Тройното убийство в хижа Петрохан“ продължава да разклаща общественото доверие,

Тройното ликвидиране в хижа „ Петрохан “ продължава да разклаща публичното доверие, до момента в който към случая се натрупват от ден на ден спорни тълкувания. В ефира на бТВ психологът Светлана Димитрова направи обширен разбор.

Този разбор обаче внезапно се разминава с част от популяризираните досега версии

По думите ѝ става дума за невъзмутимо, авансово планувано закононарушение, при което жертвите последователно са превърнати в обект на съмнение, вместо да бъдат разпознати като потърпевши.

Планирано закононарушение и замяна на фокуса

Според Светлана Димитрова публичното говорене към нещастието страда от сериозен недостатък – тримата починали не се преглеждат еднопосочно като жертви на тежко престъпно действие. Вместо това вниманието последователно се измества към тяхното държание и персонални характерности, което съгласно психолога е рискова замяна.

Тя беше безапелационна, че версията за самоубийство не устоя. Данните за подредени тела и аранжирана конюнктура сочат към демонстративно наказателно ликвидиране, осъществено със умишлен надзор и ясно желание. Подобни дейности, по думите ѝ, изключват прочувствен срив или моментна ескалация и приказват за сюжет, който се е развивал във времето.

Психодинамика, а не спонтанност

Психологът акцентира, че основният въпрос не е само кой е причинителят, а какви процеси са довели до закононарушението. Тя приказва за психодинамика, която допуска струпване, подготовка и взимане на осъзнати решения, а не импулсивно принуждение.

„ Не приказваме за виновност, а за отговорност и за процеси, които евентуално са се развивали дълго време “, уточни Димитрова. Според нея закононарушения от сходен вид не пораждат ненадейно, а са резултат от комплицирана вътрешна и външна динамичност, която би трябвало да бъде оценена в дълбочина.

Калушев, писмото и въпросът за страха

По отношение на търсения Ивайло Калушев психологът съобщи, че обществено известният му житейски и честен профил не подхожда на логиката на психиката на причинител на такова закононарушение. Тя дефинира облика му като човек с филантропични дела и история на помощ, което съгласно нея не съответствува с модел на невъзмутим палач.

Коментарът ѝ за писмото до майката също се размина с част от обществените тълкования. По думите ѝ текстът носи белези на човешка реакция на боязън и опасност, а не на кодирано обръщение или самопризнание. Същата логичност тя приложи и към държанието на бащата на едно от търсените момчета, като изключи хипотезата за прикриване и приказва по-скоро за доверие.

Страхът от институциите като допустимо пояснение

В умозаключение Светлана Димитрова уточни, че най-логичното пояснение за укриването на Калушев и младежите е чувството за застрашеност. Според нея хора, които се усещат предпазени от институциите, не се укриват.

„ Ако имаха доверие, че могат да получат отбрана, биха се появили “, съобщи психологът, като остави отворен въпроса дали точно неналичието на доверие не е един от най-тревожните аспекти на случая „ Петрохан “.

Източник; бтв