Тромави, скъпи дела и корупция спират граждани и фирми да търсят правата си в съда
Тромави и мудни процедури, липса на задоволително средства, корупцията и незадоволително познаване на методите, по които могат да защитят правата си. Това са главните аргументи, които най-често стопират жителите и компаниите да заведат дело и да потърсят правата си по законов ред. Това демонстрират резултатите от изследване, в което за 3 седмици са интервюирани 1020 души и 600 компании.
Данните бяха показани от Радостина Ангелова от социологическа организация " Глобал Метрикс ", направила изследването.
Бавно и скъпо правораздаване за жителите
За жителите главните пречки са няколко. На първо място те показват тромавите процедури (41.1%), липса на задоволително финансови благоприятни условия (35.7%), а третата причина да не потърсят правата си е, че нямат визия какво и по какъв начин да създадат – 30.4%.
Едва на идващите места се подреждат аргументи като незадоволително доверие в правосъдната система като цяло, а 16.1% се притесняват от корупционни практики. За доста по-малко жители повода да не заведат дело е, че съдът е надалеч или няма добър достъп до постройките на правосъдната власт.
Тромавите процедури са съществена причина и за огромна част от компаниите в България да се откажат от това да потърсят правата си в съда. 43.2% от общо 600 предприятия и компании, взели участие в изследването, са показали това като първа и съществена причина.
Следваща " спирчака " в търсенето на правдивост за бизнеса е прекомерно продължителните правосъдни процеси, недоверието в правосъдната система като цяло и терзания, че решението няма да бъде взето независимо и обективно. Финансовите аргументи не са измежду главните, които стопират представителите на бизнеса в България да заведат дело.
Резултатите от изследването демонстрират по-скоро, че бизнесмените не желаят да влагат времето си в дълги правосъдни процеси. Около 60% от компаниите, взели участие в изследването, споделят, че фактически са изпадали в обстановка, в която са имали съображение да заведат дело в съда, само че половината от тях не са го създали.
Фирмите са по-добре осведомени с правата си и с процедурите
За разлика от жителите представителите на бизнеса дефинират себе си като малко по-добре осведомени с правата си. Въпреки това цялостната оценка е, че и жителите, и бизнесът не познават задоволително добре правосъдната система и не са наясно по какъв начин тъкмо действа тя.
Близо 75 на 100 от интервюираните жители са признали, че въобще не познават работата на съда (32.9%) или са показали, че са единствено отчасти осведомени (41.5%). По-малко от 5 на 100 са споделили, че са изцяло наясно с това по какъв начин работи правосъдната система.
Всеки трети жител измежду интервюираните е признал, че няма никаква визия по какъв начин да заведе дело, с цел да отбрани ползите си. Сравнително висока е оценката на бизнеса и жителите за адвокатската отбрана, която са получили.
© Източник: Министерство на правораздаването
Притесненията за корупционни практики са на последно място за представителите на бизнеса, а на първо - прекомерно бавната процедура по водене на правосъден развой.
На въпрос кое е най-важното, с цел да има добър достъп до правораздаване, 70% от жителите са показали – да няма корупция в правосъдната система. Важно за хората е също по този начин разноските за едно дело да подхождат на междинните приходи в страната – 63% от интервюираните са показали този отговор. На последващо място се подреждат доверието в правосъдната система (63%), опция за безвъзмездна правна помощ (62%) и опция да получат ясна и разбираема правна информация (61%).
За бизнеса най-важно за достъп до правораздаване е доверието в правосъдната система (48%).
Общественото разискване, на което бяха показани данните, бе намерено от зам.-министъра на правораздаването Евгени Стоянов. Пред участниците той разяснява, че в границите на плана ще бъдат оценени опциите за достъп до правораздаване по разнообразни критерии и ще бъде основан модел на достъп до правораздаване в един областен правосъден регион, който ще послучи като стандарт за използване и в останалите.
Въвеждат 13 критерия за разбор на достъпа до правораздаване
Моделът планува въвеждането на 13 критерия, по които да се прави оценка достъпът до правораздаване. Сред тях са разбор на правна уредба и институционална рамка, физически достъп до правосъдната система, финансов достъп до правосъдната система, език на производствата и езикови бариери, достъп до правна информация.
Освен това ще се проучва качеството на правните услуги, навременност на достъпа до правосъдната система, правдивост и усещане за правдивост, корупционни практики, самостоятелност на правосъдната власт. Сред критериите за оценка ще залегнат опцията за различно разрешаване на разногласия, обезпечен ли е еднакъв достъп за уязвимите обществени групи като ще се вземе поради и стопански и демографски знак.
13% са наказателните процеси от всички каузи, които се преглеждат в страната, изясни Радостина Агнелова. Тя уточни, че за жителите няма изключително значение по какъв начин наподобява правосъдната карта и дали съдилища и прокуратура ще бъдат окрупнени, или тези институции ще имат посланичество във всеки град. По-важно за тях е да имат достъп до правораздаване против рационална цена.
" Има сериозен недостиг на институционална статистика. Базите данни би трябвало да се поддържат и да са за всеки правосъден регион. В момента няма единна точка с централизация на всички типове данни – нито във Висшия правосъден съвет, нито в Националния статистически институт ", разяснява Радостина Ангелова.
Проектът " Ефективен достъп до правораздаване " на Министерство на правораздаването е финансиран от Оперативна стратегия " Добро ръководство ". Общата му стойност 748 708.79 лева като 636 402.47 лева от тях са европейско финансиране, а останалите средства – национално съфинансиране.
Целта е да се усъвършенства работата на държавната администрация за осъществяване на ефикасни политики, качествено обслужване за жителите и бизнеса и основаване на условия за резистентен и стопански напредък и претовареност.
Данните бяха показани от Радостина Ангелова от социологическа организация " Глобал Метрикс ", направила изследването.
Бавно и скъпо правораздаване за жителите
За жителите главните пречки са няколко. На първо място те показват тромавите процедури (41.1%), липса на задоволително финансови благоприятни условия (35.7%), а третата причина да не потърсят правата си е, че нямат визия какво и по какъв начин да създадат – 30.4%.
Едва на идващите места се подреждат аргументи като незадоволително доверие в правосъдната система като цяло, а 16.1% се притесняват от корупционни практики. За доста по-малко жители повода да не заведат дело е, че съдът е надалеч или няма добър достъп до постройките на правосъдната власт.
Тромавите процедури са съществена причина и за огромна част от компаниите в България да се откажат от това да потърсят правата си в съда. 43.2% от общо 600 предприятия и компании, взели участие в изследването, са показали това като първа и съществена причина.
Следваща " спирчака " в търсенето на правдивост за бизнеса е прекомерно продължителните правосъдни процеси, недоверието в правосъдната система като цяло и терзания, че решението няма да бъде взето независимо и обективно. Финансовите аргументи не са измежду главните, които стопират представителите на бизнеса в България да заведат дело.
Резултатите от изследването демонстрират по-скоро, че бизнесмените не желаят да влагат времето си в дълги правосъдни процеси. Около 60% от компаниите, взели участие в изследването, споделят, че фактически са изпадали в обстановка, в която са имали съображение да заведат дело в съда, само че половината от тях не са го създали.
Фирмите са по-добре осведомени с правата си и с процедурите
За разлика от жителите представителите на бизнеса дефинират себе си като малко по-добре осведомени с правата си. Въпреки това цялостната оценка е, че и жителите, и бизнесът не познават задоволително добре правосъдната система и не са наясно по какъв начин тъкмо действа тя.
Близо 75 на 100 от интервюираните жители са признали, че въобще не познават работата на съда (32.9%) или са показали, че са единствено отчасти осведомени (41.5%). По-малко от 5 на 100 са споделили, че са изцяло наясно с това по какъв начин работи правосъдната система.
Всеки трети жител измежду интервюираните е признал, че няма никаква визия по какъв начин да заведе дело, с цел да отбрани ползите си. Сравнително висока е оценката на бизнеса и жителите за адвокатската отбрана, която са получили.
© Източник: Министерство на правораздаването
Притесненията за корупционни практики са на последно място за представителите на бизнеса, а на първо - прекомерно бавната процедура по водене на правосъден развой.
На въпрос кое е най-важното, с цел да има добър достъп до правораздаване, 70% от жителите са показали – да няма корупция в правосъдната система. Важно за хората е също по този начин разноските за едно дело да подхождат на междинните приходи в страната – 63% от интервюираните са показали този отговор. На последващо място се подреждат доверието в правосъдната система (63%), опция за безвъзмездна правна помощ (62%) и опция да получат ясна и разбираема правна информация (61%).
За бизнеса най-важно за достъп до правораздаване е доверието в правосъдната система (48%).
Общественото разискване, на което бяха показани данните, бе намерено от зам.-министъра на правораздаването Евгени Стоянов. Пред участниците той разяснява, че в границите на плана ще бъдат оценени опциите за достъп до правораздаване по разнообразни критерии и ще бъде основан модел на достъп до правораздаване в един областен правосъден регион, който ще послучи като стандарт за използване и в останалите.
Въвеждат 13 критерия за разбор на достъпа до правораздаване
Моделът планува въвеждането на 13 критерия, по които да се прави оценка достъпът до правораздаване. Сред тях са разбор на правна уредба и институционална рамка, физически достъп до правосъдната система, финансов достъп до правосъдната система, език на производствата и езикови бариери, достъп до правна информация.
Освен това ще се проучва качеството на правните услуги, навременност на достъпа до правосъдната система, правдивост и усещане за правдивост, корупционни практики, самостоятелност на правосъдната власт. Сред критериите за оценка ще залегнат опцията за различно разрешаване на разногласия, обезпечен ли е еднакъв достъп за уязвимите обществени групи като ще се вземе поради и стопански и демографски знак.
13% са наказателните процеси от всички каузи, които се преглеждат в страната, изясни Радостина Агнелова. Тя уточни, че за жителите няма изключително значение по какъв начин наподобява правосъдната карта и дали съдилища и прокуратура ще бъдат окрупнени, или тези институции ще имат посланичество във всеки град. По-важно за тях е да имат достъп до правораздаване против рационална цена.
" Има сериозен недостиг на институционална статистика. Базите данни би трябвало да се поддържат и да са за всеки правосъден регион. В момента няма единна точка с централизация на всички типове данни – нито във Висшия правосъден съвет, нито в Националния статистически институт ", разяснява Радостина Ангелова.
Проектът " Ефективен достъп до правораздаване " на Министерство на правораздаването е финансиран от Оперативна стратегия " Добро ръководство ". Общата му стойност 748 708.79 лева като 636 402.47 лева от тях са европейско финансиране, а останалите средства – национално съфинансиране.
Целта е да се усъвършенства работата на държавната администрация за осъществяване на ефикасни политики, качествено обслужване за жителите и бизнеса и основаване на условия за резистентен и стопански напредък и претовареност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ