Ще бъде грешка образованието да се „свива“ според демографския срив
„ Труд ” продължава професионалната полемика за висшето обучение в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с извънреден учредителен опит и потвърдени практики в развиването на университетското обучение у нас. В серия от публикации проф. Борисов проучва основните, съгласно него, проблеми и вероятности пред висшето обучение в България. След него в полемиката със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „ Св. Климент Охридски ” проф. Анастас Герджиков , ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов , ректорът на Минно-геоложки университет „ Св. Иван Рилски ” проф. Любен Тотев , който е и ръководител на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов , ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов , ректор на Великотвърновски университет „ Св. св. Кирил и Методий ” и проф. Пламен Бочков , ректор на Нов български университет.
Днес продължаваме с материал на проф. Анна Недялкова – президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.
Следя с интерес професионалната полемика на вестник „ Труд “ за висшето обучение в България. Тя от дълго време трябваше да се случи и дава скъпи ориентири за положението и проблемите на системата.
Ако нещо към момента не ми доближава в нея, това е погледът напред към бъдещето и визията за лично академично държание в действителностите и провокациите на този комплициран интервал, белязан с последствията на разразилите се в световен мащаб и мултиплицирали въздействието си рецесии – финансова, икономическа, демографска и рецесия на интернационалните връзки. Това извежда на напред във времето редица фактори и опасности, които оказват съществено въздействие, както върху трендовете за напредък на системата за висше обучение, по този начин и върху нейните геополитически специфики.
Предстоящият интервал съответствува и със старта на Четвъртата индустриална гражданска война, която на собствен ред генерира динамичен развой на революционни промени в организацията на публичното производството и на бизнес моделите. В развой на създаване е нова просветителна, научна и иновационна екосистема, която се чака да отговори на провокациите на Industry 4.0 и Big Data / „ skills revolution “.
Новата визия на Европейски Съюз за науката и образованието слага акцент върху прехода от трансфер на познание към отворена просвета и отворени нововъведения, към основаване на единно цифрово пространство и на мрежи от цифрови хъбове. Това несъмнено значи нови фактори и знаци за конкурентоспособност на университетите, които стават цели на стратегическото им развиване.
В рамките на полемиката ще спестя необятно коментираната информация за положението и трендовете на обособените детайли на средата – геополитики, стопанска система, обществени аспекти и така нататък Ще се опитам да слага акцент върху разглеждането им като подтекст на положението на самата система на висшето обучение и факторно предопределените й трендове. Става дума за насъбрани с години спешни обстановки в основни сфери на обществото, с които висшето обучение и науката се намират в органично взаимоотношение.
На първо място естествено са последствията от демографската рецесия. Подобно на останалата част от Европа, последните две десетилетия в България се характеризират с понижаване на раждаемостта и застаряване на популацията. Значителен е спадът на броя на младежите на кандидатстудентска възраст, който за интервала 2007-2017 година надвишава 40%. Тази динамичност се укрепва и от процеса на емиграция, който се следи в целия източноевропейски район. Очаква се броят на евентуалните кандидат-студенти да се стабилизира през 2016-17 година и да записва след 2018 година лек растеж, само че за интервала 2018-2023 година да остане в границите на 60-65 хиляди годишно, което е доста под потенциала на системата.
В околните години предлагането на труд ще продължи да бъде предопределяно от тези отрицателни демографски трендове. В средносрочен проект ще останат устойчиви трендовете за понижаване на относителния дял на популацията в трудоспособна възраст, приключване на младежка и висококвалифицирана работна ръка. Проблемът не е единствено в притеснителното понижаване на младите българи, намиращи работа в родината, а и в ширещата се демотивация измежду младото потомство за претовареност във значими сфери от стопанската система на страната. Разминаването сред подготвяните в системата на висшето обучение фрагменти и търсенето на работна мощ не е нито едностранен, нито толкоз обикновен проблем. Той е произходящ на редица съществени диспропорции на пазара на труда.
В интервала на финансово-икономическата рецесия конфигурацията и структурата на пазара на труда в България се трансформираха в извънредно неподходяща посока. От една страна се следи заплашителен по размери спад на деловата интензивност в перспективни за бъдещето браншове на действителната стопанска система, а въпреки това множеството дребни и междинни предприятия (МСП), които преобладават в българската стопанска система, не са с високотехнологичен профил и не търсят млади експерти с академично обучение. Значителен дял от работните места в спешния български трудов пазар са най-вече с ниско качество и мощно подценено възнаграждение. Като разследване се появиха трайни вътрешни диспропорции в националния и районните пазари на труда. От тук декларираната социална нужда за експерти с висше обучение стана също толкоз неточна и късогледа. Безработицата от циклична се трансформира в стабилно структурно събитие, чието превъзмогване изисква специфични старания и задоволително софтуерно време за промени. Продължителността на престоя на пазара на труда се удължи, а вероятностите за сполучлив старт и професионална кариера на завършващите студенти и випускниците от професионалните учебни заведения станаха несигурни. И за идващите няколко години младежката безработица се обрисува като най-острия проблем.
Лошото е, че на втори проект тук има още един, не по-малко рисков резултат. Постепенно кариерата като полезност отстъпи място на бързото приемане на приход, освен това, в случай че е допустимо, без заплащане на налози и осигуровки. Така наречената сива стопанска система, притегли значително младежи, част от които още от студентската пейка. А заетостта в този сегмент основава ексцентрични субкултури, среда и претекстове за реализация, основани на отклонения от правните правила и обществените стандарти, присъщи за Европа и обществените страни. Вината за това е не толкоз в образованието и възпитанието на младежите, колкото в контрапродуктивното влияние на един различен фактор – обезценяването на труда и липса на адекватност сред възнаграждение и належащо за работното място обучение.
В продължение на повече от две десетилетия в България като причина за финансова непоклатимост в изискванията на Валутен ръб и като фактор за привличане на задгранични вложения се наложи доктрината за поддържане на ниско ниво на заплатите. Потенциалът, заложен в тази идея, към този момент е привършен и не инцидентно съществени анализатори ни поучават бързо да променим политиката по приходите, тъй като цената която плащаме за това е прекомерно висока и се мери със възходящия дефицит на учители, на лекари, инженери и така нататък
Вероятно и университетите имат виновност за намаляващия интерес на младежите за реализация в областта на образованието и науката, само че не можем да подминем и резултата на хроничното недофинансиране на висшето обучение и науката пък били те и „ приоритет на нацията “. Ниското възнаграждение демотивира младите експерти, тъй като автоматизирано ги трансформира в работещи небогати, със мощно стеснени вероятности за израстване в служебната и подоходната подчиненост.
Нека си сложим въпроса какво чакат младежите след завършването на висшето си обучение? Ще посоча като най-малко четири неща, които анкетите демонстрират – професионални провокации, ясни направления и поддръжка за кариерно развиване, съответно възнаграждение, удобна и сигурна среда за живот и угаждане на потребностите. Ако омаловажаваме този факт, ще продължаваме да броим куфарите на Терминал 2. Ето за какво, тук ще слага и въпроса за социокултурния подтекст на развиването на висшето обучение, който е издигнат върху четири значими детайла:
1. качество на живот;
2. безработица;
3. обществено разслояване;
4. ценностни настройки и упования на хората
От разбора им се постановат не изключително оптимистични заключения:
– България продължава да бъде в групата на най-бедните в Европа държави;
– Грижата за оцеляване усилва каузи на хората със спадащи шансове за приемане на обучение и облекчаване на други групи културни потребности;
– Доминиращо и през идващия интервал ще остане имущественото и финансово разслояване на обществото. Тази диференциация ще се прояви и в разноските, които семействата са склонни да създадат за обучение и просвета.
Въпреки посочените отрицателни трендове, аз ще поддържа споделеното в полемиката мнение, че ще бъде груба неточност, в случай че допуснем образованието – и изключително висшето – да се “свива ” по мащабите на демографския срив. Декапитализирането на този бранш ще донесе повече вреди за обществото даже и от неприятния модел на приватизацията. Важно е да се осмислят вероятните други възможности и подходи за адаптиране на университетите към провокациите на средата, да се генерират нови хрумвания за ръководство на риска с оглед стабилно развиване на системата и запазване на неповторимата й академична еднаквост.
В изискванията на глобализация е естествено да потърсим компенсиране на дефицитите на националния пазар на интернационалния подобен. Шанс за висшето обучение е да запази своя капацитет като отбрани своята конкурентоспособност в световен мащаб, като притегли вниманието на консуматори от други страни и обогати менюто на предлаганите просветителни услуги. Трансграничното висше обучение се подхранва отчасти от увеличението на търсенето на висше обучение в международен мащаб и се характеризира с нараснала подвижност на студентите, курсовете и стратегиите и по-голяма подвижност на институциите оттатък националните граници.
Но този развой също не е елементарен и изисква от университетите минимум две неща – гаранции за първокласен и конвертируем учебен и теоретичен артикул и добра ориентировка в трендовете на световния учебен пазар. А от страната се чака систематична реализация на политики за превръщането на България в привлекателна просветителна дестинация.
В световен мащаб интернационалната студентска подвижност значително отразява феномена юг-север. Две са главните трендове: нахлуване на азиатски студенти в огромните университетски системи на Северна Америка, Западна Европа и Австралия, както и трансгранична подвижност в границите на Европейския съюз. Имаме ли тук отговор на въпроса „ Къде може да бъде в този развой България? “
Според годишния отчет Education at a Glance, оповестен през септември 2017 година от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), разликите в достъпа до висше обучение остават високи и се усилва опцията задграничните съперници да надделеят над едва финансираните вътрешни системи за висше обучение. Базираното на ИКТ висше обучение е евентуално да се трансформира в най-значимата движеща мощ на трансграничното предложение на просветителни услуги. Някъде в тази повърхност България следва да търси своите нови просветителни пазари.
Една от най-забележимите трендове през последните няколко десетилетия в световен мащаб е растежът на частното висше обучение. Понастоящем към 30% от студентите на международно равнище се образоват в частни институции. Като цяло частният бранш дава отговор на разнообразни сегменти от търсенето. Посочвам този факт, с цел да споделя паниката си за ширещата се към момента недооценка на частните висши учебни заведения в България и даже откровената дискриминация на студентите им в не една от политиките, насочени към връстниците им.
За образованието е значимо да реагира гъвкаво на потребностите на другите обществени групи и равнището на платежоспособното им търсене. Решаващо изискване за това естествено си остава потвърденото качество. Висшето обучение следва да завиши отговорността си за образуване на умения и подготовка, съответни на търсенето. Особено значимо става да се съкрати срокът на образование, както и да се усъвършенстват методиките за признание на предишно обучение. Високо ценени ще бъдат образованието, позволяващо гъвкава реализация в няколко професионални посоки, както и портфейл от документи за спомагателни умения и професионална дееспособност.
Отчитайки всичко това ВСУ „ Черноризец Храбър “ избра следните цели на тактиката си за идващия петгодишен интервал:
1. Промяна на просветителния модел за създаване на модерни компетенции;
2. Решително повишение на каузи и качеството на научните изследвания;
3. Консолидиране на университетския капацитет и създаване на потенциал за реализация на новия учебен модел и основаване на иновационна екосистема;
4. Създаване на високотехнологична среда, основана на международните научни постижения в съответната предметна област и приложение на актуалните ИКТ и цифрови технологии.
5. Фокусиране върху основаването и стимулирането на пазари.
6. Управление основано на салдото сред пазар – артикул – потенциал – стопански и обществен резултат;
7. Гарантиране на резистентност на системата посредством основаване на съответен, интернационално конвертируем научен потенциал, целеустремено обезпечаване на нужните запаси и ръководството им на планов принцип.
В резюме, в случай че създадем опит да дефинираме новата парадигма на българското висше обучение, то тя би била „ Нова среда – нови артисти – нов модел на активността за реализиране на задачите “.
##########
ВИСШЕТО
ОБРАЗОВАНИЕ
ПРОБЛЕМИ
И ПЕРСПЕКТИВИ
##########
Днес продължаваме с материал на проф. Анна Недялкова – президент на Варненския свободен университет „ Черноризец Храбър “.
Същевременно редица ректори на висши учебни заведения в страната показаха предпочитание да вземат участие в полемиката със свои публикации. „ Труд ” ще ги разгласява всяка сряда.
Следя с интерес професионалната полемика на вестник „ Труд “ за висшето обучение в България. Тя от дълго време трябваше да се случи и дава скъпи ориентири за положението и проблемите на системата.
Ако нещо към момента не ми доближава в нея, това е погледът напред към бъдещето и визията за лично академично държание в действителностите и провокациите на този комплициран интервал, белязан с последствията на разразилите се в световен мащаб и мултиплицирали въздействието си рецесии – финансова, икономическа, демографска и рецесия на интернационалните връзки. Това извежда на напред във времето редица фактори и опасности, които оказват съществено въздействие, както върху трендовете за напредък на системата за висше обучение, по този начин и върху нейните геополитически специфики.
Предстоящият интервал съответствува и със старта на Четвъртата индустриална гражданска война, която на собствен ред генерира динамичен развой на революционни промени в организацията на публичното производството и на бизнес моделите. В развой на създаване е нова просветителна, научна и иновационна екосистема, която се чака да отговори на провокациите на Industry 4.0 и Big Data / „ skills revolution “.
Новата визия на Европейски Съюз за науката и образованието слага акцент върху прехода от трансфер на познание към отворена просвета и отворени нововъведения, към основаване на единно цифрово пространство и на мрежи от цифрови хъбове. Това несъмнено значи нови фактори и знаци за конкурентоспособност на университетите, които стават цели на стратегическото им развиване.
В рамките на полемиката ще спестя необятно коментираната информация за положението и трендовете на обособените детайли на средата – геополитики, стопанска система, обществени аспекти и така нататък Ще се опитам да слага акцент върху разглеждането им като подтекст на положението на самата система на висшето обучение и факторно предопределените й трендове. Става дума за насъбрани с години спешни обстановки в основни сфери на обществото, с които висшето обучение и науката се намират в органично взаимоотношение.
На първо място естествено са последствията от демографската рецесия. Подобно на останалата част от Европа, последните две десетилетия в България се характеризират с понижаване на раждаемостта и застаряване на популацията. Значителен е спадът на броя на младежите на кандидатстудентска възраст, който за интервала 2007-2017 година надвишава 40%. Тази динамичност се укрепва и от процеса на емиграция, който се следи в целия източноевропейски район. Очаква се броят на евентуалните кандидат-студенти да се стабилизира през 2016-17 година и да записва след 2018 година лек растеж, само че за интервала 2018-2023 година да остане в границите на 60-65 хиляди годишно, което е доста под потенциала на системата.
В околните години предлагането на труд ще продължи да бъде предопределяно от тези отрицателни демографски трендове. В средносрочен проект ще останат устойчиви трендовете за понижаване на относителния дял на популацията в трудоспособна възраст, приключване на младежка и висококвалифицирана работна ръка. Проблемът не е единствено в притеснителното понижаване на младите българи, намиращи работа в родината, а и в ширещата се демотивация измежду младото потомство за претовареност във значими сфери от стопанската система на страната. Разминаването сред подготвяните в системата на висшето обучение фрагменти и търсенето на работна мощ не е нито едностранен, нито толкоз обикновен проблем. Той е произходящ на редица съществени диспропорции на пазара на труда.
В интервала на финансово-икономическата рецесия конфигурацията и структурата на пазара на труда в България се трансформираха в извънредно неподходяща посока. От една страна се следи заплашителен по размери спад на деловата интензивност в перспективни за бъдещето браншове на действителната стопанска система, а въпреки това множеството дребни и междинни предприятия (МСП), които преобладават в българската стопанска система, не са с високотехнологичен профил и не търсят млади експерти с академично обучение. Значителен дял от работните места в спешния български трудов пазар са най-вече с ниско качество и мощно подценено възнаграждение. Като разследване се появиха трайни вътрешни диспропорции в националния и районните пазари на труда. От тук декларираната социална нужда за експерти с висше обучение стана също толкоз неточна и късогледа. Безработицата от циклична се трансформира в стабилно структурно събитие, чието превъзмогване изисква специфични старания и задоволително софтуерно време за промени. Продължителността на престоя на пазара на труда се удължи, а вероятностите за сполучлив старт и професионална кариера на завършващите студенти и випускниците от професионалните учебни заведения станаха несигурни. И за идващите няколко години младежката безработица се обрисува като най-острия проблем.
Лошото е, че на втори проект тук има още един, не по-малко рисков резултат. Постепенно кариерата като полезност отстъпи място на бързото приемане на приход, освен това, в случай че е допустимо, без заплащане на налози и осигуровки. Така наречената сива стопанска система, притегли значително младежи, част от които още от студентската пейка. А заетостта в този сегмент основава ексцентрични субкултури, среда и претекстове за реализация, основани на отклонения от правните правила и обществените стандарти, присъщи за Европа и обществените страни. Вината за това е не толкоз в образованието и възпитанието на младежите, колкото в контрапродуктивното влияние на един различен фактор – обезценяването на труда и липса на адекватност сред възнаграждение и належащо за работното място обучение.
В продължение на повече от две десетилетия в България като причина за финансова непоклатимост в изискванията на Валутен ръб и като фактор за привличане на задгранични вложения се наложи доктрината за поддържане на ниско ниво на заплатите. Потенциалът, заложен в тази идея, към този момент е привършен и не инцидентно съществени анализатори ни поучават бързо да променим политиката по приходите, тъй като цената която плащаме за това е прекомерно висока и се мери със възходящия дефицит на учители, на лекари, инженери и така нататък
Вероятно и университетите имат виновност за намаляващия интерес на младежите за реализация в областта на образованието и науката, само че не можем да подминем и резултата на хроничното недофинансиране на висшето обучение и науката пък били те и „ приоритет на нацията “. Ниското възнаграждение демотивира младите експерти, тъй като автоматизирано ги трансформира в работещи небогати, със мощно стеснени вероятности за израстване в служебната и подоходната подчиненост.
Нека си сложим въпроса какво чакат младежите след завършването на висшето си обучение? Ще посоча като най-малко четири неща, които анкетите демонстрират – професионални провокации, ясни направления и поддръжка за кариерно развиване, съответно възнаграждение, удобна и сигурна среда за живот и угаждане на потребностите. Ако омаловажаваме този факт, ще продължаваме да броим куфарите на Терминал 2. Ето за какво, тук ще слага и въпроса за социокултурния подтекст на развиването на висшето обучение, който е издигнат върху четири значими детайла:
1. качество на живот;
2. безработица;
3. обществено разслояване;
4. ценностни настройки и упования на хората
От разбора им се постановат не изключително оптимистични заключения:
– България продължава да бъде в групата на най-бедните в Европа държави;
– Грижата за оцеляване усилва каузи на хората със спадащи шансове за приемане на обучение и облекчаване на други групи културни потребности;
– Доминиращо и през идващия интервал ще остане имущественото и финансово разслояване на обществото. Тази диференциация ще се прояви и в разноските, които семействата са склонни да създадат за обучение и просвета.
Въпреки посочените отрицателни трендове, аз ще поддържа споделеното в полемиката мнение, че ще бъде груба неточност, в случай че допуснем образованието – и изключително висшето – да се “свива ” по мащабите на демографския срив. Декапитализирането на този бранш ще донесе повече вреди за обществото даже и от неприятния модел на приватизацията. Важно е да се осмислят вероятните други възможности и подходи за адаптиране на университетите към провокациите на средата, да се генерират нови хрумвания за ръководство на риска с оглед стабилно развиване на системата и запазване на неповторимата й академична еднаквост.
В изискванията на глобализация е естествено да потърсим компенсиране на дефицитите на националния пазар на интернационалния подобен. Шанс за висшето обучение е да запази своя капацитет като отбрани своята конкурентоспособност в световен мащаб, като притегли вниманието на консуматори от други страни и обогати менюто на предлаганите просветителни услуги. Трансграничното висше обучение се подхранва отчасти от увеличението на търсенето на висше обучение в международен мащаб и се характеризира с нараснала подвижност на студентите, курсовете и стратегиите и по-голяма подвижност на институциите оттатък националните граници.
Но този развой също не е елементарен и изисква от университетите минимум две неща – гаранции за първокласен и конвертируем учебен и теоретичен артикул и добра ориентировка в трендовете на световния учебен пазар. А от страната се чака систематична реализация на политики за превръщането на България в привлекателна просветителна дестинация.
В световен мащаб интернационалната студентска подвижност значително отразява феномена юг-север. Две са главните трендове: нахлуване на азиатски студенти в огромните университетски системи на Северна Америка, Западна Европа и Австралия, както и трансгранична подвижност в границите на Европейския съюз. Имаме ли тук отговор на въпроса „ Къде може да бъде в този развой България? “
Според годишния отчет Education at a Glance, оповестен през септември 2017 година от Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), разликите в достъпа до висше обучение остават високи и се усилва опцията задграничните съперници да надделеят над едва финансираните вътрешни системи за висше обучение. Базираното на ИКТ висше обучение е евентуално да се трансформира в най-значимата движеща мощ на трансграничното предложение на просветителни услуги. Някъде в тази повърхност България следва да търси своите нови просветителни пазари.
Една от най-забележимите трендове през последните няколко десетилетия в световен мащаб е растежът на частното висше обучение. Понастоящем към 30% от студентите на международно равнище се образоват в частни институции. Като цяло частният бранш дава отговор на разнообразни сегменти от търсенето. Посочвам този факт, с цел да споделя паниката си за ширещата се към момента недооценка на частните висши учебни заведения в България и даже откровената дискриминация на студентите им в не една от политиките, насочени към връстниците им.
За образованието е значимо да реагира гъвкаво на потребностите на другите обществени групи и равнището на платежоспособното им търсене. Решаващо изискване за това естествено си остава потвърденото качество. Висшето обучение следва да завиши отговорността си за образуване на умения и подготовка, съответни на търсенето. Особено значимо става да се съкрати срокът на образование, както и да се усъвършенстват методиките за признание на предишно обучение. Високо ценени ще бъдат образованието, позволяващо гъвкава реализация в няколко професионални посоки, както и портфейл от документи за спомагателни умения и професионална дееспособност.
Отчитайки всичко това ВСУ „ Черноризец Храбър “ избра следните цели на тактиката си за идващия петгодишен интервал:
1. Промяна на просветителния модел за създаване на модерни компетенции;
2. Решително повишение на каузи и качеството на научните изследвания;
3. Консолидиране на университетския капацитет и създаване на потенциал за реализация на новия учебен модел и основаване на иновационна екосистема;
4. Създаване на високотехнологична среда, основана на международните научни постижения в съответната предметна област и приложение на актуалните ИКТ и цифрови технологии.
5. Фокусиране върху основаването и стимулирането на пазари.
6. Управление основано на салдото сред пазар – артикул – потенциал – стопански и обществен резултат;
7. Гарантиране на резистентност на системата посредством основаване на съответен, интернационално конвертируем научен потенциал, целеустремено обезпечаване на нужните запаси и ръководството им на планов принцип.
В резюме, в случай че създадем опит да дефинираме новата парадигма на българското висше обучение, то тя би била „ Нова среда – нови артисти – нов модел на активността за реализиране на задачите “.
##########
ВИСШЕТО
ОБРАЗОВАНИЕ
ПРОБЛЕМИ
И ПЕРСПЕКТИВИ
##########
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ