудници!
ЗВОН, който да звучи в ушите и мозъците ни и да води към все по-високо качество на висшето обучение и науката, към разцвет на България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ